Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 328 по описа на съда за 2017
г., взе предвид следното:
Ищецът П.Й.Й. твърди в исковата си молба, че през 2009 г.
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 3, алт. 7, т. 2 вр. ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 8, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На
13.01.2010 г. бил задържан, на след внесено от П. искане за налагане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, с протоколно
определение по НЧД № С-72/2010 г. по описа на СГС искането било уважено. Въпреки
подадената от ищеца жалба, САС потвърдил задържането с определение от
21.01.2010 г. Подадените впоследствие молби за изменение на мярката не били
уважени. Медицинските експертизи установявали вътрешна ротация и скъсяване на
левия долен крайник и невъзможност за активни и пасивни движения в ставите и
пружиниращо съпротивление. Препоръчвало се продължаване приемането на
медикамент против кръвосъсирване и провеждане на консултация със съдов хирург.
Лечението трябвало да продължи с нестероидни противовъзпалителни и алергични
средства, но от момента на задържането до изменението на мярката за
неотклонение на 23.11.2010 г. не му позволявали прием на никакви медикаменти.
П. внесла обвинителен акт за извършени престъпления по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 вр. ал. 2 от НК, както и за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК. След проведени многобройни съдебни заседания, на които Й.
присъствал. След две години, на 13.02.2012 г. по НОХД № 2184/2010 г. по описа
на СГС била постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен в
повдигнатите му обвинения. П. протестирала оправдателната присъда и с решение
от 21.08.2014 г. по ВНОХД № 941/2012 г. състав на САС потвърдил присъдата в
частта, в която П.Й. бил признат за невиновен в повдигнатите му обвинения.
В продължение на повече от шест години ищецът бил
подложен на стрес, включително при явяването си в съдебните заседания. Взетата
по отношение на него мярка за неотклонение породила и допълнителни задължения
да не променя местоживеенето си. Здравословното му състояние се влошило. Бил
лишен от възможност да работи, за да издържа семейството си. Дъщеря му се
срамувала от съучениците си и на всички казвала, че баща й е заминал да работи
в чужбина. Й. променил и поведенческите си реакции, като от весел и общителен
човек станал затворен и избухлив. Изпитвал главоболие, имал високо кръвно
налягане и проблеми със съня.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 50 000
лева и моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения
размер, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П. на РБ оспорва иска по
основание и размер. Счита, че не следва да носи отговорност за условията, при
които ищецът е пребивавал в местата за задържане. Оспорва и твърденията за
влошено здравословно състояние. Отделно от това, П.Й. бил неколкократно
осъждан, а през процесния период по отношение на него имало образувани и други
наказателни производства, което определяло ниска степен на увреждане и
интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното производство,
по което е постановена оправдателна присъда. Твърди и че претендираният размер
на обезщетението е прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпления, за които П.Й.Й. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността законът възлага на
ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 14.01.2010 г. на прокурор при СГП П.Й.Й. е
задържан под стража за срок от 72 часа и до довеждането му пред съда. С
протоколно определение от 17.01.2010 г. по НЧД № С-72/2010 г. по описа на СГС,
НО, 6 състав по отношение на П.Й.Й. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, изменена на 23.11.2010 г. в „парична гаранция в размер на
3 000 лева“.
По НОХД
№ 2184/2010 г. по описа на СГС, 30 състав, образувано по внесено от ПРБ
обвинение за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт.
7, т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 8, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК са проведени четири съдебни заседания –
06.02.2010 г., 07.02.2010 г., 08.02.2010 г. и 13.02.2010 г., като в последното
съдът е обявил оправдателна присъда по отношение на П.Й. по повдигнатите му
обвинения.
Срещу
присъдата е постъпил протест от СГП, като по образуваното ВНД № 941/2012 г.
състав на САС е потвърдил присъдата на П.Й.. С окончателно решение от
19.05.2016 г. по наказателно дело № 844/2015 г. ВКС е оставил в сила решението
на САС.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да
са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на
предявения иск - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ
характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с преживян силен емоционален стрес, влошаване на
здравословното състояние, негативна промяна в поведението от задържането му под
стража и поддържане на обвинение в извършени престъпления.
Свидетелката Ф. разказва,
че знае за задържането на П.Й. и начина, по който то се отразило на дъщеря му Н..
Женат, с която живеел, го напуснала, като причината за това била в задържането
му. Ф. не знаела друг път да е бил задържан, но й е известно, че е бил лишен от
свобода.
Установява се от
приетата по делото справка за съдимост, че П.Й.Й. е осъждан по образувани
наказателни производства за извършени в периода 1997 г. – 2005 г. престъпления
против собствеността и личността на гражданите, държане без надлежно
разрешително на боеприпаси, както и участие в организирана престъпна група,
създадена да върши престъпления.
С протоколно
определение от 13.03.2008 г. по НЧД № 801/2008 г. по описа на СГС П.Й. е бил
условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказание
лишаване от свобода за тежко престъпление против личността – чл. 118 вр. чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. ч. 20, ал. 2 от НК.
Видно от справка
от НСлС, срещу П.Й. е било повдигнато обвинение на 12.05.2010 г. за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 от НК, чл. 354а, ал. 1 и чл. 115 от НК.
Като взе предвид тези
обстоятелства, съдът достигна до извода, че повдигнатото му обвинение в
престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда не се намира в
причинно-следствена връзка с твърдените последици за личния и социален живот на
Й.. Много преди задържането му през януари 2010 г. той е изтърпявал присъда
лишаване от свобода за продължителен период от време, което съдът приема да е
също причина за отсъствието му от дома и изпитаното от дъщеря му притеснение от
това.
Не се доказа в
настоящото производство, че именно вследствие на незаконното обвинение и
свързаното с него задържане ищецът е променил поведенческите си реакции.
Основателни са
възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за условията, при
които е живял по време на задържането си, доколкото стопанисването на местата
за лишаване от свобода е законодателно възложено на орган от системата на
изпълнителната власт.
Далеч преди
задържането си Й. е имал и здравословни проблеми с неустановена тежест спрямо
състоянието му след януари 2010 г.
Неоснователни и са
и твърдените притеснения и препятстването на ищеца да полага труд. Нито преди,
нито след освобождаването си е бил постоянно трудово зает, с изключение на шест
месеца в периода декември 2016 г. – май 2017 г.
Й. е изпитал естествени
притеснения от несправедливо осъждане в продължение на шест години, колкото е
продължило наказателното производство, основно в съдебната му фаза. Делото е
било разгледано на три инстанции, поради подадени от П. на РБ протести срещу
оправдателните присъди и решения на СГС и САС. За период от десет месеца е бил
задържан по обвинения за тежки умишлени престъпления, които не е доказано да е
извършил. Тези обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера
на обезщетението, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Въз основа на
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено на 2
000 лева.
За да определи
обезщетението в този размер, съдът взе предвид и обстоятелството, че в миналото
ищецът е извършил множество тежки престъпления, включващи участие в престъпна
група. Този факт дава отражение върху извода на съда относно особеностите в
личността на увредения, склонността му към престъпна дейност и липса на добра
репутация в обществото, които са релевантни критерии при определяне на размера
на обезщетението, съгласно гореизложеното и съгласно съдебната практика (решение
№ 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС).
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса, както и разноските за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. София, бул. „********да заплати на П.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 вр. ал. 2 от НК,
както и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за които е оправдан с присъда от 13.02.2012 г.
по НОХД № 2184/2010 г. по описа на СГС, НО, 30 състав, влязла в сила на 19.05.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лева, а на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
10 лева държавна такса и 120 лева разноски.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: