РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана
Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6325
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Х.Н.Х. против И.Й.В., с която са предявени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на 20.08.2016 г.
като купувач подписал с К.А.П. предварителен договор за продажба на 70 броя МПС
на стойност 231000 лева и на 18.11.2016 г. – за продажба на 16 бр. МПС при обща
цена 12500 лева. Твърди, че едновременно с това, сключил с ответника И.Й.В.
договор за поръчка от 19.08.2016 г., като възложил на ответника да предаде на К.П.
сумата от 50000 лева, представляваща част от продажната цена по първия договор
от 20.08.2016 г. (за което бил съставен протокол за предаване на парични
средства от 19.08.2016 г.). Твърди, че с
ответника е сключен и втори договор за поръчка от 17.11.2016 г. като отново му
е възложил да предаде на П. сумата от 12500 лева, представляваща част от
продажната цена по втория предварителен договор. Твърди, че е възложил на
ответника по договор за изработка от 27.08.2016 г. да извърши ремонтни дейности
по автомобилите, предмет на предварителния договор от 20.08.2016 г. за сумата от 15000 лева, за което била
съставена разписка от 27.08.2016 г.
Поддържа, че предварителните договори за продажба на МПС били нищожни,
тъй като не съществувало лицето К.П., поради тази причина и сключените във
връзка с договорите за поръчка, тъй като те били с невъзможен предмет. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че тези договори не са нищожни,
поддържа, че поръчката е оттеглена с исковата молба, ако се приеме, че не е
оттеглена, то заявява, че с исковата молба е направено изявление за разваляне
на договора за поръчка, поради неизпълнение на договорно задължение. Поддържа,
че договорът за изработка също е нищожен поради невъзможен предмет. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50000 лева, платена по нищожен,
респ. прекратен, респ. развален договор за поръчка от 19.08.2016 г. , сумата от
12500 лева, платена по нищожен, респ. прекратен, респ. развален договор за
поръчка от 17.11.2016 г., сумата от 15000 лева, платена по нищожен, респ.
прекратен, респ. развален договор за изработка от 27.08.2016 г., както и сумата
от 1920 лева като платена по нищожен, евентуално развален договор за
изработка. Претендира законната лихва
върху исковите суми от датата на исковата молба и направените по делото
разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че договорът от 20.08.2016 г. е
уреждал плащане не на К.П., а на лизингова компания, като изтъква, че в договора
от 18.11.2016 г. И.В. не участва. Твърди, че сумата от 12500 лева е предадена
на П., тъй като преводът й е бил условие за сключване на договора, а такъв бил
сключен на 18.11.2016 г. Поддържа, че протоколът за предаване на парични
средства и разписката противоречат на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, като оспорва,
че подписите под разписките и договорите не са положени от него. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 19.08.2016 г. Х.Н.Х. предал на И.Й.В.
сумата от 50000 лева във връзка с предварителен договор за покупко-продажба на
лизингови автомобили № 25856 от дата 15.01.2007 г. В подписана от Х. Х. и И.В.
разписка за предаване на сумата е уговорено задължение на И.В. да предаде
сумата на продавача К.А.П.. От приетото
по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът
за И.Й.В. е положен от него.
На 20.08.2016 г. между К.А.П. –
продавач, И.Й.В. и Х.Н.Х. – купувачи е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на таксиметрови лизингови автомобили, по силата на който
продавачът е поел задължението да продаде на купувачите 70 броя лизингови
автомобили, марка Сузуки, модел Вагон, подина на производство 2006 г. за сумата
от 231 000 лева, като стойността на всеки от автомобилите е 3300 лева, като
автомобилите са предмет на лизингов договор № 25856 от 15.01.2016 г., като
купувачите са поели задължението да заплатят на лизинговата компания по договора
сумата от 105130 лева, от които 55130 лева – Й.В. и 50000 лева – Х.Х..
На 27.08.2016 г. Х.Х. е предал на И.В.
сумата от 15000 лева, за да направи ремонт на общи автомобили Сузуки Вагон – 16
бр. съгласно предварителен договор от 20.08.2016 г. с цел автомобилите да бъдат
направени за продажба в чужбина. В приетата по делото разписка от 27.08.2016 г.
е посочено, че Х.Х. е предал на И.В. собствени 16 броя акумулатори, които
трябвало да се възстановят от И.В. на стойност 1920 лева.
На 17.11.2016 г. Х.Х. е предал на И.В. сумата от 12500 лева,
за да бъде предадена на К.А.П. при подписване на предварителен договор за
покупка на 16 броя таксиметрови лизингови автомобила. И.В. е поел задължение,
ако не бъде подписан договор за върне сумата до 3 работни дни, считано от
18.11.2016 г.
От събраните по делото доказателства
чрез разпит на свидетеля К.А.П. се установява, че не познава ответника И.В.,
както и че не е имал лични и финансови отношения с него. Свидетелят заявява, че
не е подписвал предварителни договори за продажба на лизингови автомобили като
отрича да е полагал подписи под тях.
От приетите по делото заключения на
съдебно-почеркови експертизи се установява, че подписите за „приел“ в Протокол
за предадени парични средства от 19.08.2016 г. и Разписка от 27.08.2016 г. и от
17.11.2016 г. са положени от И.Й.В.. Допълнителното заключение на
съдебно-почеркова експертиза установява, че подписите, положени за продавач в
предварителни договори от 20.08.2016 г.
и 18.11.2016 г. не са на К.А.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата сума в изпълнение на
задължение, възникнало по силата на договор, както и че договорът е нищожен,
евентуално прекратен, евентуално развален поради виновно неизпълнение.
Отношенията между страните в
настоящото производство следва да се разглеждат и съобразно нормите, приложими
относно договора за поръчка (чл. 280 и сл. от Закона за задълженията и
договорите и договор за изработка (258 и сл. от Закона за задълженията и
договорите). С договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. От събраните по
делото доказателства се установява, че между страните са сключени два договора
за поръчка, по силата които ответникът е поел задължение да предаде сумата от
50000 лева по единия договор и 12500 лева по другия договор. Сключен е и
договор за изработка – ремонт на автомобили, които ще бъдат закупени по
съобразно уговореното в предварителни договори. Представените по делото
Протокол за предаване на парични суми и Разписки, удостоверяват сключването на
договорите, доколкото носят подписа на двете страни по него. Направеното
оспорване на истинността на документа в частта относно подписа на ответника се
явява неоснователно, доколкото от приетите заключения на съдебно-почеркова
експертиза се установява, че е положен от И.В.. От разписките се установява, че
сумите са получени от него. В двата случая, сумите са дадени във връзка със
сключване на предварителни договори за покупка на леки автомобили, като
ответникът И.В. е поел задължение да ги предаде на трето на спора лице, т.е. да
извърши правно действие в изпълнение на два предварителни договора. Установява
се, че е предадена и сумата от 15000 лева, както и части, чиято стойност е 1920
лева във връзка с ремонтни дейности. Действителността на процесните договори за
поръчка не е обусловена от действителността на предварителните договори, т.е.
не е налице нищожност на договора поради невъзможен предмет, така както се
поддържа от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите договорът е нищожен, когато има невъзможен предмет
към момента на постигане на съгласието. Предметът на договора може да бъде
фактически или правно невъзможен. Фактическа невъзможност на предмета е налице,
когато той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и
не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Правна невъзможност на предмета има когато съществува непреодолима
правна пречка. Ако предметът на сделката
стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката
подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява
задължението (чл. 89 ЗЗД). (В този смисъл мотивите на Тълкувателно решение №
3/2014 г. на ГО на ВКС). В конкретния случай, при сключване на договорите за
поръчка и изработка не е бил налице невъзможен предмет, а невъзможността за
изпълнението им е възникнала впоследствие, тъй като те не са породили желаното
действие – не са сключени предварителните договори за продажба, както и с оглед
на това не е бил извършен и ремонт на автомобили. Следователно невъзможността за
изпълнение е възникнала след постигане на съгласието между страните и съответно
те са развалени на основание чл. 89 от
Закона за задълженията и договорите.
На основание чл. 55, ал. 1, предл
3 от Закона за задълженията и договорите за Х.Н.Х. е възникнало правото да иска
връщане на даденото по развалените договори. По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е
възстановил платените суми.
Предвид на изложеното,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9526,80 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Воден
от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от Закона за задълженията и
договорите И.Й.В., ЕГН-**********,*** да заплати на Х.Н.Х., ЕГН-**********,***
сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева,
платена съгласно развален договор за
поръчка, сключен на 19.08.2016 г., сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева, платена съгласно
развален договор за поръчка, сключен на 17.11.2016 г. и сумата от 16920 (шестнадесет хиляди деветстотин и двадесет) лева, платена
съгласно договор за изработка, сключен на 27.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2017 г.
до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Й.В., ЕГН-**********,*** да заплати на Х.Н.Х., ЕГН-**********,***
сумата от 9526,80 лева (девет хиляди
петстотин двадесет и шест лева и осемдесет ст.), представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: