Решение по дело №1893/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 107
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20213630201893
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Шумен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630201893 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 5312222, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на В. Г. ИВ. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50/петдесет/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като
собственик на когото е регистрирано МПС Лидер 1Л1 ремарке за лек автомобил с рег. №
В5264ЕН
Жалбоподателят възразява, че заснетото с техническо средство ППС не е моторно
превозно такова и следователно липсва осъществен фактически състав на административно
нарушение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила, както и за пороци в съдържанието на обжалвания фиш. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло издаденият по отношение него електронен
фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 13.09.2021г. в 17,09 часа, състав от моторно превозно и прикачено към
1
него ремарке за лек автомобил марка „Лидер 1Л1“ с рег. № В5264ЕН се движел по път I-4
км.256+598 посока на движение към гр.Шумен, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен
знак В-26 и отчетен толеранс 3 км е установена скорост на движение от 76км/ч. .
Поради движението на състава с превишена скорост, ремаркето било заснето с
автоматизирано техническо средство –преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 50.00
лева на лицето В. Г. ИВ. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
показанията на свидетеля С.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 съдът приема
за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният състав от ППС се е движел
по път I-4 км.256+598 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По
делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство с Ф№11743С3
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 79 км/ч. По делото е
приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на състава от МПС и ремарке, във връзка с
който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с
преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени
доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо
средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът намира, че
процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние
виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Скоростта за движение по пътят,
по който се е движел автомобилът е била ограничена с пътен знак В-26, при което следва
да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение
обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В
последният е посочено, че нарушението е извършено с МПС „ Лидер 1Л1 “, представляващо
2
ремарке за лек автомобил. В действителност обаче ремаркето не представлява моторно
превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т.
17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство". От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална
дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е
предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват
основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде
осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма
водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен
останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде
посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е
очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само
собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни
превозни средства. Действително, в случая е било трудно, но не и невъзможно
установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива само
част от регистрационния номер на МПС. Невъзможността да бъде индивидуализирано
теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен
неговият собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се
изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика. Доколкото липсва
задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като
възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се
приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение в такава
насока.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото
съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и, като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 лв. с
ДДС, която сума е равна на определения минимален размер съобразно действащата към
момента на изготвянето на договора разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш серия К №5312222, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от
ОД на МВР - Шумен, с който на В. Г. ИВ. ЕГН**********е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50/сто/ лева

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на В. Г. ИВ. ЕГН********** сумата от
360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 5312222, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на В. Г. ИВ. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50/петдесет/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като
собственик на когото е регистрирано МПС Лидер 1Л1 ремарке за лек автомобил с рег. №
В5264ЕН
Жалбоподателят възразява, че заснетото с техническо средство ППС не е моторно
превозно такова и следователно липсва осъществен фактически състав на административно
нарушение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила, както и за пороци в съдържанието на обжалвания фиш. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло издаденият по отношение него електронен
фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 13.09.2021г. в 17,09 часа, състав от моторно превозно и прикачено към
него ремарке за лек автомобил марка „Лидер 1Л1“ с рег. № В5264ЕН се движел по път I-4
км.256+598 посока на движение към гр.Шумен, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен
знак В-26 и отчетен толеранс 3 км е установена скорост на движение от 76км/ч. .
Поради движението на състава с превишена скорост, ремаркето било заснето с
автоматизирано техническо средство –преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 50.00
лева на лицето В. Г. ИВ. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
показанията на свидетеля С.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 съдът приема
за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният състав от ППС се е движел
по път I-4 км.256+598 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По
делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство с Ф№11743С3
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 79 км/ч. По делото е
приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на състава от МПС и ремарке, във връзка с
който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с
преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
1
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени
доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо
средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът намира, че
процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние
виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Скоростта за движение по пътят,
по който се е движел автомобилът е била ограничена с пътен знак В-26, при което следва
да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение
обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В
последният е посочено, че нарушението е извършено с МПС „ Лидер 1Л1 “, представляващо
ремарке за лек автомобил. В действителност обаче ремаркето не представлява моторно
превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т.
17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство". От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална
дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е
предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват
основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде
осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма
водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен
останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде
посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е
очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само
собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни
превозни средства. Действително, в случая е било трудно, но не и невъзможно
установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива само
част от регистрационния номер на МПС. Невъзможността да бъде индивидуализирано
теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен
неговият собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се
изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика. Доколкото липсва
задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като
възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се
приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение в такава
насока.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото
съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и, като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 лв. с
ДДС, която сума е равна на определения минимален размер съобразно действащата към
момента на изготвянето на договора разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
2