Р Е Ш Е Н И Е № 2520
гр. Пловдив, 23.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Аминистративен съд - Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Дичев адм.д. № 1954 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В. В.Р. ***, ЕГН **********, против Решение изх. № 53-03-3022 18#/ 13.05.2022 г. за оттегляне
на Удостоверение А1 с № 220088343041 от 27.11.2018 г., издадено от Е.К.М. –
гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – София. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като се моли съда да
го отмени, по съображения, подробно изложени в жалбата. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител
поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез
процесуален представител оспорва жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес
от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното решение е оттеглено Удостоверение А1 с №
220088343041 от 27.11.2018 г. Като
мотиви за оттеглянето се сочи, че във връзка с издаденото удостоверение по искане на белгийската компетентна
институция по приложимо законодателство е стартирана процедура на диалог
съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване па процедура на диалог
и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на
приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент
(ЕО) №883/2004 (Решение № А1) по отношение на българското дружество „АНТО-АН БГ“
ЕООД , ЕИК ********* (сегашно наименование: „ДС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ ЕООД). Белгийската институция израза
несъгласие с издаденото удостоверение А1 и отправила искане за неговото
оттегляне. Мотивът за това било проведено в Белгия досъдебно производство срещу
дружеството „AHТО-AH БГ" ЕООД, в
рамките на което бил обоснован изводът, че с оглед събраните доказателства можело
да се направи предположение, че са издавани фактури за фиктивни сделки в
България, за да бъде доказано изпълнението на задължителното условие за наличие
на поне 25% от общия оборот на работодателя в изпращащата държава. При
неизпълнение на това условие не можела да се приложи разпоредбата на чл. 12 (1)
от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент ЕО № 883/2004). Въз основа на представените
констатации цялата преписка, ведно с приложените доказателства била изпратена
до компетентната териториална дирекция на НАП за анализ и становище след
извършване на обстойна проверка. Компетентната териториална дирекция на
НАП приключила проверката с Доклад, въз
основа на който ревизиращият екип също изказал
съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в
Белгия. С оглед на това не можело по категоричен начин да се установи наличието
на съществена дейност на командироващото дружество на територията на България, което
било задължително изискване за прилагане на чл. 12(1) от Регламент ЕО №
883/2004, а ако не били изпълнени тези задължителни изисквания спрямо
командированите заети лица се прилагало законодателство на държавата-членка, в
която осъществяват дейност - т.е. държавата по месторабота (основание - чл. 11(3)(а) от Регламент ЕО №
883/2004). С оглед гореизложеното органът счел, че е налице основание за оттегляне на издадено
удостоверение А1.
Така постановеното решение според
настоящия състав на съда страда от липса на мотиви. Такива конкретни мотиви,
които да обосноват съобразно критериите на АПК и съдебната практика, оттеглянето
на удостоверението, не се съдържат и в решението на горестоящия орган, по жалба
на лицето по административен ред.
Съгласно чл.91а, ал.1 от ДОПК
„Удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа по приходите, който го е издал, по искане
на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови факти и
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването му.“ Следва да се отбележи,
че такова искане е налице /нови факти и обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването не се сочат и обсъждат, а
съмненията не представляват факти, поради което не следва да бъдат коментирани/,
но това в никакъв случай не означава, че издателят на оспореното решение
действа в условията на обвързана компетентност. Този извод следва от разпоредбата
на чл.5 (2) от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност, съгласно която „При съмнение относно валидността
на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в
него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа,
отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е
уместно, отнемането на този документ. Издаващата
институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при
необходимост, го отнема.“ В случая липсва такава преценка на основанията за
издаване на документи, както и липсва обсъждане на конкретни нови факти и обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на
документа, което представлява практическа
липса на мотиви - основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Тази липса на мотиви - фактическите
основания, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право
- не само препятстват индивидуализирането му, за да може то да бъде проверено
от съда, но и сочи пряко на отсъствието му.
Липсата на мотиви не може да бъде попълвана пред и от съда с
доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване, нито може да бъде
заменена от посочването на правни основания.
Поради това следва да бъде отменено атакуваното решение, като
преписката бъде изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на
решението.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбодателя
в размер на 610 лв. /50 лв. внесена ДТ и
500 лв. заплатено адвокатско възнагражение, колкото е посочено в чл.2, ал.2 от
ДПЗС, съответно съобразно представената
разписка/, а направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Направените
и претендирани разходи за пътни не представляват разноски по смисъла на ГПК и
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение изх. № 53-03-3022 18#/ 13.05.2022
г. за оттегляне на Удостоверение А1 с №
220088343041 от 27.11.2018 г., издадено от Е.К.М. – гл.инспектор по приходите
при ТД на НАП – София.
ИЗПРАЩА преписката за ново
произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати
на В. В.Р. ***, ЕГН **********, разноски
в размер на 510 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: