№ 384
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **** (подадена чрез адв. И.) срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата (ЗП) в размер на 146 (сто четиридесет и шест) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. На първо се сочи, че чл.179,
ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни
адресати. Доколкото чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към нормата на чл.179, ал.3 от
ЗДвП, то за вмененото на **** нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП се
приема, че не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Посочва, че за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на собственика на пътно
превозно средство /ППС/ от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП,
е следвало да се изпълни процедурата, регламентирана в чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и да се
състави Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като след това се
издаде Наказателно постановление (НП), а не Електронен фиш. В жалбата се обяснява, че
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш
1
само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, без това да означава, че е недопустимо издаването на АУАН и НП за
нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това жалбоподателят извежда от
разпоредбите на чл.167а, ал.4 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Приема се, че нормата на
чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не позволява издаване на Електронен фиш за нарушения на чл.179,
ал.3б от ЗДвП. В тази връзка в жалбата се цитира и съдебна практика. Пояснява се, че не
намира приложение чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда издаване на Електронен фиш за
всички нарушения по ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за
които не е предвидено наказание лишаване от право на управление на моторно превозно
средство /МПС/ или отнемане на контролни точки. Приема се, че разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП е специална и в нея липсва предвидена от законодателя възможност
нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП да се санкционира с Електронен фиш, като няма
основание евентуални пропуски на законодателя да стават основание за прилагане на закон
по аналогия или за прилагане на разширително тълкуване в разрез с правилата на чл.46 и сл.
от ЗНА. На второ място в жалбата се твърди, че административното обвинение е неясно, тъй
като в процесния случай няма съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в обжалвания Електронен фиш липсва
описание на изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът, защото не е посочено
дали собственикът на ППС е допуснал движението му, нито става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на нарушителя – дали, че едновременно не са изпълнени
задълженията по установяване и плащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или за
това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса. В жалбата се цитира и разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се посочва, че доколкото в Електронния фиш се прави позоваване
на нея и се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата такса за изминато разстояние, то
наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи каква е трябвало да
бъда заплатената ТОЛ-такса за конкретния път, като съобрази данните за ППС. Допълва се,
че в Електронния фиш няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото
разстояние, ТОЛ-сегментите, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси. Жалбоподателят счита, че няма ясно и
подробно описание на нарушението, нито били посочени всички относими обстоятелства
касателно фактическия състав на деянието. Даденото описание на деянието отговаряло на
посочената като нарушена правна норма, но било повърхностно и недостатъчно, за да се
изясни административното обвинение. Това от своя страна е довело до невъзможност
санкционираното лице да разбере срещу кои факти трябва да се защитава и му е попречило
да организира правото си на защита. Посочва се в жалбата, че не става ясно колко е следвало
да се плати, как се определя размерът на таксата, в кои ТОЛ-сегменти е навлязло ППС, какво
е действително изминатото разстояние, какви са техническите характеристики на пътя във
въпросния участък. Освен това в Електронния фиш било посочено, че за ППС „няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, без да е уточнено кое от
двете липсва. На следващо място в жалбата се посочва, че разпоредбите, въз основа на които
е наложено административното наказание, противоречат на правото на Европейския съюз
2
/ЕС/. Според жалбоподателя чл.179, ал.3б и чл.102, ал.2 от ЗДвП противоречат на Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Цитират се чл.2,
§7 от Регламента и чл.10б, ал.7 от ЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г.), като
се приема, че незаплащането на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП не дерогира
приложението на чл.2 от Регламента. Излагат се аргументи и за това, че между размера на
неплатената такса по чл.10, ал.1, т.2, вр. чл.10б, ал.5 от ЗР (146 лева) и размера на
наложената на Дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 2500 лева е
налице несъразмерност и непропорционалност. Твърди се, че са нарушени критериите за
съразмерност и пропорционалност, дефинирани в чл.4, §3 от ДФЕС и чл.9а от Директива
1992/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. В жалбата се пояснява, че
предвидените в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 от ЗДвП размери на
административно наказание, респ. имуществена санкция не могат да бъдат изменени
/отменени/ от съда, разглеждащ въпроса за законосъобразността на наложеното наказание в
зависимост от вида, характера и тежестта на нарушението, като се твърди, че това
противоречи на изискванията на чл.4, §3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1992/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. На последно място в жалбата се казва,
че процесният пътен участък не е съществувал към датата на установяване на нарушението,
поради което няма как да е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП. С тези мотиви се иска от СРС да
отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски.
По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ управление с вх. № 256093 от 08.08.2024г., в което се твърди, че техническо средство №
10181 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка
(СКТ) и е автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на
път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра, нарастващ километър, попадащо на
територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП се
приема, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП,
като за всяко установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага
снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или
3
нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото
се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и
нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен
анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и
екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП
нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване
на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като
техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер,
снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал
регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че
не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата
автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на
вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се
твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг,
която сигнализира за настъпили неизправности в някой от техните елементи, като в случай
на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и
правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата
неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните
технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като
служели за количествено измерване на определени величини – скорост на движение, както и
за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното
съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от
електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189,
ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни
средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на
определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по
аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложено на лист 38-39 от делото) се
казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане
на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. В писмото се заявява, че пътен участък км. 50 + 427 на
път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране
на нарушението от СКТ № 10181, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира
Доклад с изх. № 66-Сф-232 от 17.02.2023г. на Директора на Областно пътно управление –
София и писмо с изх. № 66-Сф-111 от 31.01.2024г. от Директора на Областно пътно
управление – София. Във връзка с това се цитира чл.10, ал.3 от ЗП и се казва, че въз основа
на Решение на Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса
4
следва да се приема, че процесният участък от път А-6 попада в категорията на пътищата, за
които се събира ТОЛ такса.
Пред СРС, НО, 10 състав **** се представлява от адв. И., който в съдебното
заседание на 10.09.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС адв. И. пледира за отмяна на Електронния фиш по съображения, изложени в жалбата и
преповторени отново пред съда. Защитата иска съдът да присъди направените от
Дружеството – жалбоподател разноски по делото, във връзка с което се представя списък с
разноски и доказателства за плащането им.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се представлява пред
СРС, НО, 10 състав от юрк. Г., която в съдебно заседание на 10.09.2024г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Г. пледира за оставяне на жалбата
без уважение като неоснователна и недоказана, както и за потвърждаване на Електронния
фиш като правилен и законосъобразен. Процесуалният представител на въззиваемата страна
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище с вх. № 294630 от 18.09.2024г. юрк. Г. иска съдът да остави без
уважение жалбата на **** и да потвърди Електронен фиш № **********, издаден от АПИ,
като правилен, обоснован и законосъобразен. Преповтаря се съдържанието на Електронния
фиш и се твърди, че той е издаден при спазване на всички материално-правни и
процесуални изисквания, като съответства и с целта на закона. Според юрк. Г. в
съответствие с чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и установените специални правила, при нарушение,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от Управителния съвет на АПИ, е
бил издаден процесният Електронен фиш. Нарушението било установено и санкционирано
по специален закон – ЗДвП. Поради това ЗАНН бил неприложим. Електронният фиш
притежавал всички задължителни реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с
извършеното деяние, регистрирано в електронната система за събиране на пътни такси, бил
създаден доклад с приложени към него статични изображения, които се явявали годни
доказателства в процеса. В писменото становище юрк. Г. се позовава на чл.189е, ал.8 от
ЗДвП и сочи, че отразените в електронната система за събиране на пътни такси данни се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Мястото, на което е установено нарушението,
се твърди да е посочено конкретно с текстово описание, индивидуализиращо точно мястото
на извършване на нарушението. В тази връзка се посочва, че списъкът на републиканските
пътища, за които е необходимо заплащане на ТОЛ такса, е приет с Решение на Министерски
съвет № 101 от 20.02.2020г., обнародван в Държавен вестник, който бил публично достъпен.
От генерирания на основание чл.167а, ал.3 от ЗДвП доклад било видно, че нарушението е
установено от устройство (ТОЛ секция) № 10181, намиращо се на път А-6, км. 50 + 427
стационарна контролна точка, където било заснето движението на процесното превозно
средство и е генериран снимков материал. Процесуалният представител на въззиваемата
страна счита, че отразените в системата данни се явяват доказателства за мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство,
5
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса
на заплащане на дължимите такси. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че за
процесното нарушение не може да бъде издаден Електронен фиш, а следва да се издаде
АУАН и НП, като юрк. Г. се позовава на чл.189ж от ЗДвП, чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП и
чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП. В тази връзка се заявява, че нормите, обуславящи
административно-наказателната отговорност следва да се прилагат точно, а при
необходимост да се тълкуват стриктно – по аргумент от чл.46, ал.3, вр. ал.2 от ЗНА. Цитира
се съдебна практика в подкрепа на тезата, че законосъобразно е бил издаден процесният
Електронен фиш. Според юрк. Г. не е вярна тезата, че липсва съответствие между
словесното описание и правната квалификация на нарушението, тъй като фактическата
обстановка, изложена в Електронния фиш се установявала и подкрепяла изцяло от
събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка се твърди, че в Електронния фиш
е посочен собственикът на ППС, а именно жалбоподателят. Това негово качество ясно и
недвусмислено било отразено като факт, съответстващ на правната квалификация в
Електронния фиш. Това се потвърждавало и от справката за собствеността на ППС.
Правилно наказващият орган бил ангажирал отговорността на жалбоподателя с оглед
разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3 от ЗДвП. Наред с това се сочи, че декларация по
чл.187а, ал.4 от ЗДвП не е постъпвала. Определя се като правилно квалифицирането на
нарушението по чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3 от ЗДвП. Относно санкцията се
посочва, че е във фиксиран размер и не зависи от липсата на данни за други нарушения по
ЗДвП. Според юрк. Г. са неоснователни доводите на жалбоподателя, основаващи се на чл.2,
§7 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г., тъй като тази
разпоредба не съдържала задължение за „предоставяне на възможност за предеклариране“
на пътни такси, а се отнасяла до регламентирането на европейската услуга за електронно
пътно таксуване. Според процесуалния представител на въззиваемата страна съгласно чл.1, §
4 от Директива (ЕС) 2019/520 европейската услуга е допълнителна по отношение на
националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки, т.е. не се
припокрива с нея и текстовете, касаещи европейската услуга не са приложими към
националните доставчици на услуги. Заявява се, че в България няма регистрирани
доставчици на европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), към дейността на
които да се приложи нормата на чл.2, §7 от Регламента. Посочва, че дори да се приеме, че
цитираната разпоредба има приложение към националните доставчици, то следва да се има
предвид, че тя съдържа две отделни задължения към доставчиците - да информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса и да
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава възможност е предвидена съгласно националното
законодателство. В тази връзка се обяснява, че към момента на извършване на деянието в
българското законодателство не е имало нормативно предвидена възможност, свързана с
предоставяне на опция за нарушителите за „отстраняване на нередност“, в това число за
даване на възможност за ,,предеклариране“ на недекларирани пътни такси вместо да понесат
6
предвидената в закона санкция. На административния орган не била дадена оперативна
самостоятелност да преценява дали да санкционира нарушителя или да му предостави
възможност за ,,предеклариране“ на недекларирани пътни такси. Според юрк. Г.
предвидената възможност за заплащане на компенсаторна такса представлявала „предлагане
на възможност за отстраняване на нередност преди предприемането на принудителни
мерки“, тъй като със заплащането й потребителят бил освобождаван от административно-
наказателна отговорност. Заявява се, че наличието на договор с национален доставчик на
услуги за електронно събиране на ТОЛ такси не отменя отговорността на търговеца да
заплаща дължимите такси. Процесуалният представител на въззиваемата страна обяснява, че
при навлизането във всеки един ТОЛ сегмент от участък на път от платената пътна мрежа
бордовото устройство предава данни за изминато разстояние от ППС на избрания доставчик
на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние. Отрича се и
възражението за това, че е нарушен принципът на пропорционалност. В процесния случай
не можело да се приложи изискването за пропорционалност и чл.9а от Директива
1999/62/ЕО, тъй като Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която
всички страни от ЕС трябва да постигнат, но отделните страни членки можели да приемат
свои собствени закони с оглед постигането на тези цели. В допълнение се сочи, че
заложената цел на държавите членки е да установят контрол и да определят система от
наказания, приложими за нарушаване на национални разпоредби, установени във връзка с
таксуването на превозни средства за използване на пътната инфраструктура, като
установените наказания трябвало да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
писменото становище се обсъждат и вредите, които тежкотоварните ППС причиняват на
пътната настилка, както и безопасността на движението по пътищата, за да се обоснове
висока степен на обществена опасност на процесното нарушение. В края на изложението си
юрк. Г. посочва, че обжалваният Електронен фиш е законосъобразен, издаден при спазване
на процесуалните правила и от компетентен орган, съдържа всички задължителни
реквизити, като нарушението е ясно описано и без да е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Поради това юрк. Г. иска от съда да потвърди обжалвания
Електронен фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружеството **** е собственик на товарен автомобил – самосвал *** с рег. № **** с
технически допустима максимална маса 18000, допустима максимална маса на състав от
превозни средства 21500, категория N3, екологична категория – ЕВРО 0, с брой оси – 2.
Техническо средство SCP_1018_Dir:1 с ID № 006280 е разположено в ТОЛ секция №
10181, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ
километър, попадащо на територията на гр. София.
На 23.07.2021г. в 16:43 часа при ТОЛ секция № 10181, на път А-6, 50+427 км., посока
нарастващ километър, превозното средство на **** с рег. № **** било заснето да се движи и
автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-
7
декларация за преминаването.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10181, срещу **** е съставен
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** за това, че на 23.07.2021г. в 16:43 часа, е установено нарушение №
C7DDA614EB95407CE053021F160A8FEE, с ППС товарен автомобил *** с рег. № ****, с
технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0,
без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6, км. 50+427, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е
квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП на **** е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния
фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание ****
дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на
притежаваното ППС в размер на 146 лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на **** и е получен на 20.02.2024г. от
пълномощник, след което е обжалван с жалба, подадена на 22.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : копие на свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) – част I; извлечение от
информационната система на АПИ за нарушение №
C7DDA614EB95407CE053021F160A8FEE; снимков материал от техническо средство
SCP_1018_Dir:1 с ID № 006280 (2 бр.); извлечение от информационната система на АПИ за
собственика на ППС с рег. № ****; известие за доставяне на Електронен фиш; писмо от
АПИ с вх. № 217256/02.07.2024г.; писмо от „Български пощи“ с вх. № 217315/02.07.2024г. с
приложени опис на кореспонденцията на Национално ТОЛ управление, служебен бон,
пълномощно и опис АПК; извлечение от системата на АПИ за местоположението на
техническо средство с № 10181 - с приложена карта, както и писмо от ОПП – СДВР с вх. №
235898/18.07.2024г. с приложени справки за ППС с рег. № ****.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП.
Извлечението от информационната система на АПИ за нарушение №
C7DDA614EB95407CE053021F160A8FEE (приложено на лист 13 от делото), както и
извлечението от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181
- с приложена карта (на лист 43-44 от делото) са обективни и достоверни писмени
доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията. От
8
съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът установява, че техническо
средство с № 10181 се намира между път II-18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, 50+427 км.,
посока нарастващ километър. Същевременно писменото доказателство, приложено на лист
13 от делото намира опора и в снимковия материал, приложен на лист 14 и лист 15 от
делото – относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, датата и часа на
заснемане. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством снимките на лист 14 и лист 15 от делото се
установява, че техническо средство SCP_1018_Dir:1 с ID № 006280 е заснело товарен
автомобил „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № **** на 23.07.2021г. в 16:43 часа, а от извлечението от
информационната система на лист 13 от делото се доказва, че по същото време и за същото
превозно средство е констатирано нарушение с № C7DDA614EB95407CE053021F160A8FEE,
за което е издаден процесният Електронен фиш.
Приложените на лист 11, лист 16 и лист 50-52 от делото копие на СРМПС – част I,
извлечение от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № ****,
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 235898/18.07.2024г. и приложените към него справки за ППС
с рег. № **** са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява марка, модел
и регистрационен номер на превозното средство, неговия собственик, технически
допустима максимална маса, категория на превозното средство, екологична категория, брой
оси и пр.
От приложеното на лист 17 от делото известие за доставяне се установява, че то е
касаело именно процесния Електронен фиш, който е бил изпратен по пощата на ****.
Доколкото, обаче, записаната дата на получаване не е четлива, съдът е изискал доказателства
за пратката с № PS 1618 OOW08N 0. Писмото от „Български пощи“ с вх. №
217315/02.07.2024г. и приложените към него опис на кореспонденцията на Национално ТОЛ
управление, служебен бон, пълномощно и опис АПК са еднопосочни, непредубедени и
достоверни писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че процесният
Електронен фиш е бил получен на 20.02.2024г. от пълномощник на Дружеството-
жалбоподател.
От писмото на АПИ с вх. № 217256/02.07.2024г. се установява, че жалбата срещу
процесния Електронен фиш е била подадена „на ръка“ в деловодството на АПИ –
Национално ТОЛ управление на 22.02.2024г. Същата дата е посочена и в горния десен ъгъл
на жалбата.
Гореизложеното означава, че жалбата е подадена два дни след като е било връчено
НП, т.е. спазен е срокът за обжалване на Електронния фиш.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. (на лист 40-42 от делото) и
Разрешението за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от
9
пътното платно и на земи в обхвата на пътя № РСПП-407/26.11.2019г. (на лист 46 от делото)
се отнасят до автомагистрала „Европа“, ССТ „София – Кулата“ при км. 1+050. Макар този
участък да е „м/у II-18 и п.в. Илиянци“, доколкото посочените на лист 40-гръб от делото
координати се различават от тези, вписани в извлечението от информационната система на
АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181 (на лист 44 от делото), както и
защото кредитираните по-горе писмени доказателства сочат, че процесното нарушение е
реализирано на път А-6, км. 50+427, а цитираните документи се отнасят за „км. 1+050“, то се
налага изводът, че Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. и Разрешението
за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на
земи в обхвата на пътя № РСПП-407/26.11.2019г. касаят място, различно от това, на което е
извършено нарушението. Поради това съдът приема тези писмени документи, приложени по
делото, за неотносими към предмета на доказване и съответно ги остави извън
доказателствената маса.
Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и приложените на лист 18, лист 45
и лист 47 от делото документи, тъй като по своето естество те съдържат свидетелски
показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това
означава, че Становището, Доклада и писмото от Директора на Областно пътно управление
– София се явяват негодни и като писмени, и като гласни доказателства. Освен това
документите на лист 45 и лист 47 от делото касаят други дела на СРС. Не без значение е и
обстоятелството, че цитираното в Доклада на лист 45 от делото приложение е
коментираното по-горе Разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно
ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя № РСПП-407/26.11.2019г.,
което този съдебен състав счита за неотносимо към предмета на доказване по делото.
Поради всичко това СРС, НО, 10 състав остави извън доказателствената маса книжата,
приложени на лист 18, лист 45 и лист 47 от делото.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на **** е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на ****
като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на
ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно
10
чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се
наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в
размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в
него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се
ангажира административната отговорност на **** като собственик на въпросното ППС. В
Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № **** изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална
маса 18000, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке и че се е движило по
път А-6, км. 50+427, посока нарастващ километър, който е квалифициран като път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от
ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП -
не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното си средство,
нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като
нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера
и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от
ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (както словесно е
посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има разминаване между
словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние – ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш няма
въведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
11
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ такса, за кои ТОЛ сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Според чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, ако до влизане в сила на
Наказателното постановление, респ. Електронния фиш последват различни нормативни
разпоредби - прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Воден от това
принципно положение СРС приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП в редакцията й преди измененията в закона, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024г.,
в сила от 13.02.2024г. Според чл.189ж, ал. 1, изр.1 от ЗДвП (в сила до 13.02.2024г.) за
нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствие на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Според сега действащата редакция на същата разпоредба -
Електронен фиш се издава при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. Видимо действащата
преди 13.02.2024г. норма на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП е по-благоприятна за
жалбоподателя от действащата сега разпоредба. Поради това и на основание чл.3 от ЗАНН
съдът следва да се съобрази с разпоредбата на закона, действаща до 13.02.2024г.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно
наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това
означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са
12
насочени към различни адресати.
От гореизложеното следва, че има още едно съществено процесуално нарушение,
което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш,
тъй като по-благоприятната за жалбоподателя редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща
само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на
Дружеството - жалбоподател нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била
предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на
административната отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от
ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим
чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл.
от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване
на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от
05.07.2023г. на АССГ - XIII касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от
30.10.2023г. на АССГ – ХXI касационен състав по дело № 6809/2023г. и други.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение №
4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и
законодателна промяна от 2024г.
На следващо место - според чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая **** за
въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните
на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването
на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се
13
явява е преждевременно действие.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Поради това
СРС прие да отмени атакувания Електронен фиш.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 10.09.2024г. е представен
списък с разноски. Посочената в него сума от 600 лева съответства по размер на
уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат – видно от лист 58-63 от делото. Според
чл.143, ал.1 от АПК и предвид изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при „имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева (както в случая – 2500
лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за горницата
над 1000 лв.”, т.е. 400 плюс 150 или общо 550 лева. Според §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на
възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност
(ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Видно
от лист 58-61 от делото адвокатското дружество, от което е процесуалният представител на
"АКТИВ БИЛДИНГ ИНК" ЕООД е регистрирано по ДДС. Поради това и доколкото
размерите на минималните възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при регистриран по ЗДДС адвокат се явяват
данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая -
процесуално представителство пред съд, крайният размер на дължимото на адвоката
възнаграждение следва да включва и ДДС. Това означава, че върху минималния размер на
адвокатското възнаграждение от 550 лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да се
начисли ДДС, което се равнява на 110 лева над сумата от 550 лева. В този смисъл са
Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на
ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №
14
60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Поради това и съгласно чл.143, ал.1 от АПК
органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на Дружеството -
жалбоподател направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 660 лева. В случая, обаче, уговореното и изплатено възнаграждение на адвоката
на **** за настоящото дело е под 660 лева, а именно 600 лева с ДДС. Въпреки, че
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е под минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид дело, съдът следва да присъди разноски в размер
на действително платените, т.е. сумата от 600 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата с № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона
за движение по пътищата за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на **** е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 146 (сто четиридесет и шест) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на **** с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление : ****, с управител и едноличен собственик на капитала :
И.Я. И., сумата от 600 лева с ДДС за направени по делото разноски от страна на
Дружеството - жалбоподател за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15