Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17
гр. Севлиево, 20.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 603/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. – *
и И.Х.Г.– управител срещу И.К.С., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 332/2019 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018 г..
Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 3000 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на
вноската: 146,39 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %; годишен
лихвен процент: 41,17 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по
кредита: 5270,04 лв.. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3801,96 лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 105,61 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение: 9072,00 лв.; общ размер на вноска: 252,00
лв.; дата на погасяване: 15 - ти ден от месеца. Съгласно Декларации т. А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи
условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно се запознавали преди подписване на договора, приемали ги
и нямали забележки към тях, като се задължавали да ги спазват, за което
полагали подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на
клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности
и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът
подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по
договора, като на 20.02.2018г. превело парична сума в размер на 3000,00 лв. по
посочена от длъжника И.К.С. банкова сметка. ***о договора за потребителски
кредит за посочените по – горе месечна вноска по погасителен план и падежна
дата. Предвид факта, че длъжникът не изпълнил точно поетите с договора
задължения и не направил нито една погасителна вноска, след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.1. от Общите условия към
договора за потребителски кредит, а именно: ,,...КР може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните
обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вносни в
пълен размер...", била обявена предсрочната изискуемост на договора. На
05.02.2019 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което той бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказало да търси претендираните с
подаденото заявление лихви за забава в размер на 17,40 лв. и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лв. Претендирало само
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано посоченото
по - горе ч. гр. дело на Районен съд - Севлиево. След като длъжникът не бил
намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството
било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането. С
оглед гореизложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде
установено съществуването на вземане в негова полза срещу ответника в размер на
сумата 9072,00 лв., неизплатени парични задължения по ДПК № **********,
включваща сумата 3000,00 лева – главница, сумата 2270,04 лева – договорно
възнаграждение и сумата 3801,96 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд - Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. В отговора
особения представител на ответника претендира неоснователност на исковете.
Заявява, че в обстоятелствената част на исковата молба са посочени
противоречиво имената на длъжника по договора за кредит като И.К.С. и Я.Я.Г..
Излага, че кредиторът прилага празна бланка без да са попълнени имената на
солидарния длъжник, като условие за отпускане на потребителски кредит, в
нарушение на собствените му общи условия - 1.4 СД. Заявява, че кредиторът
незаконосъобразно сключил договор за паричен кредит, без да са изпълнени всички
реквизити по посочените общи условия, сам нарушил общите условия без да обезпечи
вземането си. Излага, че кредиторът не обявил договора за предсрочно изискуем,
съобразно приложената обратна разписка.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмено становище уточнява имената на ответника - И.К.С. и развива подробни
съображения за основателността на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен
представител, поддържа отговора по
съображения изложени в същият.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018 г., общи условия и погасителен план към същия, искане за
отпускане на потребителски кредит от 20.02.2018 г., споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 20.02.2018 г., преводно нареждане от 20.02.2018 г. и
извлечение по сметка към договор №
**********/20.02.2018 г., че на 20.02.2018
г. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предоставило на клиента и ответник И.К.С.,
кредит в размер сумата 3000,00 лева, като страните уговорили, следните
параметри на договора: общо задължение по договора за кредит и пакет от
допълнителни услуги – 9072,00 лева; общ размер на вноската по договора за
кредит и пакет от допълнителни услуги – 252,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на
месечната вноска по кредита – 146,39 лева; дата на погасяване на вноска 15 - ти
ден от месеца, считано от 15.04.2018 г.; годишен процент на разходите (ГПР
%) - 49,90; годишен лихвен процент –
41,17; лихвен процент на ден – 0,11; дължима сума по кредита – 5270,04 лева;
възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 3801,96 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги - 105,61 лева.
Със споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги страните се договорили, че клиентът може да поиска да се
възползва от приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане плащането на определен брой вноски, намаляване
на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В т. 12.3 от общите условия, страните са се договорили,
че кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, в
хипотезата на т. 12.3.1. при просрочване на две или повече последователни
месечни вносни в пълен размер, като страните са се съгласили адреса за
кореспонденция да е този посочен в договора – т. 13.1., като на основание т.
13.4., страните са се съгласили да считат известяването и връчването по
описания ред за редовни. Съгласно погасителния план към договора за
потребителски кредит, вноските с падеж от 15.04.2018 г. до 15.12.2019 г., са в
следните размери: 1305,80 лева - главница; 1768,39 лева - лихва; 2217,81 лева -
вноски по закупен пакет допълнителни услуги.
Установява се от уведомително писмо от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД до И.К.С. от 04.07.2018
г. за прекратяване на договор за потребителски кредит № ********** и за обявяване на предсрочно изискуеми на
задълженията по същия, считано от 03.07.2018 г., че такова писмо е изготвено и
изпратено на адреса по договора за кредит на С., като писмото не е потърсено от
получателя, видно от разписката за изпращането му.
От приложеното ч. гр. д. № 332/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево се установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу И.К.С., заповед № 196/29.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 9 072,00 лева,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********,
сумата 30,00 лв. такси за събиране на вземането, сумата 17,40 лв. законна лихва
за периода от 16.04.2018 г. до 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното погасяване на вземането,
както и за разноски - платена държавна такса в размер на 182,39 лева и 75,00
лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса
по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево,
в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
него и ответника, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да му заплати
процесните суми, изпълнението на задълженията си по него, настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираните суми.
Установи се от договор за потребителски кредит №
********** от 20.02.2018 г., общи условия и погасителен план към същия, искане
за отпускане на потребителски кредит от 20.02.2018 г., споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 20.02.2018 г., преводно нареждане
от 20.02.2018 г. и извлечение по сметка към договор № **********/20.02.2018 г.,
че на 20.02.2018 г., между ищеца, от една страна и клиента и ответник И.К.С.,
от друга страна се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
предоставило на И.К.С., сума в размер на 3000,00 лева, която е получена от същият,
с преводно нареждане от 20.02.2018 г.. Ответника С. се е задължил с договора да върне предоставената сума, заедно с
договореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и с
лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за
доказани съществуването на договор за кредит между ответника И.К.С. и ищеца, и
изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на С. на
сумата по кредита.
Установи се от уведомително писмо от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД до И.К.С. от
04.07.2018 г. за прекратяване на договор за потребителски кредит №
********** и за обявяване за предсрочно
изискуеми задълженията по същия, считано от 03.07.2018 г., че такова писмо е
изготвено и изпратено на адреса по договора за кредит на С., като писмото не е
потърсено от получателя, видно от разписката за изпращането му. В т. 12.3 от общите условия към договора за потребителски кредит № **********,
страните са се договорили, че кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление, в хипотезата на т. 12.3.1. при просрочване на две или
повече последователни месечни вносни в пълен размер, като страните са се
съгласили адреса за кореспонденция да е този посочен в договора – т. 13.1.,
като на основание т. 13.4., страните са се съгласили да считат известяването и
връчването по описания ред за редовни. В практиката на ВКС /решение № 293 от
28.12.2018 г. по т. д. № 2201 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение/ се приема, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че
изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без
фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване
на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му
получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на
съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от
причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от
длъжника. При прилагане на горните
разяснения в практиката на ВКС, следва да се приеме, че в конкретния случай не е осъществено фингирано
връчване с уведомителното писмо от 04.07.2018 г. и преди завеждане на
заявлението за издаване заповед за изпълнение. Преценката за наличие на
фингирано връчване следва да се извърши съобразно договорната клауза за
връчване на съобщения между страните. Целта на сключването на клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, е да бъде
защитена страната, която изпраща съобщението, от недобросъвестното поведение на
получаващата страна, например при отказ да получи съобщението или когато се
укрива. Ако в договора не са разписани ясно съответните предпоставки или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за връчване не е приравнен
на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни последици за получаващата
страна, то не може да се приеме, че договорната клауза предвижда фингирано
връчване на съобщения. В настоящия случай нито в посочените клаузи, нито в
останалите договорни клаузи са предвидени ясни правила относно предпоставките,
при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява
полагане на дължима грижа, поради което клаузите, на които се позовава ищеца не
предвиждат фингирано връчване на съобщения, което обуславя извод за ненастъпила
предсрочна изискуемост на предявените със заявлението за издаване заповед за
изпълнение суми. Извън изложеното клаузи със сходно неясно съдържание като цитираните
по – горе, в предходни общи условия на ищеца, са признати с решение № 109 от
12.08.2019 г. по т. д. № 636 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение за неравноправни и поради това нищожни, което при липса на
необходимост, предвид всичко изложено по – горе, да се възпроизвеждат тук
мотивите на ВКС в цитираното решение, навежда на извод, че и обсъжданите клаузи
в приложимите общи условия на ищеца са засегнати от същия порок.
Предвид горното и с оглед разрешението
в решение №
123 от 09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК, съобразно
което вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, а не само по чл. 417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, като
това подлежи на доказване в хода на исковото производство, като началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, по делото следва да
се изследва дали и кога е настъпила изискуемост на претендираните от ищеца
вземания, ако такава е настъпила не на посочената от ищеца дата и не
предсрочно, а съобразно уговорения падеж в договора. Следва в конкретния случай
да намерят приложение и разрешенията в тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съобразно което предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост, трябва да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, към датата на формиране силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното
дирене, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установи се при съобразяване на цитираните
разяснения в практиката на ВКС, предвид и гореизложените фактически изводи,
размера на изискуемата част от претендираните вземания - тези с настъпил
договорен падеж, към датата на формиране силата на пресъдено нещо - приключване
на съдебното дирене, съобразно договора за потребителски кредит № ********** от
20.02.2018 г. и погасителния план към същия, а именно вноските с падеж от
15.04.2018 г. до 15.12.2019 г., в следните размери: 1305,80 лева - главница;
1768,39 лева - договорно възнаграждение(лихва); 2217,81 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, като за тези суми исковете са основателни
и следва да се уважат, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата,
от подаване на зявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателно
изплащане на вземанията. За останалата част от претендираните суми, не е
настъпила изискуемостта на същите до приключване на съдебното дирене, поради
което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Неоснователни са останалите възражения на особения представител на ответника. Допуснатата в
исковата молба техническа грешка в имената на длъжника по договора за кредит бе
отстранена в хода на делото и имената
на ответника бяха уточнени по реда на чл. 145, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 ГПК.
Право на кредитора е да не попълни имената на солидарен длъжник, в
предварително подготвена бланка на договор за кредит, като дори и това да е в
нарушение на собствените му общи условия, кредитора може да предостави необезпечен
кредит, и това само по себе си не може да обоснове нито извод за някакви пороци
в процесния договор, нито извод за недължимост на претендираните суми.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в общ размер на сумата от 474,54 лева, за заплатена държавна такса, за
заплатено възнаграждение за особения представител на ответника и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 332/2019 г. по
описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 149,36 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. –
управител и И.Х.Г.– управител, съществуват парични вземания за: сумата от 1305,80
лева, представляваща главница; сумата от 1768,39
лева, представляваща договорно възнаграждение(лихва) и сумата от 2217,81 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължими
по договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника И.К.С., с ЕГН **********,***; като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове, в ЧАСТИТЕ за разликата над сумата 1305,80 лева до сумата 3000,00 лева, представляваща
главница; за разликата над сумата 1768,39 лева до сумата 2270,04 лева,
представляваща договорно възнаграждение(лихва) и за разликата над сумата
2217,81 лева до сумата 3801,96 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, като неоснователни; за които вземания е издадена заповед № 196/29.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 332/2019
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.К.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано заедно от С.Н.Н. –
управител и И.Х.Г.– управител, направени по гр. д. № 603/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 474,54 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, И.К.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представлявано заедно от С.Н.Н. – управител и И.Х.Г.– управител, направени по ч.
гр. д. № 332/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на
сумата от 149,36 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: