№ 158
гр. Бургас, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500310 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 49 от 8.06.2022 г., постановено по гр.д. 84/ 2020 г.,
Окръжен съд Сливен е отхвърлил предявения от В. М. М., ЕГН **********,
от с. Г.А. общ. С. ул.****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р.
М., против „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра й Я. М. М.. на 6.06.2019 г., в
резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. М. М., ЕГН
**********, от гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул. „Ч****, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., против „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к.
В*** ул. № ет., представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр.
София, ул. „К**** - адв. К. Т., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
1
заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра му Я. М. М.. на 6.06.2019 г., в
резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. М. и Д. М. М., срещу
постановеното решение, в която същото се обжалва, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон, съдебната практика, в това число и тълкувателната
такава, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в
пълния им предявен размер.
В жалбата се застъпва позиция, че в хода на първоинстанционното
производство безспорно са били установени всички необходими
предпоставки от фактическа и правна страна за уважаване на предявените
искове за неимуществени вреди, а именно: настъпило застрахователно
събитие, вреди, причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите
вреди и наличие на валиден застрахователен договор. Изтъква се, че е
доказано виновното и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил - причинител на процесното произшествие, в резултат на което е
причинена смъртта на сестрата на въззивниците. Сочи се, че по образуваното
наказателно дело по описа на окръжен съд Ямбол е постановена присъда, с
която прекият извършител е признат за виновен за предизвиканото ПТП и
причинената по непредпазливост смърт на Я. М. М...
Навеждат се аргументи, че механизмът на произшествието е
безпротиворечиво и категорично установен от приетата пред първата
инстанция съдебна автотехническа експертиза, а от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно - медицинска експертиза става ясно, че при
инцидента пострадалата М. е получила тежка, несъвместима с живота,
съчетана травма, с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците, което
категорично доказва, че смъртта й е настъпила именно в резултат на
процесното ПТП.
Акцентира се, че неправилно окръжният съд е приел, че между
въззивниците и пострадалата тяхна сестра не е била създадена трайна и
2
дълбока емоционална връзка и в резултат на смъртта на починалата
въззивниците са търпели болки и страдания, които да подлежат на
обезщетяване. Оспорва се изводът на съда от първа инстанция, че не се
установява от събраните по делото доказателства в правната сфера на ищците
да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят брат и
сестра, по повод загубата на пострадалата. В жалбата се релевират
оплаквания, че са анализирани от първата инстанция малка част от събраните
по делото доказателства, а именно - разпитаните в съдебното заседание
свидетели, чиито показания отразяват техни преки и обективни възприятия
относно сочените факти и кореспондират с всички останали доказателства по
делото, безспорно и категорично сочещи на поддържаните близки отношения
между ищците и пострадалата им сестра преди настъпване на
произшествието, като връзката между тях никога не е прекъсвала. Подчертава
се, че страните и сестра им са били привързани един към друг, помагали са си
взаимно, между тях са съществували отношения на уважение, любов и
разбирателство, въззивниците са общували със своята сестра и тримата са
били истинско семейство.
Налице е позоваване на заключението на съдебно - психологичната
експертиза, приета по делото, съгласно което при освидетелстваните
въззивници последиците от стресогенното събитие, каквото е смъртта на
тяхната сестра, е породило разстройство в адаптацията. Сочи се че
освидетелстваните не са преодолели напълно последиците, свързани с
внезапната загуба на тяхната сестра.
В обобщение се подчертава, че неправилната преценка на всички
събрани по делото доказателства са довели до един несправедлив и
незаконосъобразен по същността си съдебен акт. Не е била взета предвид и
конкретната социално-икономическа обстановка в страната, към момента на
настъпване на процесното ПТП, като отправна точка при определяне на
обществено приемлив и справедлив размер на конкретното обезщетение.
Застъпва се позиция, че съдът не е взел предвид установеното от
свидетелските показания обстоятелство, че починалата Я. от ранна възраст
страдала от тежко заболяване, което е било причина въззивниците да се
привържат още повече към своята сестра, за да й помагат и я обгрижват през
3
годините.
Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за наличие на
съпричиняване от страна на увредената, поради непоставянето на
обезопасителен колан, като пътник в автомобила. По мнение на
въззивниците, не е установено по категоричен и несъмнен начин поведение на
пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредите и което да е в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. По делото не е
установено по безспорен начин, изтъква се в жалбата, че ако пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан, с категоричност нейната смърт е
нямало да настъпи. При евентуален извод, че поведението на пострадалата е в
причинна връзка с настъпването на злополуката, се настоява, че при
определяне на нейния принос, следва да се държи сметка за тежестта на
конкретните нарушения, допуснати от делинквента, които са с много по-
голяма тежест, според въззивниците.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
дружеството – застраховател „ЗАД „ОЗК З****““ АД, в който се моли за
оставянето й без уважение, като неоснователна, и потвърждаване на
постановения от Окръжен съд Сливен съдебен акт.
Поддържа се, че по делото не са били събрани доказателства, които
да сочат, че връзката между въззивниците и починалата е била изключително
дълбока и трайна, особено близка, оправдаваща присъждане на
застрахователно обезщетение. Без да се оспорва, че ищците са израснали със
сестра си в едно задружно семейство, се сочи, че наличието на хармонични и
любящи отношения не е изключение за традиционното българско семейство,
а правото на лицата да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва
да се удовлетвори като изключение, само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост. Въззиваемата страна излага доводи, че подобни
особени специални основания в случая не са налице - въззивниците и
починалата са израснали заедно в сплотено семейство, отгледани от
родителите си и впоследствие всеки от тях е поел самостоятелен житейски
път, създавайки свое семейство. Акцентира се на обстоятелството, че
въззивниците са се завърнали към нормалния си начин на живот,
4
разстройството в адаптацията, посочено от вещото лице, е продължило не
повече от шест месеца.
В аспект възражението за съпричиняване се подчертава, че от
събраните по делото доказателства - данните от наказателното производство
и приетите пред първата инстанция съдебни експертизи, категорично е
установено, че пострадалата е пътувала без правилно поставен
обезопасителен колан. Въвеждат се аргументи, че от заключението на вещото
лице се установява, че при правилно поставен предпазен колан, тялото й е
нямало да изпадне от автомобила, което изпадане е оказало основно значение
за получените травматични увреждания, несъвместими с живота. Сочи се че
обемът на съпричиняването е не по-малък от 80 %, тъй като пострадалата не е
положила елементарна грижа за опазване на собствените си здраве и живот.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани
да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивниците, като следствие от пътен инцидент, при който
те са загубили сестра си – Я. М. М.., против застрахователя на прекия
причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
5
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, към
датата на пътния инцидент, покриващо фактическия състав на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод
автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Г. В. К..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивниците са отправили на
23.07.2019 г. до застрахователното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не са получили
плащане от застрахователя в срока по чл.496 КЗ и са инициирали настоящото
исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по
същество.
Видно от данните по делото, на 6.06.2019 г. сестрата на
въззивниците, като пътник в лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“
рег. № У 1492 АХ, движещ се по път I-6, при км 425+850 м в посока Бургас и
управляван от Г. В. К., е претърпяла пътнотранспортно произшествие, при
което автомобилът, поради нарушение на правилата за движение по
пътищата, самокатастрофира – напуска платното за движение и се
преобръща, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалата М..
С Присъда № 260008/ 6.04.2021 г. по НОХД № 348/ 2020 г. по описа
на Окръжен съд Сливен, влязла в законна сила на 1.12.2021 г., с влизане в
6
сила на Решение № 55 от 29.09.2021 г. по НОХД № 141/2021 г. на Апелативен
съд Бургас, потвърждаващо присъдата на първоинстанционния съд, прекият
причинител на увреждането – Г. В. К., по повод гореописаното деяние, е
признат за виновен за извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3
ППЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1,
вр.чл.54, ал.1 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по
смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските
последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следва да се заключи, че са осъществени в пълнота и кумулативна
даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като основа за
ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя.
Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно Решение № 1/
2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са
разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато са налице
конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо,
вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл
7
морални болки и страдания, които в достатъчна степен създават основание да
се направи изключение от разрешението, залегнало в цитираните
постановления на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само
за най-близките на починалия.
В съобразителната част на тълкувателния акт се подчертава, че
отричането правото на обезщетение, при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък в подобни случаи, е в
противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и гарантираното с
чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.20, и чл.47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всички пред
закона.
В решението е специално акцентирано на нуждата от обезвреда във
връзка с нереализираните оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие. Настоящият състав отбелязва, че подобни
оправдани очаквания са налични винаги, когато се установи, че отношенията
на трайна и дълбока привързаност не са били накърнени към датата на
деликта и обратно, при неД. отношения и отчужденост, няма как да
съществуват оправдани очаквания, че в бъдеще отношенията биха били
подобрени и, оттам, да се заключи, че са били понесени вреди от загубата.
Горните обстоятелства, като предпоставки за ангажиране на отговорността,
подлежат на установяване във всеки конкретен случай, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от претендиращия
обезщетение.
Към датата на деликта загиналата е била възраст 38 г., а
въззивниците – съответно на 40 г. – Д. и на 42 г. – В..
В производството пред съда от първа инстанция са депозирани
свидетелски показания, които въвеждат в делото информация относно
отношенията между починалата и нейните брат и сестра преди инцидента,
като свидетелите Р. С., Н. М., М. М. и Б. Р. последователно акцентират на
топлите, изпълнени с обич, взаимопомощ и сплотеност фамилни отношения,
привързаността на членовете на семейството един към друг, ежедневните
грижа и съпричастност, които са демонстрирали. Свидетелката Симеонова
посочва, че семействата на брата и сестрите често са си гостували, живеейки
наблизо, заедно са отбелязвали празнични поводи, децата им са растели
8
заедно, между тях е имало доверие и разбирателство. Сестрите са обичали да
прекарват време заедно, като са готвели или приготвяли зимнина – свидетеля
Н. М.. Същият свидетел споделя, че брата и починалата са живели заедно за
известен период и след задомяването си, а ищците са оказали помощ на
семейството на починалата да построи собствена къща. По данни на
свидетеля, в детската си възраст починалата е боледувала от мозъчен тумор и
е претърпяла операция, като състоянието й е било животозастрашаващо. По-
големите й брат и сестра са били много притеснени за нея, а след
излекуването й семейството се е приобщило към местната църква, където
починалата е пеела в хора – свидетеля Н. М.. В подобна насока са и
показанията на свидетеля Р., който си спомня за сериозния отзвук, който
заболяването на Я. е имало върху семейство й.
Представени са по делото писмени доказателства – епикриза от
Националния онкологичен център, Радиологична клиника; епикриза от
Клиниката по спешна неврология и неврохирургия и протокол на медицинска
комисия, сочещи, че на шестнадесетгодишна възраст Я. М. е страдала от
злокачествено заболяване на мозъка – медулобластом, по повод на което е
претърпяла оперативно лечение на два етапа и облъчване – телегаматерапия.
Разпитаните свидетели убедително проследяват и разкриват пред
съда значимата промяна на душевния интегритет на въззивниците,
провокирана от загубата, намерила израз във влошено здравословно
състояние, отдръпване от социални контакти, депресия, ангажираност в
послесмъртни ритуали. От заключението на вещото лице по съдебно –
психологичната експертиза, приета от първата инстанция, става ясно, че в
резултат на смъртта на сестра си, въззивниците са претърпели разстройство в
адаптацията, преходно състояние, отличаващо се с невъзможност да се
планира бъдещето, безпокойство, тревожност и депресия, с период на
отзвучаване шест месеца. Експертът сочи, че към момента на изследването
при въззивниците не се наблюдава преодоляване последиците от внезапната
загуба на сестра им, като се отчитат изразени нива на скръб и душевна болка.
В настоящия случай съдът взема предвид малката разлика от само
две, съответно четири, години във възрастта на брата и сестрите,
9
обосноваваща житейската презумпция за изградени близки отношения от
съвместното детство, които не са били накърнени към датата на деликта. На
следващо място се съобразява установената от свидетелите близост, запазена
и в зрелите години от живота на родствениците, хармоничните и топли
отношения помежду им, взаимната им привързаност и подкрепа, като тези
отношения са стабилни и с голяма продължителност – 38 години. Като
конкретно житейско обстоятелство, довело в настоящия случай до
сближаване и привързаност, надхвърлящи обичайните за типа отношения
братя – сестри, следва да се прецени тежкото, животозастрашаващо
заболяване на починалата сестра в детската й възраст, изцяло преобразило
моралния мироглед на семейството. Доказан е и емоционалният срив,
причинен на въззивниците, вследствие загубата на тяхната сестра при пътния
инцидент,
Всичко гореизложеното позволява формиране на становище, че
въззивниците са материалноправно легитимирани да бъдат обезщетени за
настъпилата при произшествието смърт на сестра им, при реализация на
изключението от цитираното Тълкувателно решение. Настоящата апелативна
инстанция приема, че е доказано формирането на отношения, които покриват
критерия за създадена трайна и дълбока емоционална връзка между
починалата и претендиращите обезщетението. Вместо да реализират
оправданите си очаквания да споделят живота си, като възрастни, с по-
малката си сестра, въззивниците са имали травматичното преживяване да
възприемат неочакваността и безвъзвратността на смъртта й, и данните по
делото убеждават, че страданията им от морално естество са намерили реално
проявление и са доказани.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при причиняването на смърт,
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
10
посочени неизчерпателно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение № 95
на ВКС от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
Следва да се съобразят всички релевантни гореизложени
обстоятелства – възрастта на въззивниците и тяхната починала родственица;
естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубата
вреди, както и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата
на увреждането. На следващо място, относими са и установените по делото
факти, че в конкретния случай претендиращите обезщетение вече отдавна са
започнали своя самостоятелен живот на възрастни, формирали са отделен бит
от този на сестра си и ще се възстановяват в подкрепящата среда на
собствените си семейства – за въззивника – фактическа съпруга и две деца; за
въззивницата – фактически съпруг и дете. Ето защо, настоящият състав
намира, че справедлив стойностен адекват на претърпените вреди се явява
сумата от 6000 лв. за всеки от въззивниците.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
11
на вредата, той я съпричинява. В конкретния случай се установи, че
починалата сестра на въззивниците, като пътник в автомобила, е неглижирала
задължението си да постави правилно обезопасителния колан, с който
превозното средство е било екипирано, в разрез със задължението й по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Горното обстоятелство се установява от вещото лице
по изпълнената пред първата инстанция съдебно – медицинска експертиза,
сочеща, че наблюдаваните при пострадалата травми се дължат на изпадането
й при произшествието от автомобилния салон при преобръщането на
автомобила, като отсъстват наранявания, които да могат да бъдат свързани с
възпиращото действие на правилно поставен изправен предпазен колан.
Съдът кредитира заключението на експерта, че при правилно
поставен обезопасителен колан, пострадалата, с висока степен на вероятност,
не би получила увреждания, които да доведат до настъпването на смъртта й,
тъй като деформациите по задната част на купето на автомобила, където се е
намирала, са незначителни. Изводът се базира на вида и степента на
уврежданията, съпоставени с установения механизъм на настъпване на
произшествието, отчитайки функцията на колана, като пасивно
обезопасително средство, да осигурява фиксация на пътника към седалката. В
подобна насока са и изводите на експерта по съдебната автотехническа
експертиза, сочещи, че начинът на действие на предпазния колан би
възпрепятствал движението на тялото на пострадалата с отделянето му от
седалката и напускане на автомобила, при преобръщането му.
Следва да се заключи, че пропускът на пострадалата да се обезопаси
с колан е оказал принос към собственото й увреждане. Този релевантен
каузален принос настоящият състав оразмерява на 1/3.
Следователно, претенциите са основателни до размера на 4000 лв.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 23.07.2019 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците.
12
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия
решение следва да бъде частично отменено, като бъдат присъдени
обезщетения в горепосочения размер, ведно с лихвата за забава. Решението
следва да се отмени и в частта за разноските.
При този изход от делото и отправеното искане, на процесуалния
представител на въззивниците следва да се присъди възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на по 612 лв. за защитата на всеки от
въззивниците пред първата и апелативната инстанция, с ДДС, тъй като, когато
адвокатът, предоставил безплатната правна помощ, е регистриран по ЗДДС,
върху дължимото възнаграждение следва да се начисли данъкът върху
добавената стойност, съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради освобождаването на ищците от задължението да заплатят
държавна такса и разноски в производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
същите следва да се поемат от дружеството – ответник, съразмерно на
уважената част от претенциите в обем на 320 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство и 160 лв. – за въззивното производство.
На дружеството – застраховател се следват, пропорционално на
отхвърлената част от претенциите, разноски за защитата против всеки от
ищците, пред първата инстанция, в размер на по 1909,46 лв., от общо
платените 3530 лв. (1765 лв. за всеки от исковете) – адвокатско
възнаграждение, 600 лв. (300 лв. за всеки от исковете) – възнаграждения на
вещи лица, 15 лв. (7,50 лв. за всеки от исковете); както и по 2241,12 лв. за
защита пред въззивната инстанция, от 4872 лв. (2436 лв. за всеки от исковете)
- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно на положителния
за тази страна изход.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49 от 8.06.2022 г., постановено по гр.д. 84/ 2020
г. на Окръжен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М.
13
М., ЕГН **********, от с. Г.А. общ. С. ул.****, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., против „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к.
В*** ул. № ет., представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр.
София, ул. „К**** - адв. К. Т., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
заплащане на сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра й Я. М. М.. на 6.06.2019 г., в
резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; както
и предявеният от Д. М. М., ЕГН **********, от гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул.
„Ч****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., против „ЗАД
„ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София
1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет., представлявано от А.П.Л. и Р. К
.Д., с адрес за връчване: гр. София, ул. „К**** - адв. К. Т., иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му Я.
М. М.. на 6.06.2019 г., в резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К ведно
със законната лихва за забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на В. М. М., ЕГН **********, от с. Г.А. общ.
С. ул.****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., сумата
4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сестра й Я. М. М.. на 6.06.2019 г., в резултат на ПТП,
причинено виновно от Г.В.К ведно със законната лихва за забава, считано от
23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, от гр. Стралджа,
обл. Ямбол, ул. „Ч****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р.
14
М., сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра му Я. М. М.. на 6.06.2019 г., в
резултат на ПТП, причинено виновно от Г.В.К ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на адв. Р. М., с адрес: гр. София, ул. „Ц****
сумата от 612 лв. – възнаграждение за защитата на В. М. М. пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на адв. Р. М., с адрес: гр. София, ул. „Ц****
сумата от 612 лв. – възнаграждение за защитата на В. М. М. пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на адв. Р. М., с адрес: гр. София, ул. „Ц****
сумата от 612 лв. – възнаграждение за защитата на Д. М. М. пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати на адв. Р. М., с адрес: гр. София, ул. „Ц****
сумата от 612 лв. – възнаграждение за защитата на Д. М. М. пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от с. Г.А. общ. С. ул.****, с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., да заплати на „ЗАД
„ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София
1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет., представлявано от А.П.Л. и Р. К
.Д., с адрес за връчване: гр. София, ул. „К**** - адв. К. Т., сумата от 1909,46
15
лв. – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от с. Г.А. общ. С. ул.****, с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., да заплати на „ЗАД
„ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София
1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет., представлявано от А.П.Л. и Р. К
.Д., с адрес за връчване: гр. София, ул. „К**** - адв. К. Т., сумата от 2241,12
лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, от гр. Стралджа, обл. Ямбол,
ул. „Ч****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., да заплати
на „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет., представлявано от
А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул. „К**** - адв. К. Т.,
сумата от 1909,46 лв. – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, от гр. Стралджа, обл. Ямбол,
ул. „Ч****, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц**** - адв. Р. М., да заплати
на „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет., представлявано от
А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул. „К**** - адв. К. Т.,
сумата от 2241,12 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати държавна такса в размер на 320 лв. по сметката
на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК З****““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. В*** ул. № ет.,
представлявано от А.П.Л. и Р. К .Д., с адрес за връчване: гр. София, ул.
„К**** - адв. К. Т., да заплати да заплати държавна такса в размер на 160 лв.
по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17