Р Е Ш Е Н И Е № 222
гр.Видин, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при
секретаря Е.Н. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 373 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, представляван от Изпълнителния
директор и Председател на УС на ГФ Борислав Иванов Михайлов, с която е предявен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм/, сега чл.558 ал.7 от КЗ,в сила от 01.01.2016
г.,.против С.Б.К., ЕГН ********** ***.
Твърди се от ищеца, че на осн. чл. 288 ал.1 т.2 б”а” от КЗ/отм/ е
изплатил по щета № 110825/30.11.2009 г., обезщетение за имуществени вреди в
размер от 596.30 лв., за увредения от ПТП, настъпило на 02.11.2009 г., лек
автомобил на Генади Асенов Кръстев от гр. Видин.
Подържа се, че виновен за
катастрофата е ответникът, който управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф” с
ДК № ВН 1915 ВВ, собственост на Илияна Б. Цекина, поради неспазване на налична
маркировка М6 /стоп линия/ отнема предимството на МПС 2, удря го и така
причинява ПТП.
Сочи, че в нарушение на чл.
249 във вр. с чл. 259 от КЗ/отм/, ответникът е управлявал процесния автомобил
без да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Излага, че с регресна покана
ответникът е поканен да възстанови платеното от ищеца, но и до днес лицето не е
погасило задължението си.
Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 596.30 лв.,
представляваща изплатеното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-04.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените
разноски.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител, в
едномесечния срок е подал писмен отговор и е взел становище по предявения иск,като
подържа , че претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй като обезщетението е изплатено на 04.03.2010 г., а исковата молба
е депозирана след изтичане на петгодишния срок. Отделно сочи, че регресната
покана до ответника е изпратена на 05.11.2014 г., която не е достигнала до него
и е върната с отбелязване на 11.11.2014
г., че получателят е непознат.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните относно
настъпването на пътно-транспортното произществие,описано в исковата
молба,размера на определената щета от Гаранционен фонд,както и факта на
превеждане на съответната сумата на увреденото лице.
По делото е представен
протокол за ПТП № 1022448/02.11.2009 г., съставен от служител при РДВР-Видин, от
който е видна датата на деянието/ 02.11.2009
г./,часа, мястото на осъществяване,вредите, данни за участниците в
произшествието и наличието на задължителна застраховка гражданска
отговорност,както и други обстоятелства,свързани с нарушението.
Съгласно влезли в сила на 04.12.2009 г. наказателни
постановления № 2695/06.11.2009 г. и №НП № 2694/06.11.2009 г., издадени, въз
основа на АУАН № 678043 и АУАН № 623114 против С.Б.К., за нарушения по чл. 179
ал. 4 от ЗДвП, по чл. 177 ал. 3 от ЗДвП и по чл. 179 ал. 4 от ЗДвП, са му
наложени глоби.
С уведомление за
имуществени вреди от 24.11.2009 г. от Генади Асенов Кръстев до Гаранционен фонд
същият е уведомен за реализирано на 02.11.2009 г. ПТП съгласно протокол за ПТП № 1022448/2009 г.
По делото е приета като
доказателство и заключителна техническа експертиза по щета № 110825/30.11.2009 г., която не е оспорена от ответника. Според нея
оценката на констатираните щети по лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“,
с рег. N ВН 6256 ВВ, е на
стойност – 596.30 лв.
Съгласно доклад по щета № 110825/30.11.2009 г. на Генади Асенов Кръстев следва да се изплати
обезщетение в размер на 596.30 лв. за ПТП, настъпило на 02.11.2009 г.
Видно от представеното
по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане за кредитен превод от 04.03.2010
г. Гаранционният фонд е изплатил на Генади Асенов Кръстев сумата в размер на 596.30
лв., представляваща обезщетение по щета № 11 0825/30.11.2009
г.
Не се спори и се установява
от справката от базата данни на Информационен център към ГФ /л.6/, че за
управлявания от ответника автомобил с ДК № ВН 1915 ВВ, няма данни за застраховка
„Гражданска отговорност” към дата 02.11.2009 г.
С регресна покана изх. № ГФ-693/05.11.2014
г. ищцовото дружество е поканило ответника да им възстанови обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди в размер на 606.80 лева, по щета № 110825/30.11.2009 г., която сума към
настоящия момент няма данни да е
заплатена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ/отм/ фондът изплаща обезщетения
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". След изплащането на обезщетението, съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ/отм/,сега чл.558 ал.7 от КЗ,в сила от
01.01.2016 г./, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите .
Ищецът след като е изпълнил
чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ/отм/, сега
чл.558 ал.7 от КЗ,в сила от 01.01.2016 г./,разполага с регресен иск против
прекия виновен причинител на вредата и може да встъпи в правата на увреденото
лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликт, виновно поведение на ответника, настъпили вреди.
По делото се установи от
събраните писмени доказателства, че ответникът С.Б.К. управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Голф” с ДК № ВН 1915 ВВ, собственост на Илияна Б. Цекина, поради
неспазване на налична маркировка М6 /стоп линия/ отнема предимството на лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. № ВН 6256 ВВ, собственост на Генади Асенов
Кръстев, удря го и така причинява ПТП.
Налице е виновно поведение
на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
По делото не е спорно,
че за управлявания от ответника
автомобил лек
автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № ВН 1915 ВВ, към
момента на настъпване на произшествието
същия не е притежавал застраховка „ГО”,за разлика от другия водач ,което е видно
и от отбелязването в приложения протокол за ПТП.
Фактическият състав,
представляващ основание за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение,
е осъществен. По делото не е спорно, че ищецът е изплатил на увреденото лице
обезщетение по щета № 110825/30.11.2009 г.,в размер на 596.30 лв.
Разпоредбата на чл.288,
ал.8 от КЗ/отм/, предвиждаше,а сега чл.558 ал.7 от КЗ,в сила от 01.01.2016 г. ,че
разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния
водач, ,но в случая същите,възлизащи на
10.50 лв. не се претендират ,а само тези по щетата за сумата от 596.30 лв..
Върху процесната сума от ответникът дължи и законна лихва от завеждане
на иска- 27.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, че претенцията е погасена по давност е
неоснователно по следните съображения:по
въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.
288, ал.12 / сега
чл.558 ал.7 от КЗ,в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б.а КЗ/отм/ има многобройна съдебна практика/ т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение
№ 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, решение
№ 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение
№ 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС и др./,в
която се застъпва становище , че основанието за регресните искове възниква от
фактически състав, който включва изплащане на сумата на увреденото лице и даденото от закона право на регрес,поради
което началният момент на погасителната давност е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия.
Следователно, правото
на Гаранционния
фонд на регресен иск срещу ответника К. е възникнало на
датата на изплащане на обезщетението – 04.03.2010 г.. Именно от тази дата е започнал да
тече 5-годишния давностен срок за предявяване на иск срещу делинквента съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 27.02.2015 г.,видно
от отбелязването в сложения печат на съда,поради което се налага извод,че
5-годишния давностен срок не е изтекъл и
в тази връзка,че правото на иск
не е погасено.
Във връзка с изложеното
предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и
на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева/за
държавна такса/ и 300.00 лв. за възнаграждение за назначения на ответника
особен представител.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев”№2,
БУЛСТАТ *********, сумата от 596.30 лева, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд на Генади Асенов Кръстев обезщетение за имуществени вреди по щета № 110825/03.11.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-27.02.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев”№2,
БУЛСТАТ *********, направени разноски в
производството в общ размер от
350.00 /50 лв.-държавна такси и 300.00лв.-внесен депозит за особен
представител/.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: