Решение по дело №2302/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. К. М., [ЕГН], [населено място], обл.Варна, [улица],  чрез адв.И. Д., против Решение № 77/09.08.2024г. на Районен съд - [община], І-ви състав, постановено по НАХД № 171/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0324-000149/19.04.2024г. на н-к група в ОДМВР - Варна, РУ - [община], с което за нарушение на чл.104б, т.2 и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че не са доказани умишлени действия, както са описани в НП. Напротив, по делото било установено, че на посочените в НП място, дата и час е управлявал л.а. с рег. № [рег. номер], като на ляв завой с ъгъл около 90 градуса, задната част на автомобила леко е поднесла. М. веднага овладял автомобила и продължил да се движи по пътя, като малко след това бил спрян от служители на РУ - П и му бил съставен АУАН. Сочи, че от разпита на актосъставителя не се доказва извършването на нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, а само се потвърждава лекото поднасяне на автомобила при навлизане в завоя. Свидетелят не е твърдял, че автомобилът се е движел напречно на завоя - както е прието в обжалваното решение. Твърди и че обжалваното решение е немотивирано, т.к. не са обсъдени всички възражения в жалбата и липсват конкретни и ясни мотиви при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Не са обсъдени събраните гласни доказателства и не става ясно кои от твърденията е прието, че касаят нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Д., и поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна - н-к група в ОДМВР - Варна, РУ - [община], чрез гл.юрк.К. Л. - А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 14776/15.10.2024г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени относимите доказателства, и доводите в жалбата. Намира за правилна преценката на ПРС за липса на допуснати в производството съществени процесуални нарушения и за законосъобразност на наказателното постановление, вкл. че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти и събраните доказателства, установяват извод за извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ПРС е установено, че на 10.04.2024г. около 16:20 часа, М. М. управлявал л.а. Мерцедес Ц 270 ЦДИ, с рег. № [рег. номер] в [населено място], обл.Варна, по път трети клас № 904, до бензиностанция „Петрол“, в посока ІІІ-208, като използвал отворения за обществено ползване път за други цели в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки маневри - при извършване на ляв завой, извеждал МПС от контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми (дрифт). Последното предизвиквал чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните, и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат на това задната част на автомобила се приплъзнала. Действията на М. били наблюдавани от св.В. В. - полицейски служител в РУ - П при ОДМВР - Варна, който се бил позиционирал над път ІІІ-2904, до бензиностанция „Петрол“, на уширение. Св.В. преценил, че се касае за т.н. „дрифт“ и спрял М. за проверка, след което му съставил АУАН № 1044475/10.04.2024г. за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред ПРС Наказателно постановление № 24-0324-000149/19.04.2024г., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, на М. била наложена глоба в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ПРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено, както и да организира защитата си. По същество ПРС е приел, че безспорно път Трети клас № 904, до бензиностанция „Петрол“ в посока ІІІ-208 в [населено място], обл.Варна, е отворен за обществено ползване, като от показанията на св.В. е прието за установено, че М. е използвал този път не по предназначението му за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. Макар да липсва легална дефиниция за „дрифт“, ПРС е приел, че това понятие е дефинирано от съдебната практика, като извеждането на МПС извън контрол е действие с висока обществена опасност. Позовавайки се на практика на Адм.съд - Варна, ПРС е приел, че извършването на маневри от вида на процесните, осъществява състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП. В този смисъл е изведен извод, че АНО е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и е санкционирал нарушителя съобразно разпоредбата на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е настоящия случай.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Противно на оплакванията на касатора, ПРС е обсъдил всички възражения във въззивната жалба - за допуснато нарушение на чл.57, ал.1 ЗАНН и за липсата на умишлено поведение, което да се квалифицира като нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. Правилна е преценката на ПРС, че в АУАН и НП се съдържат достатъчно факти и обстоятелства, които описват нарушението и позволяват на наказаното лице да разбере в извършването на какво деяние е обвинено и за какво нарушение е наказано.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че в производството не е доказано извършването на умишлени действия, по начина описани в АУАН и НП, както и че се касае до поднасяне на автомобила, а не до съзнателното му извеждане от контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В хода на производството пред ПРС безспорно е установено, че на посочените в НП място, дата и час, касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на св.В. се установява, че е бил позициониран над път ІІІ-904, до бензиностанция „Петрол“, където има уширение. Мястото било много натоварено и имало много нарушения. На въпросната дата и час, М. се движел отдолу и при извършване на маневра ляв завой на изкачване, чрез форсиране поднесъл умишлено колата, т.н. „дрифт“. Св.В. е заявил и че многократно е предупреждавал М. да не извършва такива маневри с автомобила. Били на около 25 метра, когато възприели нарушението.

Доколкото извършването на нарушението е възприето непосредствено от св.В., правилно ПРС е кредитирал показанията му и е приел, че извършването на вмененото нарушение е доказано.

Както правилно е посочил въззивния съд, макар да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприето е непосредствено от св.В., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая път ІІІ-904 до бензиностанция „Петрол“ в посока път ІІІ-208, е умишлено използван от М. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.

Неоснователно касаторът твърди, че се касае за поднасяне на автомобила при навлизането му завоя, т.к. в случая безспорно е установен умисъл в действията му, който изключва шофирането с несъобразена скорост.

Правилно АНО и ПРС са приели и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. този тип нарушения се характеризират с висока степен на обществена опасност. Отделно, св.В. дава показания, че на мястото на извършване на нарушението няма видимост, от там се спускат камиони и се създават предпоставки за ПТП.

Като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/09.08.2024г. на Районен съд - [община], І-ви състав, постановено по НАХД № 171/2024г.

ОСЪЖДА М. К. М., [ЕГН], [населено място], обл.Варна, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!