О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 20.11.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2085 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 220 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Община Варна, представлявана от Кмета срещу Определение № 12244 от
19.09.2019г. постановено по гр.д. № 10907/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с коeто на основание чл. 220, пр. I вр. чл. 219, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
– ответник по делото за привличане на „Кредо 2012“ ЕООД като трето лице помагач
по делото на негова страна.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност на определението. Предявен е иск за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от увреждане, настъпило на 07.01.2017г. при
подхлъзване и падане на непочистен от сняг и лед тротоар на ул. „Васил Петлешков“ № 18. Тротоарът, на който е настъпило
увреждането е прилежащ към ресторант „Pizarella“, собственост на „Кредо 2012“
ЕООД. Чл. 8, ал. 1 от Наредбата за обеществения ред
на Община Варна вменява в задължение на собствениците или наемателите на
търговски обекти да отстранят след наваляване снега
по тротоарите и пространствата, прилежащи към сградите и търговските обекти. В
случай, че Община Варна бъде осъдена да заплати претендираното
обезщетение, то тя ще има регресни права спрямо
„Кредо 2012“ ЕООД, на което дружество е било задължението да поддържа
прилежащия на търговския обект тротоар. Ето защо, за ответника е налице правен
интерес да привлече дружеството като трето лице помагач на негова страна. Моли
поради изложеното да се отмени обжалваното определение и вместо него се
постанови друго, с което се допусне исканото привличане.
В отговор на жалбата, Л.Б.Н.
оспорил доводите в жалбата с твърдения, че в исковата молба не е наведено
твърдение мястото на инцидента да е пред ресторант „Pizarella“. Инцидентът не се е случил на
територия прилежаща на търговския обект, а и липсват доказателства същият да се
ползва от „Кредо 2012“ ЕООД. Отправил искане в тази връзка за постановяване на
определение, с което се потвърди обжалваното такова.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
от страни с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от Л.Б.Н. *** иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране деликтната отговорност на ответника.
Непозволеното увреждане е
обосновано с твърдения, че на 07.01.2017г. около 09:00 часа, при лошо време –
обилен снеговалеж и заледени улици, заедно с Христо Райчев пресекли ул. „Васил Петлешков“, за да стигнат до колата му. На тротоара, който
бил заледен и не е бил почистен се подхлъзнал и паднал, от което увреждане на
здравето за ищеца са произтекли вреди.
В отговор на исковата молба,
ответникът направил искане за привличане в качеството на трето лице помагач, на
негова страна на „Кредо 2012“ ЕООД, в качеството му на дружество стопанисващо
търговски обект – ресторант „Пицарелла“, към който е
прилежащ тротоара на ул. „Васил Петлешков“ № 18.
Обосновал правния си интерес от исканото привличане с отговорността на
търговските дружества, стопанисващи търговски обекти да отстраняват след наваляването на снега по тротоарите и пространствата,
прилежащи към сградите и търговските обекти по чл. 8 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна и възможността, при негативен изход на спора за
него да предяви обратен иск срещу това лице по реда на чл. 54 от ЗЗД.
С обжалваното определение, ВРС
приел, че не е налице правен интерес от исканото привличане, поради което
оставил искането без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 218 от ГПК трето лице
може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза. Ищецът или ответникът могат да
привлекат трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага /чл.
219, ал. 1 от ГПК/.
Искането за привличане е направено
своевременно от ответника съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК, в изискуемата форма
/чл. 100, пр. II от
ГПК/, поради което е допустимо. Същото обаче е неоснователно, доколкото за ответника
не е налице интерес от исканото привличане – третото лице в случая няма интерес
решението да бъде постановено в полза на ответника.
За да се допусне
встъпването/привличането на трето лице като помагач, е абсолютно необходимо да
е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на
благоприятно решение по спора за съответната главна страна, на която подпомага,
т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното
положение на третото лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от
силата на мотивите на решението с оглед улесняване на встъпилото лице в
защитата му при последващ процес, иницииран от подпомаганата
страна. Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното решение се
разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо
подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото
лице; когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на
третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Целта на привличането за привличащия е при евентуален
неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата
на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес.
В конкретния случай правния интерес
от привличането на „Кредо 2012“ ЕООД на страната на ответника е обоснован с
твърдение, че това лице е собственик на търговски обект, към който тротоарът,
на който се е случил инцидентът е прилежащ по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за обществения ред на Община Варна. Наведените в исковата молба
фактически твърдения относно местонастъпване на
увреждането обаче сочат, че то е на тротоара срещуположен на търговския обект и
аптека „Манолова“, находящи се на административен
адрес ул. „Васил Петлеков“ № 18.
По тези съображения съдебният състав
приема, че в конкретния случай с оглед наведените фактически твърдения в
молбата, с оглед предмета на делото, за ответника не е налице правен интерес от
исканото привличане с оглед твърдяното местонастъпване
на увреждането, като искането с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК следва
да бъде оставено без уважение. Ето защо и доколкото по делото не са наведени
фактически твърдения обосноваващи интерес от привличане на третото лице, то
съдът приема, че такъв за ответника липсва. Искането за привличане е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Обжалваното определение е правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 12244 от
19.09.2019г. постановено по гр.д. № 10907/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с коeто на основание чл. 220, пр. I вр. чл. 219, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя – ответник по делото за привличане на „Кредо 2012“ ЕООД като
трето лице помагач по делото на негова страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание т. 9а от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.