№ 18
гр. Габрово , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500004 по описа за 2021 година
С решение №329/23.10.2020г. по гр.д.№1757/2019г. РС- Габрово е признал
за установено, по предявения от „БУЛСТРОЙ-СМК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна" № 3, срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищецът е собственик на обект „Трафопост Бетонов силоз", построен в
поземлен имот с идентификатор 14218.502.755, представляващ сграда с
идентификатор № 14218.502.755.8, със застроена площ от 79 кв. м. и сграда с
идентификатор № 14218.502.755.9, със застроена площ от 39 кв. м., и двете
едноетажни, с предназначение „сграда за енергопроизводство", съгласно
скица на поземлен имот № 15-164939-19.03.2018г. на СГКК - Габрово, на
основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от „Електроразпределение
Север" АД, като неправилно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради
необоснованост и вътрешно противоречие на мотивите.
1
В жалбата се твърди, че районният съд правилно обсъждал
приложението на чл.2 от Закона за електростопанството /отм./ и въведеният с
него общ принцип, че всички енергийни съоръжения са държавна
собственост, но неправилно и неаргументирано приел, че въпреки липсата на
разрешение на Асоциацията по енергетика, е налице визираното в закона
изключение от този общ принцип. Според съда независимо от възникналата
държавна собственост върху обекта, същият бил включен в активите на
Държавно строително управление "Общостроителен район"- Габрово,
преобразувано в ДФ "Янтра"- в нарушение на императивната законова
забрана съгласно Закона за електростопанството от 1948г. Държавната
фирма не била нито кооперация, нито обществена организация, поради което
дори не попадала в изключенията на чл. 2 ЗЕ /отм./, но това не било обсъдено
от първата инстанция. В нарушение на ЗЕ от 1975г. било прието, че към
датата на преобразуването на предприятието съществуващата нормативна
уредба позволявала електрическите уредби и мрежи да бъдат включени в
капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет
производство и търговия с ел. енергия. Договора за приватизация на такива
обекти бил без предмет и съгласно чл. 26 ЗЗД не произвеждал правно
действие. Съдът пренебрегнал доказателството АДС №772/2004г., в който
било отбелязано, че имотът е собственост на Електроразпределение- Г.
Оряховица ЕАД през 1991г., което прави невъзможно включването му в
капитала на ДФ "Янтра" през 1992г. и придобиването му по силата на
приватизационна сделка през 2000г. Този акт, представляващ официален
удостоверителен документ, не бил оспорен. Мотивите на РС били
противоречиви по въпроса колко абоната е захранвал процесния трафопост и
защо е прието, без аргументация, доказателства и факти, че е ползван за
снабдяване с електроенергия само на приватизираното държавно дружество.
Данните по делото- карнетни листи, кореспонденция между страните,
техническата експертиза, свидетелските показания и др. сочели точно
обратното, но не били обсъдени. Неправилно съдът приел, че процесният
трафопост следва да бъде изкупен от електроразпределителното дружество.
Специалната разпоредба на чл. 117 ал.8 ЗЕ била неприложима. От събраните
по делото доказателства било видно, че „Електроразпределение Север" АД
освен, че притежавало АДС и ключ за енергийният обект, осъществявало
непрекъснато владение върху трафопоста, извършвало планови и аварийни
2
ремонти, негови служители били допускани безпрепятствено в поземления
имот на ищцовото дружество.
Претендирано е решението на районният съд да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид надлежно представените по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред районният съд е предявен иск с правно осн. чл.124 ал.1 ГПК-
положителен установителен иск, с който се претендира да се признае за
установено по отношение на ответното дружество, че обект "трафопост
бетонов силоз", построен в поземлен имот с идентификатор 14218.502.755,
представляващ сграда с идентификатор № 14218.502.755.8, със застроена
площ от 79 кв. м. и сграда с идентификатор № 14218.502.755.9, със застроена
площ от 39 кв. м., и двете едноетажни, с предназначение „сграда за
енергопроизводство", е собственост на "Булстрой- СМК" АД.
За да уважи предявеният установителен иск, районният съд е изложил
следните мотиви: Процесният енергиен обект се е ползвал за снабдяване с
електроенергия само на приватизираното държавно предприятие, не и на
други субекти, поради което е включен в предмета на приватизационната
сделка, легитимираща ищеца като собственик. Независимо от принципът, че
енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили
лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, а ищецът не
е такъв, той придобил правото на собственост върху процесния обект, тъй
като същият е включен в приватизационен договор по аргумент за обратното
от § 67, ал. 9 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.). Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на
ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на
влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от
преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост
от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в
сила на този закон, като срокът към момента не е изтекъл. Ответникът имал
3
само правото да изкупи обект „Трафопост Бетонов силоз" съгласно §4, ал. 1
от ПЗР на ЗЕ, който обект попадал под определението за "електрическа
уредба" по смисъла на параграф първи, т. 19 от ДР на ЗЕ, представляващ
трайно прикрепена към сграда съвкупност от машини, съоръжения и апарати,
предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа
енергия. Когато сгради, собственост на трето лице, извън легитимираните
собственици на енергийни обекти, се ползват от енергийното предприятие за
монтиране на съоръжения за доставка на енергия и за други потребители,
каквато техническа възможност, съгласно заключението на вещото лице
имало, между собственика и енергийното предприятие следвало да се сключи
договор за достъп до тези съоръжения, правното основание на който е
уредено в чл. 117, ал. 7, сега, ал. 8 ЗЕ. Когато едно лице предоставяло
собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за
монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на
електрическа енергия, помещението имало характер на материален ресурс по
смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционирал като
трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което за предоставения
му достъп енергийното предприятие дължало обезщетение съгласно чл. 117,
ал. 8 ЗЕ, определено по специална методика, приета от ДКЕВР. Достъпът на
енергийното предприятие се осъществявал на правно основание -
предоставения му достъп и монтираните съоръжения на трафопоста в
изпълнение на правомощието по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. В този смисъл, всяко
упражняване на фактическа власт върху обект „Трафопост Бетонов силоз" от
страна на служители на ответника не представлявало владение, годно да
породи правото на собственост в правната му сфера на оригинерно основание
- придобивна давност
Въззивната инстанция не споделя изводите на районният съд и счита, че
същите не кореспондират с доказателствата по делото и конкретният казус.
Съображенията за това са следните:
Няма спор по делото относно предмета на установителният иск-
трафопост на площадка "Варов и бетонов възел" кв. Бойката, гр. Габрово /там
няма други такива обекти, за да се установява идентичност на предмета/,
4
описван и като ТП Бетонов силоз, трафопост- трафостанция, въпреки
посоченото и от в.л. от техническата експертиза, че в различните документи
има разлики / грешки/ в площта и годината на въвеждането му в
експлоатация. Няма спор, а същото е посочено и изрично в съдебно-
техническата експертиза, че процесният трафопост представлява енергиен
обект съгласно определението дадено в Закона за енергетиката.
„Булстрой-СМК" АД твърди в исковата си молба, че е собственик на
процесният трафопост, тъй като придобил "чрез приватизационна сделка по
ЗППДОбП капитала на „Високо строителство" АД и активите на същото", в
които е включен имот, представляващ сграда трафостанция, на площадка
„Варов и бетонов възел" в кв. „Бойката" на гр. Габрово. Твърди още, че е
правоприемник на Държавно строително управление „Общостроителен
район", гр. Габрово, преобразувано в държавна фирма „Янтра"- Габрово,
преобразувана в дружество с ограничена отговорност „Високо
Строителство"- Габрово, а "Високо стоителство" ЕООД било преобразувано
във „Високо строителство" ЕАД. Процесната сграда била изградена през 1974
година от Държавно строително управление „Общостроителен район", гр.
Габрово- обектът бил завършен на 28.12.1974 година. Сградата -
трафостанция, на площадка „Варов и бетонов възел" в кв. Бойката, била
отразена и в инвентарната книга на дълготрайните материални активи по инв.
номера още при ДФ "Янтра". Твърди, че в конкретния случай обектът
„Трафостанция", на площадка „Варов и бетонов възел", в кв. Бойката, гр.
Габрово от построяването му през 1974 година до 2000 година винаги служил
само и единствено за задоволяване на собствени нужди на дружеството.
Видно обаче от доказателствата по делото, няма данни за
"приватизационна сделка по ЗППДОП, чрез която "Булстрой- СМК" АД да е
придобило капитала на "Високо строителство" АД и активите на същото". С
решение №346/14.03.2006г. по ф.д.№215/93г. /л.19/ е вписана само промяна
във фирмата на дружеството от "Високо строителство" АД на "Булстрой-
СМК" АД.
Няма данни Държавно строително управление "Общостроителен
район"- Габрово да е преобразувано в ДФ "Янтра". От служебно направената
справка в ТР е видно, че с решение №125/23.06.1989г. по ф.д.№124/89г. на
5
ГОС е вписана ДФ "Янтра", като е посочено, че същата се образува на базата
на СМК- Габрово /строително монтажен комбинат/, който се прекратява, а
ДФ "Янтра" заедно с общинските строителни фирми поема активите и
пасивите на прекратената организация по баланса към 30.04.89г., както и
другите права и задължения по разделителен протокол. ДФ "Янтра" е
преобразувана с разпореждане №108/27.10.1992г. на МС в еднолични
търговски дружества /л.20/, едно от които е :"еднолично дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество Високо строителство ООД",
което в последствие - 1996г. /л.23/ е преобразувано в ЕАД, през 1997г- в АД,
а през 2006г. е вписана промяната във фирмата на това дружество- на
"Булстрой- СМК" АД. Но по делото няма данни и не е установена връзка с
ДСУ "Общостроителен район " - Габрово нито на ДФ "Янтра", нито в
последствие на дружеството "Високо строителство", както се твърди в
исковата молба.
Единствените доказателства в настоящото производството, касаещи
изграждане на трафопост, са представените: Протокол на приемателна
комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на "трафостанция СУ" гр.
Габрово /л.26/, в който като инвеститор е посочено ДСУ Габрово, а ДСУ
"Общостроителен район " - Габрово е главен строител; Протокол на
приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие /л.29/ за
оборудване обект "Бетонов възел", в който също е посочен друг инвеститор-
ДСО "Гражданско строителство"- София, а ДСУ "Общостроителен район " -
Габрово е отново изпълнител; Протокол за приемане на готовият за
експлоатация обект трафопост /не се конкретизира трафопоста/ от
18.01.1973г., с инвеститор отново ДСО "Гражданско строителство"- София.
Тези доказателства не установяват търдението в исковата молба, че ДСУ
"Общостроителен район " - Габрово е построило със собствени средства и за
собствени нужди трафопост.
Отделно от всичко гореизложено доколкото процесният трафопост се
твърди, че е построен през 1974г., то същият е изграден при действието на
Закон за електростопанството /Обн. 1948г., отм. 1976г./ върху имот държавна
собственост и съгласно чл. 2 от посочения закон, като вид съоръжение за
преобразуване и разпределение на електроенергия, е бил държавна
общонародна собственост. Няма данни да е налице хипотезата на чл.3 от този
6
закон, при която Държавата може да преотстъпи на държавно предприятие
строежа и експлоатацията на енергийни обекти, но дори и в тази хипотеза не
е налице промяна в статута им на държавна общонародна собственост.
При действието на чл. 2, ал. 1 от последващия Закон за
електростопанството /Oбн.1975г., отм. 1999г./ трафопостът също е държавна
собственост. Такива обекти е могло да бъдат придобивани и притежавани в
собственост от кооперативни и други обществени организации с разрешение
на Асоциация "Енергетика" за задоволяване на собствени нужди, а в случая,
освен, че се твърди изграждане на трафопоста преди 1975г., както е посочено
по- горе няма данни това да е направено от организация или фирма,
праводател на ищцовото дружество. При действието на последващия Закон за
енергетиката и енергийната ефективност /Oбн. 1999г., отм. 2003г./
процесният трафопост съставлява енергиен обект съгласно терминологията,
дадена в §1, т.17 от ДР на закона като обект, в който се извършва
преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на
същата, но това не променя правния режим на съществуващите към влизането
му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са
собственост на кооперативни или други обществени организации.
Залегналият в този закон и в действащия Закон за енергетиката /отм. 2003г./
принцип е енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили
лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката /каквото
ищцовото дружество безспорно не е/, поради което те дори при
приватизационни сделки не се включват в предмета им, ако чрез тях се
снабдява с енергия повече от един потребител /§67, т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ/. В
случая обаче, въпреки твърдението на ищеца за придобиване на трафопоста
като част от капитала на дружество, който капитал е придобил "чрез
приватизационна сделка по ЗППДОбП", е видно, че не става въпрос за такава,
за да се обсъжда може ли енергийният обект да е обект на приватизация.
"Високо строителство" АД- Габрово е било приватизирано /около 2001г.-
2003г., преди промяната във фирмата на "Булстрой- СМК" АД/ , чрез
продажба на държавното участие в същото /акции/, но ищцовото дружество
не е придобивало чрез приватизационна сделка по ЗППДОП капитала му и
съответно процесният трафопост.
Заповед №108/30.03.2005г. на Областният управител- Габрово и
7
завеждането в активите на дружеството на процесният трафопост въз основа
на същата /заключението на в.л. А л.164- "въз основа на посоченият акт
обекта е заведен в инвентарната книга на Високо строителство АД"/ не са
направили дружеството "Високо строителство" АД собственик на този
енергиен обект и ищецът не е придобил собствеността върху него. Видно от
приложеното на л.102 извлечение от инвентарната книга на
"Електроразпределение Север" АД конкретният трафопост като земя, сграда и
оборудване, се води в активите и на това дружество. Правото на собственост
върху същия не е придобито от ищцовото дружество на нито едно от
основанията, посочени в исковата молба, по изложените по- горе
съображения, нито това дружество може да притежава такъв обект след като
не притежава лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката. Видно от представените АДС по делото №7406/27.06.1994г.
/л.34/ и №772/09.08.2004г. /л.100/ процесният трафопост винаги се е водил
държавна собственост. Тези актове, както и заповед №108/30.03.2005г. на
Областният управител не създават и не отнемат право на собственост, а само
установяват, че трафопоста е държавна собственост в съответствие с
разпоредбите на Законите за енергетика от построяването му. Процесният
трафопост няма данни да е построен само за нуждите на конкретна фирма и
с нейни средства, а видно и от свидетелските показания, които макар да
касаят един доста по- късен период- от 2000г., както и от заключението на
съдебно- техническата експертиза, се ползва за снабдяване с електроенергия
и от други фирми. Въпросите по поддръжката и ремонта на трафопоста,
включително съоръженията в него, са ирелевантни за предмета на
предявеният иск по чл.124 ГПК, поради което няма да бъдат обсъждани.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че предявеният от
„Булстрой-СМК" АД, срещу „Електроразпределение Север" АД, иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на обект „Трафопост
Бетонов силоз", описан в исковата молба, на основание преобразуване и
приватизация на държавно предприятие, е неоснователен и недоказан, поради
което неправилно е бил уважен от първата инстанция.
По разноските: С оглед изхода на делото на дружеството жалбоподател
следва да се присъдят разноски, съгласно приложените списъци по чл. 80
ГПК- общо за двете инстанции в размер на сумата 871,77 лева.
8
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №329/23.10.2020г. по гр.д.№1757/2019г. на РС-
Габрово, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявения от „БУЛСТРОЙ-СМК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Станционна" № 3, срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, иск с правно
осн. чл.124 ал.1 ГПК, с който се претендира да се признае за установено, че
„БУЛСТРОЙ-СМК" АД е собственик на обект „Трафопост Бетонов силоз",
построен в поземлен имот с идентификатор 14218.502.755, представляващ
сграда с идентификатор № 14218.502.755.8, със застроена площ от 79 кв. м. и
сграда с идентификатор № 14218.502.755.9, със застроена площ от 39 кв. м., и
двете едноетажни, с предназначение „сграда за енергопроизводство",
съгласно скица на поземлен имот № 15-164939-19.03.2018г. на СГКК -
Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „БУЛСТРОЙ-СМК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна" № 3, да заплати на
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, сумата 871,77 лева разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9