№ 181
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000193 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Ищците М. П. Н., М. Н. М., ПЛ. Н. В. и В. Н. В. обжалват решение №
260078/11.11.2021 г. на Окръжен съд Силистра по т.д.№5/2021 г., в
отхвърлителната му част по исковете им срещу ЗД Бул Инс“ АД – гр.София за
разликата от уважените размери, съответно - 150000 лева за първата ищца -
съпруга и по 100000 лева за останалите трима ищци - деца, до 200000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
смъртта на съпруга й /баща им Н В Н при ПТП от 16.09.2020 г., както и в
частта относно началната дата на начисляване на лихви за забава в размер на
законната лихва – 08.01.2021 г., с молба да бъде отменено като неправилно и
вместо него постановено друго, с което искът на първата бъде уважен за още
50000 лева, а на останалите трима за още 100000 лева и законната лихва се
присъди от датата на увреждането - 16.09.2020 г., евентуално - от 29.10.2020
г. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване
на жалбата им, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата не е подал писмен отговор на жалбата, като с
молба моли за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
1
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Оплакването, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено по
отношение на съпругата на починалия при процесното ПТП от 16.09.2020 г.
водач на л.а.“Волво, модел 340, с рег.№ СС 7576 АР – Н В Н - М. П. Н. е
неоснователно. Определено в размер на 150000 лева то е адекватно на
претърпените от нея болки и страдания и тези, които тепърва ще търпи,
следствие на смъртта му при ПТП. Загубата е огромна, внезапна и
безвъзвратна като ищцата е загубила най-важния и обичан човек в живота си
освен децата й – нейна морална и материална опора, другар и спътник в
живота, с който тя е делила радости и несгоди, с когото е създала семейство,
отгледала общи деца, била е духовно и емоционално обвързана и са били
неразделни. Загубата напълно е преобърнала живота й, като покрусата,
скръбта са я съсипали, довели са я до свръхмерна реакция на скръб и траур
със смесено тревожно-депресивно състояние, представляващо разстройство в
адаптацията, установено от заключението на СПЕ и от показанията на
свидетеля М.И. Независимо от това обаче при определяне на размера на
обезщетението не може да се изхожда пряко от лимита на застрахователна
отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие, който е
пределът, над който застрахователят не следва да отговаря, а се преценява
цялостната обществено-икономическа обстановка към момента на ПТП, в
случая 16.09.2020 г. Към тази дата няма значително нарастване на инфлацията
в страната, което да обоснове определянето на много по-високи по размер
обезщетения в сравнение с обичайно присъжданите такива от съдилищата. В
случая определеното на съпругата на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на съпруг от 150000 лева е в горната граница
на обичайно присъжданите от съда обезщетения, именно с оглед изживяната
огромна мъка и страдание и невъзможност да преработи досега
психотравмата.
Оплакването за занижени по размер обезщетения по отношение децата
на пострадалия водач на л.а.“Волво“ – М. Н. М., ПЛ. Н. В. и В. Н. В. е
2
частично основателно. Загубата на баща, който ги е отгледал и обичал,
грижил се е за тях и ги е подкрепял емоционално и материално, докато
отраснат и поемат пътя си в живота, който е бил безрезервно предан и
всеотдаен към тях и цялото семейство и с когато ги свързват обич,
привързаност, взаимопомощ и дълбока духовна и емоционална връзка, е
огромна, още повече - претърпяна неочаквано при такива трагични
обстоятелства – в резултат на жестока непредизвикана челна катастрофа,
придружена с множество телесни увреждания на пострадалия им баща,
несъвместими с живота. Установено от заключението на СПЕ и от
показанията на св.Св.К, В.В и Р.Х двамата сина П и В са преодолели само
острата стресова ситуация, но не и загубата на баща си, може би видимо това
е така, тъй като се сдържат заради майка си, но психически са лабилни, не
смеят да оставят майка си, за която се грижат, сама, загубили са увереност и
кураж. Дъщерята М изживява пристъп на паническо невротично разстройство
и не може да преодолее загубата, като е все още на антидепресанти и
транквилизатори.
Въззивният съд счита, че и на тримата следва да се определят
обезщетения от по 130000 лева в средната граница на обичайно присъжданите
такива при смърт на баща и предвид продължителното неприемане на
случилата се трагедия в семейството им, макар и по-ниско по интензитет
спрямо изживените от първата ищца - тяхна майка и съпруга на пострадалия
болки и страдания. Всичко изложено по-горе по отношение на последната
относно лимитите на отговорност на застрахователя важи и по отношение на
тях.
Застрахователят – ответник по жалбата не оспорва приетата от съда
липса на съпричиняване на вредите от пострадалия, като не е подал жалба и
не е подал отговор на жалбата на ищците, а от заключението на КАТМЕ се
установява, че при този жесток челен удар със смачкване на управлявания от
пострадалия автомобил леталният му изход би настъпил независимо от
носенето или не на предпазен колан от него. Ето защо, така определените по-
горе обезщетения следва да се присъдят изцяло, без да се намаляват по реда
на чл.51, ал.2 – ЗЗД. Решението следва да се потвърди в отхвърлителната му
част по отношение на М. П. Н. и да се отмени по исковете на М. Н. М., ПЛ. Н.
В. и В. Н. В. за разликата от 100000 лева до 130000 лева по отношение на
всеки от тях и исковете се уважат допълнително за сума от по 30000 лева за
3
всеки от тези ищци. Въззивният съд препраща и към останалите мотиви на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
По отношение на лихвите: ответникът не е имал право да изисква от
ищците влязъл в законна сила акт - присъда, решение, споразумение,
постановление за прекратяване на наказателно производство, заключения на
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, а само констативен
протокол за ПТП и скица на произшествието, за да се произнесе по
основателността на претенцията им за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл.496, ал.3 – КЗ. Ако е
считал, че са му нужни и други документи, изготвени от компетентни
държавни органи, е следвало да ги изиска служебно от тях съгласно ал.4 на
посочения текст, а не да ги изисква от наследниците на пострадалото лице.
Съгласно чл.106, ал.5 – КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липса на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, които целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Ето защо, в този
случай застрахователят отговаря за лихви за забава, считано от по-ранната от
двете дати – на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице съгласно чл.429, ал.3 – КЗ. В случая
претенцията за заведена щета от ищците е предявена на 08.10.2020 г. и от
тази дата следва да се начислят лихвите за забава върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Ето защо, решението
се отменя и в частта относно началната дата на начисляване на лихви за
забава, като същата се чете 08.10.2020 г. вместо 08.01.2021 г. От тази дата се
присъжда и законната лихва върху допълнително присъдените от въззивния
съд главници. Няма основание за присъждане на законната лихва от датата на
деликта съгласно КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Ищците са подали и частна жалба срещу определение
№260010/04.02.2022 г. за изменение на решението в частта за разноските.
Частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна. Разноските са реално
извършени от ответника, като платежният документ на л.224 е заверен за
вярност с оригинала от страната. С обжалваното определение адвокатското
възнаграждение за защита на ответника по всеки от исковете е намалено до
4
минималния му размер по Наредба №1/2004 г., ведно с вкл.ДДС, с оглед
регистрацията на адвоката по ЗДДС, съгласно §2а от ДР към същата наредба.
От договора за правна помощ и от платежното нареждане се установява, че
на адвоката е изплатено договореното възнаграждение без ДДС, тъй като
клиентът му е внесъл данъка авансово. Ето защо, определението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съобразно уважената част от жалбата решението в частта за
разноските, дължими от М. Н. М., ПЛ. Н. В. и В. Н. В. на ЗД Бул Инс“ АД –
гр.София, се отменя за разликата над сумата 3330.30 лева до присъдената
такава от 3918 лева по отношение на всеки от тях.
Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата въззивниците М.
Н. М., ПЛ. Н. В. и В. Н. В. имат право на разноски от по 1059 лева всеки, а
ответникът по жалбата на такива в размер на 2965.20 лева /с вкл.ДДС/ срещу
всеки от тях, като в полза на ответника се присъжда разликата от по 1906.20
лева за всеки от тях по компенсация, както и сумата 2436 лева /с вкл.ДДС/ за
М. П. Н. - направени съдебни разноски за въззивната инстанция.
Съобразно уважения размер на исковете дължимата от ответника
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства възлиза
общо на сумата 32400 лева, като с обжалваното решение ответникът е осъден
за сумата 18272.27 лева. Ето защо, с въззивното решение той се осъжда да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен
съд Варна разликата държавна такса, представляваща сумата 14127.73 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260078/11.11.2021 г. на Окръжен съд Силистра по
т.д.№5/2021 г., в отхвърлителната му част по исковете на М. Н. М., ПЛ. Н. В.
и В. Н. В. за разликата от 100000 лева до 130000 лева по отношение на всеки
от тях, в частта относно началната дата на начисляване на лихви за забава в
размер на законната лихва – 08.01.2021 г. и в частта за разноските, дължими
от М. Н. М., ПЛ. Н. В. и В. Н. В. на ЗД Бул Инс“ АД – гр.София, за разликата
5
над сумата 3330.30 лева до присъдената такава от 3918 лева по отношение на
всеки от тях. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД – гр.София, ЕИК *********, да заплати на
М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №179,
ет.2, ап.5, ПЛ. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Силистра, ул.“Одеса“ №28,
вх.“Б“, ет.3, ап.9, и В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Силистра,
ул.“Одеса“ №28, вх.“Б“, ет.3, ап.9, на всеки от тях сума от по 30000 лева –
допълнително обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от смъртта на баща им Н В Н при ПТП от 16.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 08.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Навсякъде в решението началната дата на начисляване на лихви за
забава в размер на законната лихва ДА СЕ ЧЕТЕ 08.10.2020 г. вместо
08.01.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част по
исковете на ищците до размера на 200000 лева.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260010/04.02.2022 г. за изменение на
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Силистра,
бул.“Македония“ №179, ет.2, ап.5, ПЛ. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.Силистра, ул.“Одеса“ №28, вх.“Б“, ет.3, ап.9, и В. Н. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.Силистра, ул.“Одеса“ №28, вх.“Б“, ет.3, ап.9, всеки един от тях да
заплати на „ЗД Бул Инс“ АД – гр.София, ЕИК *********, сумата 1906.20 лева
– съдебни разноски по компенсация за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Силистра, ул.“Одеса“
№28, вх.“Б“, ет.3, ап.9, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД – гр.София, ЕИК
*********, сумата 2436 лева – съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД – гр.София, ЕИК *********, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна
сумата 14127.73 лева – държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производства.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
6
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7