Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Русе,27.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия
Острева….………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………
като разгледа докладваното от съдията АНД № 471/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.А.М. до Русенския
Районен съд против наказателно
постановление № 38-000082/11.02.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът
по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят работел, като
таксиметров шофьор, управлявайки лек таксиметров автомобил „Форд“ с ДК № .....
Този автомобил бил оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба №
34/1999г. На 21.01.2019г., около 14,45 ч. му била извършена проверка от св.А.К.,*** относно спазване на Закона за автомобилните превози и
подзаконовите нормативни актове по приложението му. В хода на проверката св.К.
установил, че автомобилът е с включен
електронен таксиметров апарат, с открита табела „Такси“, без табела „Не работи“
и същият ден жалбоподателят е извършил 9 бр. платени таксиметрови превоза,
видно от контролна лента № 626/21.01.2019г. Също така в хода на проверката се
установило, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз с удостоверение за
психологическа годност № 285368, чиято валидност е изтекла на 18.09.2018г. За
констатираното нарушение св.К. съставил
АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба,
срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е
приложен материалния закон, като по тази причина нарушението следва да се преквалифицира.
Разпоредбата на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №
34 от
1999 г.
за таксиметров
превоз на
пътници императивно задължава при управление
на таксиметров автомобил в превозното средство да се намира удостоверението за
психологическа годност на водача. От своя страна разпоредбата на чл.18 т.3
вменява задължение таксиметрови автомобили да се управляват само от
психологически годни водачи, съобразно наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. От
показанията на св. К. и извадката от контролната лента се установява, че към
момента на извършване на проверката на 21.01.2019 г., жалбоподателят имал
качеството "водач" на таксиметров автомобил (тъй като е оборудван съобразно чл.21
от Наредба № 34/1999г.) марка"Форд" с ДК№ .... и че в превозното средство
се е намирало удостоверението за психологическа годност на водача, но същото
било с изтекъл срок. Съдът отбелязва, че водачът има задължение да носи със
себе си удостоверение за психологическа годност при управление на автомобила,
което е документ относим към психологическата му пригодност, така както изрично
изисква чл. 31 ал.1 т.8 от Наредба № 34/1999г. Изпълнението на задължението
обективно е обусловено от наличността на този документ и от упражняваната от
водача върху него фактическа власт. Смисловото съдържание на нормата налага
извода, че неносенето на удостоверение за психологическа годност от водач на
моторно превозно средство, извършващ обществен превоз, е административно
нарушение по така подбраната правна квалификация само при наличие на издадено
такова удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай
категорично е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт
и наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на
жалбоподателя и носен от него при проверката на 21.01.2019 г., но същият бил с
изтекъл срок на валидност на 18.09.2018 г. Така очертаното изпълнително деяние в
случая се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП,
норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, който
извършва таксиметров превоз, обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без валиден документ за психологическа годност. Нормата на
чл.178в ал.5 е специална по отношение на нормата, по която е наказан
жалбоподателят, тъй като субект на нарушението е водач, който извършва
таксиметрови превози, а по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр един от възможните субекти е
водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, което е значително
по-широко понятие по арг.§ 1 т.1 вр.т.3 от ДР на ЗАПр. Отделно от това подобно
съотношение се разкрива и в сравнението между диспозициите на двете норми –
чл.178в ал.5 от ЗДвП изисква удостоверение на психологическа годност, докато тази
на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр – на практика всички възможни документи, които следва
да са редовно издадени на лице, извършващо обществен превоз на пътници и/или
товари. В подкрепа на предходното е и
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП се явява съответна на правилото за поведение,
разписано в текста на чл.18 т.3 от
Наредба № 34 г.
Налице е неправилна квалификация на нарушението, което вместо по чл. 178В, ал.
5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАП, като двете норми се намират в съотношение
на обща (чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАП) към
специална ( чл. 178В, ал.
5 ЗДвП ), а
специалната норма изключва приложението на общата.
В случая обаче съдът намира, че не
съществува никаква пречка нарушението да бъде преквалифицирано от такова по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр в такова по чл.178в ал.5
от ЗДвП. Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа
обстановка, възприета от съда и описана
текстово в обстоятелствената част на НП – „…при проверката е без валидно
удостоверение за психологическа годност“, нещо което е посочено напълно
идентично и в АУАН, а също така съвпада
и изцяло с диспозицията на чл.178в ал.5 от ЗдвП. По този начин съдът не
нарушава забраната да предяви на наказаното лице нови фактически положения,
надхвърлящи предмета на административното обвинение по които жалбоподателят не
се е бранил до момента и в този смисъл правото му на защита по никакъв начин не
се нарушава. В случая не е налице разминаване между цифрово и текстово описание
на нарушението, което действително би довело до отмяна на обжалваното НП,
защото в обстоятелствената част на същото е посочено, буквално преповтаряйки го
изпълнителното деяние по чл.178в ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
таксиметров автомобил бе валидно удостоверение за психологическа годност, което
означава както изначално неиздавано, а така също и с изтекла годност , както в
настоящият случай. При това положение съдът намира ,че е налице хипотезата на
чл.84 от ЗАНН вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК и съдът следва да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира нарушението по посочения начин
и при налагане на по – благоприятното за дееца наказание по чл.178в ал.5 от
ЗдвП „глоба „ в размер на 500 лв. За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че без съответен протест на прокурора единствената забрана е за
влошаване на положение на жалбоподателя по арг.чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
При
това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като бъде приложен друг материален закон.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 38 – 0000082/11.02.2019г.
на Началника на ОО”Автомобилна
администрация” - гр.Русе, с което на Т.А.М. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, като го
преквалифицира по чл.178в ал.5 от ЗДвП и му налага наказание „глоба” в размер
на 500 лв.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен
съдия :