РЕШЕНИЕ
№ 621/15.10.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов…………….............……................………………………………..като разгледа докладваното от Председателя АД
(К) №603 по
описа за 2020
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.285, ал.1, изр.2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба (неправилно
озаглавена „въззивна“) на В.А.А. срещу Решение №174 от 09.04.2020г.,
постановено по и.адм.д. №860/2019г. по описа на Административен съд - Хасково.
С обжалваното решение, в производство по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.284 от ЗИНЗС, вр. с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, е осъдена да заплати на В.А.А. сумата от 260.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 15.11.2014г. - 14.07.2015г.
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ГД „ИН“ София, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (18.07.2019г.) до
окончателното ѝ изплащане, като в останалата му част – за сумата над 260
лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева, искът е отхвърлен. Със същото
решение Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, е осъдена да
заплати на В.А.А. разноски по делото в размер на 36 лева.
Настоящото производство е образувано, след като с Разпореждане
от 06.07.2020г. на Председателя на III отделение на Върховния административен съд е
разпоредено жалба, подадена от В.А.А., чрез адв. Ш., против Решение
№174/09.04.2020г., постановено по адм. д. №860/2019г. по описа на АС – Хасково,
на основание чл.285, ал.1 ЗИНС, да се изпрати на АС – Хасково, тричленен състав
по подсъдност. Посочено е, че видно и от решението, същото подлежи на
касационно обжалване пред АС – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че решението е явно несправедливо по
отношение на присъдения размер от 260.00 лева – представляващ обезщетение за
претърпени в периода от 15.11.2014г. до 14.07.2015г. неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“ –
София, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на ИМ (18.07.2019г.) до окончателното ѝ изплащане, като е
отхвърлен иска в останалата му част за сумата над 260.00 лева до пълния
претендиран размер от 3000.00 лева. Административен съд – Хасково, съобразно и
присъдената част присъдил ГД „ИН“ София да заплати на В.А. сторените разноски
по делото в размер на 36.00 лева. Сочи се, че понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не било абстрактно, а било свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства,
на които АС – Хасково не обърнал достатъчно задълбочено внимание и постановил
обжалвания акт. Във всички случаи на приложение на чл.52 от ЗЗД, не само по
исковете с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, за база при определяне на парично
обезщетение за причинени неимуществени вреди служели стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, което също не било съобразено от първоинстанционния съд. При
констатиране на подобно поведение от страна на ГД „ИН“, последната следвало да
понася своята отговорност при констатирани незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията. Касаторът изразява и несъгласие с присъдените му
по това производство разноски, като съдът намалил адвокатското възнаграждение
без да бъде направено такова възражение от ответната страна, поради което счита,
че следвало да му бъде присъден пълния претендиран размер за разноските.
Предвид изложеното се твърди , че при постановяване на решението си Административен съд – Хасково допуснал
нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон. Моли се за отмяна
на атакуваното решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и постановяване
на друго, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на В.А.А. в исковата
молба, тъй като били основателни и доказани. Претендират се разноски.
От ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Хасково се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
вр. с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като претендираните като
претърпени неимуществени вреди са били основани от ищеца на неосигуряване на
изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения
арест; липсата на достатъчно дневна светлина в тясна килия без прозорец,
липсата на санитарен възел и течаща вода; липса на престой и разходка на
открито; лоши хигиенно-битови условия. С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните, е направил своите правни изводи.
С решението си съдът е уважил частично предявения
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София иск за сума в
размер на 260.00 лева и го е отхвърлил в останалата част до пълния претендиран
размер от 3000.00 лева като неоснователен и недоказан. Присъдена е и законна
лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
(18.07.2019г.) до окончателното ѝ изплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в
процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на
преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо
от условията, при които бил поставен ищеца в следствен арест, гр. Хасково, като
при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил
размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл.52 от Закон за
задълженията и договорите.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия, при които е бил поставен ищеца и настоящ касатор в
следствен арест, гр. Хасково, в периода, предмет на исковата молба.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това,
че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са представени.
Съдът в изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно същата
е приел за доказани твърдените в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените, респ. задържаните под
стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането,
тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В
случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално
изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липса на санитарен възел и
течаща вода в помещението, в което е настанен ищеца, липса на естествено
проветрение на помещението и неосигуряване престой на открито, в следствие на
което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в ареста в гр. Хасково. Тези условия
са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот.
Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен
състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК и препраща към същите, включително и по отношение на
приложените от съда стандарти на защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение
на касатора.
Неоснователни са доводите на касатора за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на
дължимото му се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В тази връзка настоящата инстанция следва да
отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и предвид конкретните факти, от които тя
произтича като обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост при приложението на чл.52 от ЗЗД.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в ареста в гр. Хасково. При преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по
делото обща продължителност на това въздействие и в съответствие с изведената
от закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е
определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При така изложените съображения, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Във връзка с последното, неоснователно се
явява оплакването на касатора досежно размера на присъдените му разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая размерът на същото съдът правилно е определил по реда
на чл.286 ал.3 изр.трето от ЗИНЗС
съразмерно с уважената част от
иска.
С оглед изхода на настоящото производство, на касатора не се
следват разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №174/09.04.2020г.,
постановено по исково адм. дело №860/2019г. по описа на Административен съд –
Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.