Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер   260 212/09.08.2021година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                         Председател: Георги  Чамбов

                                                                     Членове: Емил Митев                                                                                                    

                                                                                     Катя Пенчева

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   20.01.2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер №  423 / 2019 г. на ПАС

 

  Производството е  въззивно по реда на чл. 294 от  ГПК във връзка с  чл.258 и сл.  ГПК. 

            С Решение  № 85  от 12.07.2019 г.,постановено от Върховния касационен съд –второ отделение на ТК по търг.дело№ 1966/2018 г. съдът е отменил  въззивно решение  №53 от 14.02.2018 г, постановено  от Пловдивският апелативен  съд по въззивно търг.дело№533/2017г.

          Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на  въззивната инстанция с  указания съдът при новото разглеждане на делото  да изпълни служебното си задължение и да установи съдържанието на приложимото  чуждо    процесуално  право, което  в случая е австрийското процесуално право. И пак според  мотивите на касационното решение едва след установяването на  съдържанието на  австрийското процесуално право би могло да се даде отговор на въпроса дали е налице редовно връчване  на изпратената до ищеца  Х.П. покана за процесното ОСС, проведено на 20.12.2013 г. в град С.

         Въпреки ясните указания на ВКС да се издири и приложи австрийското процесуално право  въззивният съд намира ,че  трябва да  съобрази и  установените при новото разглеждане на делото факти, които променят нещата.

         Преди всичко  от представените пред настоящата инстанция  документи за самоличност на ищеца Х.К.П., роден в Т., Г. / л.60 и 61 от въззивното дело/ се установява, че ищецът е гражданин на Ф. Р.Г. Като немски гражданин, т.е. като физическо лице господин   Х.К.П.  е адресно регистриран  във Ф. Р.Г., а не  в Р.А.. В тази държава ищецът никога не е имал адресна регистрация и не е ясно защо поканата за насроченото ОСС е изпратена на адрес, намиращ се в Р.А..

Следва да се отбележи, че адреса на предаване на пратката не съвпада и не е адреса на управление на търговското дружество „СВ М. Г....Х“, в което дружество  Х.П. е съдружник. Но и  в този случай адреса по търговската регистрация на посоченото дружество е Р.А., О., ул. „Г. „№ ....  Процесната пратка, съдържаща поканата за насроченото ОСС е изпратена на друг административен адрес: града е същият, но улицата е „Г. „№ ..., И. р.   

Още веднъж да напомним,че господин Х.П. е немски гражданин и от представените документи за самоличност се установява, че като физическо лице е бил адресно регистриран във Ф. Р.Г. Възниква въпроса как и кога  по делото се появява „австрийската връзка“, чрез която нещата се заплитат вместо да се решат.

Ако някой все пак бе прочел подробните и прецизни  мотиви  на обжалваното решение най-малкото щеше да му направи впечатление един съществен факт, който не  е убягнал от вниманието на Пловдивския окръжен съд.  Той е констатирал, че от документите, които се съдържат в ч.гр.дело № 44665/2013 г, образувано пред Софийски Районен съд по повод искането на молителя за връчване на извънсъдебни книжа има съществено разминаване. В единия формуляр на молбата за връчване, в който текста е на български език е посочено ,че получаващ орган по искането за връчване е Областния съд- М., Р.А.. В другия формуляр, чийто текст е на немски език е посочено нещо съвсем различно, а именно:държавата на замоления съд е Г.

 

 Очевидно е, че след като господин Х.П. е гражданин на Ф. Р.,то  компетентния съд да се произнесе  по молбата за връчване е немският съд. При това положение,при явното разминаване в двата формуляра  се оказва, че А. с. не е редовно сезиран и следователно неправилно е предприел  действия по  връчване на  извънсъдебните книжа.  При това, още веднъж да припомним книжата, съдържащи поканата за ОСС, насрочено за 20.12.2013 г. са за връчване на адрес, който е адрес по  търговската регистрация на австрийско търговско дружество. В това дружество  ищеца Х.П. никога не е бил съдружник.  Но дори да е бил такъв следва да се отчете, че  поканата трябва да бъде връчена на физическото лице Х.П. по  неговия постоянен или настоящ адрес, които са в Г. Това се потвърждава и от представената лична карта№ ********* на господин Х.П., в която е отразена датата на раждане: *** *** Г.,както и срока на валидност на документа : 14.05.2019 г./ за справка: л.60 и 61 от въззивното дело/. С тази лична карта Х.П. се е легитимирал  в качеството си на съдружник в друга фирма „С. „ООД- град С.

 Спор няма ,че  на този адрес, посочен в личната карта на господин Х.П.  не е изпратена  пратката ,съдържаща поканата за насроченото за 20.12.2013 г. ОСС.

 И повече от ясно е ,че това е актуалния адрес на ищеца, който е гражданин на Ф. Р.Г. и следователно немският съд е бил компетентен да извърши връчването на книжата.  Вместо това и поради злополучно разминаване при попълването на формулярите с искане за връчване – книжата се връчват от австрийския  съд на  адрес, на който ищеца Х.П. никога не е бил регистриран.  И въобще  адресна регистрация в Р.А. ищеца никога не е имал. Това ,че  австрийският съд се е сезирал, макар и погрешно изобщо не означава, че съдът трябва да издири и приложи австрийското  процесуално право относно връчването на съдебни книжа. След като адресата на тези книжа е гражданин на Ф. Р.Г. и там е адресната му регистрация като физическо лице- австрийското процесуално право не е приложимо.

В случая е налице недоразумение, което се получава идва от това, че пълномощниците на другия управител и съдружник господин Г. Х. за да се подсигурят са играли  на една игра, която се нарича „сляпа баба“.

   Те повече от ясно са имали информация, че господин Х.П. е немски гражданин и няма адресна регистрация като физическо лице в Р.А.. Затова са дали адрес на  търговско дружество в А., но и той е погрешен. Това  става ясно от писмото на адвокат А. до другия съдружник Г. Х., в което дословно четем следното „ Понастоящем, очакваме съда да върне поканата за свикването на Общото събрание, което бяхме изпратили на Х. в А. и Г“. Оказва се обаче,че немският съд никога не е бил сезиран с такова искане и не може да се очаква този съд да върне покана свикване , която не му е била изпратена.  Вместо това австрийският съд е проявил похвално старание, макар и да не е бил надлежно сезиран. Както може да се констатира не само българският съд греши,но и други европейски  съдилища не са застраховани. Ето защо въззивният съд счита, че е безсмислено да се издирва австрийското процесуално право и австрийският Закон за връчването, които са неприложими. Компетентният съд да извърши връчването на книжата е немският съд, т.е съда в държавата,чийто гражданин е адресата.  Оказва се обаче ,че този съд не е  бил изобщо сезиран, макар че по преписката  в СРС се съдържа формуляр на немски  език, в който черно на бяло пише, че държавата на замоления съд е Г.

 В писмото на адвокат В.А. има и друг съществен детайл- в него е отразено следното: „ ако документите се върнат обратно и от тях ста ясно, че са получени от Х., ще представим документите в Търговския регистър, заедно с протокол от проведеното Общо събрание“. Нека да припомним, че това е съдържанието  на имейл, който е изпратен от адвоката на дата 21.12.2013 г. Основателно е  в този смисъл възражението на пълномощника на ищеца, че няма как протоколът от проведеното на 20.12.2013 г.Общо събрание на съдружниците да е от тази дата.

 Един ден-по-късно  пълномощниците все още са в очакване изпратените от тях до ищеца документи,в които е и  поканата да се върнат обратно и „ от тях да стане ясно, че са получени от Х.“.  От приложената съдебна поръчка пред СРС се установява, че писмото, с което австрийският съд уведомява делегиращия съд ,т.е. българския съд за начина на връчване на пратката – това писмо е  датирано 23.12.2013 г. Това са точно три дни след датата на насроченото ОСС и от протоколът от същото, който носи дата 20.12.2013 г. Резолюцията на съдията-докладчик книжата от австрийския съд да се изпратят на молителя е от 22.01.2014 г.и едва от тази дата ответното дружество и пълномощниците му са имали яснота дали са връчени и кога точно извънсъдебните книжа, т.е. поканата за насроченото за 20.12.2013 г. ОСС.  Протоколът за проведеното ОСС е датиран с дата 20.12.2013 г.,но тази отразена дата  не е достоверна.  Протоколът  е частен свидетелстващ документ, който има достоверна дата за третите лица от деня , в който е заверен, а това е датата на която протоколът от ОСС е представен като приложение  към заявлението за вписване в Търговския регистър от 17.07.2014 г.  Следва да се отбележи, че представения частен документ не  носи подписа на ищеца Х.П., който се явява трето лице по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК.

В тежест на ползващия се  от представения частен документ е  да установи, че той е съставен на по-ранна дата, но  този  доказателствен проблем  бе подценен от ответника. Следователно за третите лица и конкретно за ищеца представеният протокол има достоверна дата, но  към 17.07.2014г.  На тази дата протоколът  за проведеното ОСС се появява вече „официално“ като приложение към заявление за вписване на нови обстоятелства.

Правилно при това положение първоинстанционният съд е приел, че провеждането на Общото събрание на съдружниците/ОСС/ е станало факт и има достоверна дата  към 17.07.2014 г.  Това е именно датата, от която започва да тече  тримесечният срок по чл.74,ал.2 от ТЗ, с изтичането на който срок се преклудира  правото да се оспорват решенията на Общото събрание. Срокът за оспорване на решенията на ОСС е двуседмичен и тече от узнаването им.  Ищецът твърди, че датата на която е узнал за  решенията на ОСС от 20.12.2013 г е 08.08.2014 г. По делото не се установяват факти от които да се направи извод, че  ищеца Х.П. е узнал за решенията на ОСС по-рано от посочената от него дата:08.08.2014 г.

В крайна сметка въззивният съд намира, че   след подробен и много прецизен анализ на наличните документи съдът правилно е приел, че искът по чл.74 от ТЗ е предявен в предвидения в закона двуседмичен срок от узнаването на решенията и в рамките на тримесечния  срок,считано от датата на проведеното ОСС. Но не  посочената в частния свидетелстващ документ дата, която не е действителната, а  тази  дата,  достоверността на която е потвърдена с друг документ и това е  датата 17.07.2014 г.

  Предявеният иск е допустим,а разгледан по същество се явява и основателен, тъй като действително е нарушена процедурата по свикването на Общото събрание от 20.12.2013 г.. 

  Съгласно чл.139,ал.1 от ТЗ  Общото събрание на съдружниците в ООД се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Вече стана ясно, че връчването на поканата от австрийският съд е нередовно, тъй като не това е компетентният съд и не това е държавата в която господин Х.П. е адресно регистриран като физическо лице. Адреса по регистрацията му е посочен в личната му карта , но на този адрес няма данни изобщо да е изпратена пратката съдържаща покана за ОСС. Нередовното връчване  на поканата има за последица порок  на процедурата по свикването, което пък от своя страна  води до  процесуална незаконосъобразност на взетите от ОСС решения. Касае се до следните решения, които са отразени в протокола-извлечение от датата 20.12.2013 г.,която се оказва недостоверна,а именно: Решение по т.1 от дневния ред за освобождаване на Х.К.П. като управител на  „С.И.Т.2. „ООД; Решение по т.4 от дневния ред за преместване на седалището и адреса на управление ***-ви; решение по т.5 за изменение на чл.2 от дружествения договор, който придобива следната редакция „ Седалището и адресът на управление ***.

  Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон, изложил е прецизни и юридически съдържателни мотиви, които без колебание се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция.

 Следва да се присъдят  направените от ищеца съдебни разноски пред съдебните инстанции документално установени в размер на 1380 лева. ПАС не констатира да са представени доказателства за направени пред ВКС съдебни разноски ,поради което и такива не се присъждат.

   По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                              Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359  от 05.07.2017 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 613/2014 г.

ОСЪЖДА   „С.И.Т.2. „ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***65 да заплати  на  Х.К.П., гражданин на Ф. Р.Г., роден на *** ***, Г., с лична карта №*********,издадена от Община Н., Г. сумата 1380 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.              2.