РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 29.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на осми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12868 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу Е.Л.Е. по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, с която са
предявени следните искове:
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 39940 лв., представляваща заемна сума (главница)
по договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2016 г. до окончателното плащане;
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2313,89 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.02.2016г. – 07.07.2016г.;
-
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 102,20 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 28.06.2016 г. – 07.07.2016 г.;
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 120 лв., представляваща заемни такси.
Ищецът твърди, че на основание договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2014 г. е предоставил на ответника със задължение
да върне сумата от 40000 лв. за срок от 120 месеца, считано от датата на
усвояване, която сума била усвоена от ответника на 04.12.2014 г. Уговорената
падежна дата за плащане на погасителните вноски е 15-то число на месеца. С
допълнително споразумение от 16.11.2015 г. към договора за кредит крайният срок
за погасяване на задължението е променен на 15.11.2025 г. като е уговорен
лихвен процент по кредита в размер на 10,50 % годишно. Твърди, че неразделна
част от допълнителното споразумение са общите условия и погасителния план.
Твърди, че на осн. т. 6 от Приложение № 3 „Такси по
кредит за текущо потребление“, което е неразделна част от договора за кредит,
на ответника еднократно са начислени заемни такси в размер на 120 лв. Твърди,
че съгласно чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие.
До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита
се е олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Поради неплащане в срок на дължимите месечни
вноски по лихва и главница, считано от вноска с падеж 15.01.2016 г. съгласно
погасителен план, банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем, за което е
уведомила кредитополучателя с нотариална покана на 22.06.2016 г. В приложеното към заповедното
производство извлечение от счетоводните книги е посочено, че кредитът е
направен предсрочно изискуем на 30.06.2016 г. На 08.07.2016 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано гр.д. № 37848/2016 г. по описа на РС – София, 124 състав и срещу
длъжника е издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.09.2016
г. и изпълнителен лист от 24.02.2017 г.
за следните суми: 39940 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2016 г. до окончателното плащане, 2313,89 лв.
- възнаградителна лихва за периода 10.02.2016 г. –
07.07.2016 г., 102,20 лв. - неустойка за забава за
периода 28.06.2016 г. – 07.07.2016 г., 120 лв. -
заемни такси. На основание изпълнителния лист по молба на банката от 14.03.2017
г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело № 237/2017 г. по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ. На 20.06.2017 г. с договор за цесия банката е
прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД пакет от вземания, между които е вземането по
договора за кредит. На основание пълномощно от банката, „О.Ф.Б.“ ЕАД е
изпратила от името на цедента уведомление до
ответника за прехвърляне на вземането. При условията на евентуалност, иска, ако
съдът приеме, че уведомлението до ответника не е връчено надлежно, да се приеме
за връчено с връчване на препис от настоящата искова молба. Претендира разноски
в заповедното и настоящото производство.
Ответникът
оспорва исковете. Прави възражение за погасено по давност вземане по всички
искове. Оспорва кредитът да е усвоен на 04.12.2014 г., да е преведен по сметка
на кредитополучателя или платен на каса. Оспорва да е уведомяван за цесията,
сключена между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД; че Д.Д.М.и Д.Н.Н.са били оправомощени да
представляват банката относно договора за цесията. Твърди, че процесният договор за кредит и допълнително споразумение
нямали достоверна дата и подпис на упълномощени лица, както и, че понеже
пълномощното за извършване на цесията не е нотариално заверено, неговата
автентичност не била доказана. Твърди, че исковете са подадени от лице без
представителна власт. Твърди, че договорът за кредит и допълнително
споразумение противоречали на чл.11, ал.1, т.2,7,10 – 12, т.20 ЗПК – в договора
не бил посочен ясно вида, общият размер на предоставения кредит, в погасителния
план не били посочени размера и датите на плащания на съответните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неплатени
суми, разбивка на всяка погасителна вноска, други условия и информация при
отказ от договора да се погаси главницата и поради това договорът и допълнителното
споразумение били недействителни. Навежда доводи, че договорът и споразумението
са сключени при неравноправни клаузи за потребителя поради високата стойност на
лихвения процент, ГПР, което противоречало на добрите нрави и неправомерно
облагодетелствало ищеца. Твърди, че не била ясна каква е представителната власт
на М.О.Д.. Оспорва да е получавал нотариални покани и уведомления от ищеца.
Третото лице – помагач на
страната на ищеца – „О.Ф.Б.“ ЕАД оспорва възраженията на ответника с
отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба и отговора, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.07.2016г. „Б.Д.“ ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника за вземането си по договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2014г., предмет на установяване в настоящото
производство. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 37848 по описа за 2016 г.
на СРС, 124 с-в. Искането на заявителя е изцяло уважено като на 09.09.2016 г. срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК като на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е
указал за заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Разпореждането е
връчено на банката на 08.07.2019г., която на 08.08.2019
г., в предоставения й едномесечен срок, е подала исковата молба, за което е
уведомила заповедния съд. От приложените писмени доказателства се установява,
че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.06.2017 г., т.е.
след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, банката е прехвърлила на „О.Ф.Б.“
ЕАД
пакет от вземания, между които е и процесното вземане
като цедентът е потвърдил на цесионера
извършеното прехвърляне на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Неоснователно е твърдението на ответника, че
уведомлението е издадено от лица без представителна власт – същото е издадено
от Д.Д.М.и Д.Н.Н., и двете
от които са били изпълнителни директори на банката в периода 23.05.2014 г. -
25.03.2019 г., т.е. към датата, на която е сключен договора за цесия. Дори и да
се приеме, че потвърждението за извършена цесия е направено след 25.03.2019 г.,
с подаване на исковата молба, в която е заявено, че цедентът
е потвърдил извършеното прехвърляне на цесионера, цедентът е потвърдил действията на лицата, направили
изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
хипотезата на частно правоприемство след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, какъвто е
настоящия случай, легитимиран да предяви иска е праводателят
- заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.
415, ал. 1 ГПК (в т.см. т. 10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ВКС). В диспозитива
на съдебното решение по установителния иск съдът
следва да отрази настъпилото правоприемство в
страните по издадената заповед за изпълнение (в
т.см. т. 10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ВКС). По изложените
съображения, предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
съобщението за прехвърляне на
вземането следва да се съобщи на длъжника от предишния кредитор и
оттогава прехвърлянето има действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. По
делото е приложено пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. От
приложеното известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД не се установява
уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД да е връчено на длъжника. Поради това, съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея чрез назначения му
особен представител.
По иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за сумата от 39940 лв. – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 04.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.07.2016 г. до окончателното плащане:
От процесния договор за кредит за
текущо потребление се установява, че банката е поела задължение да предостави
на ответника, който се е задължил да върне заемна сума в размер на 40000 лв. за
текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване/първо усвояване. Договорът е в изискуемата от
закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). Неоснователни са твърденията на ответника,
че не бил посочен вида и общият размер на предоставения кредит
– същите са ясно определени в т. 1 от договора. Неоснователно е и твърдението,
че в погасителния план не били посочени размера и датите на плащания на
съответните вноски – в погасителния план са посочени падежът на всяка вноска,
лихва, остатък главница, вноска главница, дължима лихва, такса и размер на
месечна вноска. Неоснователно е и възражението на
ответника, че кредитът не бил усвоен на 04.12.2014г. От заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
04.12.2014г. банката е предоставила по сметка на кредитополучателя договорената
заемна сума. Следователно, между страните е възникнало валидно правоотношение
по договора за банков кредит като банката е изпълнила задължението си да
предостави договорената заемна сума, а за ответникът е възникнало задължение да
върне сумата, ведно с основателно начислените лихви и такси.
Процесният договор
за кредит е изменен с допълнително споразумение от 16.11.2015г., с което се
издължен срокът за издължаване на кредита и е уговорено, че същият ще бъде 120
месеца, считано от датата на подписване на споразумението, т.е. срокът за
издължаване на кредита е изменен на 16.11.2025г.
Обуславящ за решаване на въпроса за
основателността на иска за главницата е направен ли е кредитът предсрочно
изискуем и на коя дата.
Съгласно т. 14 от процесния договор за кредит неразделна част от този договор
са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица като изрично в разпоредбата е посочено, че кредитополучателят ги e получил и приема с подписването на
договора. По делото са представени общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, подписани от кредитополучателя. Следователно, на осн. чл. 298, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1 ТЗ общите условия са обвързващи за кредитополучателя. Съгласно т. 19.2,
изр. първо от процесните ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й
(вж. т. 18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС). От писмените
доказателства по делото (нотариална покана) се установява, че на 22.06.2016г.
банката, чрез нотариус Х.Я., с рег. №260 на НК, е връчила на ответника
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава в
погасяване на задълженията по договора. От заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното
плащане по кредита е извършено на 18.01.2016г., с което е погасено просрочено
задължение по месечна вносна с падеж 15.12.2015г. като считано от месечна
вноска с падеж 15.01.2016г. кредитът е в просрочие и
няма получавани плащания по него. Съгласно уговореното в договора за кредит
задължението за връщане на заетата сума се издължава на месечни вноски.
Следователно, към 22.06.2016г.,
когато на длъжника е връчено уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, е допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни. Следователно, към
30.06.2016г., към която дата се твърди кредитът да е направен предсрочно
изискуем, са били налице предпоставките на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно т. 19.2, изр. първо от процесните ОУ и до
длъжника е достигнало волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Следователно, кредитът валидно е направен предсрочно изискуем,
считано от 30.06.2016г.
С допълнително споразумение от 16.11.2015г. към договора за
кредит страните са уговорили, че непогасената част от начислените лихви към
датата на подписване на това споразумение се капитализира към остатъка на
главницата по кредита. Прибавянето на
просрочени задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които
се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ (в т. см. Решение
№ 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.),
какъвто не е настоящия случай. Следователно, клаузите за капитализация на
лихвите от допълнителното споразумение са недействителни поради противоречие
със закона и съдът следва да обследва размерът на дължимата главница в
хипотезата, при която между страните не е постиганата уговорка за капитализация
на лихвите и кредитът е направен предсрочно изискуем.
От допълнителното споразумение и подписания към него погасителен
план се установява, че размерът на главницата след капитализиране на лихвите,
уговорен в споразумението, е в размер на 39940
лв. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза
след като кредитът е направен предсрочно изискуем и към датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, размерът на
дължимата главница е 39940 лв. От изчисленията на вещото лице се установява, че
в размерът на главницата са включени капитализирани лихви в размер на 1701,79
лв. Поради изложените по-горе съображения за нищожност на уговорката за
капитализиране на лихвите, размерът на главницата следва да бъде установен без
сумата, представляваща капитализирани лихви, поради което, съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта за размера на главницата. След като от
сумата от 39940 лв. се извади сумата, формирана от капитализираните лихви, се
получава сумата от 38238,21 лв., представляваща размерът на дължимата главница
в хипотеза без капитализирани лихви и при предсрочна изискуемост на кредита
като до този размер искът следва да бъде уважен, а за остатъкът - отхвърлен.
Поради
уважаване на иска за главница следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва, считано от 08.07.2016г. (датата за заявлението в заповедното
производство) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.
По иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ за сумата от 2313,89 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.02.2016 г. – 07.07.2016 г.:
От процесния договор (т. 8,
изр. първо) се установява, че страните са се договорили кредитът да се олихвява
с преференциален лихвен процент в размер на 9,5% годишно или 0,03% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,351 и надбавка в размер на 8,149 %, при изпълнение на Условията по Договор за ползване на пакети Частно
банкиране на „Б.Д.“ ЕАД и приложенията към него, сключен между страните по процесния договор за кредит. С
т.4, изр. първо от допълнителното споразумение от 16.11.2015г. страните са
уговорили увеличаване на преференциалния лихвен процент на 10,50 % годишно или
0,029% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0,986 % и надбавка в размер на 9,514 % по пакет Частно банкиране „Класик“ и „Златен“. Съгласно изр. второ при
нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване
на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията е променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечeн SOFIBOR/EURIBOR към
съответната дата и надбавка в размер на 13,964 % (т. 4, изр. трето от допълнителното споразумение).
По делото не се твърди кредитополучателят да не е
изпълнявал Условията по Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „Б.Д.“
ЕАД и да е увеличавал размера на дължимата възнаградителна
лихва поради неизпълнение на тези условия. Поради това, съдът приема, че не са
били налице обстоятелства, обосноваващи промяна на договорения лихвен процент.
Страните са се договорили, че кредитът се погасява с месечни вноски (главница и
лихви) съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора (т. 5 от процесния договор). От погасителния план,
сключен към допълнителното споразумение от 16.11.2015 г.се установява, че
вноските са изчислени с прилагане на лихвен процент от 10,50% годишно. Предвид,
че искът е за възнаградителна лихва за периода
10.02.2016г. – 07.07.2016г., т.е. след допълнителното
споразумение, дължимата възнаградителна лихва следва
да се определи при прилагане на размера на лихвения процент, уговорен в
погасителния план към допълнителното споразумение.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта
за размера на възнаградителната лихва за процесния период, т.к. не са направени изчисления за
посочения период, въпреки поставената задача. Освен това, видно от направените
изчисления изводът за размер на възнаградителната
лихва е формиран в хипотезата на капитализирана възнаградителна
лихва, която уговорка, както е изложено по-горе е нищожна, а и изчисленията са
направени при лихвен процент от 10,108 % и 14,1193 %, а в исковата молба се
твърди, че с допълнителното споразумение лихвеният процент е изменен на 10,50 %
годишно като не се навеждат твърдения да са настъпили обстоятелства и какви
точно, които да обосноват изменение на договорения лихвен процент. Поради това,
съдът направи собствени изчисления за размера на възнаградителната
лихва за периода 10.02.2016 г. – 07.07.2016 г. като
съобрази, че размерът на главницата към 10.02.2016 г. е 38232,21 лв. (сумата е
получена като от 39940 лв. е извадена сумата от 1701,79 лв., представляваща
капитализирани лихви), уговореният и приложим от страните лихвен процент е в
размер на 10,50 %, кредитът е направен предсрочно изискуем на 30.06.2016 г.,
както и, че липсват плащания след 18.01.2016 г. за погасяване на задълженията
по договора за кредит, включително частта на главницата, съобразно констатации
на вещото лице. При посочените съображения съдът установи, че размерът на възнаградителната лихва за периода 10.02.2016г. – 07.07.2016г. е 1969,76 лв., до която сума искът следва да бъде
уважен, а за остатъкът - отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102,20 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 28.06.2016 г. – 07.07.2016
г.
Обезщетението за забава е уговорено в приложените Общи
условия. Съгласно т. 19.1. при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката
за забава не се прилага. Съгласно т.19.2. при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, а след тази дата –със законнаата
лихва по чл. 86 ЗЗД. Следователно, страните са се договорили, че в двете
хипотези – когато дългът не е направен предсрочно изискуем и когато е направен
предсрочно изискуем предвидената неустойка при неплащане в срок на падежиралата главница до предявяване на молбата за
събирането по съдебен ред, в конкретния случай – до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта; разликата е в това, че ако
кредитът не е направен предсрочно изискуем неустойката се начислява върху
частта от вноската, представляваща главница, а ако е направен предсрочно
изискуем – върху остатъкът от кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК (обн., ДВ, бр.
18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г.) когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно ял. 1, ал. 1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта, а
съгласно ал. 2 Дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1. От
справка на сайта на БНБ се установява, че за процесния
период 28.06.2016г. – 07.07.2016г. основният лихвен
процент на БНБ е в размер на 0,00%. Следователно, договорните клаузи, в които
се предвижда неустойка за забава в размер по-голям от 10 процентни пункта са
нищожни и не следва да се прилагат. Доколкото „остатъкът от кредита“ включва
главница и лихва, клаузата в тази част е също нищожна, т.к. начисляването на
неустойка за забава върху възнаградителна лихва
представлява забранен от закона анатоцизъм.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта
за размера на неустойката за процесния период, т.к.
видно от направените изчисления изводът за размер на неустойката е формиран в
хипотезата на капитализирана възнаградителна лихва,
което увеличава размера на главницата. Освен това, предвид, че кредитът е
направен предсрочно изискуем на 30.06.2016 г., до този период неустойка се
начислява върху частта от дължимата главница при погасителен план, а след този
период – върху целия размер на главницата по кредита. Поради това, съдът
направи собствени изчисления за размера на неустойката за периода 28.06.2016 г.
– 07.07.2016 г. като съобрази, че до 29.06.2016 г. е
дължима част от главница в размер на 204,28 лв. и върху нея следва да бъде
начислена неустойка в размер на законната лихва, а от 30.06.2016 г. – 07.07.2016г. неустойка в размер на законна лихва следва да се
начисли върху главницата в размер на 38238,21 лв., липсата на плащания след
18.01.2016 г. за погасяване на задълженията по договора за кредит, включително
частта на главницата, съобразно констатации на вещото лице. При посочените
съображения съдът установи, че размерът на неустойката за периода 28.06.2016г.
– 07.07.2016г. е 85,03 лв., до която сума искът
следва да бъде уважен, а за остатъка - отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ
за сумата от 120лв. – заемни такси
В т. 15 от процесния договор
страните са се договорили, че кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента. Посочено е, че кредитополучателят е запознат с
Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от
него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за
кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове. Клауза за дължимост на таксите
съгласно Тарифата е договорена и с т. 9 на допълнителното споразумение.
Съгласно т. 6 от приложената Тарифа при изискуем кредит се дължи сумата от 120
лв.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира в тази част като
обосновано и съответстващо на писмените доказателства по делото, на
30.06.2016г., когато кредитът е направен предсрочно изискуем, към дълга е
начислена такса изискуемост в размер на 120 лв. като не са постъпвали плащани
за погасяване на тази сума. Следователно, искът следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
Съдът следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство (вж. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК).
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част
от исковата претенция.
На ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 1092,04 лв., от
които: 807,04 лв. – държавна такса и 285 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 3589,65 лв. – за
исковото производство, от които: 3175,65лв. – съдебно-деловодни разноски и 414
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Е.Л.Е., ЕГН **********, дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, следните суми по договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2014г., вземането за които е прехвърлено на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ******** – частен
правоприемник на „Б.Д.“ ЕАД на основание договор за цесия от 20.06.2017г.:
-
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 38238,21 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 08.07.2016г. до
окончателното плащане,
-
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ
сумата от 1969,76 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.02.2016г. – 07.07.2016г.,
-
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 85,03 лв. – неустойка за периода 28.06.2016г. – 07.07.2016г.,
-
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ сумата от 120 лв. – такса
изискуемост,
за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 09.09.2016г. по ч.гр.д. 37848 по описа за 2016г. на СРС, 124 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ следните искове:
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ за разликата над 38238,21 до предявения размер от 39940 лв. – главница, като
неоснователен;
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.2 ТЗ за разликата над 1969,76 лв. до предявения размер от 2313,89 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.02.2016г. – 07.07.2016г., като неоснователен;
-
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 85,03
лв. до предявения размер от 102,20 лв. – неустойка за периода 28.06.2016г. –
07.07.2016г., като неоснователен;
ОСЪЖДА Е.Л.Е., ЕГН **********, да плати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1092,04 лв. – разноски за заповедното
производство и 3589,65 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е поставено при
участие на третото лице – помагач на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: