№ 2155
гр. С, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110148785 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А, за осъждане на ГЮЦ. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.О К-2 бл.33, .., ет.2, ..., СТ. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л ..., ет.4, .. и В. Й.
З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С .., .., .., да заплатят на ищеца начислени суми за
доставена топлинна енергия в имот, отчитан с АБ. №, както следва: главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. в размер на 1052.12 лв. за Г.З. и
по 263.03 лв. за С.В. и В.З., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
24.08.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г. в размер на 206.08 лв. за Г.З. и по 51.52 лв. за С.В. и
В.З..
Претендира се присъждане и на суми за дялово разпределение – главница за периода
от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 18.32 лв. за Г.З. и по 4.58 лв. за С.В. и В.З.,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г. в
размер на 4.64 лв. за Г.З. и по 5.16 лв. за С.В. и В.З..
В исковата молба се твърди, че Г.З. и наследодателя на останалите двама ответници
– Й. В. З., през исковия период са били потребители на топлинна енегрия по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които се изразява
1
становище по допустомстта и основателността на предявените искове.
Ответниците не оспорват, че са наследници на Й. В. З., но твърдят, че през исковия
период не са ползвали имота, за който се сочи, че е доставяна топлинна енергия. Исковете се
оспорват поради погасяване на предявените вземания по давност.
На самостоятелно основание ответникът С.В. оспорва исковете и поради
обстоятелството, че същият живее извън страната от повече от 5 години и не е ползвател на
топлоснабдения имот.
От съда се иска да отхвърли предявените искове и да присъди на ответниците
направените от тях разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет присъждане на суми за доставена топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение в имота на ответниците, както и лихва за
забавеното им плащане.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №, том LІІІ, нот.дело №/1996 г., съставен от І нотариус при СРС, и
удостоверение от ГПК-С с изх.№/01.06.2015 г., на 28.05.1996 г., Й. В. З. и ГЮЦ. Т. З., са
закупили процесния имот от Филка Василева Димитрова. По делото не е спорно, че
ответниците Г.З., С.В. и В.З., са наследници на починалия преди завеждане на делото Й. В.
З. и след смъртта му са придобили ид.ч. от имота, който е част от актива на наследствената
маса. Ето защо съдът приема, че привлечените като ответници лица притежават пасивна
материална легитимация по исковете.
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително, с ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС се прие, че с приоритетно значение за установяване качеството
потребител на топлинна енергия, е наличието на сключен договор за продажба, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона – чл.153 от ЗЕ, но в случая не са
представени доказателства за наличието на такъв договор, сключен между ищеца и трето
лице, различно от ответниците или само с някой от тях.
С оглед на това, съдът намира, че за ответниците е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставената в имота им топлинна енергия и за обезщетение за
забава.
Ответниците не са оспорили исковете по размер, поради което съдът приема, че през
исковия период в имота им, отчитан с АБ. №, е доставена топлинна енергия на стойност
2
1578.22 лв., която не е заплатена, поради което за периода от 15.09.2016 г. до 03.06.2020 г. е
начислено обезщетение за забава в размер на 309.13 лв.
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР /л.27-28 от делото/, срокът за заплащане на задълженията е 45-
дневен от изтичане на периода, за който те се отнасят. С оглед на това, с подаване на
исковата молба на 24.08.2021 г. е прекъсната давността на всички задължения на
ответниците за исковия период преди м.юли 2018 г. /който е със срок за плащане 15.09.2018
г./ В случая ищецът претендира вземане по изравнителни сметки /в тази насока е отразеното
в петитума на исковата молба/, издадени на 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., след отчет на
уредите за дялово разпределение, монтирани в имота. В тази насока следва да се отбележи,
че действително, видно отразеното в процесните фактури, приети като писмени
доказателства по делото, с кредитни известия са нулирани всички фактури с прогнозни
сметки през този период, като т.нар. изравнителна сметка от 2018 г. обхваща потреблението
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. Въпреки това, настоящият състав намира, че
доколкото с изравнителната сметка не се въвежда ново задължение /за доплащане/, то за
всеки месец, включен в нея тече отделна давност, съобразно предвиденото в чл.33, ал.1 от
ОУ на ищеца /в тази насока и решение № 4652/25.06.2019 г., постановено по в.гр.д.№
13271/2018 г. по описа на СГС/. Този извод произтича от факта, че в приложената на л.18 от
делото фактура е посочено, че прогнозните сметки са 1323.93 лв., а изравнителната такава е
1133.89 лв. В същото време изравнителната сметка сама по себе си не може да води до
удължаване на давностния срок чрез въвеждане на по-късен падеж на задължението.
Ето защо, имайки предвид заявения исков период и падежа на задълженията,
определен по реда на чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца, съдът приема, че същите са изцяло
погасени по давност.
По така изложените съображения исковете както за главница, така и за лихва /като
акцесорно задължение/ срещу ответниците, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение следва да се отбележи, че от
една страна от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. От друга страна, дори и при наличие на такова
основание, вземанията са погасени по давност по изложените вече по-горе съображения и
подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане са направили и пълномощникът им е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен
на л.98 от делото. Съдът като съобрази приложения на л.67 от делото договор за правна
защита и съдействие, намира, че ответниците Г.З. и В.З., са заплатили адвокатско
възнаграждение, което следва да им бъде присъдено изцяло. Възраженията на ищеца в тази
насока, за прекомерност, са неоснователни с оглед материалния интерес по делото и размера
на договореното и заплатено възнаграждение от 432.00 лв. с вкл.ДДС.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А, за осъждане на ГЮЦ. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.О К-2 бл.33, .., ет.2, ..., СТ. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л ..., ет.4, .. и В. Й.
З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С .., .., .., да заплатят на ищеца начислени суми за
доставена топлинна енергия в имот, отчитан с АБ. №, както следва: главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. в размер на 1052.12 лв. за Г.З. и
по 263.03 лв. за С.В. и В.З., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
24.08.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г. в размер на 206.08 лв. за Г.З. и по 51.52 лв. за С.В. и
В.З..
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А, за осъждане на ГЮЦ. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.О К-2 бл.33, .., ет.2, ..., СТ. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л ..., ет.4, .. и В. Й.
З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С .., .., .., суми за дялово разпределение на
топлинната енергия в имот, отчитан с АБ. №, както следва: главница за периода от
01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 18.32 лв. за Г.З. и по 4.58 лв. за С.В. и В.З., както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г. в размер на
4.64 лв. за Г.З. и по 5.16 лв. за С.В. и В.З..
ОСЪЖДА “Т С” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А, да заплати на ГЮЦ. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К-2
бл.33, .., ет.2, ..., и В. Й. З., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С .., .., .., сумата от 432.00
лв., представляваща заплатени от последните разноски по делото, съобразно изхода на
делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4