РЕШЕНИЕ № 260298
гр. Пловдив, 05.5.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на пети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Иванов
при секретаря Елица Колибаровска, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15994 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „Гаранционен фонд“- София срещу М.В.К., с която е предявен иск с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ / отм./, с който се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 540, 84, представляваща
изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № 111155/ 02.12.2015г. обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.06.2015г. и предизвикано от ответника
докато е управлявал МПС рег. № *** без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 26.11.2020г./
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на
19.06.2015г. в с. Б., до ул. **е настъпило ПТП между управлявания от ответника
автомобил с рег. № *** и МПС с рег. № ***. Отговорен за настъпването на ПТП бил
ответникът, тъй като при излизане от земен път не пропуснал движещия се по път
с предимство лек автомобил с рег. № ***. На място пристигнал екип от I- во РУ при ОД на
МВР- Пловдив, който съставил протокол за ПТП
№ ***от 19.06.2015г. Било констатирано и че към датата на настъпване на
ПТП, ответникът управлявал МПС, без за целта да е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид това, пред „Гаранционен фонд“
била заведена щета № ****/ 02.12.2015г., по която било заплатено обезщетение в
размер от 540, 84 лв. на увреденото лице. Предвид изложеното, за ищеца се
поражда право на регрес срещу виновния водач, който е управлявал автомобил без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли се, така
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е
депозиран писмен отговор от особения представител на ответника. Възразява се,
че ищецът не е изпратил покана до ответника за доброволно заплащане на
претендираната сума. Сочи се и че е възможно ответникът да е погасил сумата
доброволно преди образуване на настоящото исково производство. Моли се,
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
Разпоредбата на
чл. 288, ал. 12 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била
обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ. Следователно, възникването
на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил
обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4.
делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
„Гражданска отговорност”.
От представената
по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд
на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на
пътно-транспортното произшествие – 14.01.2015 г., гражданската отговорност на
ответната страна за лек автомобил с рег. № *** не е
била застрахована по силата на валидно възникнало правоотношение..
С разпоредбата
на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно
задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния
фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с
другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни
договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното
пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за
възникване на задължението на Гаранционен фонд за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ (отм.). В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно
значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ
плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото
доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до
този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на
ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по
чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния
договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.
От изслушаната
по делото и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че между установения механизъм на произшествието и вредите на
автомобила от техническа гледна точка има пряка причинно-следствена връзка.
Вещото лице е установило, че стойността на вложените за ремонта на автомобила
нови части и консумативи към датата на произшествието е 1 436,
03 лв., а размерът на общата сума,
необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил е 1943,
03 лв. с включен ДДС.
От представените в производството по делото
доказателства се установява, че при ищеца е образувана щета № 111155/
02.12.2015г г. по уведомление от собственика
на увредения автомобил, като след извършена експертиза са установени описаните подробно щети на автомобила. Определен е размерът на застрахователното обезщетение за сумата от 540,84 лева.
От представеното по
делото Свидетелство за регистрация се установява, че увредения лек
автомобил е собственост на И.Г.Г..
С платежно нареждане от 11.01.2016 г. в полза на собственика на увредения автомобил И.Г.Г. е заплатена
сумата от 540,84 лв. с вписано основание – обезщетение по щета № 111155/
02.12.2015г г.
С покана за
плащане ответната страна е уведомена за образуваната щета, както и че дължи
сумата от 540,84 лв.,
включваща заплатеното обезщетение и всички разходи и разноски. Поканата не е
получена от ответната страна – делинквент, тъй като разписката се е върнала с
отбелязване „непотърсена“.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно –
представения протокол за пътно-транспортно произшествие и заключението на
вещото лице по съдебно авто-техническата експертиза, съдът приема за установен
по безспорен начин механизмът на процесното пътно-транспортното произшествие, а
именно - че уврежданията по автомобила са вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 19.06.2015г. в с. Б., до ул. **като
за настъпило ПТП между управлявания от ответника автомобил с рег. № *** и МПС с
рег. № *** е отговорен ответникът, тъй
като при излизане от земен път не пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил с рег. № ***. Следователно деянието на водача на
автомобила е било противоправно, като последното съобразно установената в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и
последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен
резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна
авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически
(доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства,
като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие. Съдът намира, че
вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
пътно-транспортното произшествие.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като със заплащане на
обезщетението Гаранционен фонд е встъпил в правата на увреденото лице против
делинквента, чиято гражданска отговорност не е била обезпечена по силата на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на произшествието.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд - така Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. В посоченото решение и по същество на правния спор е прието
следното: “с оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК
въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната авто-техническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно,
дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на
ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 1943,03 лв.
(съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Доколкото ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – за сумата от 540,84 лв., исковата претенция следва да бъде уважена в
пълния й предявен размер за сумата от 540,84 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 550 лв.,
от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител на
ответната страна и 200 лв. за съдебно авто-техническа експертиза, съобразно
искането на ищеца, заявено в представения по делото списък на разноските по чл.
80 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) М.В.К., ЕГН
**********, , да
заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4, сумата от 540,84 лв., представляваща
изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице И.Г.Г. застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № 111155/ 02.12.2015г г., дължимо от
ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие – 19.06.2015г
и предизвикано от
ответника, докато е управлявал МПС рег. № *** без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/ 26.11.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН ********** да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 550 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 15616/2020
г. на Районен съд - Пловдив, 15 граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Христо Иванов
Вярно с оригинала!
РЦ