РЕШЕНИЕ
Номер 389/04.07. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На дванадесети юни Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя
Котева
Секретар Цветелина Малинова
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00690 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 16-1158-001394 от 14.07.2016 г. (НП), издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Б.Н.С., ЕГН ********** са наложено комулативни административни наказания глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на 17.06.2016 г., в 08:00 часа в гр. Перник в качеството й на водач на моторно превозна средство (МПС) – лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № ********.
Жалбоподателят Б.Н.С., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършила процесното нарушение. Счита, че е изтекла и давността за реализиране на административнонаказателната й отговорност. Лично участва в част от проведеното съдебно производство, за което е редовно призована.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 17.06.2016 г. свидетелите П.В.С. и З.И.А. – и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник били изпратени като състав на АП 340 на ул. Максим Горки в гр. Перник, за да окажат съдействие на служители от Областен отдел „Автомобилна администрация”- Перник във връзка с извършвана от тях проверка на лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № ********, управляван от жалбоподателката Б.Н.С.. Към 08:00 часа двамата полицейски служители пристигнали на указаното място. Възприели, че преди приключване на проверката жалбоподателката привела в движение „Мерцедеса” и потеглила в посока ул. Младен С.. П.С. и З.А. последвали с патрулния си автомобил с рег. № ********с включен светлинен и звуков сигнал управляваната от Б.С. кола. Въпреки подадения ясен звуков и светлинен сигнал за спиране жалбоподателката не спряла „Мерцедеса”, а ускорила скоростта по ул. Юрий Гагарин в посока към кръстовище Иван Пашов. Полицейските служители поискали съдействие за спиране на следвания от тях автомобил от автопатрули на Първо РУ при ОД на МВР-Перник, на чиято територия се намирали, като продължавали да поддават светлинен и звуков сигнал за спиране на движещият се пред тях „Мерцедес”. В района на кръстовището с ул. Козлодуй управлявания от С. автомобил бил спрян от автопатрул в състава на който бил свидетеля А.В.. На установеното място свидетелят П.С., в присъствието на жалбоподателката, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 260176 от 17.06.2016 г., с който ангажирал нейната административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.103 от ЗДвП. При предявяване на акта, жалбоподателката отказала да го подпише и да получи препис от него, което било удостоверено съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на свидетеля Д.В.В., който възприел както предявяването на акта, така и нежеланието на нарушителя да го подпише и да получи препис от него
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Б.Н.С. за нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП й наложил комулативни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 22.02.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе приетите писмени доказателства: АУАН бл.№ 260176 от 17.06.2016 г. и заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, доказваща материалната компетентност на съответните длъжностни лица, както и свидетелските показания на П.В.С., З.И.А., А.В.В. и Д.В.В., които съдебният състав кредитира изцяло, тъй като същите подробно, последователно и достоверно са обяснили за непосредствено възприетите от тях факти. Няма данни тези свидетели да са предубедени или заинтересовани спрямо жалбоподателката, поради което съдът прие изцяло показанията им като обективни и отразяващи действително случилото се. Според показанията на свидетелите П.В.С. и З.И.А. водачът на „Мерцедеса” ясно е възприел подадения светлинен и звуков сигнал от патрулната кола, която го е следвала, но не е спрял, което е наложило съдействието на други автопатрули, в състава на които бил и свидетеля А.В.. Същевременно доказателствената сила на фактическите констатации в редовно съставения по ЗДвП АУАН не са опровергани, поради което и съобразно законовата презумция в чл.189, ал.2 от ЗДвП установеното в него се ползва с доказателствена сила.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят П.В.С. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
Обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението в него е описано от фактическа и правна страна в достатъчна степен, поради което и нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил обвинен. Съставеният АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по отношение на същия е спазена и процедурата по ЗАНН по издаването му. Актосъставителят е изпълнил задължението си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го подпише, но същият е отказал да стори това, което е надлежно удостоверено съгласно чл. 43, ал.2 от ЗАНН, а именно с полагането на подпис от свидетеля Д.В.В., чието име и точен адрес са отбелязани в акта. Последният е лице, различно от посочените свидетели-очевидци в присъствието на които е съставен АУАН. Същевременно в хода на съдебното следствие Д.В. категорично свидетелства, че е възприел лично както извършените от актосъставителя действия по предявяването на акта на нарушителя, така и манифестираното от последния нежелание да го подпише и да получи препис от него, които факти е удостоверил с подписа си в АУАН.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно е установено по делото, с оглед коментирания по-горе доказателствен материал, че на 17.06.2016 г. на Б.С. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № ******** й е бил подаден едновременно ясен светлинен и звуков сигнал от следвания я полицейски автомобил с рег. № РК 5232 АР, който е бил в специален режим на движение в съответствие с Наредба № І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение на моторни превозни средства, тъй като е следвал нарушител, който самоволно е напуснал мястото на което му е била извършвана проверка, поради което и за жалбоподателката е станало несъмнено ясно, че следва да спре в най-дясната част на платното за движение, което тя не е сторила, т.е. осъществила е състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана нейната административнонаказателната отговорност.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. В случая същата е правилно
приложена от АНО, тъй като нарушението, осъществено от жалбоподателката
се състои в неизпълнение на разпореждане на контролния орган за спиране на
управлявания от нея автомобил, като същевременно размера на наложените
наказания попадат в границите, предвидени в горепосочената правна норма. Съдът
намира, че същите са правилно индивидуализирани, тъй като са съобразени със
завишената обществена опасност на
нарушението, което е извършено от нарушителя, предвид преследвана цел чрез
осъществяването - да осуети извършваната му проверка от служители на Областен
отдел „Автомобилна администрация”- Перник, продължителността на самото
нарушението, която не е била малка, тъй като се е наложило многократно подаване
на светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, като същевременно и за
спирането на Мерцедеса се е наложило оказването на съдействие и от други
автопатрули. Не са налице обстоятелства, които да смекчават отговорността на жалбоподателката, поради което и съдът намира, че
наложените административни наказания са справедливи, отговарят в пълна степен
на обществената опасност на нарушението и нарушителя и биха изпълнили целите,
предвидени в разпоредбата на 12 от ЗАНН.
Несподеляеми са твърденията, изложени от жалбоподателката в съдебно заседание на 12.06.2019 г. за изтекла давност, която препятства възможността за реализиране на административнонаказателната й отговорност, като съображенията са следните:
В ЗАНН изрично са регламентирани два вида давност, а именно:
1. Погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение – чл.34 от ЗАНН. Регламентираните в тази разпоредба срокове за съставянето на АУАН и за издаване на НП категорично са спазени, тъй като акта е съставен в присъствието на наказаното лице на 17.06.2016 г. и му е предявен на тази дата, а НП е издадено на 14.07.2016 г., т.е. след изтичане на срока за възражения и много преди изтичане на шестмесечния срок визиран в горепосочената норма от ЗАНН.
2. Изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция –чл.82 от ЗАНН. Същата предполага задължително влязло в сила НП, какъвто не е статута на обжалвания акт, поради което и срока по чл. 82, ал.1, б.”а” от ЗАНН не е започнал да тече.
Същевременно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и
ВАС, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК, т.е. към разпоредбите на чл.80,
ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр.26/2010 г.), касаеща обикновената давност от три
години и към тази на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80,
ал.1, т.5 от НК, касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца.
В конкретния случай деянието е извършено на 17.06.2016 г., поради което и абсолютната погасителна давност от четири години и половина ще изтече на 17.12.2020 г., т.е. към датата на постановяване на съдебното решение не е налице хипотезата на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 81, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.
Административнонаказателното
преследване не е погасено и в хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НПК, касаеща
обикновената давност от три години, тъй като именно в този срок, считано от
датата на издаване на обжалвано НП на
14.07.2016 г. е било извършено неговото връчване на 22.02.2019 г., с което
действие съгласно чл. 81, ал.2 от НК е последвало прекъсване на срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК и от
който момент е започнал да тече нов тригодишен срок, който категорично не е
изтекъл към настоящия момент.
За пълнота на
изложеното съдът отбелязва, че действително развилият се процес по връчването
на оспореното НП е продължил в един твърде продължителен период, което
обаче не е съществено процесуално
нарушение на процедурата по налагане на санкцията, което да води до отмяна на
НП на формално основание, тъй като за да е съществено едно нарушение, то следва
да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или
да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като
нарушител лице. В конкретния случай, научавайки за издаденото срещу нея НП при
получаване на съответния препис, Б.С. е имала възможност да упражни всички
способи за защита, които законът й предоставя. Съдът отбелязва и че нито общата
уредба в ЗАНН, нито специалната уредба в ЗДвП предвиждат срок, в който НП
следва да бъде изпратено, респективно получено от жалбоподателя.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-1158-001394 от 14.07.2016 г., издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на Б.Н.С., ЕГН ********** са наложено комулативни административни наказания глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на 17.06.2016 г., в 08:00 часа в гр. Перник в качеството й на водач на моторно превозна средство – лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № ********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ