Определение по дело №1692/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20237180701692
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…..

 

Град Пловдив, 09.08.2023 година

 

                 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на девети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: А. Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1692 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.197-200 АПК.

Образувано е по жалба на Ц.И.К. *** срещу решение № КЗЗ-12 от 05.06.2023 г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието, с което е спряна процедурата за промяна на предназначението на 1659 кв.м земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на Ц.И.К., за изграждане на обект: „Жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 00833.6.446 по КККР на град Ахелой.   

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна и в посочения в оспореното решение 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Административното производство по издаване на оспореното решение е инициирано от жалбоподателя (заявление – л.8) във връзка с намерение за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда. С оспореното решение № КЗЗ-12 от 05.06.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство – комисията е спряла процедурата по исканата промяна на предназначението на земеделските имоти, защото за територията на община Поморие няма влязъл в сила общ устройствен план, защото поземлен имот с идентификатор 00833.6.446 попада в зона „Б“ по чл.9, т.2 ЗУЧК и съгласно чл.17, ал.1 ЗУЧК промяна на предназначението се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план. Комисията се е мотивирала с факта, че ЗУЧК е специален по отношение на ЗУТ и ЗОЗЗ, че ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, че поземлен имот с идентификатор 00833.6.446 е включен в охранителна зона „Б“ и за него е приложимо императивното и специално правило на чл.17, ал.1 ЗУЧК, че устройствените показатели в одобрения ПУП – ПРЗ за имота (заповед № РД-16-95 от 24.01.2022 г. на кмета на община Поморие – л.34) не са съобразени с показателите за охранителна зона „Б“.

Решението е законосъобразно.

Съгласно чл.17, ал.1 ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната. Съгласно чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ комисията спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване.

Съгласно чл.17, ал.1 ЗУЧК промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.

При тази законодателна уредба се налага единственият възможен правен извод, че наличието на влязъл в сила общ устройствен план е задължително и необходимо, за да се приключи процедура за промяна на предназначението на земеделска земя с цел застрояване на конкретния имот с жилищна сграда, несвързана с предназначението на земята като земеделска. След като се касае за промяна на предназначението на земеделска земя, която, по делото не е спорно, попада в обхвата на охранителната зона „Б“ по смисъла на чл.9, т.2 и чл.11, ал.1 ЗУЧК, по отношение на нея безспорно е приложим чл.17, ал.1 ЗУЧК. Нормата изисква кумулативното наличие на одобрен и влязъл в сила ОУП и ПУП. В тази насока са мотивите на решение № 12 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2013 г., според които за извършването на промяна в предназначението на посочените в ал.1 на чл.17 ЗУЧК имоти е очевидно, че се изисква кумулативно наличие на ОУП и ПУП. Това е още по-важно, като се има предвид, че ЗУЧК е lex specialis спрямо ЗУТ и ЗООС и целта е по-силна защита, отколкото тази, която дават общите закони, като се има предвид предназначението на ОУП. Неслучайно в чл.17, ал.1 ЗУЧК е записано, че разрешение се дава „само“ ако това е предвидено с влязъл в сила ОУП. Това означава категоричност, точно определяне на предпоставките и границите на прилагане на разпоредбата. Текстът отразява разбирането за значението на двата плана и необходимостта от съвместяване на две основни начала при уреждането на обществените отношения при промяна на предназначението на имотите – екологична закрила и частен и национален интерес, заложени в чл.15 от Конституцията, при създаване и разширяване на урбанизирани територии в определени зони на територията или застрояване в тях. Възприето е това, което трябва да е типично, което е необходимо и което изисква осигуряването на екологично съобразяване на човешката дейност при урбанизиране на територии и недопустимост на отстъпленията от екологичните изисквания. Тълкуването на чл.17 трябва да бъде с оглед целта на закона. Затова са създадени и зони „А“ и „Б“, където се концентрира държавната политика за запазване на българската природа по Черноморието. Тя се отнася и до държавните, и до частните притежания, като частният икономически интерес не може да доминира до степен да изключи изискването за ОУП по неустановени и неотносими критерии.

В духа на цитираното решение следва да се направи извод, че хипотезата на чл.17, ал.1 ЗУЧК е приложима по отношение на процесния имот предвид факта, че се касае за застрояване в охранителната зона „Б“, поради което е изискуемо кумулативното наличие на одобрени и влезли в сила ОУП за територията и ПУП за имота. Ето защо възраженията на жалбоподателя за неприложимост на нормата на чл.17, ал.1 ЗУЧК са неоснователни. В този смисъл определение № 10667 от 23.11.2022 г. по адм. д. № 10569/2022 г. на ВАС, IV о.

Вярно е, че в случая е налице влязъл в сила ПУП за процесния имот. Видно от заповед № РД-16-95 от 24.01.2022 г. на кмета на община Поморие (л.34), с която е одобрен ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 00833.6.446, градоустройствените показатели са: плътност на застрояване – до 60%, коефициент на интензивност – до 1,2, кота корниз – до 10 м (до 3 етажа), минимална озеленена площ – 40%. Така одобрените устройствени показатели противоречат на задължителните показатели за плътност на застрояване (до 30 на сто) и минимална озеленена площ (50 на сто), установените в чл.12, т.1 ЗУЧК и относими към всеки урегулиран поземлен имот. В този смисъл без правно значение и напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че одобрения ПУП е съобразен с действащия ТУП за територията на град Ахелой, чиито предвиждания са пренесени в проекта за нов ОУП. Очевидно е налице противоречие между изискванията на ЗУЧК и действащия ТУП, съответно предварителния проект за ОУП, поради което обоснован и правилен е изводът на комисията, че показателите на одобрения ПУП не са съобразени с факта, че имотът попада в зона „Б“ по чл.9, т.2 ЗУЧК.

При издаване на оспореното решение комисията е извършила преценка на относимите факти към датата на подаване на заявлението и приложимия материален закон. Обоснован и правилен е изводът, че в случая са налице законовите предпоставки на чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ. В хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос, свързан с изясняване на ограничения, предвидени в специалния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, предвиждащи едновременно наличие на влезли в сила ОУП за територията и ПУП за съответния поземлен имот, чиито устройствени показатели да са съобразени с изискванията на специалния закон – ЗУЧК. Съответно правилно е разпоредено спиране на процедурата.

Предвид всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.200, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.К., ЕГН **********,***, срещу решение № КЗЗ-12 от 05.06.2023 г. на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: