Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 464/19.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар Д*** Д*** и с участието
на прокурора Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №402/2018г. по
описа на
Административен съд
Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №235 от 02.07.2018г., постановено по АНД №745/2018г., Районен съд
Монтана е потвърдил Наказателно постановление №ИПТ-05/26.04.2018г. на Началник
регионален отдел „Надзор на пазара“- Северозападна България-Л*** в ГД „Надзор
на пазара“ при ДАМТН, с което на „Л*** ф***“ ЕООД гр.В*** на основание чл.52д
Закон за техническите изисквания за продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена
санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора не се явява
като доводи в подкрепа на жалбата си излага в писмено становище.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в
предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна
страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена
санкция, въззивният съд е
приел,
че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на
разпоредбата на чл.4б, т.4 ЗТИП, с което не е изпълнено изискването на чл.13
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на лични
предпазни средства. В мотивите на
обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена и
разпоредбата на чл.27, 28 ЗАНН, което е дало основание да се приеме жалбата за
неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени
и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са
налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.4б,
т.4 ЗТИП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН, като свидетелските показания на свидетелите И*** Т*** , Е*** З*** и М***
Ш*** са установили по безспорен и категоричен начин, че касатора е извършил
описаното нарушение. Неоснователно е твърдението на касатора, че нарушението не
е надлежно описано, като това обстоятелство се установява от прегледа както на
АУАН така и на наказателното постановление, които съдържан необходимите
реквизити, които са индивидуализирали и описали надлежно извършеното нарушение.
Изцяло следва да се споделят и доводите на въззивния съд, че в случая при
установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция отбелязва, че пороци
свързани с надлежното връчване на наказателното постановление биха били
съществени, ако правото на защита на касатора е било нарушено, а в случая това
обстоятелство не се установява. С оглед пълното следва да се посочи, че
съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест
дори да се приеме, че сочените от касатора пороци в АУАН са налице, след като
са изпълнени изискванията на чл.53, ал.2 ЗАНН не е налице пречка да се издаде
наказателното постановление.
Следва
с оглед изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се
приеме, че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид
административни нарушения са свързани с относително висока степен на обществена
опасност предвид обстоятелството, че лишават потребителите на продукти от
възможността да се запознаят на български език с начина на употреба,
респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С
оглед постигане на целите на наложеното наказание по смисъла на чл.27 ЗАНН
следва да се посочи, че с налагането на административни наказания към минимума
на санкционните разпоредби те са постигнати, както обосновано е приел въззивния
съд.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №235 от 02.07.2018г., постановено по АНД №745/2018г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: