Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.Габрово,
19.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесети първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Людмила Рачева като разгледа
докладваното от председателя к.н.а.д.
№ 134 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В
законния срок е постъпила касационна жалба на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Габрово срещу Решение № 260032 от 4.11.2020 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 191 по описа за 2020 година, с което е отменен Електронен
фиш серия К № 3510695, с който за осъществено на 27.07.2020г. нарушение по чл.21,
ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, констатирано и заснето посредством
автоматизирано техническо средство № ARH CAM S 1 на П.М.П., с ЕГН **********, управител на „****“ ЕООД – Севлиево с ЕИК ****
е наложена глоба в размер 400.- лева на основание чл. 189, ал.4, във връзка с
чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП.
В касационната жалба, се твърди че обжалваното решение е
неправилно необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението,
потвърждаване на електронния фиш. Безспорно било, че е осъществено
административно нарушение. Съдът неправилно е приел, че непредставянето на
копие от СУМПС на лицето на което е предаден автомобила, следвало да води до
понасяне на наказание от страна на подалия декларация собственик /представител
на собственика/. Неправилно било и тълкуването на районния съд, според което „нарушение по чл.21, ал.2, във
връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП“ е невъзможна правна конструкция. В съдебно заседание
касаторът не се представлява.
Ответникът
– П.М.П. не се явява и не се
представлява в проведеното съдебно заседание. Постъпило подробно писмено
становище от адв. М.И., в което развива съображения в подкрепа на отменителното
решение на районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата. Районният съд бил
постановил правилно решение, ал.1 и ал.2 на чл.21 от ЗДвП били несъвместими.
Решението следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира че касационната
жалба е неоснователна, предвид следните съображения:
Електронният фиш е издаден заради констатирано
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Не е спорно, че автомобилът, заснет с автоматизираната система, е
собственост на „АУТО ИТАЛИЯ С.П.А“ ЕООД –
Севлиево и че представител
на посоченото дружество е П.П.. Съгласно чл. 188, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. При спазване
на посочената норма, с процесния електронен фиш е наложена глоба именно на
физическото лице – управител на дружеството, чиято собственост е автомобила. По
делото не е спорно, че на 12.12.2019г. /шест дни преди установяване на
нарушението по ЕФ/ дружеството собственик с приемо-предавателен протокол е
предоставило автомобила на лицето Иван Станев. Не е спорно също че наказаният с
ЕФ управител на дружеството в предвидения 14-дневен срок е подал декларация в
която е посочил лицето на което е предоставен автомобила, както и че към тази
декларация не е приложено копие от СУМПС на това трето лице.
Настоящия състав споделя мотивите на
районния съд, че непредставянето на копие от СУМПС не следва да бъде възприемано
като абсолютна пречка за анулиране на първоначалния ЕФ и издаване на нов срещу
посочения в декларацията субект. Както правилно е отбелязал в мотивите си
първостепенния съд, много и различни са причините които могат до доведат до
невъзможност да бъде приложено копие от СУМПС. В допълнение на посочените от
районния съд примери, следва да се отбележи, че ако автомобилът е предоставен
на юридическо лице, за собственика на автомобила ще е практически невъзможно да
представи СУМПС, на когото и да било. Възможна е също така хипотеза, превозното
средство да бъде отдадено под наем например, на лице което никога не е
притежавало СУМПС – кое правоспособно лице ще управлява не е задължение на
собственика.
С оглед тези разсъждения, правилно
районният съд е отменил обжалвания пред него електронен фиш.
Касационната инстанция не споделя
мотивите за наличие на процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице и изразяващо в описание на нарушението – „чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП“. Вярно
е, че нарушението може да бъде квалифицирано или по ал.1, ако са нарушени общите
ограничения въведени с тази норма, или по ал.2 ако е налице знак въвеждащ
ограничение различно от общите ограничения по ал.1. Следователно достатъчно би
било да бъде посочена само ал.2 в настоящия случай. В самата ал.2 обаче се
съдържа текст „е различна от посочената в ал. 1“, поради което конструкцията „чл.21,
ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП“ съвсем не е невъзможна, макар и
прекалено прецизна тази конструкция не създава никакво затруднение за
наказаното лице да разбере, за какво нарушение е наказан с конкретния
електронен фиш.
Изложеното
по-горе е достатъчно основание електронния фиш да бъде отменен, поради което решението
на Районен съд – Севлиево с което е отменен обжалваният пред него електронен
фиш, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано.
С
оглед този резултат по делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски,
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. „първо“, предл. „първо“ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260032 от
4.11.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 191 по описа
за 2020 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Габрово да заплати на П.М.П., с ЕГН ********** сумата 300,-
/триста/ лева разноски по делото – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.