№ 673
гр. Разград, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330101010 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
С искова молба чрез пълномощника си Й. Й. Т. с ЕГН-********** от с.
Гецово против Община Разград с ЕИК *********, адрес: гр. Разград, бул.
„Бели Лом” № 37 А, представлявана от кмета на общината, се моли да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
НИВА с площ от 579 кв.м., местност „Ясаци”, съставляващ поземлен имот с
идентификатор № 18589.21.12 по кадастралния план на село Гецово, община
Разград, придобит въз основа на давностно владение, упражнявано постоянно
и непрекъснато от 2000 г. до настоящия момент.
Ищецът твърди, че владее, ползва и обработва нива, а именно поземлен
имот, представляващ имот с идентификатор 18589.21.12 с площ от 579 кв.м.,
местност „Ясаци” по кадастралния план на село Гецово, община Разград,
област Разград, при съседи: 18589.501.14; 18589.21.10; 18589.21.159;
18589.21.13; 18589.21.11; 18589.501.748, изключен от регулация.
Твърди, че е придобил собствеността по давност, чрез упражняване в
периода от преди 2000 г. до настоящия момент. Имотът се ползвал и владеел
от баща му, който му го дарил приживе без надлежен документ. Баща му бил
собственик на недвижимия имот, съседен на процесния, находящ се в село
Гецово, ***, представляващ дворно място и жилищна сграда, е придобит по
давност и дарение (НА № *** г.), представляващ парцел V- 14, кв.65, в който
ищецът и към настоящия момент живее заедно със съпругата си. Заедно с
баща му до смъртта му на 19.08.2010 г. ползвали, владели и обработвали
имота, а след смъртта му и ищецът продължил да го ползва, владее и
обработва.
Към настоящият момент имотът бил извън регулацията на село Гецово
със статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е записан като собственост
на Община Разград, поради което за ищецът възниквал правен интерес от
1
предявяване на иска.
В осигуреното право на отговор ответникът Община Разград изразява
становище за допустимост, но неоснователност и моли за отхвърляне на
предявения иск. Сочи, че процесният имот попада в категорията земи по чл.
19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и същите са
предадени на Община Разград. Сочи се, че определянето на земеделските земи
като незаявена собственост по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършвало от
специална комисия, назначена съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и в тази връзка
била издадена Заповед № 20/16.06.2008 г. от директора на ОД „Земеделие“ гр.
Разград. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ издала Протоколно решение № 2
от 29.07.2008 г., одобрено със Заповед № 47 от 22.10.2008 г. на Директора на
Областна служба „Земеделие“ гр. Разград. Процесният имот бил придобит от
Община Разград по реда на чл. 19, ал. 1 изр. 2 от ЗСПЗЗ като земеделски имот
с начин на трайно ползване нива, за който не било подадено заявление от
бившите собственици за възстановяване на собственост след влизането в сила
на ЗСПЗЗ през 1991 г. След влизане в сила на плана за земеразделяне и картата
на възстановената собственост за съответните населени места, такива имоти
преминавали по силата на закона в собственост на общините. Сочи се, че е
налице влязъл в сила административен акт на административен орган, като
такъв притежаващ стабилитет, процесният имот имал качеството на
земеделска земя, която подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не
били постъпили реституционни претенции от бившите собственици.
Протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ било одобрено
със Заповед № 47/22.10.2008 г. на директора на Областна дирекция
"Земеделие" – гр. Разград при условията на чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Имало
възможност да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от
ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на
нови писмени доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или
на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите
писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на
протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Липсвали данни да е била подадена
своевременно молба от ищеца в качеството на заинтересовано лице за
издаване на ново решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Тази
законова възможност за него била преклудирана към датата на подаване на
исковата молба. Сочи се още, че ответникът не е актувал гореспоменатия
имот, което не означавало, че не е собственост на общината. Той бил такъв по
силата на закона. Изтъква се още, че дядото на ищеца не е притежавал
нотариален акт или друг документ, от който да е видно, че е собственик на
имота. Сочи се, че няма как да е направено дарение, тъй като никой не може
да прехвърли права, които не притежава. Изразява се мнение, че липсват
безспорни доказателства дали действително е осъществен фактическия състав
на придобиване право на собственост на основание продължило през
съответния десетгодишен период владение.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № **, т. I, дело № *** г. от 30.04.1974 г. Й. Й. Т. бил признат за
собственик по дарение и давностно владение на дворно място от 620 кв.м. в
кв. Гецово, представляващ урегулиран парцел V-14 в кв. 65 с построени в
2
същото дворно място къща и сайвант, при граници: улица, други собственици
и блок на ТКЗС.
Починалият на 19.08.2010 г. Й. Й. Т. оставил като наследници Р.П. Т.а, Й.
Й. Т. и Д. Й. К.. Р.П. Т.а починала на 31.07.2016 г. и оставила като наследници
Й. Й. Т. и Д. Й. К..
Според приложеното удостоверение процесният имот с идентификатор
18589.21.12 с площ от 579 кв.м., местност „Ясаци” по кадастралния план на
село Гецово, община Разград, област Разград, е с трайно предназначение:
земеделски. Видно от приложената Скица на поземлен имот е на Община
Разград.
Свид. Р., който познава ищеца, тъй като има имот в същото населено
място, през къща, сочи че ищецът има ясак. Мястото било оградено едно
време с мрежа и дървен плет, а бабата на ищеца, която била вдовица, го
обработвала – сеела царевица и зеленчуци. След смъртта и ясакът
продължили да ползват родителите на ищеца – баща му Й. Й. и майка му Р.П.
Т.а. Мястото отдавна била оградено. Ясакът и къщата били оградени в един
двор. Ясакът бил около 600 кв.м., общо ограденото място била около два
декара. Винаги семейството им обработвало ясака. В момента имало плодни
дръвчета и малка зеленчукова градина.
Свид. Ц., който е съсед на ищеца, също имат ясак, граничен на
процесния. Както всички останали съседи наоколо, семейството на ищеца и
той самият обработвали ясака през цялото време. Преди него мястото
обработвали майка му и баща му, а преди тях – бабата на ищеца. Имотът им
бил около декар и половина. Между ясака и другото място нямало ограда
допреди две години, а сега имало, заради селскостопанските животни. В
момента имало овошки и зеленчуци. Свидетелят си спомня, че бабата на Й. се
казвала Р., а баба му се казвала Д..
Според заключението по назначената техническа експертиза първият
кадастрален, респективно регулационен план на с. Гецово, бил одобрен със
Заповед № 44 от 27.08.**6 г. В плана от **6 г. имотът бил заснет с
планоснимачен № 28 (надписан в кафяв цвят и оцветен в жълто върху
приложената към заключението Скица № 1). Съгласно регулационния план на
с. Гецово от **6 г. за имот с планоснимачен № 28 бил отреден парцел с № VII-
28 от кв. № 3 (надписан и защрихован с хоризонтална щриховка в зелено
върху приложената към заключението Скица № 1). В следващия кадастрален
план на с. Гецово, одобрен със Заповед № 1050 от 22.11.1965 г., бившият имот
с пл. № 28 бил заснет като имот с нов планоснимачен номер 14 (надписан в
черен цвят и оцветен в жълто върху приложената към заключението Скица №
2). В разписния лист към плана от 1965 г. като собственик на имот с пл. № 14
била вписана П. Й. Т.а - Нотариален акт № *** г. С плана от 1965 г. границата
на урбанизираната територия на с. Гецово, (изчертана в червен цвят върху
приложената Скица № 2), била прекарана през имот с планоснимачен № 14
разделяла същия на две части както следва: североизточна част, която остава в
границите на урбанизираната територия и за нея е отреден парцел с № V-14 в
кв. № 65 (надписан и защрихован с хоризонтална щриховка в синьо върху
приложената към настоящото заключение Скица № 2), за който е съставен
нотариален акт № ** от 30.04.1974 г., том I, дело № *** г. и югозападна част с
площ от 579,00 кв.м., която остава извън границите на урбанизираната
територия на с. Гецово. При изработването и одобряването на картата на
възстановената собственост (плана за земеразделяне) върху изключената от
3
регулация югозападна част от имот с пл. № 14 (по плана от 1965 г.) бил
образуван имот с № 21.12. В одобрената със Заповед № РД-18 -4/24.01.2008 г.
кадастрална карта на с. Гецово горецитираният имот бил отразен като имот с
идентификатор № 18589.21.12 с площ от 579,00 кв.м (защрихован с
„вертикална щриховка“ в сиво и надписан в зелен цвят върху приложената
към настоящото заключение Скица № 2). Процесният имот с идентификатор
№ 18589.21.12 е съседен на описания в Нотариален акт № ** от 30.04.1974 г.,
том 1, дело № *** г. и фактически представлява изключената от регулация
югозападна част от имот с пл. № 14 по плана от 1965 г. Процесният имот не е
бил отчуждаван и не е бил включван блокове на бившите ТКЗС, ДЗС и други
подобни съществували в землище с. Гецово. Същият и в настоящия момент се
владее от ищеца в общи граници ведно с имота по нотариален акт № ** от
30.04.1974 г., том I, дело № *** г. Към заключението са приложени два броя
скици в М 1:1000.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
На първо място, следва да се прецени възражението на ответника за
приложимост на чл. 19 ЗСПЗЗ. При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои
собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди че е придобила спорното право. В случая
ответникът твърди, че процесният имот попада в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ и в негова тежест е да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или
отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Община Разград не представя
доказателства за твърденията си. От заключението на СТЕ се установява, че
процесният имот никога не е включван в блокове на ТКЗС или ДЗС. Налице е
трайно установена съдебна практика, която приема, че не всички земи,
намиращи се извън регулационния план на населеното място, имат земеделски
характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места,
остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата
на ПМС № 216/1961 г. Независимо от това няма пречка те да запазят
селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако
тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №
104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не
са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло.
Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито следва да
бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само
земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове. Ако лицата, владеещи такива земи, не
притежават документ за собственост, могат да се позоват на придобивна
давност в хода на съдебния процес. За тези земи не съществува забраната на
чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г.,
доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не
4
са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в
приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при
действието на ЗСГ (отм.) – чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла
преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче няма пречка за
приложение на придобивната давност. В този смисъл са Решение №
488/19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/2010 г. на ВКС, I г.о., и всички
неизчерпателно изброени в него решения на ВКС, Определение №
255/19.01.2024 г. по гр.д. № 1217/2023 г. на ВКС, II г.о. и други. В случая
липсват доказателства, че процесният имот е подлежал на възстановяване, тъй
като липсват данни да е бил отнеман, да е бил част от кооперативно
земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение не е
подлежал на възстановяване и затова няма как да стане общинска собственост.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че
ищецът владее процесният имот, а преди него – неговия наследодател.
Ищецът, а преди 2010 г. и неговия наследодател, са демонстрирали това
владение по отношение на всички. Това владение не е било оспорвано от
трети лица. Ищецът е придобил фактическа власт от предходния владелец –
наследодателя си. В този смисъл са и гласните доказателства. Съдът приема,
че ищецът е придобил право на собственост по отношение на процесния имот
по наследство и установено давностно владение, последното чрез
необезпокоявано и явно повече от 10-годишно упражняване на фактическа
власт с намерение за своене. Той е демонстрирал това владение по отношение
на всички. При това положение процесният имот не би следвало да влиза във
фонд Резултативен по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съответно не може да стане
общинска собственост (т.е. не е налице вещнопрехвърлително действие) и по
отношение на него сделките, наследяването и придобивната давност са
възможни способи за придобиване на право на собственост.
Ответникът не установи предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ – липсват
данни процесният имот да е бил включват в ТКЗС/ДЗС, да е бил отнеман или
да е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. При това положение общинска
собственост по силата на закона не е възникнала, а съставения АОС и
отразяването в КККР имат само декларативен характер и не създават вещни
права. От своя страна ищецът доказва явно, спокойно и непрекъснато
владение по отношение на процесния имот, упражнявано лично и чрез
присъединяване владението на наследодателя му, при липса на данни за
прекъсване, а десетгодишния срок е завършил. Следователно искът е
основателен.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в производството в размер общо на
1050,00 лева, от които 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА РАЗГРАД с
ЕИК ********* адрес: град Разград, бул. ”Бели лом“ № 37, представлявана от
кмета на общината, че Й. Й. Т. с ЕГН-********** от с. Гецово, общ. Разград,
***, е собственик по наследство и изтекла придобивна давност на
поземлен имот с идентификатор 18589.21.12 по кадастралната карта и
5
кадастралните регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, одобрена със
Заповед РД-18-4 от 24.01.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 579 кв.м. в местност „Ясаци”, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 021012,
при съседи на поземления имот съгласно приложената скица: 18589.501.14;
18589.21.10; 18589.21.159; 18589.21.13; 18589.21.11; 18589.501.748.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК
********* адрес: град Разград, бул. ”Бели лом“ № 37, представлявана от кмета
на общината, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Й. Т. с ЕГН-********** от с. Гецово, общ.
Разград, ***, направените по делото разноски в производството в размер на
1050,00 (хиляда и петдесет) лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС дава шестмесечен срок на ищеца да
отбележи влязлото в сила решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6