№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 5.03. 2020 г.,в състав :
Председател : Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 419 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Областна дирекция по безопасност на храните-Варна, против решение № 150/6.12.2019 г. по НАХД № 183/2019 г. по описа на ДРС, с което е отменено издаденото от директора НП № ЗЖ-23/30.05.2018 г. С развити в жалбата доводи за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д.3566/9.03.2020 г. ,касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Е.Р. с претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и отправено възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Свинекомплекс Б.“ АД,чрез упълномощения адвокат Д.Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за командировъчни разходи съгласно представен списък на разноските.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт,а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на ответника на основание чл.75а,ал.2 във вр. с ал.1,пр.1 от З-на за фуражите /ЗФ/ имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.26,ал.6 от ЗФ във вр. с Приложение ІІ,раздел „Производство“,§ 3 от Регламент /ЕО/ № 183/2005,а именно : затова,че при извършена планова проверка на 19.01.2018 г. в 10.30 ч. в „Свинекомплекс Б.“ АД ,одобрен производител на медикаментозни фуражи за собствено животновъдно стопанство и производител на медикаментозни фуражи за пазара, е взета с протокол № 02/19.01.2018 г. проба от пълноценен комбиниран фураж за бременни свине Х15/1-4F с произведено количество 11 000 кг. ,за целите на официалния контрол за наличие на остатъчно количество медикаментозна субстанция като кръстосано замърсяване в нецелеви фураж ,който е произведен след почистване на технологичната линия и предишно производство на медикаментозан фураж ,първоначалния лабораторен анализ на която установява съдържание на активно вещество хлортетрациклин в количество от 0,93 мг/кг ,а вторичния в количество от 3,809 мг/кг.
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел наличието на допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН ,както и че не е налице нарушение на § 3,изр.1 от раздел „Производство“ в Приложение ІІ на Регламент № 183/2005.
Касационният съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
Правилни са изводите на ВРС,че АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4, а НП е издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН – както в АУАН,така и в НП липсва ясно и точно описание на деянието,което да дава възможност за пълноценно упражняване на правото на защита,т.е. ограничаването на последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила ,явяващо се достатъчно основание за отмяна на НП без необходимост от разглеждане на спора по същество. В тази връзка,касационният съд намира,че направеното от наказващия орган описание на деянието представлява израз на недопустимо и незаконосъобразно смесване на институтите на административното право и административно-наказателното право. Цитираното в НП нарушаване на разпоредбата на чл.26,ал.6 от ЗФ във вр. с Приложение ІІ раздел „Производство“ § 3 от Регламент № 183/2005, има предвид неспазване на изискванията за предприемане на технически или организационни мерки за избягване или минимизиране на всяко кръстосано замърсявате или грешки. Видно от съдържанието на касационната жалба,изложената по повод приложението на § 3 от Регламент № 183/2005 теза на касатора ,че липсващото в НП описание на непредприетите от ответника технически или организационни мерки било ирелевантно за наличието на съществено процесуално нарушение, е основана на разпоредбата на чл.45,ал.1,т.4 от ЗФ. Нормата дава правомощия на контролните органи да посочват в писмен вид конкретно установените от тях несъответствия с нормативните изисквания без да дават указания за начина на отстраняването им,като нейното прилагане предполага издаването на административен акт под формата на предписание,а правомощията за установяване на административни нарушения са отделно уредени в т.10 от чл.45,ал.1 от ЗФ. За разлика от административния акт по чл.45,ал.1,т.4 от ЗФ, административно-наказателния акт за нарушение на разпоредбата на § 3 от Приложение ІІ, раздел „Производство“ от Регламент № 183/2005 следва задължително да съдържа посочване на причиняващото вредоносния резултат /наличието на хлортетрациклин в нецелевия фураж / деяние,тъй като съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН деянието /действие или бездействие/ представлява елемент от обективна страна от състава на адм.нарушение – при ЮЛ липсва вина,поради което адм.нарушение няма субективна страна. При конкретния казус, въпреки че обективната страна на нарушението на § 3 от Регламента включва деяние под формата на бездействие /непредприемане на необходимите технически или организационни мерки/ и вредоносен резултат / всяко кръстосано замърсяване или грешки / , то НП посочва единствено вредоносния резултат без да съдържа описание на причиняващото го деяние. Процесуално законосъобразното и съответстващо на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН описание на деянието обективиращо нарушение на § 3 от Приложение ІІ,раздел „Производство“ от Регламент № 183/2005, предполага подробно посочване на конкретните непредприети от наказаното ЮЛ технически или организационни мерки, довели до установеното чрез иззетата проба кръстосано замърсяване на нецелеви фураж. Нещо повече – тъй като доказателствената тежест в административно-наказателния процес принадлежи на наказващия орган, същият при положение,че твърди наличието на вредоносен резултат,то следва да посочи и докаже данните за причинно-следствената връзка между деяние и резултат. Освен,че изобщо не е изследвал тези релевантни обстоятелства,видно от изложените в НП мотиви и многократно заявените впоследствие становища, наказващият орган няма ясна визия относно причините довели до установеното кръстосано замърсяване на нецелевия фураж. Така,въпреки че визира нарушение на § 3 от Приложение ІІ, раздел „Производство“ от Регламент № 183/2005 , НП цитира без да е ясно защо § 2,б.“б“ от раздел „Обекти и оборудване“ от Приложение ІІ на Регламента,а в съдебния процес при първото и второто разглеждане на делото,наказващият орган на няколко пъти се позовава на проведения на 11.12.2018 г. планов одит, съдържащ следната констатация : „ С наличното оборудване към настоящия момент,операторът не може да гарантира производство на безопасни фуражи,следствие на допускане на кръстосано замърсяване от предишно производство на медикаментозни фуражи и последващо производство на нецелеви фураж“ - следва да е ясно,че нормата на §2,б.“б“ от раздел „Обекти и оборудване“ няма отношение към техническите и организационни мерки по § 3,изр.1 от раздел „Производство“,тъй като тя касае планировката,дизайна,конструкцията и размерът на обектите и оборудването,а не относимото за § 3,изр.1 тяхно функциониране или начин на употребата им в производствения процес. Липсата в НП на надлежно описание на деянието, несъмнено ограничава правото на защита на наказаното лице и поради това представлява съществено нарушение на процесуалните правила,при наличието на което ДРС при правилно приложение на материалния закон е отменил обжалваното НП.
Касационният съд намира,че са правилни правните изводи на въззивния съд и по материалната законосъобразност на процесното НП.
Наличието на горепосочените съществени процесуални нарушения не позволя коментар на приложението на материалния закон извън описаният в НП вредоносен резултат,но и в това отношение изложената от касатора теза е неправилна. За обосновка на същата,наказващият орган тълкува релевантните за санкционната норма на чл.72а,ал.2 във вр. с ал.1,пр.1 от ЗФ разпоредби на чл.26,ал.6 от ЗФ във вр. с §3 от Приложение ІІ,раздел „Производство“ на Регламент № 183/2005, позовавайки се на разпоредбата на чл.4,ал.1,т.4 от Наредба № 1/2014 г. /Обн. ДВ,бр.26 от 21.03.2014 г./. Твърди се,че чрез тази Наредба в националното ни законодателство били транспонирани разпоредбите на Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26.03.1990 г. относно определяне на условията,регулиращи подготовката,пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи в Общността. Разпоредбата на чл.4,ал.1,т.4 от Наредбата регламентира,че при производството на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за производството им,операторът е длъжен да прилага валидирана процедура за почистване на производствените линии и оборудване с цел недопускане на кръстосано замърсяване на нецелеви фуражи. Текста от разпоредбата „недопускане на кръстосане замърсяване“ е тълкуван от касатора в смисъл ,че максималното съдържание на медикамент в нецелеви фураж следва да бъде нула. Изхождайки от това становище,касаторът квалифицира двата резултата от лабораторния анализ на иззетата проба като съставомерен резултат за наличието на кръстосано замърсяване в нецелеви фураж. Противната теза на ответника за неизбежен пренос е оспорена от касатора с аргумента,че тя е основана на Регламент /ЕС/ 2019/4 за изменение на Регламент №183/2005 и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета,който съгласно чл.26 влизал в сила на двадесетия ден от публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз,но се прилагал от 28.01.2022 г. Независимо,че са верни доводите на касатора относно приложението на Регламент 2019/4 и за неотносимостта спрямо понятието за кръстосано замърсяване на цитираната от ответника Наредба № 10/3.04.2009 г. за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите /Обн.ДВ,бр.29 от 17.04.2009 г./,то съвсем неправилно касаторът тълкува относимата за санкционната норма на чл.72а,ал.2 от ЗФ разпоредба на §3 от Приложение ІІ, раздел „Производство“ от Регламент № 183/2005 чрез подзаконовата национална разпоредба на чл.4,ал.1,т.4 от Наредба №1/2014 г. Характерното за тълкуването на административно-наказателните норми е недопустимостта на разширителното им тълкуване и на тълкуването им по аналогия. В случая,направеното от касатора тълкуване на разпоредбата на чл.4,ал.1,т.4 от Наредба №1/2014 г. надхвърля тази недопустимост – то е изведено от контекста на съдържанието на разпоредбата,по причина на което тълкуването на касатора може да бъде определено като произволно. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.4,ал.1,т.4 от Наредба №1/2014 г. с оглед разпоредбата на §3 от Приложение ІІ,раздел „Производство“ на Регламент № 183/2005, сочи че действителният нормативен смисъл на първата за задължителното прилагане на валидираната процедура за почистване на производствените линии и оборудване с цел недопускане на кръстосано замърсяване, не изключва наличието на минимизирано кръстосано замърсяване. Разпоредбата на §3 от Регламент №183/2005 е действаща към посочената в НП дата 19.01.2018 г. и след като именно тя нормативно въвежда понятията „избягване или минимизиране на всяко кръстосано замърсяване“,то ясно е,че понятието за минимизирано кръстосано замърсяване не е идентично с употребеното от касотора понятие за „нула максимално съдържание“ - последното е идентично само с понятието „избягване“. При положение,че Регламент № 183/2005 допуска минимизираното кръстосано замърсяване,а в процеса наказващият орган не представя каквито и да било доказателства ,че двата резултата от лабораторния анализ на иззетата проба надхвърлят рамките на това понятие,то тезата му ,че същите резултати съставлявали съставомерен вредоносен резултат е очевидно недоказана. Правната последица от последното е материална незаконосъобразност на НП.
Така,като е отменил процесуално и материално незаконосъобразното НП, ДРС е приложил правилно материалния закон.
Освен материално законосъобразно предвид гореизложеното ,при извършената от касационният съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка,а на ответника следва съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН да бъдат присъдени разноски единствено за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адвокат Д.Т. – претендираните командировъчни разходи в размер на 330 лв. не представляват съдебни разноски,поради което по отношение на тях не възниква за ответника право на разноски. Съгласно доказателствата приложени на л.30,31,39 от касационното дело, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 996 лв. ,но с оглед отправеното от процесуалния представител на касатора на основание чл.63,ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност,следва да бъдат присъдени такива в размер на 300 лв. на основание чл.18,ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – договореното от ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция очевидно е определено на основание чл.18,ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. ,която разпоредба обаче е приложима единствено във въззивното производство,в което предмет на разглеждане е законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,докато в касационното производство предмет на разглеждане е законосъобразността на обжалваното въззивно решение.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/ 6.12.2019 г. по НАХД № 183/2019 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на „Свинекомплекс Б.“ АД, ЕИК ххххххххх,със седалище и адрес на управление : с.Б., община Вълчи дол,представлявано от изпълнителния директор П. И. М. за разноски по делото сумата от 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :