Р
Е Ш Е Н И Е
№
***, 27.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четиринадесети
ное***и през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5702 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е ИМ от М.И.Д. от ***, ЕГН **********
против ***, в която се твърди, че е за периода 01.09.2016г.- 30.08.2019г. е
работил на длъжност ***. Твърди се, че
осъществява трудовата си дейност по
утвърдени протоколи и графици, при режим на смени дневна и нощна от
22.00-06.00ч. с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното
време съгласно разпоредбите на чл. 187 ал.3 от З***. Твърди се, че
нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в ***е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично.От м.04.2016год.до настоящия момент са издавани протоколи от ***и
графици от ***за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени
от служителите, за реда за разпределение на работното време, времето за почивка
и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период от 10 април 2016г.- 31.03.2019г е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Или за процесния период за 2988часа нощен
труд са преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 3415,284 часа или извънреден
труд 427,284 часа.Твърди се, че сумата , която се дължи е 2990,99лв. Претендира
се и и лихва за забава в размер на 350лв. за периода 01.10.2016г.-30.08.2019г.
Твърди, че на основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от З***ответникът в лицето
на ***е пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно
юридическо лице.Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с
което да осъди ответника ***да му заплати, както следва:
на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179,
ал.1 З***и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 2990,99лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.09.2016-30.07.2019год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 30.08.2019г.до
окончателното изплащане на вземането;
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 350лв.
представляваща мораторна лихва, за периода от 01.10.2016год.до 31.08.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В о.с.з. на 14.11.2019г. е
допуснато изменение на цената на предявените искове, като иска за главница се
счита предявен за сумата от 2 954,51лв., а иска за мораторна лихва за
сумата от 422,48лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
Между страните не е налице спор, че през процесния период от 01.09.2016 год. до 30.08.2019
год. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност
***и ***
Следователно в конкретния случай отношенията между страните се уреждат
от З***, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142
ал. 2 от З***. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от З***регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от З***работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между
страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от З***, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187
ал. 9 от З***редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.).
От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08.
2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно
чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06.
00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в ***часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в ***. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва
субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1. 143.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в ***спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Вярно е, че с нормата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, в една от редакциите си през процесния период - за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., е било предвидено, че отработените
часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ***, без
превръщане на нощните часове в дневни. Съдът обаче счита, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае
отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - ***, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения
брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното
време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в
дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд,
тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание
следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които
работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не
касае индивидуално работещите в системата на З***, а липсва спор в практиката,
че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по
описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.09.2016 год. до 30.08.2019 год. ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на
3 417,57часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение за
разликата от 427,57 часа е в размер на 2 954,51 лв.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за доказан и по
размер, и следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба в съда- 30.08.2019 год., до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на
предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна
следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице,
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 2 954,51
лв., изчислявана върху
всяко тримесечно начисление от първо число на следващото тримесечие, възлиза
общо, с натрупване, на сумата от 422,48лв. Поради изложеното, искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените деловодни разноски в общ размер на 490лв., съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 135,08лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ******,
БУЛСТАТ ***, с адрес
на управление ***, да заплати на М.И.Д.,
ЕГН **********, от ***, следните суми:
-сумата от 2 954,51 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 год. до 30.08.2019 год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 30.08.2019
год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата
от 422,48лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба, и
-сумата
от 490, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ******,
БУЛСТАТ ***, с адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху уважените искове в размер на 135,08 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :