Решение по дело №251/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ПИМК“ ООД, [ЕИК], чрез юриск. Д.против Решение № 1953/08.12.2023 г., постановено по АНД № 3252/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление № 16-2200227/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на „ПИМК“ ООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, като размерът на наложената санкция е намален на 1500 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите на ПРС, че лицето С. К. Е. е престирал работната си сила в полза на „ПИМК“ ООД и изразява несъгласие с изводите на съда, че няма житейска логика работникът да не си спомня дали има сключен трудов договор. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], чрез процесуалния си представител, юриск. Т., оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Анализирайки събраните гласни и писмени доказателства, районен съд е приел, че по категоричен и безспорен начин се установява, че „ПИМК“ ООД, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като на 19.10.2023г. към 11.30 часа е приел на работа С. К. Е., който да работи на строителен обект в [населено място] - многофамилна жилищна сграда – УПИ – II- 513.391 за жилищно застрояване, кв. 4 по плана на ПУП – ПУР с устройствени зони кв.Х. С. III.

Районен съд е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП са съставени в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е пълно и ясно описано. Според мотивите на обжалвания съдебен акт, в случая са установени елементите на трудовия договор. Съдът се е позовал на собственоръчно попълнена от Е.декларация и на показанията на разпитания по делото актосъставител, и е направил извод за наличие на характеристики на едно трудово правоотношение, което не е било оформено съобразно изискванията на КТ. В оспорения съдебен акт е посочено, че в подкрепа на извода, че трудовия договор не е бил сключен с работника преди да започне работа на 19.10.2022г. е обстоятелството, че по време на извършената проверка на място, трудов договор не е бил предоставен нито от работника, нито от дружеството, а такъв е предоставен по-късно от упълномощено лице с дата, която е и датата на извършената проверка. Така районен съд е направил извод, че същия не доказва да е бил сключен преди постъпването на работника на работа, а просто че в последствие с работника Е.е бил сключен трудов договор. В тази насока е подчертано, че видно от изготвената справка от ТД на НАП Пловдив трудовия договор с работника Е.е бил регистриран в 16.37часа, което е след извършената проверка и най-вероятно в резултат на нея. От друга страна районен съд е приел, че определената санкция е над минимално предвидения размер, като в НП липсват данни за отегчаващи отговорността обстоятелства. С тези съображения въззивният съд изменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона мини минимум от 1500 лева.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Районен съд Пловдив е положил необходимите усилия да изпълни задължителните указания на Административен съд – Пловдив, дадени с Решение № 983 от 29.05.2023г. по КАНД № 890/2023г., с което е отменено решението на РС Пловдив и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Видно от писмо на РД „Охрана – Пловдив“ към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, свидетеля С. К. Е. (за който е разпоредено принудително довеждане в с.з. пред районен съд) е извън територията на Република България и същият е заличен от списъка за призоваване на районен съд.

Настоящият касационен състав счита, че районен съд е извел неправилни изводи досежно изпълнителното деяние на нарушението на чл.61, ал.1 от КТ и сключения трудовият договор от 19.10.2022г.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Следователно за да е нарушена посочената разпоредба следва да бъде установено, че на посочената дата и място, лицето С. К. Е. е престирал работната си сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД, след като обаче е бил допуснат до работа, осъществявал е трудови функции, без да е сключен трудов договор между него и работодателя. В настоящия случай трудов договор е сключен на датата на проверката - 19.10.2022г. и работодателят „Пимк“ ООД е подал уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ за назначаването на лицето С. К. Е. по трудово правоотношение. Ето защо на преценка в случая подлежи дали трудовият договор е сключен преди постъпването на работа, и дали Е.е бил допуснат да престира работната си сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД на строителния обект.

Неправилен е извода на районен съд, че трудовия договор не е бил сключен с работника преди да започне работа на 19.10.2022г., тъй като по време на извършената проверка на място, трудов договор не е бил предоставен нито от работника, нито от дружеството. Първо непредставянето от страна на Е.на трудов договор не може да се вмени във вина на работодателя и второ никъде в административната преписка няма данни инспекторът от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив да е искал от дружеството по време на проверката да представи трудов договор. В разпита си пред районен съд актосъставителят е посочил, че е оставил призовка и в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив упълномощено лице на дружеството е представило трудов договор за С.. Т.е. за да се установи безспорно, че трудовият договор не е бил сключен с работника преди да започне работа на 19.10.2022г. е следвало проверяващото лице към момента на проверката да изиска от „Пимк“ ООД трудов договор и такъв да не е представен. Отделно от това, посочването на час на сключване не е сред задължителните реквизити на трудовия договор по арг. от чл.66 от КТ.

Установи се противоречие в показанията на разпитания по делото актосъставител и попълнената от С. К. Е. декларация. Актосъставителят е посочил, че по време на проверката е разговарял с Емилов, който заявил и декларирал, че не е подписвал трудов договор и че няма сключен трудов договор. Всъщност в декларацията попълнена от Е.е отбелязано НЕ за „имам сключен трудов договор“, като никъде не е посочено, че не е подписал такъв.

Следователно, вмененото на касатора нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, и процесното НП е незаконосъобразно.

Предвид горното, решението на районен съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени процесното наказателно постановление.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1953/08.12.2023 г., постановено по АНД № 3252/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200227/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на „ПИМК“ ООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

Решението е окончателно.