№ 48
гр. гр. Червен бряг, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Л.а
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440101155 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие
Образувано е по молба от М. Й. Л., с ЕГН ********** от с. *************, лично и в
качеството на родител на детето М. М.ов Л., с ЕГН ********** против Л. З., гражданин на
република **********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и против А.
З. гражданин на република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република
Литва. Твърди се в молбата, че молителя живял на семейни начала с Л. З. от 2015г. до месец
март 2021г., в гр. Питърбъро, Англия, от което съжителство имат общо дете. Описва, че за
детето се грижи единствено той, първоначално в гр. Питърбъро, а през последните три
години в гр. Червен бряг. Детето не помни майка си Л. и не желае контакти с нея. Предявил
е молителя искова претенция за лишаване от родителски права върху детето, тъй като имало
пълна незаинтересованост от страна на майката и същата не е имала контакти с него през
последните три години. Молителят твърди също, че А. З. е баща на Л. З., като същия е бил
неколкократно осъждан в Република Литва. Според М. Й. Л., Л. и А. З. са влизали в дома му
в с. Радомирци на 21.08.2024г. в тяхно отсъствие, като влизането било документирано с
видеозапис. На 14.09.2024г., около 10.00 часа Л. З. и А. З. са пристигнали в дома им като
били изключително агресивни и желаели да отведат детето. А. З. заплашил М. Л.,
неколкократно с думи на английски, в превод на български „ще те убия“. Заявили са, че ще
отведат детето М. и повече никога нямало да го види. След което молителя сигнализирал
органите на МВР и бил съставен предупредителен протокол. Л. и А. З., с помощта на
1
органите на МВР били изведени от дома на М. Й. Л.. Установило се от М., че А. З. е
осъществил и манипулации по личния му автомобил, с поставяне на GPS-устройство, което
впоследствие било премахнато от полицията. По случая било образувано досъдебно
производство. На 18.09.2024г., Л. З. направила опит да отведе детето М. М.ов Л. от учебните
му занятия в СУ **********, гр. Червен бряг, но това не било допуснато от учителите в
училището.
С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита,
включваща мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН.
Молителят счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това
представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или
здравето на пострадалото лице“. Твърди се за многократни случаи на психически и
физически тормоз, като се сочат конкретни периоди. Съдържат се доказателства за актове,
които могат да бъдат квалифицирани като такива по Закона за защита от домашното
насилие, които евентуално да обосноват основателен извод за наличието на пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице.
С определение № 462/18.09.2024г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав
е уважил молбата на М. Й. Л., с ЕГН ********** от с. *************, лично и в качеството
на родител на детето М. М.ов Л., с ЕГН ********** с правно основание чл.18, ал.1 ЗЗДН
като основателна и е издал Заповед за незабавна защита срещу ответника с № 10/18.09.2024г.
МОЛИТЕЛЯТ – редовно призован се явява лично и с адв. Г. С. С. от Варненска адвокатска
колегия, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. М. Й. Л.
твърди, че срещу него и сина му е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се във
форма на физическо, психическо или емоционално такова от Л. З. и А. З.. В проведеното
открито заседание изразява становище, че не комуникира с Л. З..
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. С. П. Т.-АК София. Адв. С. Т.
оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по основателност на същата.
Претендира разноски. По делото като свидетел е разпитан: Ответникът Л. З., която твърди
че се опитала да види своето дете, на 21.08.2024, на 14 и 18 септември 2024г. На 21.08.2024г.
посетила дома на М. с адвокат Т., баща й, и преводачката *********** М. получил писмо от
ЧСИ, че на 24.08. 2024г. трябва да й предаде детето, за да го заведе в Ирландия. Когато са
пристигнали в къщата е нямало никой. След това отишли до социалната служба в Червен
бряг. Директорът казал, че не може да съдейства и казал, че ще повика социалния работник.
Социалният работник се обадил на М. по телефона, за да го пита къде е и че Л. е дошла да
види детето си. М. не вдигнал телефона, но след 20-30 минути позвънял и казал, че не е в
Червен бряг и че ще се върне след няколко дни с детето, с което били в планината.
Социалният работник съставил протокол за срещата. На 14.09.2024г. пристигнла в гр.
Луковит, където се срещнала с баща си и отишли в с. Радомирци, до къщата на М.. Когато
пристигнали при М. майка му ги поканила да влязат в градината. Попитала къде е М. и дали
може да го види. Прозореца на кухнята бил отворен и детето казало на Л. да иде към него на
български. М. дошъл при Л. и я прегърнал. М. като видя това дръпнал детето към себе си.
2
Предложила на М. да идат до Мол в Плевен, за да му купи необходими дрехи. М. не го
пуснал и повикал полиция. Последното й посещение било на 18.09.2024г. с адв. Т., с която
отишли в полицейското управление в Червен бряг, да разговарят с началника на РУ. След
което с адвоката си и с представител на детска педагогическа стая отишли в ДСП в Червен
бряг. Социален работник ги придружил до училището, за да се види с детето си. Вътре в
училището ги чакали 4 човека - класния ръководител на М., психолога, социалния работник
и полицая. Не видяла детето, но останала с приятно впечатление от учителката, казала й да
я държи в течение за това, как се държи М. в училище. Целият разговор бил записан от
социалния работник и се подписали всички на протокола.
ОТВЕТНИКА – А. З. редовно призован не се явява лично, представлява се от назначен
особен представител адв. Н. С. Н. -АК Плевен. Адв. Н. Н. оспорва изцяло молбата, както по
допустимост, така и по основателност на същата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Неоспорено по делото е твърдението,
че молителя и ответницата са съжителствали на семейни начала, като от доста време се
разделили. От съжителство си, същите имат общо дете М. М.ов Л., с ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие: „Домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка". Страните са живели във фактическо съпружеско съжителство от доста години, което
съвпада с кръга на лицата посочени в чл.3, т.6 от с.з., последното определя, че делото се води
между надлежни страни и при наличие на правен интерес - защита срещу действия на
домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3, т.6 от ЗЗДН. Молбата е подадена в
срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и
териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд-гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледан по същество предвид събраните писмени и
гласни доказателствени средства се явява и основателен по следните съображения.
По делото са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Акт за раждане на М.
М.ов Л., с ЕГН **********, Удостоверение за записване на детето във втори клас, за
учебната 2024/2025г., в СУ **********, гр. Червен бряг; Образувана преписка от молителя
М. Й. Л., с ЕГН ********** от с. Р**********, ул. "Г.**** с вх. № 374000-5872/16.09.2024г.
и вх. № 374000-5477/26.08.2024г. от РУМВР гр. Червен бряг; Писмо с вх.№5361/04.11.2024г.
от СУ ********** гр. Червен бряг, ведно с протокол от екипна среща, проведена на
18.09.2024г.; Писмо с вх.№5152/24.10.2024г. от Отдел „Закрила на детето“ към дирекция
Социално подпомагане гр. Червен бряг, с което изпращат заверени копия от протоколи от
3
проведени срещи между Л. З. и К. В.-социален работник, от датите 21.08.2024г. и
18.09.2024г.
По делото като свидетели са разпитани: П. В. - класен ръководител на детето М. Л.; А. Й. -
училищен психолог съм в СУ ********** гр. Червен бряг; К. В. - Началник съм отдел
Закрила на детето към СП червен бряг; Г. В. - Началник на РУ-Червен бряг; И. Ц. -
инспектор в Детска педагогическа стая при РУ Червен бряг към дата 14.09.2024г.-
18.09.2024г.; П. К. - Служител съм на РУ - Червен бряг, старши полицай; И. С. - Старши
полицай съм РУ - Червен бряг и С. В. - младши автоконтрольор съм в РУ - Червен бряг.
Служебно известно на съда е, че М. Л. и Л. З. са живели на семейни начала в гр. Питърбъро,
Великобритания, като от връзката им е родено детето М. М.ов Л.. Същите се разделили и
започнали съдебни спорове относно родителските права и местоживеенето на детето. Със
съдебно решение № 1008/04.05.2022 г. по гр. дело № 241/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, III брачен състав разпоредил връщането на детето М. в Ирландия. Л. З. се е
снабдила с изпълнителен лист, издаден в нейна полза от Софийски градски съд, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20238140400092 по описа на Частен съдебен
изпълнител с район на действие Окръжен съд - Плевен срещу бащата - длъжник М. Л.. С
образуване на изпълнителното дело за принудително предаване на детето М. на Л. З. и
паралелно с това М. Л. предявява искова претенция пред Районен съд - Червен бряг срещу
Л. З. по реда на чл. 132. ал. 2 от Семейния кодекс за лишаване на същата от родителски
права върху детето М. Л., роден на 12.05.2016 г. Районен съд - Червен бряг е допуснал на
основание чл. 389, ал. 1 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК обезпечение на иска по чл. 132,
ал. 2 от СК за лишаване на Л. З. от родителски права върху малолетното дете М. Л. чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20238140400092 по описа на ЧСИ per. №
814 Надежда Вангелова с район на действие Окръжен съд - Плевен. Със същото
определение съдът е постановил издаване на обезпечителна заповед за допуснатата
обезпечителна мярка и към настоящия момент изпълнителното дело за предаването на
детето от М. Л. на неговата майка Л. З. е спряно.
По хронологията на съдебните спорове и естеството им, настоящия съдебен състав не следва
да прави констатации и правни изводи, доколкото неосъзнаването от родителя на вредните
последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното
противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и
отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни
за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е
длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да
определи дали делата за упражняването на родителските права, биха били релевантни и в
настоящия процес по Закона за защита от домашно насилие. Да определи при какви условия
да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат
разширени или ограничени, не е предмет на настоящото производство.
Упражняването или не на родителски права, не са относими към процеса в настоящият
случай, като единствено би могло да се направи извода, че с действията и бездействията си
4
Л. З. неосъзнава вредните последици за детето от родителското отчуждение. От
свидетелските показания, настоящия съдебен състав, може да се направи извод, че при
детето М. има признаци на синдром на родителско отчуждение. Бащата е успял да изгради
по-добра емоционална връзка със сина си и той се чувства спокоен и сигурен в неговия дом.
Отношенията между майката и сина са дистанцирани, но няма основания да се приеме, че
бащата или неговите роднини, които се грижат за детето са причина за тези отношения. Л. З.
е направила опити за възстановяване на отношенията със своето дете, но без положителен
резултат. Една част от действията били и посещението с баща й А. З. на 14.09.2024г. в с.
Радомирци, в къщата на М. Л.. Съдът приема от свидетелските показания на полицейските
органи, дошли на място, след сигнала на М. Л., че с действията си Л. З. изначално не
предизвикала притеснения в М. Л. относно причиняване на домашно насилие спрямо него и
детето му, като Л. и А. били оставени да влязат в дома на молителя. След като обаче Л.
предложила на детето М. да отидат до Мол в Плевен, бащата М. не го пуснал и повикал
полиция. С действията си З. предизвикала основателен страх в молителя, за извеждането на
детето от дома му без негово желание и извършила описания от молителя акт на домашно
насилие. Отделно от горното и по отношение на другия ответник А. З., бяха установени и
следните обстоятелства – Първоначално З. бил установен като безучастен от дошлите
полицейски органи в къщата на молителя М.. Обаче от направената служебно изискана
информация за придвижването в Република България на А. З., става ясно, че същия е дошъл
в страната през процесния период, няма данни за други придвижвания на лицето /стр. 117-
118 в делото/; Същият не беше открит от съда за редовно връчване на документи, като
ответник по настоящото производство и беше назначен особен представител; Отделно от
това, от разпита на свидетеля Г. В. става ясно, че молителя Л. предоставил малко устройство,
което намерил под колата си и което било оприличено като проследяващо такова;
Разследващите органи изгледали записите и от камерите на къщата на М. Л., от които се
виждало лице от мъжки пол да поставя определен предмет под колата на Л.; в провелото се
открито съдебно заседание на 12.02.2025г., става ясно от показанията на свидетеля В., че е
образувано досъдебно производство срещу А. З. за осъществяване и манипулации по личния
автомобил на Л., с поставяне на GPS-устройство.
На 18.09.2024 г. опитът на Л. З. да види М. Л., със съдействието на социален работник и
служител от детска педагогическа стая към МВР бил безуспешен. Съставил се и протокол от
проведената среща. Показанията на свидетеля - П. В. - класен ръководител на детето М. Л.,
са последователни и съдът ги кредитира като достоверни „Разбрах, че иска да вземе детето,
даже адв. Т. показа документите. Според мен в протокола е записано, че майката иска да се
вземе детето или да се видят. Майката на детето не е контактувала с нас, аз само единствено
с бащата и бабата на М. съм комуникирала. Аз разговарях единствено с нея, когато се
срещнах в училището в кабинета на г-жа Й.. Разменихме си имейлите, никой не ме е
потърсил до този момент. На срещата беше социалния работник К. В. и полиция. От
адвокатката на майката Л. разбрах, какво иска майката. Аз отказах да видя документи за
попечителство на детето. След този разговор ми беше казано от адв. Т., че рано или късно
детето ще иде при майката си.“
5
С показанията на другите свидетели А. Й. - училищен психолог съм в СУ ********** гр.
Червен бряг и К. В. - Началник съм отдел Закрила на детето към СП - Червен бряг се
установява, че нямат лични впечатления от майката на детето, същите не са комуникирали с
нея, а само с бащата М. Л..
Свидетелят К. В. - Началник на отдел Закрила на детето към СП - Червен бряг, твърди, че
целта на майката Л. била да осъществи контакт с детето си. Спомня си и конкретните дати,
за които е имало информация за контакт 09.02.2022г., 02.03.2022г. между майката и детето в
дома на бащата. След което на 11.04.2022г. майката е взимала детето. На 02.10.2022г. също е
имало среща. На 14.09.2024г. свидетеля няма спомен майката да е молила за среща
социалните. Твърди, че в близки дати нямало заявки от майката за срещи с детето й М. Л..
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетелите се установи, че ответниците са причинили насилие на молителя и детето му в
описания в молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти доказват
изцяло твърденията на молителя изнесени в молбата. Изложеното в декларацията по чл. 9 от
ЗЗДН и първоначалната молба се подкрепя от събраните в съдебните заседания гласни
доказателствени средства, като съдът не намери причина да не даде вяра на показанията на
разпитаните свидетели, независимо от тяхната заинтересованост от изхода на делото, които
установиха твърденията на молителя, а именно, че на 14.09.2024г., били извършени сочените
в молбата актове на домашно насилие.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити
действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна
защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно
легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които
са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото
домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което
може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми.
Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в
състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че е
налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от
ЗЗДН – физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от Л. З. и А. З.
на 14.09.2024г. От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и
обясненията на страните се установи, че ответниците са причинили насилие в описаният в
молбата случай. Така приетото за установено сочи на извършен акт на домашно насилие във
форма на физическо, психическо или емоционално такова, поради което и на извършителя
следва да бъдат наложени част от предвидени в закона мерки, за срок от 12 месеца.
В процесния случай съдът намира, че са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответниците по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
6
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено
му от ответниците по молбата, поради което същата се явява доказана, а от там и
основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед задължителната преценка за налагане на мярката по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН, съдът
счита, че следва временно да определи местоживеенето на детето М. М.ов Л., с ЕГН
********** при пострадалия родител - М. Й. Л., с ЕГН ********** от с. *************,
като съобразно доказателствата по делото, настоящия съдебен състав намира, че не е в
противоречие с интересите на детето.
Спрямо Л. З., гражданин на република **********родена на **********г., с постоянен
адрес: ************ и А. З. гражданин на република **********роден на **********г., с
постоянен адрес: Република Литва следва да бъде издадена заповед за защита на основание
чл.15, ал.8 от ЗЗДН, като съдът на основание чл.5, ал.1 от с.з. намира за подходящи да им
наложи следните мерки:
На основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република **********да се
въздържат от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Л., с ЕГН ********** от с.
************* и спрямо детето му М. М.ов Л., с ЕГН **********.
На основание чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва да
приближават М. Й. Л., с ЕГН ********** и детето М. М.ов Л., с ЕГН **********, жилището
им, с. *************, както и местоработата му – местата им за социални контакти и отдих,
учебното заведение на детето СУ **********, гр. Червен бряг ЗА СРОК от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 19.02.2025 г.
На основание чл.5, ал.1 т.4 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва да
осъществяват контакт с М. Й. Л. и М. М.ов Л., под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, при условия и ЗА СРОК от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
19.02.2025 г.
На основание чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ за временно местоживеене на детето М.
М.ов Л. да бъде при М. Й. Л. в настоящия и постоянен адрес: с. *************, ЗА СРОК от
12 /дванадесет/ месеца, считано от 19.02.2025 г.
По разноските: при този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на молителя направените от него разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, но тъй като такава не е претендирана от
7
процесуалния представител на молителя, нито е представен списък с разноските по чл. 80 от
ГПК, съдът счита че не следва да се произнася по тях.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН Л. З., гражданин на република **********родена на
**********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на република
**********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва следва да заплатят
солидарно по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25 лева и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг за сведение и
изпълнение. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
След влизане в сила на решението на съда служебно да се издаде изпълнителен лист срещу
Л. З., гражданин на република **********родена на **********г., с постоянен адрес:
************ и А. З., гражданин на република **********роден на **********г., с
постоянен адрес: Република Литва за присъдените суми.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.5, ал.1, т.1, 3, 4 и 5 от Закона за защита срещу домашното насилие
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на М. Й. Л., с ЕГН ********** от с.
************* и спрямо детето му М. М.ов Л., с ЕГН ********** ПО ОТНОШЕНИЕ на Л.
З., гражданин на република **********родена на **********г., с постоянен адрес:
************ и А. З., гражданин на република **********роден на **********г., с
постоянен адрес: Република **********како следва:
На основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република **********да се
въздържат от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Л., с ЕГН ********** от с.
************* и спрямо детето му М. М.ов Л., с ЕГН **********.
На основание чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва да
приближават М. Й. Л., с ЕГН ********** и детето М. М.ов Л., с ЕГН **********, жилището
им, с. *************, както и местоработата му – местата им за социални контакти и отдих,
учебното заведение на детето СУ **********, гр. Червен бряг ЗА СРОК от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 19.02.2025 г.
На основание чл.5, ал.1 т.4 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва да
осъществяват контакт с М. Й. Л. и М. М.ов Л., под каквато и да е форма, включително по
8
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, при условия и ЗА СРОК от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
19.02.2025 г.
На основание чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ за временно местоживеене на детето М.
М.ов Л. да бъде при М. Й. Л. в настоящия и постоянен адрес: с. *************, ЗА СРОК от
12 /дванадесет/ месеца, считано от 19.02.2025 г.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на пострадалите лица.
Л. З., гражданин на република **********родена на **********г., с постоянен адрес:
************ и А. З., гражданин на република **********роден на **********г., с
постоянен адрес: Република **********чрез процесуалните си представители следва да
бъде предупредени за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от
ЗЗСДН - незабавно задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура -
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН Л. З., гражданин на република
**********родена на **********г., с постоянен адрес: ************ и А. З., гражданин на
република **********роден на **********г., с постоянен адрес: Република Литва да
заплатят солидарно по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на
25.00 лева и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Заповедта и решението следва да се връчат на пострадалия М. Й. Л., с ЕГН ********** от с.
*************, лично и в качеството на родител на детето М. М.ов Л., с ЕГН **********,
извършителите Л. З., гражданин на република **********родена на **********г., с
постоянен адрес: ************ и А. З. гражданин на република **********роден на
**********г., с постоянен адрес: Република **********на адв. С. П. Т. от АК-София, с
личен номер № **********, пълномощник на Л. З., на адв. Н. Н. от АК-Плевен – особен
представител на А. З. и РУ-Червен бряг за изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
9