Решение по дело №1605/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 283
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630201605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Шумен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря М.Л.М.
в присъствието на прокурора Кирил Киряков
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201605 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА АД. М. АД. с ЕГН **********, роден на 22.09.1962г. в с. Кочово обл.
Шумен, с постоянен адрес в с. Кочово, български гражданин, с основно образование,
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА че на 27.08.2020 год. в гр. Шумен, потвърдил неистина
в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на
разпоредбата на чл. 151 ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /в
повече от 185 дни през календарната година/в Република България по смисъла на § 6, т.46 от
ДР на ЗДвП – престъпление по чл.313 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда лева/.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА АД. М. АД. да заплати направените
разноски по досъдебното производство в размер на 50,76 лв. по сметка на ОД към МВР гр.
Шумен, както и такса от 5 лева при издаване на изпълнителен лист.
Вещественото доказателство – Декларация от 27.08.2020г. по чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП
остава прикрепена към делото на стр. 32.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК в 15 -
дневен срок от днес пред ШОС.

1
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производство по глава 28 от НПК.
С постановление от 14.09.2021г. на ШРП е предложено, на ШРС да бъде прекратено
наказателното производството против АД. М. АД. за извършено от него престъпление по
чл.313 ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да
и бъде наложено административно наказание.
Представителя на ШРП поддържа така депозираното предложение и предлага на
обвиняемия да му бъде наложено административно наказание “глоба” в минимално
предвидения към датата на извършване на престъплението размер, а именно 1000 лева.
Обвиняемия редовно призован, се явява. За него се явява редовно упълномощен
адвокат, който пледира за оправдаване, тъй като случаят е маловажен и липсва умисъл при
осъществяване на деянието.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемия
АД. М. АД. от дълги години живеел в Република Турция. От момента на установяването си
в тази държава, той се прибирал в Р. България епизодично, като престоят му в България бил
годишно за около 10 дни.
На 27.08.2020г. обвиняемият се прибрал за да подмени свидетелство за управление на
моторно превозно средство, като за целта се явил в сектор ПП при ОД МВР $ Шумен, за да
подаде необходимите документи. Изключително краткият му престой в Р. България
мотивирали А. да посочи упълномощено лице в заявлението си за издаване на български
документ за самоличност заведено с вх. № 6506/27.08.2020г., което да получи
новоиздаденият документ за самоличност. В същото заявление обвиняемият посочил и
адресът на който живеел в Р. Турция. В резултат на подадените документи на обв. А. било
издадено ново СУМПС № ********* получено на 09.09.2020г. от упълномощеното от А.
лице, а именно неговият брат св. Мустафа Мехмедов А..
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно
разпоредбата на чл. 151 ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на § 6, т.46
от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеци, поради
лични или трудови връзки, или лицето ако няма трудови връзки – поради лични връзки ,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице , чийто трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са му личните връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.
Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито
чл. 12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.
В тази връзка А. на 27.08.2020г. в гр. Шумен подал декларация на гише в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно –
удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване /повече от 185 дни
през календарната година/ в Република България на адрес: с. Кочово, област Шумен, ул.
„Мир“ № 6 по смисъла на § 6, т.46 от ДР на ЗДвП. Посочената декларация обв. А. подписал
лично и я подал заедно със заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС,
като същите били приети и обработени от служител в сектор ПП при ОД на МВР – Шумен.
1
Разпитан в качеството на обвиняем в досъдебното производство А. се признава за
виновен, като дава подробни обяснения.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
– графическа експертиза /Протокол № 166/27.10.2020г./ е, че подписът срещу „Декларатор“
в Декларация по чл. 151 ал.5 от ЗДвП е положен от лицето АД. М. АД. с ЕГН **********.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че АД. М. АД. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.
313ал.1от НК.
За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Същевременно се
установи, че деецът, който е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат на деянието няма
нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от
наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на
предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена
опасност - по делото са налице добри характеристични данни, и счете, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание
на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в минимално предвидения размер, а именно 1 000
лева.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът постанови в тежест на обвиняемия и направените в досъдебното производство
деловодни разходи за изготвяне на съдебно-графическата експертиза.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението
си.



Районен съдия:

2
Съобщи за изтекли лични данни