Р Е Ш Е Н И Е
№148
гр. Добрич, 10.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на единадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 4 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.159 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба на Д.П.Д. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ“ Д. Д. -АГРО“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Царичино, община Балчик, срещу потвърдения с Решение №
355/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Варна при ЦУ на НАП Ревизионен акт № Р-03000817006560-091-001/28.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в
частта му, с която допълнително е определен данък върху доходите на физическите
лица по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 31 375,10 лв. и
лихви в размер на 12 240 лева.
Жалбоподателят
оспорва ревизионния акт в тази част като счита, че фактическите и правните
изводи на органите по приходите са неправилни и незаконосъобразни. В съдебно
заседание се представлява от адв.И.С.-ДАК, която
заявява, че поддържа частичното оспорване на акта като изразява становище за
неправилно прилагане на материалния закон при определяне на задължения за процесните периоди. Нямало правно основание да се извършва
увеличение на финансовия резултат със сумите, които не представляват счетоводен
разход през процесния период, през който е извършено
увеличението. Пояснява, че за това становище има предвид израза „счетоводни
разходи“ в чл.26, т.2 от ЗКПО, на който се позовават органите по приходите. В
писмена защита се твърди, че признаването на счетоводните разходи за рента за
данъчни цели е ставало през следващи данъчни периоди – при изплащането на
съответната част от рентата чрез намаляване на финансовия резултата по реда на
чл.42, ал.3 от ЗКПО. Затова изплатените ренти на собственика през съответната
година, но отнасящи се за минали отчетни периоди не оказват влияние на текущия
счетоводен финансов резултат, тъй като същите не били начислявани за разход
през периода на изплащането им. Разходът бил начислен през съответната минала
година, за която се отнася, спазвайки основите счетоводни принципи за текущо
начисляване. Непризнаването на разходи за минали отчетни периоди, водещи до намаляване
на данъчния финансов резултат през текущия период изисквало намаляване на
декларираното намаление, каквато корекция при ревизията не била извършена.
Затова жалбоподателят счита, че материалният закон е приложен неправилно.
Настоява ревизионният акт в обжалваната част да бъде отменен и да му се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, К.Д.- главен юрисконсулт, счита жалбата за
допустима, но за неоснователна. Изтъква обстоятелството, че щом едноличният
търговец-физическо лице не може да сключва сам със себе си договор за наем или
аренда, по който да договаря изплащания сам на себе си, то липсва основна
предпоставка за издаването на първичен счетоводен документ, поради липса на
предмет на стопанската операция. Позовава се на т.4.5 от Националните стандарти
за финансови отчети за малки и средни предприятия, даващи определение на
понятието „разход“. Поддържа изцяло мотивите за законосъобразност на издадения
ревизионен акт, изложени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“. Счита, че
оспореният ревизионен акт е законосъобразен и обоснован, издаден от компетентни
органи, в съответната форма, при спазване на процесуалните и
материално-правните разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1792,91 лева.
Административен
съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото във връзка с приложимия закон и
извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразността на
оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по
същество, за неоснователна.
І. Съответствие
на РА с процесуалните правила
1. Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000817006560-020-001 / 03.10.2017 г. ( л.20 от дан.преписка), подписана от А.Ц.Б.–
началник Сектор „Ревизии“ с квалифициран електронен подпис
по см. на чл.141 от АПК, установено при проверка в присъствието на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебното заседание от 11.02.2019 г. Издателят
на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1230/15.09.2014 г. (л.2-1) на директора на ТД на НАП Варна.
Заповедта е връчена по електронен път на
жалбоподателя на 12.10.2017 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2
от ДОПК.
Със ЗВР е
определено да се извърши ревизия на жалбоподателя, в качеството му на едноличен
търговец, определено е ревизията да обхване задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за периода на 2011г. и от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г., определен е
срокът, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Съдържанието на
заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
2. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817006560-023-001 / 08.11.2017
г. (л.18), подписана с квалифициран електронен подпис от А.Ц.Б.– началник
Сектор „Ревизии“, ревизионното производство е спряно за един месец, от
08.11.2017 г. до 08.12.2017 г. Като мотиви за спирането е посочено недостатъчен
срок за представяне на необходимите документи
и справки. Заповедта е връчена на 08.11.2017 г., съдържанието й формално съответства
на чл.113, ал.1 ДОПК. Няма данни същата да е била обжалвана.
3. На 08.12.2017
г. и считано от същата дата ревизионното производство е възобновено със Заповед
№ Р-03000817006560-143-001 / 08.12.2017 г. (л.16), която е подписана от А.Ц.Б.–
началник Сектор „Ревизии“. Заповедта е връчена на 08.12.2017 г. и с нея е
определен срок на ревизията след възобновяването до 14.02.2018 г.
4. Преди
изтичане на определения срок, ревизионното производство е отново спряно,
считано от 11.12.2017 г. със Заповед № Р-03000817006560-023-002 / 11.12.2017 г.
(л.14), поради наличие на обстоятелството по чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК –
заболяване на член на ревизиращия екип - г-жа В.Б. като е цитирано Направление за
хоспитализация № ********** от 05.12.2017 г. Срокът на спирането е до приключване
на лечението съгласно представен болничен лист. Заповедта е връчена електронно
и няма данни да е била оспорена.
5.
Производството е възобновено на 15.03.2018 г. със съответната Заповед №
Р-03000817006560-143-002 / 15.03.2018 г., л.12, с която е определен срок на
ревизията до 18.05.2018 г.
На
15.03.2018 г. възложителят на ревизията
с Решение № Р-03000817006560-098-001 (л.264) е определил друг член на
ревизиращия екип, Р.Г.- главен инспектор по приходите, на мястото на В.Б.,
поради продължителен отпуск по болест. Издадена е съответната Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000817006560-020-002, с която е определен друг член на ревизиращия екип, Р.Г.-
главен инспектор по приходите, на мястото на В.Б.. Двете заповеди са връчени
на ревизирания търговец на 28.03.2018 г.
6. На 25.04.2018
г. възложителят на ревизията е издал
второ Решение № Р-03000817006560-098-002
(л.266) за смяна на член на ревизиращия екип, поради преназначаването на Р.Г.от
длъжност „главен инспектор по приходите“ на длъжност „ старши юрисконсулт“ в
отдел „Обжалване“. На нейно място е определена Б.К.О.и е издадена съответната Заповед
са изменение на ЗВР № Р-03000817006560-020-003/25.04.2018 г. като Р.Г.е
заменена с Б.К.О.. Срокът на ревизията не е променен.
7.Със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000817006560-020-004, издадена ден преди
изтичане срока на ревизията, срокът на ревизията е удължен с един месец до
18.06.2018 г.
8. С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000817006560-020-005, издадена в деня на
изтичане на срока на ревизията, срокът на същата е отново удължен с един месец
до 18.07.2018 г. Заповедта е връчена на 18.06.2018 г.
9. На
20.07.2018 г. е издадена покана по чл.103 от ДОПК, в която е посочено, че в
хода на ревизията са установени несъответствия, описани в поканата и е дадена
възможност същите да бъдат отстранени с коригираща декларация.
10. На
27.07.2018г. са подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ с № 084391800611476, 084391800611478,
084391800611477, 084391800611479, 084391800611476 (л.292-277).
10. На
30.07.2018 г. органите по приходите, определени да извършат ревизията, са
издали Ревизионен доклад № Р-03000817006560-092-001 / 30.07.2018 г. (л.232-219),
подписан с квалифицирани електронни подписи на Н.А.П.и Б.К.О..
Компетентността
им да изпълняват възложените им със ЗВР функции, не се оспорва. Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионния доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 01.08.2018
г. С ревизионния доклад е направено предложение да бъдат установени задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и съответните лихви към тях за ревизираните
периоди на цялата 2011 г. и за периода от 2013 до 2016 г.
По
отношение на оспорените в настоящото производство задължения за 2013 и 2014
година в ревизионния доклад е предложено определяне на задължение за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ в размер съответно от
13 541,53 лева - главница и 11 675,71 лв. - лихви и 17 833,57
лв.-главница и 14 619,82 лв.-лихви.
10. На 14.09.2018
г. в рамките на удължения срок за подаване на възражение, жалбоподателят е
подал такова като е посочил, че половината от рентата, начислена и изплатена от
ЕТ „Д.Д. –Агро“ на Д.Д., представлява доход на съпругата му. По отношение на процесните 2013 и 2014 г. във възражението е посочено, че в
тази връзка е подадена коригираща декларация.
11. На
28.09.2018 г. е издаден Ревизионен акт № Р-03000817006560-091-001
/ 28.09.2018 г. (л.259-249), който е подписан от А.Ц.Б.и Н.А.П.с квалифицирани
електронни подписи. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК
от компетентните органи, според същата норма, а именно А.Ц.Б.- органът,
възложил ревизията и Н.А.П.- ръководителят на ревизията.
Съгласно
правната възможност по чл.118, ал.1, т.1 ДОПК с ревизионния акт на ЕТ“Д.Д. -Агро“ са установени задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2011 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и
2016 г. Установените данъчни задължения кореспондират с възложените предметни
предели на ревизията. Ревизионният акт е подробно мотивиран, посочени са всички
фактически и правни основания за определяне на публичните задължения по ЗДДФЛ.
Видно от мотивите на оспорения акт, органите по приходите са обсъдили всяко от
направените от жалбоподателя възражения. Обсъдено е направеното възражение за
неправилно определяне размера на данъка, поради това, че половината от рентата,
начислена и изплатена от ЕТ „Д.Д. –Агро“ на Д.Д. представлява доход
на съпругата му. Възражението е отхвърлено като неоснователно и за това са изложени
съответните мотиви. Формално ревизионният акт отговаря на изискванията на
чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Ревизионният
акт е връчен на 10.10.2018 г., видно от потвърждение (л.262 от дан.преписка)
12. На 24.10.2018
г. ЕТ „Д.Д. -Агро“ е
оспорил РА по административен ред с жалба с вх. № 52783-15 (л.261). Оспорването
е направено в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.
13. Директорът
на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл с Решение № 355/12.12.2018 г., с
което е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен и обоснован по отношение
на всички ревизирани периоди. Решението е съобщено на едноличния търговец на 13.12.2018
г., а жалбата му срещу РА е постъпила при ответника на 28.12.2018 г.
Съдът
приема, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и е
в съответна на закона форма.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, извършвайки
проверка на представените писмени доказателства и съответните изчисления при
варианта, ако се приеме, че едноличният търговец неправилно е сключвал договори
за наем на земеделска земя и си е изплащал ренти, дава отговор, че органите по
приходите правилно са изчислили сумите, представляващи данък за довнасяне за
2013 и 2014 г. Видно от направеното заключение, давайки отговор на този въпрос,
вещото лице е съобразило всички установени в хода на ревизията факти, по които
страните не спорят.
В съдебното
заседание от 11 март 2019 г. вещото лице пояснява, че изплатената рента през
2013 г. за 2012 г. не е счетоводен разход, защото разходите за рента са
осчетоводени като такива през 2012 г. при формирането на фактическата
себестойност на продукцията. Според вещото лице самото изплащане на рентата
отразява разход с намаление на активите в частта на паричните средства, с които
е разполагал с жалбоподателя. Разходът е отчетен през 2012 г., защото
плащанията по договорите за ренти и наеми се отчитат към момента на
възникването им, а не към момента на плащането им.
Заключението
не бе оспорено от страните и съдът го приема за компетентно изготвено и
обосновано.
ІІ.
Съответствие на РА с материалния закон
С
ревизионния акт в оспорената му част на едноличен търговец Д.П.Д. са установени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по чл.48, ал.2
от ЗДДФЛ и задължения за мораторни лихви по чл.175,
ал.1 за 2013 и 2014 г. в общ размер от 31 375, 10 лева и дължимата лихва в
размер на 12 240 лева.
Видно от
ревизионния акт за 2013 г. е установен данък за довнасяне в размер на 13 541,53
лева и лихви за довнасяне в размер на 6 069,21 лева, а за 2014 г. данък за довнасяне 17 833, 08 лева и лихви за
довнасяне от 6 180, 79 лева. посочените по-горе стойности.
Органите по приходите са установили, че през
ревизирания период жалбоподателят, местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Република България, в качеството на едноличен
търговец и регистриран земеделски производител е декларирал данък за 2013
година в размер на 36 458, 53 лева и преотстъпен данък в размер на 21 988,74
лева. Установено е също, че жалбоподателят е изплатил сам на себе си рента за
2013 г. в размер на 451,384, 20 лв. въз основа на обработването на собствена
земеделска земя, за което едноличният търговец е сключил договори за наем сам
със себе си. В ревизионният акт е прието, че няма законово основание за
признаване на така осчетоводения разход за рента за 2013 г. в размер на
451 384, лева и финансовият резултат следва да се преобразува като се
увеличи на основание чл.26, т.2 от ЗКПО със сумата на изплатената рента
(451 384,20 лв.). След извършено по този начин преобразуване на финансовия
резултат е определена нова данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
694 441,10 лева и следващ се данък върху годишната данъчна основа в размер на 104
166, 17 лева като преотстъпения данък е в размер на 62 613,32 лева. Затова
в хода на ревизията на жалбоподателя е изпратена поканата по чл.103 от ДОПК да
коригира декларираните данни, което той е направил с декларациите си от
27.07.2018 г., посочени по-горе. За допълнително начисления данък
жалбоподателят е подал декларация на 27.07.2018 г., а също и го е внесъл.
По сходен начин за 2014 г. е установено, че жалбоподателят
си е изплатил сам на себе си рента от 468 800 лева, която също била
осчетоводена като разход по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги. Видно
от заключението на вещото лице в отговора на въпрос 9, на л.9, през 2014 г.
жалбоподателят си е изплатил рента и за предходните стопански години на 2010 от
57 205,90 лв. и 2013 г. от 68 446,36 лева, в общ размер на
125 652,26 лева. Затова в ревизионния акт е посочено, че декларирания
счетоводен финансов резултата следва да се увеличи със сумата от 594 452,26
лева (468 800 лева + 125 652,26 лева).
За 2014 г.
органите по приходите също са преобразували декларирания финансов резултат като
са го увеличили със сумата на изплатените ренти от ЕТ „Д.Д.
–Агро“ на Д.Д. на основание
чл.26, т.2 от ЗКПО. И с
коригиращата си декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от 27.07.2018 г. жалбоподателят е
начислил допълнително и внесъл данък в размер на 17 833, 57 лева. Това
задължение също е погасено в коригиращата декларация от 27.07.2018 г.
Като
фактическо основание за извършените в резултат от данъчната ревизия корекции на
данните в подаваните от жалбоподателя годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ
органите по приходите сочат, че не признават за действителни сключените
договори за наем на земеделска земя, оформени между Д.П.Д., в качеството на
наемодател и ЕТ „Д.Д.-Агро“
в качеството на наемател (л.160-174). Съответно не се признават и извършените
счетоводни операции в счетоводството на едноличния търговец, изразяващи се в
начисляване и изплащане на ренти на Д.Д. в
нетърговско качество.
По горните
обстоятелства страните не спорят.
Задълженията
са правилно установени. Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция
т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводният
документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно
стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. А
според на чл. 26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не
са документално обосновани по смисъла на този закон.
Приложените в административната преписка договори за наем
на земеделски земи, сключени между ЕТ „Д.Д.
-Агро“ и Д.Д. Матеев, не обективират реална сделка. След като не съществува валидно
наемно правоотношение правилно приходната администрация не е приела за разход
на търговеца начислените по дебита на Счетоводна сметка 602 "Разходи за
външни услуги" разходи за заплатена рента за обработваната земеделска
земя, собственост Д.П.Д..
В този
смисъл са постановени множество съдебни решения на ВАС и съдебната практика е
еднопосочна ( Решение № 12 921/24.10.2018 г., по адм.д.
№ 6325/2018 г. на ВАС, Осмо отд., Решение № 8792/06.07.2017
г., по адм.д. № 5401/2017 г. на ВАС и др.)
По
отношение на земеделските земи, придобити по време на брака и представляващи
съпружеска имуществена общност, отдаването им под наем е действие на обикновено
управление, съгласно чл.24, ал.2 от Семейния кодекс. Правоотношението по
договора възниква между съпруга, който го е извършил, Д.П.Д. и ЕТ “Д.Д. –Агро“, т.е. отново е налице
договаряне сам със себе си.
Жалбоподателят
счита, че неправилно и в противоречие с чл.26, т.2 от ЗКПО органите по
приходите са извършили увеличение на финансовия резултат със суми, които не
представляват счетоводен разход през процесния период,
през който е извършено увеличението.
Следва да
се отбележи, че това възражение за първи път се прави в хода на съдебното
производство в молбата за изправяне на нередовности
на жалбата от 18.01.2019 г. Видно е, че подобно становище не е изложено във възражението
срещу ревизионния доклад, нито в жалбата до директора на дирекция ОДОП, с която
не е претендирано неправилно начисляване на данъка,
поради нарушаване на чл.26, т.2 от ЗКПО. Затова отговор не му е даден в
мотивите на РА или в решението на директора на Дирекция „ОДОП“.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Финансовите отчети се съставят в
съответствие с установени в Закона за счетоводството основни принципи. Така в
чл.26, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството принципът на начисляването изисква
ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят.
Съгласно
чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на този закон. В случая органите по
приходите не са признали счетоводните разходи, осчетоводени към момента на
тяхното възникване, поради извършеното осчетоводяване на разходи от едноличния
търговец в полза на себе си.
Затова е
неоснователно възражението на жалбоподателя, направено чрез процесуалния му
представител, че непризнаването на счетоводни разходи за минали отчетни периоди,
водели до намаляване на данъчния финансов резултат през текущия период и
следвало да се намали декларираното намаление, каквато корекция при ревизията
не била извършена.
Вещото лице
не установява да е извършено математически начисляване на данък в по-голям
размер от дължимия, следствие на неправилно отчитане на задълженията по договорите за ренти и наеми към
момента на плащането им, а не към момента на възникването им, т.е. в нарушение
на чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч.
С оглед
горното съдът намира, че ревизионният акт в оспорените му части не страда от
пороци, обосноваващи отмяната му. Жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
ІV. Разноски
Жалбоподателят
претендира направените по делото разноски, които не му се следват с оглед
резултата от оспорването.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението е при интерес от 10 000 до
100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Определянето
на размера на претендирано юрисконсултско
възнаграждение следва да се извърши върху материалния интерес на главницата от
31 375, 10 лева на установените с ревизионния акт и оспорени данъчни
задължения, оставени в сила след съдебния контрол. Размерът на установените
лихви може да бъде различен, в зависимост от продължителността на ревизионното
производство, а също и от началната дата на образуването му, върху които
ревизираното данъчно-задължено лице не може да влияе. Видно е в случая, че
ревизионното производство е многократно спирано и многократно е удължаван срока
на ревизията, което е довело до увеличаване на размера на дълга с лихви за
забава. Освен това в този смисъл е практиката на ВАС (Определение № 1324 от
01.02.2017 г. по адм.д. № 7222/2015г., VІІІ отд. на ВАС). Предвид на това следва да бъде прието, че
искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на
1 257,50 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“ Д.Д.-АГРО“, ЕИК *********, представляван от Д.П.Д.
със седалище и адрес на управление с.Царичино, община Балчик, срещу Ревизионен
акт № Р-03000817006560-091-001/28.09.2018 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, в частта му, с която допълнително е определен данък върху доходите
на физическите лица по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 31
375,10 лв. и лихви в размер на 12 240 лева, потвърден с Решение № 355/12.12.2018 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ“ Д.Д.-АГРО“, ЕИК *********, представляван от Д.П.Д. със
седалище и адрес на управление с.Царичино, община Балчик да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 1 257,50 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска