РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, чрез юрисконсулт С.П., подадена против Решение № 952 от 22.03.2022
г. постановено по гр.д.№ 13073/2021 г. по описа на ПРС, XXI гр.с., в частта му, с която
са отхвърлени предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против И.Г.Г., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено дължимостта на главницата за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване над уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен размер от 434,
40 лева за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект
на потребление ***, ***, и на обезщетение за забава над уважения размер от 1, 29 лева
до пълния предявен размер от 29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г.,
както и относно отхвърлените разноски над уважения размер от 2, 59 лева до пълния
1
предявен размер от 75 лева по ч.гр.д.№ 8164/2021 г. по описа на ПРС и относно
отхвърлените разноски над уважения размер от 12, 30 лева до пълния предявен размер
от 355 лева по гр.д.№ 10874/2021 г., както и относно осъждането на жалбоподателя да
заплати на И.Г.Г. деловодни разноски в размер на 289, 60 лева. Във въззивната жалба
се излагат оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в
противоречие на материалния закон, при превратно тълкуване на закона и
доказателствения материал по делото. Оспорват се изводите на районният съд за
частичното отхвърляне на претенциите, поради неустановяване на предпоставките на
чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяване за служебно начисляване на ТЕ за
БГВ. Позовава се на заключението на СТЕ, според което в процесния имот за периода
по делото не е оказван достъп за отчет на водомера за топла вода, поради което от
страна на търговеца за дялово разпределение „Нелбо“ЕАД е разпределена ТЕ за БГВ и
се позовава на „служебното“ начисляване на ТЕ. Оспорва изводите на районния съд
относно необходимостта от представяне на констативен протокол по чл.48, ал.1, т.2 от
Общите условия на жалбоподателя. Същевременно намира наведените от районния съд
клаузи за неотносими за правния спор. Намира за доказано, че от събраните по делото
доказателства се установява доставяната ТЕ до процесния имот, както и че нейното
количество и стойност са определени коректно. Посочва, че ответникът не е заявил
надлежно възражение срещу разпределените суми, съгласно чл.34, ал.3 от ОУ, нито в
срока за рекламации на отчет на уредите и разпределението по чл.70, ал.4 от НТ. Моли
да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да се уважат изцяло исковите претенции. Моли за присъждането
на разноските по делото в пълен размер, включително на юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна И.Г.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат А.Д., с който оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи, че решението на районният съд е валидно,
допустимо и мотивирано. Намира за правилни изводите на съда, че в процесното жилище не
е имало отоплителни тела, доколкото същите са отсъединени, както и че представеният
протокол за неосигуряване на достъп няма материална доказателствена стойност. Излага
доводи за неоснователност на възраженията в жалбата и сочи, че Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. е отменена. Оспорва се довода в жалбата, че вещото лице е установило
неосигуряването на достъп до обекта, както и че при отчитането на ТЕ от „Нелбо“ЕАД не
следва да се спазват ОУ на жалбоподателя. Моли за потвърждаването на обжалваната част
на решението и за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
2
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Ищцовото дружество твърди, че има качеството на енергийно предприятие,
което единствено притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на ***, а ответницата И.Г.Г. като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, е негов клиент и като такъв е длъжна да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че в изпълнение на законовите си
задължения е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия на обща
стойност от 463, 99 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, за периода 01.04.2020 г.
до 31.01.2020 г., дължима ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от
02.06.2020 г. до 18.05.2021г. в размер на сумата 29, 59 лева. Ищецът твърди, че
ответницата не е изпълнил задължението си да погаси горните суми, поради което
срещу същата е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 8164/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И.Г.Г., чрез пълномощника си адвокат Д., е
оспорила исковете като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени.
Възразила е, че не дължи претендираните суми с довода, че в имота не е използвана
топлинна енергия, тъй като водомерът е пломбиран през месец февруари 2020 г. и
всички отоплителни тела са отсъединени от отоплителната мрежа, поради което било
обективно невъзможно да бъде разходвана топлинна енергия.
С постановеното по делото решение районният съд е уважил исковата претенция
за главницата до размера на 14.79 лева представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга дялово разпределение,
както и на акцесорната претенция от 1.29 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г., в която част решението не се обжалва и е
влязло в сила.
Обжалва се решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над
уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен такъв от 434.40 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/,
3
както и на иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 1, 29
лева до пълния предявен такъв от 29.59 лева.
В обжалваната част на решението, районния съд е приел за установено от
заключението на съдебно - техническата експертиза, че ТЕ за БГВ е начислена
служебно, а не по показанията на водомерните устройства в имота, поради неосигурен
достъп от ответницата за отчета им. За да отхвърли претенцията за БГВ, районният съд
е приел за недоказан факта на неосигурен достъп до водомера в имота на ответницата,
а така и наличието на предпоставките на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за
топлоснабдяването за служебно начисляване на потребената ТЕ за БГВ.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при
постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която частично са
уважени исковете за стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на такса за
услуга дялово разпределение, поради което силата на пресъдено нещо на решението в
тази част обвързва страните и съда. С оглед на това, следва безспорно да се приеме, че
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди в имота при Общи условия за процесния период.
Спорно във въззивната инстанция е задължението на ответницата за заплащане
на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, което
жалбоподателят обосновава с приложението на разпоредбите на чл.69, ал.2 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., и отм.,
бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/, по което съдът намира следното:
Доставянето на топлинна енергия, дяловото й разпределяне в сграда етажна
собственост, отчитане и заплащането й за процесния период са регламентирани в
Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/ и Приложението към
чл. 61, ал. 1 от наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. Съответно приложение намират и Общите условия за
продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество – Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на
потребители в град Пловдив“, които са одобрени с Решение № ОУ- 07/ 17.12.2007 г. на
ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, представени по делото и публично известни.
Разпределянето на ТЕ в сграда етажна собственост се извършва по система за
4
дялово разпределение. Дяловото разпределение от топлопреносното предприятие се
осъществява самостоятелно или чрез възлагане на фирма, извършваща услугата дялово
разпределение.Принципът е за разпределяне и съответно заплащане на реално
доставена и консумира ТЕ, но при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните
средства, както и до изводите за гореща вода, за отчитане дяловото разпределение в
имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на
реално потребление.Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено.
Съгласно чл.70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички
клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща
вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по
чл. 139б ЗЕ – фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването изрично предвижда, че когато
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане,
изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на
потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно чл.13, ал.1, т. 3 от същите клиентът е длъжен да осигурява достъп до
помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределение
в своя имот. Клиентът е задължен както да има монтирани уреди за индивидуално
разпределяне на ТЕ, така и да осигури достъп до имота, който е обект на доставка на
ТЕ. При неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно установени –
отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление и при норма 140 л на
обитател за денонощие за ТЕ за БГВ. Тези последици следват от неизпълнението от
страна на клиента на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за
реално отчитане – на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в решение №
162/ 28.05.2014 г., по гр. д. № 6397/ 2013 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато
не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на
доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуално отчитане и разпределянето на консумираната топлинна
енергия в сграда етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на
топлинна енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
5
По делото безспорно се установява доставеното количество ТЕ от ищеца до
сградата, в която се намира обекта на ответницата, както и извършването на дяловото
разпределение на ТЕ от „Нелбо“ЕАД като дружество, което е водило топлинното
счетоводство през процесния период. За посочените обстоятелства свидетелства
заключението на СТЕ, прието в първата инстанция, което не е оспорено от страните.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в имота на
потребителя има монтирано едно водомерно устройство за топла вода, като поради
неосигурен достъп за отчет, е начислена топлоенергия за БГВ на 1 бр. лица по 140
литра на денонощие.
Заключението на СТЕ е прието без възражение от страните, съответно ответната
страна не е оспорила основателното начисляване на ТЕ в хипотезата на неосигурен
достъп, нито е възразил, че е осигурил достъп до обекта си за проверка и отчет на
измервателните уреди в него, както и не е оспорил изпълнението от ищеца на
задължението му по чл.52, ал.3 от Общите условия в процедурата по уведомяването на
абонатите за проверка. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. В решение № 97 от
15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2019 г., IV г. о., е прието, че съгласно
разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото
доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на
спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по
делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения,
които са от значение за спорното право. В същото решение е прието, че съдът не може
да се произнася нито по ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито
по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор.
Според решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, I г. о., съдът не
може да излиза извън рамките на правния спор по делото, да се произнася по
невъведено възражение и да изненадва страните с произнасяне по въпрос, който не е
бил спорен по делото. Съгласно Решение № 60104 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1214/2021 г., I г. о., ГК, задължението на съда е да се произнесе в рамките на правния
спор по делото и ако излезе извън тях, то това съставлява процесуално нарушение,
което би могло да има за последица и неправилност на постановеното решение, но
само ако обсъждането на ненаведени факти и възражения е повлияло на крайния
резултат. Именно това се установява при произнасянето с обжалваната част на
решението. С решението си районният съд е въвел в предмета на спора въпрос, по
който страните на се спорили, тъй като ответницата не е оспорила обстоятелството за
неосигурен достъп до обекта си за проверка и отчет на водомера в него и служебното
начисляване въз основа на него на ТЕ на БГВ през процесния период. Следователно
районният съд е излезнал извън рамките на правния спор като е приел за недоказано
6
обстоятелство по неосигурен достъп за служебно начисляване на ТЕ на БГВ, което не е
било въведено като спорно за уважаването на исковата претенция. Следователно се
налага извод, че след като по делото не е повдиган спор по въпроса за неосигурен
достъп от ответницата като потребител до имота си, обект на доставка на ТЕ, и на това
основание й е начислено количеството ТЕ, този факт следва да се зачете като
безспорен при разрешаването на настоящия правен спор.
Следва да се добави, че едва с отговора на въззивната жалба са наведени доводи
досежно обстоятелството за неосигуряването на достъп от ответницата и се споделят
иначе принципните разсъждения на районният съд относно доказателствената стойност
на констативния протокол за неосигурен достъп. Така изложените доводи в отговора на
въззивната жалба не са били релевирани своевременно в първоинстанционното
производство, поради което са преклудирани и недопустими във въззивната инстанция
и като такива не следва да бъдат кредитирани при разрешаването на правния спор.
Както вече се каза, при неосигурен достъп от потребителя за отчет и контрол на
измервателните уреди в обекта му се начислява ТЕ за БГВ по 140 л/денонощие на
обитател. Неизпълнението от потребителя на ТЕ на нормативно вмененото му
задължение за осигуряване на достъп до обекта си за проверка и отчет на
индивидуалните измервателни уреди, обосновава начисляването на ТЕ при условията
на неосигурен достъп. Следователно, през процесния период топлинната енергия за
обекта на ответницата е разпределяна в хипотезата на неосигурен достъп, според
разписаното в нормата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Според
заключението на СТЕ, за имота на ответницата са прилагани изискванията на т.6.7, вр.
с т.6.5 от Методиката за дялово разпределние на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за БГВ -на
1 бр.лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп. Количеството ТЕ за БГВ
разпределено за имота на ответницата за процесния период е обективиран по месеци в
приложената към заключението таблица и е 4, 0653 МWh за БГВ. Вещото лице е
установило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
установено чрез справките за начислена топлоенергия за абоната. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи
разпределението и начисляването на ТЕ. Правилността на така извършеното
разпределение не е оспорено от ответната страна при приемане на заключението и
доколкото този въпрос не е бил спорен между страните, то следва да се зачете при
разрешаването на правния спор.
В аспекта на изложеното се налага извод, че се доказа основанието на
предявената претенция за заплащане на цена на топлинна енергия за битово горещо
7
водоснабдяване, тъй като ищецът е доставял през процесния период ТЕ и същата е
разпределяна между абонатите в сградата етажна собственост в съответствие с
нормативните изисквания, като за процесния имот, предвид липсата на осигурен
достъп за отчет на индивидуалния водомер за топла вода, с което е препятстван
реалният отчет на доставената енергия, същата се начислява по реда на чл.69, ал.2, т.2
от Наредба № 16- 334/ 06.04.2007 г. в действащата й редакцията за процесния период,
поради което е без значение доводът в отговора на въззивната жалба, че е отменена.
С оглед на установените по делото факти се налага и извод за неоснователност
на защитното възражение на ответницата за недължимост на претендираната
стойността на ТЕ за БГВ. Възражението на ответницата е, че не е използвана топлинна
енергия, тъй като водомерът е пломбиран през месец февруари 2020 г. и всички
отоплителни тела в обекта й са отсъединени от отоплителната мрежа. По делото се
установява, че пломбирането на водомера не препятства достигането на вода до
водомера.За последният факти изрично свидетелства в изявленията си вещото лице при
приемането на заключението на СТЕ, както и вещото лице изрично сочи, че с пломбата
може да се използва топла вода от ответника. Според вещото лице достъпът на вода до
водомера се препятства с демонтаж и затапване на извода на топла вода, което в случая
не се установява по делото. Тоест пломбирането на водомера не изключва
използването на топла вода от ответницата, съответно и разхода за ТЕ за БГВ.
Същевременно фактът, че всички отоплителни тела в имота са отсъединение от
отоплителната мрежа, е ирелевантен, тъй като не се претендира ТЕ за отопление, а за
БГВ.
Следователно по делото се доказва основанието за начисляването на ТЕ за БГВ
при условията на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., а по отношение
на конкретният размер на задълженията на ответницата страните не спорят. С оглед
на изложеното се налага извод, че ответницата дължи заплащането на претендираната
стойност на ТЕ на БГВ, която претенция районният съд е отхвърлил неправилно за
разликата над уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен размер от 434, 40
лева. В предвид основателността на иска ТЕ за БГВ, основателен се явява и искът за
заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 1, 29 лева до
пълния предявен размер от 29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г.,
По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на ТЕ за БГВ за разликата над
уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен размер от 434, 40 лева за периода
от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г., както и на обезщетение за забава над уважения размер
от 1, 29 лева до пълния предявен размер от 29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до
18.05.2021 г., както вместо това се постанови решението, с което същите да бъдат
уважени.
8
При този изход на делото, следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта за разноските, с която „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е осъдено да
заплати на И.Г.Г., сумата в размер на 289.60 лева - разноски за производството.
С оглед уважаването на исковите претенции и заявеното с въззивната жалба
искане за присъждането на разноски, на ищеца се следват направените от него
разноски за първата инстанция в размер на 355 лева, от които районният съд е
присъдил 12, 30 лева, поради което следва допълнително да му се присъдят в размер
на 342, 70 лева. За заповедното производство на ищеца се следват разноски от 75 лева,
от които са му присъдени 2,59 лева, поради което следва допълнително да се му се
присъдят още 72, 41 лева.
За въззивното производство на жалбоподателя-ищец следва да се присъдят
претендираните разноски от 50 лева за платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 952 от 22.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 13073/2021 г.
по описа на ПРС, XXI гр.с., в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, против И.Г.Г., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено дължимостта на
разликата над уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен размер от 434, 40
лева, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника
за обект на потребление ***, ***, и на обезщетение за забава над уважения размер от 1,
29 лева до пълния предявен размер от 29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до
18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2021 г. до окончателното й
погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 8164/2021
г. по описа на ПРС, както в частта му, с която „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е
осъдено да заплати на И.Г.Г. сумата в размер на 289.60 лева - разноски за
производството, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, че И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, ***, ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
9
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С., разликата над уважения размер от 14, 79 лева до
пълния предявен размер от 434, 40 лева, представляваща стойността на неплатената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода от 01.04.2020 г. до
31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ***, ***, и на
обезщетение за забава над уважения размер от 1, 29 лева до пълния предявен размер от
29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 19.05.2021 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 8164/2021 г. по описа на ПРС
Решението на районния съд не е обжалвано в останалата си част и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, да заплати на “ЕВН
България Топлофикация” сумата от общо 565, 11 лева, от които: 72, 41 лева - разноски
за заповедното производство, 342, 70 лева - разноски за първоинстанционното
производство и 150 лева - разноски за въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10