№ 591
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500460 по описа за 2024 година
С решение № 6574 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 6888/2023 г. І-18 с-в,
осъжда ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Т. Ю. Р. на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 3499/2017 г., СРС, ведно със законна лихва, считано от
22.11.2022 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
С определение № 2999 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 6888/23 г., СГС, І-18
с-в, оставя без уважение искането на Прокуратурата за изменение на
основното решение в частта на разноските.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от Т. Ю. Р.. Твърди, че обезщетението е занижено, тъй като
съдът не е отчел, че се касае до обвинение в тежко и морално укоримо
престъпление, производството е продължило шест години, с множество
проведени съдебни заседания на различни инстанции, а като свидетели са
разпитвани съседи на ищеца, което е довело до разгласяване на
1
производството и уронване на честта и доброто му име. Моли да се уважи
иска в целия му предявен размер.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е завишено и
противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа твърдението, че
вреди не са доказани, изводите на съда са бланкетни, не е установена
причинната връзка между конкретно поведение на жалбоподателя и
съответната вреда. Счита, че не е доказано ищецът да е изпитвал страх,
подтиснатост, неудобство, срам. Изтъква, че няма доказателства за отменени
незаконосъобразни действия на ответника, както и че свидетелските
показания са схематични. Подчертава, че общата продължителност на
наказателното производство не е прекомерна, както и че за времето на
съдебната фаза жалбоподателя не носи отговорност. Моли да се отмени
решението в осъдителната част, като искът се отхвърли или алтернативно –
да се намали присъдения размер.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от
Прокуратурата, като се претендира отмяна на същото.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Т. Ю. Р. твърди, че на 15.12.2016 г. му повдигнали обвинение
по ДП № 2134/2016 г., 09 РУ-СДВР, за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като обвинителният акт за него бил внесен в съда през
2017 г. и било образувано НОХД № 3499/2017 г., СРС, НК, 9 с-в. На
19.01.2021 г. била постановена оправдателна присъда, която след протест от
Прокуратурата била отменена, като по ВНОХД № 2148/2021 г., СГС, с
присъда от 22.11.2021 г. ищецът бил признат за виновен и му било наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като изпълнението
на наказанието било отложено за срок от три години. С решение на ВКС от
11.07.2022 г. по НД № 317/22 г. присъдата на СГС била отменена и делото
върнато за разглеждане от друг състав на СГС, като с решение на СГС от
22.11.2022 г. по ВНОХД № 272б/2022 г. е потвърдена присъдата на СРС и
2
последната влязла в сила на 22.11.2022 г. Ищецът се опасявал, че ще бъде
осъден, че ще загуби работотата си като таксиметров шофьор (поради
изискването да не е осъждан), а тъй като за делото разбрали съседите и
приятелите - всички се отдръпнали от него, а той се затворил.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че не се
доказва наличието на вреди, нито тяхната причинна връзка с поведение на
ответника. Оспорва размер като завишен. Счита, че продължителността на
производството е съответна на сложността на казуса, а за съдебната фаза
отговорност не може да се носи от прокуратурата.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът Г. е бил обвиняем и по-късно оправдан за
повдигнатите обвинение, като страните не спорят за срока на наказателното
преследване и етапите, през които то е преминало в трите инстанции.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 129 НК – средна телесна
повреда, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години. Няма спор, че лицето е признато за невиновно с влязла в сила
оправдателна присъда, поради което в случая се касае до “незаконно
обвинение в извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е продължило
от 15.12.2016 г. до 22.11.2022 г. – почти 6 години, като този времеви интервал
включва досъдебното производство, както и такова пред СРС, СГС, ВКС и
повторно разглеждане от СГС. В тази връзка, макар и да се установява, че
производството е преминало през всички фази на наказателния процес, съдът
прием, че се касае до период от време, който надхвърля приетия за обичаен
срок (от приблизително три години), в който следва да приключи
3
наказателното преследване. В случая не може да се приеме, че се касае до
обвинението за усложнена престъпна дейност, за множество обвиняеми, за
сложно проведен процес на доказване – напр. с изпълнение на международни
поръчки, трудни по характер и изпълнение експертизи и пр. Не се касае до
нетипично и извънредно усложнено развитие на процеса, което да изисква
необичайна продължителност на наказателния процес, надхвърляща
двукратно обичайно приетия.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал и опасения, че
може да бъде осъден, изпитвал е притеснения от обвинението и пр. Извън
тези вреди обаче по делото не се доказва да са настъпили други, по-широки
по обем вреди. Допуснатите в тази връзка гласни доказателства са били
заличени по искане на ищцовата страна. В този смисъл твърдения обем от
търпени вреди е останал не напълно доказан.
Вярно е, че от данните по делото се установява, че свидетели на
деянието, за което е повдигнато обвинение, се били съседи, но ищецът, чиято
е доказателствената тежест, не е установил, че в резултат на това
отношението към него се е променило към негативно, че това го е травмирало
или че му е причинило дискомфорт, затваряне и изолация от обкръжението.
Не се доказва също, че в периода на воденото наказателно преследване
ищецът е продължил да изпълнява дейност като таксиметров шофьор (има
данни, че е бил такъв към датата на инкриминираното деяние), поради което и
не може да се приеме, че за него са били налице опасения и страхове, че ще
се наложи да преустанови тази трудова дейност в резултат на евентуално
бъдещо осъждане. Няма данни това да е станало достояние на
професионалната му общност и да е провокирало негативен отзвук спрямо
него.
Съдът, за пълнота следва да посочи, че не споделя тезата на
прокуратурата, че отговорността й следва да бъде ограничена, тъй като за
хода на производството след преминаването му в съдебна фаза решаващо е
4
поведението на съда. Изобилна е практиката на съдилищата, която отрича
тази теза с аргумента, че прокуратурата остава отговорна, тъй като поддържа
пред съда обвинение, което не е довело до осъдителна присъда.
При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че
определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да
бъде намалена до 3000 лв. с оглед ограничения обем от ангажирани
доказателства. В този смисъл решението следва да се отмени в частта, с която
е присъдена сумата над 3000 лв., до сумата от 6000 лв. и искът за горницата
да се отхвърли.
Относно частната жалба по чл. 248 ГПК съдът намира, че същата не
следва да се уважава. Възнаграждението, съгласно най-новата практика на
ВКС (напр. определение № 1211 от 10.05.2024 г. по т.д. № 1378/2023 г., ВКС,
ТК) не следва да бъде определяна по Наредба № 1 от 2004 г., която се явява
неприложима според разясненията, дадени в решение на СЕС-438/22 г., тъй
като тя противоречи на общностното право и накърнява принципа на защита
на конкуренцията. За това според върховните съдии националните съдилища
следва да определят възнаграждението на процесуалните представители
съгласно правилата, установени в процесуалния закон, които са по
съществото си обективни критерии за преценка досежно фактическата и
правна сложност на делото, обема на извършената дейност и пр. Ето защо
съдът намира, че възнаграждение от 400 лв. (част от платена обща сума от
2000 лв., съгласно договор на л. 3) е съответно за процесуалното
представителство пред СГС.
Разноски пред САС не се дължат тъй като жалбата на ищеца е
отхвърлена.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6574 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 6888/2023 г. І-18
с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Т. Ю.
Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата над 3000 лв. до сумата от 6
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3499/2017 г., СРС,
5
ведно със законна лихва, считано от 22.11.2022 г. до окончателното плащане
на главницата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
предявен от Т. Ю. Р. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на
обезщетение над сумата от 3000 лв. до сумата от 6000 лв., като недоказан и
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Прокуратурата на РБ
срещу определение № 2999 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 6888/23 г., СГС, І-18 с-
в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6