Решение по адм. дело №783/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на М. М. Р. от гр. Белене, обл. Плевен, *** чрез адв. Ж. Н. от АК- Плевен, гр. Плевен, [улица], офис 28 срещу Решение № 2153-14-43/09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-125/06.08.2025г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2113-14-566#7/04.07.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

С жалбата се оспорва Решение 2153-14-43/09.09.2025 г. на Директор на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-566#7/04.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” (ПО), с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж (15 години) и възраст (67 години) поради липса на изисквания действителен осигурителен стаж. Посочено е, че са налице отменителните основания съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Посочва се, че в оспореното решение изобщо не са обсъдени доводите по жалбата до директора на ТП, като неизяснени са останали посочените в жалбата въпроси, с което се нарушава правото на защита на оспорващата. При наличие на процесуална възможност не са изискани поисканите от оспорващата документи, от които би могло да се установи липсата на главен счетоводител при работодателя Общински съвет на ОФ - Белене и наличието на претендирания трудов/осигурителен стаж като „касиер-деловодител” в размер на 7 години, 7 месеца и 15 дни (от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г.), при което като резултат, вкл. и при несъобразяване с посочената съдебна практика, е последвало неправилно приложение на материалния закон - процесния стаж, вкл. и отпуските за майчинство и отглеждане на двете деца на оспорващата през същия период, не са включени в стажа като условие за отпускане на пенсия. Освен като нарушение на материалния закон, отказът за приемане на посочения стаж само поради липса на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка при оформяне, при липса на главен счетоводител (което административния орган въпреки искането не е изяснявал) и отпуска за майчинство и отглеждане на деца, нарушава и принципа на равнопоставеност на осигурените лица по чл. 3, т. 3 от КСО - нарушение на целта на закона. Посочва се, че за трудов/осигурителен стаж не се признава периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., през който оспорващата е работила като „касиер-деловодител” в Общински комитет (ОбК) на Отечествения фронт (ОФ) – Белене и основанието е липса на подпис и на главен счетоводител при отразяването на стажа в трудовата книжка - по чл. 6, ал. 1 (отм.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1993 г. (сегашно заглавие Наредба за трудовия стаж) - „при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника ши служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му“.

Трудовата книжка е от 23.05.1977 г., издадена на оспорващата като М. М. Е. (омъжена е и с нова фамилия Р.от 05.03.1978 г., първи личен паспорт с новата фамилия, издаден на 02.03.1981 г.) и за спорния трудов стаж, от същата трудова книжка се установява, че при прекратяването на трудовото правоотношение на 15.11.1986 г. „по чл. 29 буква „а” е записано „Всичко прослужено време в ОбК на Отечествения фронт гр. Белене 7 (седем) годни, 7 (седем) месеца и 15 (петнадесет) дни”, като има печат на работодателя и подпис на „Председател Велчо Велчев“ и действително, отсъства единствено подпис на главен счетоводител.

Оспорващата посочва, че в жалбата си до Директора на ТП на НОИ – Плевен е посочила, че през посочения период в ОбК на ОФ в гр. Белене са работили само трима души: В. Ц. В. - председател; Й. П. А. - секретар и след пенсионирането му - С. У. и оспорващата - на длъжността касиер-деловодител, както е отразено в представената трудова книжка. Счита се, че при горните обстоятелства въпросът за това, дали имам трудов/осигурителен стаж (уеднаквени за периода съгласно параграф § 9 от ПЗР на КСО) в ОбК на ОФ - Белене, не следва да бъде решаван във вреда на оспорващата само въз основа на липсващ подпис в трудовата книжка на главен счетоводител, какъвто работодателят не е имал.

Посочва се, че следва да се има предвид, че в случая става дума за трудов стаж (отразен към минал момент - 1986г., в актуална тогава трудова книжка, издадена през 1977г.) в обществено-политическа организация преди 1989 г., което по начало изключва невярно документиране на отразените обстоятелства и злоупотреба, като в оформянето на стажа в книжката няма зачерквания, изтривания, добавки към редовете, други външни недостатъци, които да поставят под съмнение достоверността на вписванията. Достоверността на стажа в ОбК на ОФ - Белене се потвърждава и от вписването в трудовата книжка на преназначавания и промяната на трудовото възнаграждение, наред с останалите дължими за попълване данни.

Посочва се, че както е посочено и в жалбата срещу първоначалното разпореждане на ръководител „ПО”, доводите по която се поддържат, данните за осигурителен/трудов стаж в Общински комитет на ОФ - Белене, биха могли да бъдат извлечени и във връзка с раждането на двете деца на оспорващата през процесния период, съответните отпуски в тази връзка са отразени в пенсионната преписка.

Счита се, че не е обсъдено възражението за установено от страна на оспорващата действащо сдружение „Отечествен съюз” (вероятно незаличен правоприемник на ОФ), със седалище и адрес на управление, гр. София, [улица], 18, ет. 4, булстат/[ЕИК], вписано в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, под номер 20061124020, представлявано от председателя В. И. Т., като сдружението е правоприемник на Отечествения фронт, преименуван през 1990 г. на „Отечествен съюз” и че документи по места са предавани в съответните областни центрове на Отечествения съюз, в НОИ и в държавния архив по области, а малка част от архива се намира понастоящем в централата на сдружението, но данни за горното в административното производство пред НОИ не са събирани.

Счита се, че непълнотата или липсата на документите, не по вина на работника, не може да влече неблагоприятни последици за добросъвестното лице и да бъде пречка за реализиране на правото на пенсия, като трудовата книжка е доказателство за осигурителния/трудов стаж, дори при липса на ведомости, не по вина на работника (Решение 11669/17.11.2021 г. по адм. дело 8757/2021 г. на ВАС, Решение 9762/24.11.2004 г. по адм. дело 5200/2004 г. на ВАС, Решение 873/03.02.2004 г. по адм. дело 6487/2003 г. на ВАС).

Посочва се, че административният орган следва съобразно принципа на служебното начало - чл. 9, ал. 2 от АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованото лице (чл. 35 от АПК), да издири и събере доказателства в случая за трудовата функция на молителя през периода, при спазване на основните принципи на същия закон за законност и истинност, но в случая административният орган не е изпълнил горните задължения по чл. 35 и 36 от АПК.

Посочва се, че наред с горното, не е обсъдена и съобразена посочената в жалбата до органа срещу първоначалното произнасяне съдебна практика на ВАС: решение 4129/04.04.2024 г. по адм. дело 5919/2023 г., решение 4213/21.03.2019 г. по адм. дело 6099/2018 г., решение 673/23.01.2025 г. по адм. дело 5775/2024 г., с които се приема, че при наличие на останалите реквизити, вкл. и подпис на ръководителя, т.е. представляващия предприятието, липсата на подпис и на главен счетоводител при писменото оформяне на конкретен стаж в трудовата книжка не съставлява основание за незачитане на този стаж. Посочено е, че оформена по този начин, с липса на подпис на главен счетоводител поради техническа грешка или пропуск, официалната удостоверителна сила на трудовата книжка не се оборва.

В решението не е обсъдено посоченото в жалбата, че при удостоверяването на трудов/осигурителен стаж в трудовата книжка, относим е закона към момента на това действие (чл. 178, ал. 1 от ГПК; Решение 6483/13.05.2013 г. по адм. д. 2012/2013 г. на ВАС) и нито един от приложимите към периода 1979-1986 г. нормативни актове, относно оформянето на стажа в трудовата книжка не създава задължение за подпис на главен счетоводител, респ. това да е форма за валидност на трудовия стаж. Посочва се, че към процесния момент е в сила Наредбата за трудовите книжки /Известия на Президиума на НС, обн. бр. 26/31.03.1953 г.; изм. бр. 74/1960 г./ в чийто чл. 8 се посочва само, че всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или упълномощено лице и се подпечатва със служебния печат. В сила е и Инструкция за прилагане на посочената Наредба за трудовите книжки /Известия, бр. 49/19.06.1953 г., издадена от Централен съвет на профсъюзите/, където в чл. 15 е посочено, че всички вписвания в трудовата книжка се правят с мастило, заверяват се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или упълномощено от него лице и се подпечатват с печата на предприятието/учрежданието/организацията, като е видно, че задълженията по Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията за приложението й са едни и същи и се преповтарят.

Посочва се, че с оглед на посоченото, не възниква необходимост от проверка да се установява дали е имало главен счетоводител в ОбК на ОФ - Белене към 15.11.1986 г., с чийто подпис да бъде оформен процесния стаж и съответно не се налага да се събират документи по чл. 40, ал. 3 и ал. 9 от НПОС, тъй като трудовата книжка има материалната доказателствена сила и въз основа на нея стажът следва да бъде признат и зачетен.

Посочва се още, че като действителен трудов стаж, при искане на пенсия, следва да се признаят и ползваните отпуски за майчинство.

С жалбата се иска да се отменят оспорваните разпореждане на ръководител на „ПО” и решение на Директора на ТП на НОИ – Плевен и да се върне преписката за изясняване на наведените с жалбите до Директора на ТП на НОИ и до съда факти и обстоятелства, съдебна практика, с указания по тълкуването и прилагането на закона, зачитане на осигурителния стаж „касиер-деловодител” в Общински съвет на ОФ - Белене в размер на 7 години, 7 месеца и 15 дни (от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г.); за действителен осигурителен стаж за отпуските за майчинство - 1 година (от 24.05.1980 г. за 24.05.1981 г.) и 1 година 10 месеца и 21 дни (от 26.12.1984 г. до 17.11.1986г.), след което да бъде извършена нова преценка за наличието на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране.Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание оспорващата - М. М. Р. се явява лично и с адв. Ж. Н., като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен.Посочва, че безспорно бяха установени интересуващите ни обстоятелства от трудовото, което е и осигурително правоотношение на Р.в Общинския комитет на ОФ – гр. Белене, за периода 1979 г. – 1986 година на миналия век, както и липсата на гл.счетоводител в предприятието, в което са работили само трима души. Посочва, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред от ръководителя В. В., като при изложеното обстоятелство, периода на събитията и съдебната практика не съществува задължение за оформяне на трудов стаж с подпис на главен счетоводител, а в осигурителния стаж по доводите в жалбата, следва да бъдат включени сроковете за отпуск за гледане на двете деца на Р.. Моли да се постанови решение, с което да се отменят актовете на длъжностни лица при ТП на НОИ – Плевен за изпълнение на указанията на съда по прилагането на закона. Моля за присъждане на направените разноски по приложния списък. Допълнително е представена и писмена защита от 18.11.2025г. с изложени подробни доводи за основателност на жалбата.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт З. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа доводите, изложени в решението. Посочва, че административният орган е направил опит по служебен път да се снабди с информация за положеният от лицето стаж в спорния период, като е поискал от Обединен осигурителен архив информация за госпожа Р., като в писмото са посочени двете имена на лицето с фамилия Р.и с фамилия Е., а като отговор е получена информация, че за процесния период няма данни за лицето от предадените ведомости в Архива, поради което за административния орган не е налице достатъчно информация и с оглед незаверяването на трудовата книжка не е зачел стажа от м. април 1979 г. до 15.11.1986 г., поради което изчисления стаж не достига за правото на пенсия на оспорващата. Уточнява, че периодите на майчинство са зачетени за стаж, но те не се причисляват към действителния стаж, което е подробно обяснено в обжалваното решение. Моли да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. с вх. №2113-14-566/23.04.2025 г. /л.л.15-17/ М. М. Р. е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал.3 от КСО, като към заявлението са приложени документи за трудов/осигурителен стаж – трудова книжка от 1977г. /л.л.43-54/ трудова книжка №124 - продължение /л.л.35-38/, трудова книжка №362 /л.л.39-42/, и осигурителна книжка №********** /л.л.19-24/.

С писмо изх. №2113-14-556#1 от 15.04.2025г. /л.25/ от ТП на НОИ Плевен е изискано представянето на допълнителни документи, необходими за изясняване на трудов и осигурителен стаж.

С вх. №2113-14-556#3 от 28.05.2025г. /л.26/ е представено на НОИ удостоверение УП-3, издадено от Община Белене.

С писмо изх. №2113-14-556#5 от 30.05.2025г. /л.31/ адресирано до началник на Сектор КР ДОО при ТП на НОИ- Плевен, е изискано да бъде издадено удостоверение обр. УП- 13 за периода от 01.04.1979г. до 15.11.1986г.

С писмо изх. №5512-10-1444 от 30.05.2025г. /л.32/ от ТД- Ловеч, отдел ООА е посочено, че за периода от м.04.1979г. до м.11.1986г. липсват данни за лицето по посочените имена в предадените от осигурителя ведомости за заплати.

Ръководител ПО е посочил, че оспорващата е родена на [дата]. и към 23.04.2025 г. (дата на заявлението) има навършена възраст 67 г. 00 м. и 04 дни и придобит осигурителен стаж: трета категория 15 год. 08 мес. 17 дни, от които действителен осигурителен стаж - 11 год. 08 мес. 08 дни.

Съгласно чл.68, ал. 3 от КСО право на пенсия през 2025 г. се придобива при навършени 67 години и действителен осигурителен стаж 15 години, като Р.отговаря на условието за навършена възраст, но не отговаря на изискването за действителен осигурителен стаж най-малко 15 години. Изпратено е писмо по чл. 1, ал. 5 от НПОС, с което от лицето са изискани образци УП-3, удостоверяващи осигурителен стаж за периодите от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. от ОК „Отечествен фронт“ — гр. Белене и от 01.06.1996 г. до 10.12.1996 г. от Общински съвет на БСП - гр. Белене, тъй в трудовата книжка няма необходимата заверка, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като лицето не е представя изисканите от него образци в регламентирания срок. Приложена е и служебна процедура и е изискан образец УП-13, удостоверяващ осигурителен стаж от Осигурителен архив на НОИ за периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. положен в ОК „Отечествен фронт“ - гр. Белене, но след направената проверка е установено, че липсват данни за лицето в разплащателните ведомости, предадени от осигурителя, като осигурителният стаж за периодите от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. и от 01.06.1996 г. до 10.12.1996 г. не е зачетен.

Постановено е Разпореждане №2113-14-566#7/04.07.2025 г. на ръководител ПО /л.л.55-56/, с което основание чл. 68, ал.3 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. Р..

Разпореждането е връчено на оспорващата на 11.07.2025 год., видно от известие за доставяне /л.56/. Против същото е подадена жалба вх. 1012-14-125/06.08.2025 г. /л.л.57-64/, в която е изразено несъгласие с непризнаването на осигурителен стаж.

По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-14-43/09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-125/06.08.2025г., като е потвърдено разпореждане №2113-14-566#7/04.07.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен.

Директорът на ТП на НОИ- Плевен е посочил, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, могат да се пенсионират при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст и през 2025 г. изискуемата възраст е 67 години, като оспорващата е родена на [дата]. и към 23.04.2025 г. (датата на заявлението) има навършена възраст 67 год. 00 мес. 04 дни и придобит осигурителен стаж, както следва: трета категория труд - 15 год. 08 мес. 17 дни, от които действителен осигурителен стаж - 11 год. 08 мес. 08 дни.

Посочва се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като в настоящия случай, към заявлението за отпускане на пенсия са представени трудова книжка №124 /2 броя/, трудова книжка №362, осигурителна книжка, както и допълнително поисканите УП-3 и удостоверения за раждане на децата. Посочва се, че въз основа на представените документи е установено, че лицето има 15 год. 08 мес. и 17 дни осигурителен стаж от трета категория, като в този стаж е включено майчинство, зачетено въз основа на представените удостоверения за раждане, както следва: 1 година за първо дете и 1 година 10 месеца и 21 дни за второ дете. Зачетено е също така обстоятелството, че М. Р. е получавала обезщетение за оставане без работа за периода от 14.05.1992 г. до 09.11.1992 г., от 01.11.1995 г. до 01.06.1996 г. и от 10.12.1996 г. до 03.01.1997 г., като така е изчислен действителния осигурителен стаж на лицето - 11 год. 08 мес. и 08 дни.

Посочено е, че чл. 68, ал. 3 от КСО изрично изисква като условие за отпускане на пенсия лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а понятието „действителен стаж“ е дефинирано в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съобразявайки цитирания текст, административният орган не е зачел за действителен стаж времето, което е зачетено за стаж за отглеждане на дете на неработеща майка, както и периода, когато лице то е получавало обезщетение за безработица.

Посочва се, че по представената от М. Р. трудова книжка е установено, че за периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., в който е работила като „касиер-деловодител“ в ОК Отечествен фронт - гр. Белене, заверката на стажа не е извършена надлежно, тъй като същата е приключена само с един подпис - на работодател, но липсва подпис на счетоводител, а редът за оформяне на трудовата книжка се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), изискваща при оформяне на стажа след прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат спазени определени правила, свързани с наличие на подписи на счетоводител и ръководител и печат на предприятието, а в конкретния случай, представената от лицето трудова книжка не е оформена съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС, тъй като липсва нормативно предвидения подпис на счетоводител. Органът посочва, че последица от неспазване на посоченото изискване е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа, т. е. не се удостоверява по безспорен начин съществуването на спорния период.

С писмо изх. №2113-14-556#1/15.04.2025 г. от Р.е изискано представянето на допълнителни документи, необходими за изясняване на трудов и осигурителен стаж. Посочва се, че изискването за прилагане на служебното начало в пенсионното производство е въведено в НПОС с измененията, направени с Постановление №80 от 29.03.2013г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.). С цитираното постановление е променена нормата на чл. 1, ал. 5 от НПОС, като е създадена възможност за набавяне по служебен път на нередовни и/или липсващи документи, а с последващи изменения на чл. 1, ал. 5 от НПОС, обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., разпоредбата е допълнена, като е конкретизирано, че длъжностното лице по пенсионното осигуряване в НОИ има задължение да набавя по служебен път нередовни или липсващи документи само въз основа на документи, които са налични в НОИ, в т.ч. от прекратени осигурители, за които в НОИ има предадени документи и въз основа на които се издават удостоверения за осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Посочено е, че тъй като Общински комитет на Отечествения фронт - Белене е закрит осигурител с предадена документация в Обединен осигурителен архив (ООА), е приложено служебното начало за доказване на стажа, като с писмо изх. №2113-14-596#5/30.05.2025 г. е изискан образец УП-13, а в отговор на искането е постъпило писмо с изх. №5512-10-1444/30.06.2025 г. от ТП на НОИ - Ловеч, отдел ООА, с информация, че в предадените от осигурителя ведомости за периода от м. 04.1979 г. до м. 11.1986 г. липсват данни за лицето, като осигурителния архив се произнася въз основа на предадените от осигурителя документи, в случая ведомости. Отбелязано е също така, че осигурителният архив не може да удостовери, дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност.

Посочено е, че М. Р. също не представя допълнителни документи или доказателства за спорния период от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г., поради което липсва основание за неговото зачитане при преценка правото на пенсия и така действителният стаж на М. Р. е в размер на 11 год. 08 мес и 08 дни, като по изложените съображения, след като административният орган е установил, че лицето няма изискуемия действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - минимум 15 години.

С оглед гореизложеното директорът на ТП на НОИ е преценил, че разпореждане №2113-14-566#7/04.07.2025 г. на ръководител ПО е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Решението е връчено на оспорващата на 11.09.2025 год. /л.73/, а жалбата против него е подадена на 24.09.2025 год. и е заведена с вх. №1012-14-125#3 по описа на ТП на НОИ- Плевен.

Като доказателства по делото са представени също: Удостоверение за раждане на П. И. Р. /л.33/, Удостоверение за раждане на А. И. Р. /л.34/, писмо №02-3556/02.06.2025г. от дирекция „Държавен военноисторически архив“ към ДА „Архиви“ /л.67/, молба от 29.05.2025г. от М. Р. до директора на „Държавен военноисторически архив“ /л.68/, заповед №1016-40-817/08.08.2025г. на управителя на НОИ /л.86/, заповед за командировка №4595/04.09.2025г. /л.88/ и заповед за отпуск №26344/27.08.2025г. /л.87/.

По делото като свидетели са разпитани Р. Н. М., П. И. Д. и Л. Н. В..

Свидетелят М.заявява, че е работила от 01.10.1977 г. в Комсомола, като работи 10 години там, а в това време Р.е започнала работа в ОФ и по това време ние бяхме всички обществени организации на един етаж, като се работили заедно.

Свидетелят Д. заявява, че освен, че е работил с оспорващата в една и съща сграда, я познава, защото е била съсед там, където живял преди да се премести в апартамент, като са били в съседни къщи Посочва, че от 1975 г. до края на 1984 г. е бил главен редактор на в. „Д. вълни“ в Белене и знае, и е виждал когато Р.е започнала работа в сградата от 1979г., като са били на различни етажи.

Свидетелят В.посочва, че знае че Р.е работила в Общинския комитет на Отечествения фронт на длъжност „деловодител-касиер“ защото е започнала работа след нея, когато оспорващата е излязла по майчинство, а след това е отишла в банката, тогава ДСК, като е работила от м. декември или м. ноември 1974 г., като през м. март 1975 г. е започнала в ДСК.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-43/09.09.2025 г. е издадено от заместващ директора на ТП на НОИ – Плевен по силата на нарочна заповед №1016-40-817/08.08.2025г. на управителя на НОИ на л.86, като са представени доказателства за отсъствието на титуляря на л.87. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е изцяло в установената форма, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, изложени са мотиви.

Спазени са административно производствените правила при постановяване на решението. Поради липсата на надлежни доказателства според органа, удостоверяващи трудовия стаж за процесния период /освен трудовата книжка/ такива са изискани както от жалбоподателя, така и е инициирана проверка от контролните органи на НОИ, при която е установено, че за спорния период от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. липсват данни за лицето в разплащателните ведомости в осигурителния архив на НОИ, както и за периода от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г., а трудовата книжка за тези периоди няма необходимата заверка съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС и на това основание- невъзможност длъжностното лице да установи наличието на осигурителен стаж на Р.за посочените периоди, същите са изключени от общия осигурителен стаж на оспорващата и не са зачетени при преценка на правото й на пенсия.

Решението според съда е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в противоречие с целта на закона.

По отношение на периодите от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г., които периоди са спорни между страните, съдът съобрази следното:

По делото е приобщено заверено копие на извлечение от трудова книжка от 1977г. /л.л.43-54/ на М. Р., с вписан осигурителен стаж за периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. в Общински комитет на Отечествения фронт- Белене, като на отделен ред в трудовата книжка е посочено всичко прослужено време седем години, седем месеца и 15 дни, като е положен подпис на председател и печат /л.47/, като е посочена длъжност „касиер- деловодител“ и е посочено трудовото му възнаграждение през съответните периоди. В трудовата книжка е отбелязано за периода от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г. /л.52/ че оспорващата е работила в Общински съвет на БСП- Плевен, като на отделен ред е посочено шест месеца и има положен подпис на ръководител и печат.

Според действащата понастоящем разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Спорният въпрос е по същество относно материалната удостоверителна сила на трудовата книжка която, съгласно решението на административния орган не е оформена съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, тъй като липсва подпис на главния счетоводител, което е факт и не се оспорва от Р.. Именно на това основание съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС не е зачетен този стаж, за периодите от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г. от длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Следва да се отбележи, че видно от заверения препис на представената трудова книжка е, че са отбелязани с подпис и печат на длъжностно лице ръководител, дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор, както и положения трудов стаж от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г. в Общински комитет на Отечествен фронт- Белене и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г. в Общински съвет на БСП- Плевен.

С продължителността на трудовия стаж законодателят свързва възникването на различни права и той е установил специален ред за установяването му като съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж трудовата книжка е валиден доказателствен документ. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя /чл. 347 от КТ към момента е променен, но промяната е влязла в сила, считано от 01.06.2025 г., т.е. след датата на която оспорващата е подала заявлението си за отпускане на пенсия в НОИ – 23.04.2025г./ Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж /в редакцията на текста към ДВ, бр. 86 от 2017 г., тъй като текстът е променен, считано от 01.06.2025 г./. В чл. 6, ал. 1 на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила.

Непредставянето на удостоверение образец УП-3 за съответния стаж за периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г., което е изискано от Р., но не е представено, не е основание да не се зачете стажът за посочените периоди, тъй като пенсионният орган е могъл да събере данни служебно, включително и въз основа на отбелязването в трудовата книжка на лицето - документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяващ трудовия и осигурителен стаж независимо, че липсва подпис на главен счетоводител.

Според съда, в случая с приоритет е разпоредбата на чл. 349 от КТ в приложимата редакция – като акт от най- висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето.

Съгласно чл. 350, ал.1 от КТ (отм. – ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г., но приложима както към датата на заверка на трудовата книжка, така и към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия от Р.) при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Разпоредбите на КТ съдържат императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не съдържат изискване и съобразяване на изпълнението им с наличието или липсата изрично на подпис /волеизявление на главния счетоводител. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя. По смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Страните в трудовото правоотношение са работодателя и работника. Нормите на КТ въвеждат и възможност за възстановяване на трудовата книжка при изгубването й от Инспекция по труда, по достоверни данни от работника/служителя.

Следователно може да се направи извод, че главният счетоводител не е самостоятелен субект на трудовите правоотношения, уредени в КТ императивно, сред които са и правоотношенията свързани с трудовата книжка, поради което подписът му /наличието или липсата/ на такъв, не е от решаващо значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването на тези правоотношения.

С оглед на това, за периодите от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г., трудовата книжка на оспорващата е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, като всичко прослужено време в Общински комитет на Отечествен фронт- Белене, удостоверено с трудовата книжка е 7 /седем/ години, 7 /седем/ месеца и 15 петнадесет/ дни, а в Общински съвет на БСП- Плевен е 6 /шест/ месеца.

Вписването в трудовата книжка удостоверява по официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа, и в случая има данни, от които да се определи трудовия стаж на Р.. На основание чл. 347 от Кодекса на труда в приложимата редакция, редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, относно придобития от работника трудов стаж и при липса на разплащателни ведомости, отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж следва да бъде зачетена.

В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 9762 от 24.11.2004 г. по адм. д. № 5200/2004 г., Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г., Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г., Решение № 7542 от 22.06.2021 г. по адм. д. № 3011/2021 г. и др.

Следва също да се посочи, че доказателствената сила на трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента на издаването и оформянето й изисквания за реквизити. В този смисъл са Решение № 6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г., Решение № 4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018 г., Решение № 4129 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г. и др.

Освен това, записванията в трудовата книжка за процесния период от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., че Р.е работила на длъжност „касиер- деловодител“ в Общински комитет на ОФ- Белене се потвърждават и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - Р. Н. М., П. И. Д. и Л. Н. В., като съдът намира, че свидетелските показания са обективни, непротиворечиви и същите се кредитират от съда.

За пълнота следва да се посочи, че за периода от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., в сила, обаче е била не Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /обн. ДВ. бр.102 от 03.12.1993г./, а Наредбата за трудовите книжки, одобрена с Постановление № 149 на МС от 20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. - "Известия", бр. 74/1960 г. В трудовата книжка на оспорващата, съгласно тази наредба е следвало да се впишат данните по чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, в това число датата на постъпване на работа и датата на прекратяването на трудовото правоотношение, като съгласно чл. 8 от тази Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да се има предвид и Инструкция № 2492 /обн. ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, като в чл. 6 от тази инструкция се детайлизира начина на водене на трудовата книжка. Съгласно чл. 6, ал.2, буква "в" продължителността на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете страни. От тази законова регламентация е видно, че в трудовата книжка, за процесния период от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., на оспорващата не е било задължително да се разпише непременно и от главния счетоводител, а е необходимо и достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице. Представената трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/ упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. В представената трудова книжка няма изтривания, добавки и други външни недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на вписването, извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й.

С оглед на това, за процесния период от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., трудовата книжка на оспорващата е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане противоречат и на целта на закона, доколкото при достигане на определена от закона възраст и при наличие на изискуемия трудов стаж лицата имат право на пенсия, като не следва да им се вменяват задължения и/или представянето на документи, освен предвидените в закона, с оглед реализирането на правото им на пенсия, както и зачитането на положения от тях трудов/осигурителен стаж.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни и следва да се отменят. Решението, макар и издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, е постановено в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона. Делото като преписка следва бъде върнато на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ, който да издаде ново разпореждане, като на М. М. Р. се зачете за осигурителен и трудов стаж времето от 01.04.1979 г. до 15.11.1986 г., както и от 01.05.1995 г. до 01.11.1995 г. и се извърши преценка на правото на пенсия.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за издаване на новото разпореждане. Доколкото всички доказателства са събрани, следва новото разпореждане да бъде издадено в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. заплатено в брой, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на лист 92 или общо съдебни разноски в размер на 650 лева.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд- Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-43/09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2113-14-566#7/04.07.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ- Плевен за произнасяне с оглед мотивите на решението, в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ- Плевен да заплати на М. М. Р. с [ЕГН] от гр. Белене, обл. Плевен, *** разноските по делото в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.