РЕШЕНИЕ
№ 1289
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110210590 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. К., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-015413 от 17.08.2022г., издадено от Д Д Д, на
длъжност началник на сектор в отдел „Пътна Полиция“ СДВР, с което на В. П.
К., ЕГН: **********, са наложени наказания за извършени три
административни нарушения, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл. 58, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
неговата цялостната отмяна. Сочи се, че пред административния орган е
представена невярна и неотговаряща на действителността обстановка. Твърди
се, че в атакуваното наказателно постановление липсва ясно и конкретно
описание на извършеното деяние, сочи се, че описаната фактическа
обстановка в съставения акт за установяване на административно нарушение и
1
обстоятелствата от същия, не означават в действителност извършено
нарушение. В жалбата се твърди, че поради това жалбоподателят е поставен в
невъзможност да разбере в какво се изразява виновното му поведение, което
ограничава правото му на защита. Въз основа на така изложеното,
жалбоподателят иска от съда да отмени на наказателното постановление,
както и да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая. От
наказаното лице е направено и искане за присъждане в негова полза
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да
отмени наказателното постановление, като поддържа изложените в жалбата
аргументи. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание. Взема становище по жалбата в писмено
изложение, в което сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и
иска да бъде потвърдено. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.07.2022г. В. П. К. управлявал по автомагистрала „Тракия“, с посока
на движение от гр. Пазарджик към гр. София, лек автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“, с рег. №Р, собственост на П. Г К., с ЕГН: **********. Около
22:30 часа, жалбоподателят спрял за престой управляваното от него моторно
превозно средство в аварийната лента на 4-ти км. от автомагистрала „Тракия“.
В този момент и на посочения пътен участък са се намирали и свидетелите В.
А. С. и П. Н. Н., служители при отдел „Пътна полиция“ СДВР. Двамата
забелязали спрения в лентата за принудително спиране автомобил и
пристъпили към извършване на проверка на лицето, за да установят защо е
спрян за престой въпросният автомобил в т.нар аварийна лента на
автомагистралата. При проверката било установено, че основателна причина
за престоя не съществувала.
По време на проверката било установено още, че водачът е управлявал
МПС със свидетелство за правоуправление на МПС, което е с изтекъл срок.
От представеното свидетелство с № ********* било установено, че същото е
било валидно до 28.05.2021 г.
2
При осъществяването на контролните си функции, служителите на СДВР
установили още, че лицето им представило АУАН с № 683529/16.06.2022 г.,
чийто срок на валидност също бил изтекъл.
Ето защо, свидетелят В. С., след извършена проверка на жалбоподателя и
на управлявания от него автомобил, съставил акт за установяване на
административно нарушение №GA660142, с който ангажирал отговорността
на В. П. К. за три административни нарушения – по чл. 58, т. 1 от ЗДвП, по чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Съставеният акт бил връчен на
лицето срещу подпис.
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното НП с №
22-4332-015413 от 17.08.2022г., издадено от Д Д Д, на длъжност началник на
сектор в отдел „Пътна Полиция“ СДВР, с което на В. П. К., ЕГН: **********,
са наложени наказания за извършени три административни нарушения, както
следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл. 58, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели П. Н. и В. С., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Тук е моментът да се посочи, че съдът уважи искането в жалбата за
допускане на един свидетел на жалбоподателя, който не бе доведен в първото
заседание по делото. Ето защо, съдът даде възможност да бъде доведен в
следващото съдебно заседание, когато обаче също не бе осигурено
присъствието му от страна на жалбоподателя. Доколкото след разпита на
втория полицейски служител самият жалбоподател посочи, че няма искания
по доказателствата, съдът пристъпи към решаване на делото по същество.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Съдът намира, че по делото е доказано, че К. е спрял за престой в
аварийното платно на АМ „Тракия“, в района на 4-я километър на същата.
Установено е, че не е налице причина за този престой, която да обосновава
спирането на автомобила на посоченото място, като не е била налице
аварийна ситуация. Нарушението е описано по пълен и достатъчен начин
както в АУАН, така и в НП, като описанието съдържа всички законови
реквизити. Ето защо, съдът намира, че К. действително е нарушил нормата на
чл. 58, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно е наказан за него от АНО.
Наложеното наказание глоба е в точно предвидения от закона размер от 20
лева, поради което се явява законосъобразно.
Съдът намира, че това нарушение е осъществено виновно, тъй като
деецът е предвиждал обществено опасните последици на деянието му,
съзнавал е наличието на законова забрана за осъщественото спиране за
престой на посоченото място и въпреки това, без наличието на основателна
причина, е сторил посочените по-горе действия.
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП се уреждат хипотези на „правоспособност“ на
водача да управлява моторно превозно средство, както следва: да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред;
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, или по реда на чл. 69а НПК, и да не
е обявено за невалидно като изгубено, откраднато или повредено. В случая, от
доказателствата по делото и от показанията на свидетелите В. А. С. и П. Н. Н.
несъмнено се установява, че В. П. К., при извършената от полицейските
4
служители проверка, е представил СУМПС № , със срок на валидност до
28.05.2021г, поради което, към момента нейното провеждане, то е било с
изтекъл срок на валидност. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 150 А, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Ето защо, правилно АНО е наложил наказание за извършеното нарушение.
Доколкото размерът на глобата от 20 лева е съответен на обществената
опасност на деянието и тази на дееца (който има множество наложени
административни наказания по реда на ЗДвП – видно от картона на водача),
съдът намира, че той е законосъобразен.
Това нарушение също е осъществено виновно, тъй като К. е съзнавал
обстоятелството, че срокът на валидност на неговото СУМПС е изтекъл към
момента на датата на процесните нарушения.
Съдът намира, че по отношение на това нарушение, е неприложим чл. 28
от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 189з от ЗДвП забранява приложението на
посочената разпоредба за нарушения по ЗДвП.Ето защо, НП следва да се
измени досежно пункт 2, като нарушението се преквалифицира в такова по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, преди да бъде отменен, се е предвиждало, че при
съставяне на акт за нарушение по ЗДвП, контролният талон се е отнемал и се е
връщал на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, като
актът за нарушението заменял контролния талон за срок до един месец от
издаването му. В тази връзка, настоящият съдебен състав взе под внимание, че
към момента на съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление
разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП е била в сила, като тя е била отменена с
извършеното изменение на ЗДвП с ДВ бр. 67/2023 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Такъв именно е настоящият случай, предвид
последвалата цялостна отмяна на коментираната разпоредба. Поради това
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му
част – по пункт 3.
По разноските, съдът намира следното:
5
Доколкото НП следва да бъде потвърдено по пункт 1 и 2 и отменено по
пункт 3, разноските следва да се присъдят съразмерно, съгласно правилата на
ГПК, които към настоящия момент намират приложение, съгласно
препратките на ЗАНН и АПК към тях. Доколкото въззиваемата страна е
претендирала юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че размерът на
същото следва да се определи на 100 лева, като съответен на осъществената
защита и сложността на делото. Доколкото на жалбоподателя е предоставена
безплатна правна помощ, съдът счита, че следва да присъди възнаграждение
на адв. Е. К. М., която е упълномощена от жалбоподателя да го представлява в
настоящото дело, в размер на 300 лева, като намира, че то е съответно на
правната сложност на делото, на обема на адвокатската защита, както и на
това, че делото е решено в две заседания. Така, при спазване на принципа на
присъждане на разноските по съразмерност, на адв. Е. К. М. следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лева, а на СДВР – в размер на 66,67 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-015413 от 17.08.2022г., издадено
от Д Д Д, на длъжност началник на сектор в отдел „Пътна Полиция“ СДВР, в
неговите пункт 1 и 2, с което на В. П. К., ЕГН: **********, са наложени
наказания за извършени две административни нарушения, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл. 58, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-015413 от 17.08.2022г., издадено от Д Д Д, на
длъжност началник на сектор в отдел „Пътна Полиция“ СДВР, в неговия
пункт 3, с което на В. П. К., ЕГН: **********, е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева, за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СДВР
6
сумата от 66,67 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
3 от АПК.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Е. К. М., сумата от 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7