РЕШЕНИЕ
№............../............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 377/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на П.С.И. срещу разпореждане № 4506-40-10/14.01.2021 г. на
директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ,
с което по подадено от жалбоподателката заявление-декларация вх. № 4502-03-8/28.08.2020 г. е отказано изплащането на
гарантирано вземане по Закона за гарантиране вземанията на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
В жалбата са изложени съображения
за допуснати при издаване на разпореждането нарушения на
административно-производствените правила, свързани с неизпълнение на задълженията
на административния орган по чл. 35 и 36 АПК като се твърди, че органът е
бездействал да извърши изискуемата проверка по чл. 5 ал. 1 от Наредба за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/; че
не е дал указания на жалбоподателката да представи допълнителни документи по подаденото
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, което е негово
задължение съгласно чл. 8 ал. 3 НРНИРСОИГВНР; че не става ясно колко опита са
направени за връчване на издадените на работодателя задължителни предписания по
чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО вр. чл. 37 ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. Сочат
се и аргументи за противоречие на разпореждането с материалноправните разпоредби,
тъй като оспореният отказ не намира основанието си в чл. 26 ал. 3 ЗГВРСНР,
според който директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане,
когато не са налице условията по този закон, а е свързан с липсващи документи
от работодателя, въз основа на които да се извърши преценка на правото на
заявителката на гарантирано вземане. Сочи се, че не е спазено изискването на
чл. 9 ал. 1 НРНИРСОИГВНР подаденото заявление-декларация и приложените към него
документи да се съпоставят с данните от констативния протокол по чл. 5 ал. 1 от
наредбата, с регистъра на осигурените лица и с регистър „Трудови договори“,
както и че посоченият в разпореждането аргумент, че заявителката не е
представила влязло в сила съдебно решение, с което работодателят е осъден да й
заплати трудово възнаграждение или издаден изпълнителен лист въз основа на
такова решение противоречи на чл. 26 ал. 1 ЗГВРСНР, според който гарантираното
вземане се изплаща на правоимащото лице въз основа на издадено разпореждане на
директора на фонда, а не въз основа на съдебен акт. При така изложените в
жалбата основания за незаконосъобразност на оспореното с нея разпореждане №
4506-40-10/14.01.2021 г. се иска то да бъде отменено от съда и преписката да се
върне на административния орган за ново произнасяне по искането за изплащане на
гарантирано вземане.
В хода на съдебното производство
жалбата се поддържа от пълномощниците на жалбоподателката адвокат Ч. и адвокат Г.
като в пледоарията по същество на спора в с. з. на 19.05.2021 г. адвокат Ч.
претендира при отмяна на разпореждането на доверителката му да се присъдят
направените по делото съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК
вр. чл. 144 АПК.
Ответникът – директор на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ към НОИ, се представлява по делото от
юрисконсулт Л., която оспорва основателността на предявената жалба и моли съда
да я отхвърли.
След като прецени, че е сезиран с
процесуално допустима жалба – предявена в срока по чл. 26 ал. 4 ЗГВРСНР от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ
на съдебен контрол административен акт и пред компетентния да се произнесе съд,
решаващият делото съд намира следното по нейната основателност:
По фактите:
С подадено на основание чл. 25 ЗГВРСНР
до директора на ТП на НОИ – Варна заявление-декларация вх. №
4502-03-8/28.08.2020 г. П.С.И. е поискала да й се отпусне гарантирано вземане
по ЗГВРСНР като е декларирала, че от 04.06.2019 г. до 28.10.2019 г. е работила
при работодателя „Адоро Холидейс“ ЕООД на длъжност стоковед. Посочила е лична
банкова сметка, ***мане – л. 49 и 50 от преписката.
Декларираният факт, че в
посочения период заявителката се е намирала в трудово-правна връзка с „Адоро
Холидейс“ ЕООД се потвърждава от приложената по преписката разпечатка от
Регистър на трудовите договори към НОИ, сключени с осигурителя „Адоро
Холидейс“, БУЛСТАТ *********, на стр. 9 от който фигурира името на служителката
П.С.И. с вписана срещу него дата на сключване на трудовия договор 04.06.2019 г.
и дата на прекратяване – 28.10.2019 г. /л. 11 - 27 от преписката/.
За П.С.И. е приложена и справка
от Регистъра на осигурените лица в периода м. януари – м. декември 2019 г. /л.
51 – 54 от преписката/.
Също от доказателствата по
административната преписка се установява, че с постановено в производство по чл. 625 и сл. от ТЗ решение № 260159/04.08.2020 г. по
търговско дело № 512/2020 г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на
„Адоро Холидейс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к.
„Чайка“, хотел „Орхидея“, с начална дата на неплатежоспособността 23.06.2019 г.;
открито е производство по несъстоятелност на „Адоро Холидейс“ ЕООД като дружеството
е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и
производството по несъстоятелност е спряно /л. 104 – 108/.
От мотивите на съдебното решение
става ясно, че производството по чл. 625 и сл. от ТЗ е образувано по молба на
ИА „Главна инспекция по труда“ – София с твърдения за неплатежоспособност на
дружеството, което обективно и трайно не е в състояние да изпълни задълженията
си към работниците и служителите за изплащане на трудовите възнаграждения. Съдът
е посочил, че в молбата за откриване на производство по несъстоятелност
Инспекцията по труда се е позовала на извършена на „Адоро Холидейс“ ЕООД
проверка, резултатите от която са обективирани в протокол ПР1930225/16.10.2019
г., според който 87% от служителите са с неизплатени трудови възнаграждения за
м. август 2019 г., във връзка с което на дружеството са наложени 31
принудителни административни мерки като то е задължено да изплати полагаемите
се на служителите работни заплати. При извършена последваща проверка в периода
м. 12.2019 г. – м. 01.2020 г. неизпълнението на дадените предписания е
констатирано във връчен по реда на чл. 18а ал. 10 АПК протокол ПР1938777/07.01.2020
г., според който към 07.01.2020 г. трудовите възнаграждения за м. август 2019
г. са останали изискуеми и непогасени от ответника.
От приложената на л. 116 – 119 от
преписката справка-извлечение от Търговския регистър, изготвена на 14.09.2020
г., се установява, че решение № 260159/04.08.2020 г. на ВОС за обявяване на
„Адоро Холидейс“ ЕООД в несъстоятелността е
вписано в Търговския регистър на 06.08.2020 г. Според справката
едноличен собственик на капитала на „Адоро Холидейс“ ЕООД е „Риджънт Кепитал“
АД, според вписаната на основание чл. 63 ал. 1 и 4 от ЗМИП информация за което
акционерно дружество то е със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Манов“ № 10 като негови действителни собственици са акционерите Р.Й.Н.,
С.С.С. /България/ и У.Ф.К. /САЩ/.
След вписване на решението в Търговския
регистър ръководителят на ТП на НОИ – Варна е издал две заповеди относно „Адоро
Холидейс“ ЕООД: 1/ заповед № ЗГ-5-03-00810463/14.09.2020 г., с която е
възложил да се извърши проверка в срок до 31.10.2020 г. за начислените и
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ, дължими от
„Адоро Холидейс“ ЕООД и 2/ заповед № ЗР-5-03-00810474/14.09.2020 г., с
която е възложил да се извърши пълна ревизия за периода 01.06.2015 г. –
04.08.2020 г. по разходите на държавното обществено осигуряване на „Адоро
Холидейс“ ЕООД със срок на ревизията 20 работни дни, считано от връчването на
заповедта /л. 128 и 129 от преписката/.
Във връзка с проверката на „Адоро Холидейс“ ЕООД е изготвено Задължително
предписание № ЗД-1-03-00814225/23.09.2020 г. от извършващия проверката контролен
орган от ТП на НОИ – Варна, с което от дружеството е изискано да представи следните
документи: съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
удостоверение за актуално състояние; копие от обявата по чл. 3 НРНИРСОИГВНР;
годишна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. и ГФО; първични счетоводни
документи, удостоверяващи най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността 23.06.2019 г., удостоверение от банка за финансова
активност, справка докога са изплатени трудовите възнаграждения, счетоводни
документи – месечни салда и движение по сметки за разходи за заплати, каса,
банка, разходни касови ордери и др.; поименни справки за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове; декларация за
осъществяване на дейност най-малко 12 месеца педи началната дата на
неплатежоспособността; списък на лицата по чл. 7 ЗГВРСНР; справка за
изплатените частично трудови възнаграждения на работниците и служителите по касов
или по банков път; ведомости за заплати за периода януари 2019 г. – октомври
2019 г. и рекапитулации към тях; досиетата на наетите лица и дневник за
регистриране на издадените болнични листове по чл. 6 ал. 1 НПОПДОО /л. 126 –
127 от преписката/.
Предписанието е изпратено до
„Адоро Холидейс“ ЕООД с писмо изх. № Ц1035-03-111#1/23.09.2020 г. на вписания в
Търговския регистър адрес на управление на дружеството гр. Варна, к. к.
„Чайка-3“, хотел „Орхидея“, откъдето се е върнало непотърсено /л. 130 – 132 от
преписката/ и до едноличния собственик на капитала „Риджънт кепитал“ АД на
адреса му на управление гр. София, ул. „Димитър Манов“ № 10 с писмо изх. №
Ц1035-03-111#2/23.09.2020
г., получено на 25.09.2020 г. /л. 133 – 135 от преписката/.
Според изготвения от проверяващия
орган на ТП на НОИ – Варна Констативен протокол № КВ-5-03-00833854/30.10.2020
г. /л. 8 и 9 от преписката/ по изпратеното до двете дружества задължително
предписание не са предоставени изискуемите документи за проверка на гарантираните
вземания на работниците и служителите, а от проверката на място на адреса на
управление на „Адоро Холидейс“ ЕООД на 24.09.2020 г. е установено, че хотел
„Орхидея“ не работи. В протокола е констатирано, че при телефонен разговор с
бившата главна счетоводителка на дружеството тя посочила, че всички разплащателни
ведомости и счетоводни документи са предадени на бившия управител. Според
констатациите в протокола впоследствие на 02.10.2020 г. счетоводителката е
представила на проверяващия копия на разплащателни ведомости за месеците
август, септември и октомври 2019 г., но без подписи върху тях на осигурените
лица и на управителя на дружеството и без печат, както и разпечатки от
счетоводен програмен продукт без подписи и печати, справки от аналитичен и
хронологичен регистър на сметка каса за месец август 2019 г., аналитичен
регистър от сметка банка за месец август 2019 г., копия на РКО без заверка на
извършени плащания на аванс и изплатени заплати за месец юли 2019 г., справка разход
каса за месец август 2019 г., аналитичен регистър на сметка банка за м. септември
2019 г.
Представените документи са
приложени по преписката като от тях е видно, че в разчетно-платежните ведомости
на „Адоро холидейс“ ЕООД за м. август, септември и октомври 2019 г., всички с
положен под тях подпис на главен счетоводител, фигурира името на
жалбоподателката П.С.И. с начислена срещу него сума за получаване по всяка от ведомостите,
но без положен подпис в графа „получател“ /л. 147 и 148; л. 186 и 187; л. 197
от преписката/. Същевременно от преглед на представените разходни касови ордери
за изплатени от дружеството заплати и аванси за м. юли и август 2019 г. се
установява, че никой от тях не се отнася до жалбоподателката /л. 159 – 181; л.
188 – 196; л. 240 - 244 от преписката/.
Изготвеният от Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна протокол ПР1930225/16.10.2019 г., посочен от ВОС в решението
за обявяване на „Адоро Холидейс“ ЕООД в несъстоятелност,
е изискан при ревизията на дружеството с
писмо от 25.09.2020 г. и е представен от Инспекцията по труда на контролните
органи на ТП на НОИ – Варна със съпроводително писмо изх. № 20069591/29.09.2020
г. /л. 212 – 225 от преписката/. В т. 22 на протокола контролните органи от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изрично са констатирали, че „Адоро
Холидейс“ ЕООД в качеството на работодател не е изплатило на служителката П.С.И.
дължимото й трудово възнаграждение за месец август 2019 г., във връзка с което
на дружеството е било дадено задължително предписание. Наред с това от
Инспекцията по труда са представени за нуждите на контролните органи от ТП на
НОИ и графиците за работа за м. август 2019 г. на служителите в дружеството, от
които е видно, че по график И. е била предвидена дневна смяна през месеца общо
22 работни дни /л. 227 от преписката/.
Освен заявлението на
жалбоподателката до ТП на НОИ – Варна за отпускане на гарантирано й вземане по ЗГВРСНР,
по преписката са приложени множество други идентични заявления от служители на
„Адоро Холидейс“ ЕООД-в несъстоятелност.
Приложена е и жалба вх. №
Ц1012-09-152/03.09.2020 г. от Л.С.С. до директора на ТП на НОИ-Варна с молба за
съдействие, тъй като дружеството не е изплатило на служителите полагаемите им
се трудови възнаграждения за месеците август и септември 2019 г., но поради
липса на достъп до счетоводната документация те не могат да представят
необходимите по ЗГВРСНР справки /л. 136 и 137/. Под жалбата са положени
подписите на още девет лица. Във връзка със същия проблем на л. 139 от
преписката е приложено изпратеното от омбудсмана на Република България до управителя
на НОИ писмо вх. № Ц 1029-40-6088/13.10.2020 г., в което е акцентирано на
факта, че бившите служители на „Адоро Холидейс“ ЕООД
не са в състояние да си осигурят контакт с представители на дружеството, поради
което не могат да представят нужните по ЗГВРСНР документи за доказване
дължимостта на трудовите им възнаграждения, което налага необходимост от
по-активни действия от страна на НОИ.
Изготвеният при проверката на
„Адоро Холидейс“ ЕООД Констативен протокол № КВ-5-03-00833854/30.10.2020 г. в
заключителната част на който е посочено, че поради непредставяне при проверката
на изискуемата за нея счетоводна документация, на поименни справки за начислени,
но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и остатъци за изплащане, не
може да се извърши проверка, установяваща размера на неизплатените
възнаграждения, е изпратен на директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ с писмо изх. № Ц1029-40-608802/02.11.2020 г. /л. 140
от преписката/.
С разпореждане
4506-40-10/14.01.2021 г. директорът на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ се е произнесъл по подаденото от
жалбоподателката заявление-декларация вх. № 4502-03-8/28.08.2020 г. като е
отказал изплащането на гарантирано вземане /л. 1 – 3 от преписката/. Отказът е
аргументиран с факта, че поради непредставяне от дружеството на изискуемата за
проверката счетоводна документация, на поименни справки за начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и остатъци за изплащане, не
може да бъде извършена проверка, установяваща размера на неизплатените
възнаграждения и/или остатъци за изплащане /т. е. буквално е повторено
съдържащото се в Констативен протокол № КВ-5-03-00833854/30.10.2020 г.
заключение/. Посочено е също, че жалбоподателката не е представила към
заявлението си изискуемата по чл. 8 ал. 1 НРНИРСОИГВНР справка по чл. 4 от наредбата,
както и че в административното производство не е представено и влязло в сила
съдебно решение, с което работодателят е осъден да й заплати дължимото трудово
възнаграждение.
В хода на съдебното производство
към доказателствения материал по делото е приобщена справка за периода
01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. от банковата сметка на П.С.И. в „Уникредит
Булбанк“ АД, която жалбоподателката е посочила и в заявлението декларация до ТП
на НОИ-Варна, от която е видно, че за посочения осеммесечен период на 2019 г.
по сметката й са постъпили само два превода с основание изплащане на работна
заплата /съответно за м. юни и м. юли 2019 г./ с наредител „Адоро ходидейс“
ЕООД /л. 33 – 36 от делото/.
При така събраните доказателства
и направените въз основа на тях фактически констатации съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР
гарантирани вземания на работниците и служителите по смисъла на този закон са дължимите
по индивидуални и колективни трудови договори трудови възнаграждения и
паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Съгласно чл. 25 ЗГВРСНР
отпускането на гарантирани вземания се извършва въз основа на подадено от правоимащия
работник или служител заявление – декларация до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя, който в случая
съгласно данните от Търговския регистър е със седалище в гр. Варна.
Чл. 26 ал. 1 и 3 ЗГВРСНР определя директора на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ като компетентен административен орган да
издаде както разпореждане за изплащането на гарантирани вземания, така и
разпореждане за отказ за изплащане в случаите, в които не са налице условията
по този закон. Съобразяването на горните разпоредби и на факта, че
произнасянето с обжалваното по делото разпореждане по подаденото от
жалбоподателката заявление до ТП на НОИ – Варна е извършено от директора на
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ обуславя
извод, че то е издадено от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този закон
имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодател, спрямо който може да се открие производство по несъстоятелност по
реда на Търговския закон или по реда на специални закони, като без значение за
това право е каква е продължителността на работното време и какъв е срокът на
трудовото правоотношение на лицето. За да могат работниците и служителите да се
ползват от правата по този закон, чл. 4 ал. 2 ЗГВРСНР въвежда допълнително
условие работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността, която
е посочена в решението по чл. 6.
Уреденото от специалния закон
право на гарантирани вземания възниква съгласно чл. 6 ЗГВРСНР от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство
за несъстоятелност на работодателя като съгласно чл. 25 ЗГВРСНР, за да може да
се ползва от това право, правоимащият работник или служител трябва да подаде
предвиденото в същата разпоредба заявление-декларация в 3-месечен срок от
датата на вписване на решението за откриване на производство за несъстоятелност
или от датата на информирането му от българския работодател, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава.
Чл. 26 ал. 3 ЗГВРСНР регламентира
като единствено основание за отказ за изплащане на гарантирано вземане
отсъствието на условията по този закон.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателства по преписката не водят до извод за отсъствие в случая на
регламентираните от специалния закон условия за изплащане на гарантирано
вземане по чл. 3 ЗГВРСНР.
От процесуална гледна точка
жалбоподателката е предявила искането си в регламентирания в чл. 25 ЗГВРСНР
3-месечен срок като се има предвид, че решението за обявяване на „Адоро Холидейс“
ЕООД в несъстоятелност е вписано в Търговския регистър на 06.08.2020 г., а
заявлението за изплащане на гарантирано вземане е подадено от нея в ТП на НОИ –
Варна на 28.08.2020 г.
По преписката са налице
убедителни доказателства, че жалбоподателката е била служител в обявеното в
несъстоятелност търговско дружество „Адоро Холидейс“ ЕООД, данни за което се
съдържат както в изготвения от контролните органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна Протокол ПР1930225/16.10.2019 г., така и в представените от
бившия главен счетоводител на дружеството и подписани от него разчетно-платежни
ведомости за месец август, септември и октомври 2019 г., в които фигурира името
на П.С.И. с начислено срещу него полагаемо се трудово възнаграждение за всеки
от трите месеца. Наред с това П.С.И. фигурира и в приложената по преписката
разпечатка от Регистъра на трудовите договори с осигурителя „Адоро Холидейс“
ЕООД с вписана дата на сключване на договора 04.06.2019 г. и дата на прекратяване
на възникналото въз основа на него трудово правоотношение 28.10.2019 г. – така
както тя е декларирала и в подаденото заявление-декларация по чл. 25 ЗГВРСНР. И.
фигурира и в Регистъра на осигурените лица през периода м. януари – м. декември
2019 г.
Налице са наред с това индикации,
че начисленото й от работодателя „Адоро Холидейс“ ЕООД трудово възнаграждение
не е било изплатено като се има предвид, че срещу името на И. в
разчетно-платежните ведомости за месец август, септември и октомври 2019 г.
липсва положен подпис на получател, а същевременно то не фигурира и в нито един
от приложените по преписката разходни касови ордери за изплатени на работниците
и служителите аванси и възнаграждения от дружеството. В представената по делото
справка от банковата й сметка за периода м. май – м. декември 2019 г. също
липсват данни за извършен превод на работна заплата за месеците август,
септември и октомври 2019 г. с наредител на превода „Адоро Холидейс“ ЕООД. В
протокола от проверката на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна също се
съдържа констатация, че специално за м. август 2019 г. работната заплата на П.И.
не е била платена като в тази връзка на работодателя е дадено и задължително
предписание, а видно от мотивите на решение № 260159/04.08.2020 г. на ВОС при
последващата проверка на контролните органи от Инспекцията по труда в периода
м. 12.2019 г. – м. 01.2020 г. с изготвен от тях протокол ПР1938777/07.01.2020 е
констатирано неизпълнение на предписанията. Според решението на ВОС именно
неиздължените за повече от два месеца изискуеми трудови възнаграждения на 87% от
работниците и служителите в дружеството е дало основание на Инспекцията по
труда да подаде молбата за откриване на производство за несъстоятелност на
търговеца.
Наред с това от установяванията в
изготвения от проверката на контролните органи на ТП на НОИ – Варна Констативен
протокол № КВ-5-03-00833854/30.10.2020 г. може да се заключи, че в случая е
изпълнено и условието на чл. 4 ал. 2 ЗГВРСНР работодателят да е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността като
се има предвид, че с решение № 260159/04.08.2020 г. на ВОС за начална дата на
неплатежоспособността е приета датата 23.06.2019 г., а според Констативния
протокол на НОИ от справката в регистър АПИС е установено, че за 2018 г. дружеството
има публикуван годишен финансов отчет с печалба от 61 935, 48 лв. като е
подало и годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. /неприложена по
преписката/. В чл. 5 ал. 2 НРНИРСОИГВНР са изброени документите, въз основа на
които при извършване на проверка по чл. 5 ал. 1 от наредбата, се удостоверява
упражняването на дейност. Видно от мотивите на обжалваното разпореждане № 4506-40-10/14.01.2021
г., за да откаже изплащане на гарантираното от закона вземане директорът на
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ поначало не се
е позовал на отсъствието на условието по чл. 4 ал. 2 ЗГВРСНР, от което също
може да се заключи, че в случая е приел, че то е изпълнено.
Като решаващи съображения на
отказа са възприети от една страна
невъзможността да се установи размерът на неизплатените трудови
възнаграждения, тъй като проверяваното дружество не е представило на
проверяващите изисканата от тях счетоводна документация и поименни справки за
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, а от друга страна – фактът,
че заявителката не е представила към
заявлението си изискуемата по чл. 8 ал. 1 НРНИРСОИГВНР справка по чл. 4 от
наредбата, нито влязло в сила съдебно решение, с което работодателят е осъден
да й заплати трудовото възнаграждение.
Подобни аргументи не могат да
доведат до обоснован отказ за изплащането на гарантирано от закона вземане за
трудово възнаграждение.
С чл. 3 НРНИРСОИГВНР е
регламентирано задължение за работодателя в 14-дневен срок от вписването в
търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР да информира работниците и
служителите си /както настоящи, така и тези с прекратени ТПО в последните 36
календарни месеца/ за датата на вписването и за реда за получаване на
гарантираните вземания по ЗГВРСНР. Същевременно чл. 4 НРНИРСОИГВНР вменява в
задължение на работодателя в срок до 21 дни от вписването в търговския регистър
на решението по чл. 6 ЗГВРСНР да изготви за всяко правоимащо лице справка по
образец съгласно Приложение № 1 за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения по КТ и други нормативни актове. Неизпълнението на
това нормативно установено задължение, за което в случая може да се отсъди
както от подадените жалби от работниците и служителите в дружеството до ТП на
НОИ – Варна и до ЦУ на НОИ, така и от изложеното в писмото от м. октомври 2020
г. на омбудсмана на Република България до управителя на НОИ, не може да има за
последица ощетяването на правоимащите работници и служители. В хипотезата на
подадено заявление-декларация с нередовни или липсващи документи чл. 8 ал. 3 НРНИРСОИГВНР
изрично регламентира процесуалния ред – ТП на НОИ следва в 3-дневен срок да
уведоми лицето като му даде необходимите писмени указания за отстраняване на
нередностите /което в случая не е направено/, а в случай, че в 7-дневен срок от
уведомяването те не бъдат отстранени, преценката се извършва въз основа на
наличните по преписката документи. При тази преценка от значение са констативният
протокол по чл. 5 ал. 1 от наредбата, Регистърът
на осигурените лица и Регистърът на трудовите договори, като се има предвид, че
чл. 9 ал. 1 от наредбата изрично регламентира, че данните по тях следва да се
съпоставят от ТП на НОИ с тези по приложените документи към подаденото
заявление-декларация. А в случая, както се посочи, жалбоподателката фигурира и
в Регистъра на осигурените лица за периода м. януари – м. декември 2019 г., и в
Регистъра на трудовите договори с осигурителя „Адоро Холидейс“ ЕООД. Същевременно
в изпратения до НОИ от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна протокол
ПР1930225/16.10.2019 г. се съдържа констатация, че трудовото й възнаграждение за м. август 2019 г., както и това
на редица други служители в дружеството, не е било изплатено, а в последващо изготвения
от контролните органи на Дирекцията протокол ПР1938777/07.01.2020 г. е
констатирано, че дадените в тази връзка задължителни предписания са останали
неизпълнени от работодателя.
Що се отнася до констативния протокол от проверката на контролните
органи на НОИ, която на основание чл. 5 ал. 1 НРНИРСОИГВНР те са длъжни да
извършат при работодателя по реда на Инструкция № 1/03.04.2015 г. в едномесечен
срок от вписването в търговския регистър на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР,
следва да се има предвид, че крайният извод по протокола за невъзможността поради
непредставянето на документи от работодателя да се извърши проверка,
установяваща размера на неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите,
категорично не може да послужи като основание да се откаже изплащането на
гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Негативните последици от неизправното поведение
на работодателя не може да настъпят в правната сфера на работниците и
служителите като тя неоправдано се ограничи. От страна на органите на ТП на НОИ
е следвало съгласно изискването на чл. 36 ал. 1 АПК да се прояви по-голяма
процесуална активност при издирването и снабдяването с нужните за определянето
на размера на неизплатените трудови възнаграждения, а оттук и на размера на
гарантираните вземания по чл. 22 ЗГВРСНР, счетоводни и отчетни документи. След
като при проверката е събрана информация от бившия главен счетоводител на
„Адоро холидейс“ ЕООД, че цялата счетоводна документация, включително и
разплащателните ведомости, са предадени на бившия управител, то е следвало да
се направи опит за контакт и с него, независимо от обстоятелството, че според
приложената на л. 111 от преписката молба още на 11.11.2019 г. той е поискал да
бъде освободен от длъжността. Следвало е да се направи и повече от един опит за
връчването на дружеството на изготвеното при проверката Задължително
предписание № ЗД-1-03-00814225/23.09.2020 г. Също така е следвало повторно да
бъде потърсен за съдействие при набавянето на документите и едноличният
собственик на „Адоро холидейс“ ЕООД-в несъстоятелност „Риджънт кепитал“ АД,
който е получил на адреса на управлението си Задължително предписание №
ЗД-1-03-00814225/23.09.2020 г., но явно го е оставил без последствия. Следва
също така да се има предвид, че специалният закон /ЗГВРСНР/ не обвързва
невъзможността да се съберат доказателства за определяне на размера на
гарантираното вземане с постановяването на отказ от изплащането му като в чл.
26 ал. 2 т. 2 ЗГВРСНР изрично е регламентирана процесуалната последицата от
това.
В целостта си изложеното обуславя
извод за основателност на оспорването поради допуснати при постановяване на разпореждането
съществени административнопроизводствени нарушения, вследствие на които поради
недостатъчно проявена служебна активност фактите и обстоятелствата по случая са
останали неизяснени изцяло, както и нарушение на материалноправните норми, при
което на несъответни на приложимите норми аргументи административният орган е
постановил отказа си.
Оспореният административен акт
следва да се отмени и преписката следва
да се върне на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на
решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане от единия от пълномощниците на жалбоподателката, Национален
осигурителен институт - фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
следва да бъде осъден да й заплати, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените
по делото съдебни разноски в общ размер на 510 лв., съгласно приложените на л.
14 и 20 от делото документи за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
от 500 лв. и за платена държавна такса от 10 лв. за завеждане на делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ разпореждане №
4506-40-10/14.01.2021 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ, с което по подадено от П.С.И. заявление-декларация вх. № 4502-03-8/28.08.2020
г. е отказано изплащането на гарантирано вземане по Закона за гарантиране
вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
ВРЪЩА на директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ административната
преписка по заявление-декларация вх. № 4502-03-8/28.08.2020 г. ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ
при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт - фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ да заплати
на П.С.И., ЕГН **********, направените по
делото разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: