О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 19.02.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Стефан Стойков
мл. с. Красен Вълев
след като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.ч.н.д. № 216 по описа за 2020 година на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба от БЪЛГАРСКО СОЛОПРОИЗВОДИТЕЛНО КООПЕРАТИВНО ДРУЖЕСТВО"А. С.", чрез председателя Т. А. Г. срещу Определение №1994 от 13.12.2019 г. по н.ч.д. №5208/ 2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Т. А. Г. в качеството й на управител на БСКД „А. с." - гр. Поморие, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „К. Б. П." № ** против постановление на Районна прокуратура гр. Бургас от 24.09.2019 г., с което е прекратено досъдебно производство № 23/2018 год по описа на ОД МВР гр. Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 09.12.2016 год. в гр. Бургас е бил съставен неистински официален документ - Заповед № РД-09-57/2016 год. на Областния управител на гр. Бургас - престъпление по чл. 308, ал.1 от НК.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано и възобновяване на ДП №23/2018 г.
Излагат се идентични съображения, като тези в жалба с вх. №18554/ 07.08.2017 г. на Окръжна прокуратура, по която образувано досъдебното производство, и като тези в жалба вх. №7361/2017 г. от 13.11.2019 г. на РП-Бургас, с която се обжалва постановлението за прекратяване. Твърди се, че два пъти е отказано осъществяване на административна услуга от кмета на Община Поморие, като не е издадено копие на плана на гр. Анхиало за кв. 25 от 1909 г. Сочи се, че Заповед № РД-09-57/2016 год. на Областния управител на гр. Бургас, с която е потвърден повторният отказ на кмета е изпратена чрез куриер – „Стар Пост“ вместо чрез „Български пощи“. Оспорват се изводите по същество на общинската и областната администрация. Оспорва се, че посочената Заповед № РД-09-57/2016 е редовно връчена чрез пощенския оператор и че получателя БСКД „А.с." изобщо е бил търсен на посочения адрес.
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:
Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на Районна прокуратура- Бургас от 12.01.018 г., за това, че на 09.12.2016 год. в гр. Бургас е бил съставен неистински официален документ - Заповед № РД-09-57/2016 год. на Областния управител на гр. Бургас - престъпление по чл. 308, ал.1 от НК.
С постановление от 24.09.2019 г. на Районна прокуратура – Бургас е прекратено досъдебно производство №23/2018 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, ПОР №174/2018 г. на БРП, образувано за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, поради липса на осъществен престъпен състав по този текст- чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
С обжалваното Определение №1994 от 13.12.2019 г. по н.ч.д. №5208/ 2019 г. на Районен съд Бургас, жалбата на Т. А. Г. в качеството й на управител на БСКД „А. с." - гр. Поморие срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
За да стори това съдът е следвало да прецени дали БСКД „А. с." има качеството на пострадал/ощетено юридическо лице, съответно притежава активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НК.
Действително според Постановление № 3 от 23 март 1982 г. на Върховния съд, „документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.“
Възможно е в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси на физически и юридически лица, като тези вреди действително не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл.
В Решение № 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят В. И. е посочено, че застрашаването или увреждането на обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и използването на този предмет. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал.1 от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии.
Аргумент за разширяване кръга на лицата, които могат да бъдат пострадали/ ощетени юридически лица извън тези, които са претърпели съставомерни вреди може да се извлече и от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и Тълкувателно решение №1 от 21 юни 2018 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В Тълкувателно решение № 1 от 31 май 2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСНК на ВКС е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди /имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена последица от престъплението. Посочена е съдебна практика /ППВС № 1 от07.02.1955 г., изменено с ППВС № 7/87 г. и ППВС № 9 от 25.12.1961 г./, съобразно която основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от престъпния състав.
Следва да се направи извода, че независимо, че престъплението по чл. 308 от НК не включва в състава си причиняването на вреди или щети, няма пречка от едно такова деяние все пак те да бъдат причинени на едно физическо или юридическо лице.
Ето защо за качеството на пострадал/ощетено юридическо лице, съответно за лице активно легитимирано по чл. 243,ал. 4 от НПК да обжалва постановлението за прекратяване следва да изхожда от твърдението на лицето да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление без да е задължително твърдените вреди да са час от престъпния състав.
В процесния случай БСКД „А. с." не твърди наличието на неистински документ. При предявяване на разследването, е заявено от представител на кооперацията-жалбоподател, че не се спори по въпроса, че Заповед № РД-09-57/2016 г. е подписана от областния управител В. Ч.. С жалбата се изразява несъгласие с изхода по същество на административното производство, като тази преценка е извън предмета на наказателното производство, а жалбоподателят е имал възможност да обжалва административните актове по реда на АПК пред съответния по-горестоящ административен орган или пред Административен съд-Бургас. Оспорва се и факта, че кооперацията-жалбоподател е търсена на адрес от пощенския оператор „Стар Пост“, с цел връчване на процесната заповед, като все пак се твърди, че независимо от недоставянето на заповедта до адрес чрез куриер е получена лично от областната управа срещу подпис.
От така изложените твърдения в жалбата не може да се направи извод за настъпване на имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъпление, съответно липсва активна легитимация като пострадал/ощетено юридическо лице по чл. 243,ал. 4 от НПК на БСКД „А. с." за обжалване на постановлението за прекратяване.
Ето защо, макар и с различни мотиви настоящата съдебна инстанция стига до същия извод за недопустимост на жалбата, поради което първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1994 от 13.12.2019 г. по н.ч.д. №5208/ 2019 г. на Районен съд – Бургас.
Препис от определението да се връчи на РП-Бургас
и на БСКД „А. с." за
сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: