№ 260
гр. Сливен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212230200671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД, представлявано от
СТ. Д. Н., срещу НП № 20-002982 от 27.05.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева),
за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.,
с която иска НП да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник – адв. Стефан
Анков иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, се представлява от
юриск. Големецов, който иска НП да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.05.2021 г. в 10:00 ч. инспектори от Д „ИТ” – Сливен с оглед
спазване изискванията на трудовото законодателство извършили проверка
на ТД„КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД, с обект на контрол – СМР- жилищна
1
сграда – гр. Сливен, кв. 122, ЦГЧ на гр. Сливен, ул. Георги Гюлмезов № 2-А.
На място констатирали, че Д.И.Д. с ЕГН: 88509087540 монтира гипсокартон
на 2ри ет.във вътрешно помещение.
На 14.05.2021 в Д „ИТ“- Сливен била представена книга за начален
инструктаж, в която срещу подпис е документиран инструктажа по
безопасност и здраве на Д.Д. на обекта (проведен от технически ръководител
на обекта). На 18.05.2021 г. в Д „ИТ“ – Сливен бил представен граждански
договор № 1/10.05.2021 г. сключен между жалбоподателят и Д.И.Д..
При преглед на представените документи на 18.05.2021 г. в Д "ИТ"
Сливен (граждански договор № 1/05.11.2019 г.) АНО приел, че " КНАУФ
МАСТЪРС“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от
ДР на КТ е допуснал до работа Д.Д., без сключен трудов договор в писмена
форма.
За констатираното деяние му бил съставен АУАН № 20-
002982/18.05.2021 г., с който описаното е квалифицирано като нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл. 1 ал.2 от КТ.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
20-002982 от 27.05.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 20-002982/18.05.2021г., и НП № 20-002982 от
27.05.2021 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актос. ГЮН.
ЕРДЖ. С. и свидетелите Т. Й. Д. и КР. П. Д..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
НП е материално незаконосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон е описано
деянието, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
2
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО неправилно, след
като е установил състава на конкретното деяние го е подвел под правна
норма, която не е нарушена. В конкретния случай по безспорен и категоричен
начин по делото е установено и доказано, че, жалбоподателя в качеството си
на страна по договор за изработка е наел Д.И.Д. с ЕГН: 88509087540 , който
се е задължил с конкретна работа. Представеният граждански договор с
лицето Д.И.Д. съдържа всички елементи на договора за изработка - с него е
уговорено постигането на определен между страните резултат, а не
престиране на трудова сила. В представения договор не е налице и друг
характерен за трудовото правоотношение елемент - "работно време", тъй като
в гражданския договор е уговорен конкретен срок за изпълнение на работата.
Съгласно този договор жалбоподателя в качеството си на „КНАУФ
МАСТЪРС“ ЕООД, възлага, а лицето Д.И.Д. се задължава да извърши
монтаж на около 40 кв.м. гипсокартон на сграда в гр.Сливен за 10 дни,
уговорена и цена на кв.м.. Характерно за договора за изработка е, че
изпълнителят на свой риск приема да извърши определена работа и да
представи на възложителя определен резултат. При извършване на
договорения резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение
на начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина. От
значение е да представи в определения срок и съгласно изискванията, на
които трябва да отговаря, уговорения резултат, а именно възложената работа.
От тези характеристики на договора за изработка следва да се приеме, че
съществува такъв договор между жалбоподателя и лицето, което
инспекторите в ДИТ - Сливен са заварили на строителния обект. Наличието
на писмен граждански договор между страните с всички елементи на договор
за изработка, налагат извода, че между страните е бил сключен именно такъв.
Последното от своя страна обосновава липсата на извършено от страна на
дружеството нарушение на чл.62 ал.1 от КТ.
Факт е, че лицето Димитров бил включен в книгата за инструктажи, но
не може и не следва да се цени това като доказателство, че той е извършвал
трудово правоотношение. Не е грешка, че възложителят по договора го е
инструктирал за безопасно извършване на строително монтажните дейности,
за които бил ангажиран.
АНО по никакъв начин не е доказал, че в случая е констатирано трудово
правоотношение без сключен трудов договор. Липсват каквито и да било
3
елементи на това правоотношение. Разграничителният критерий при
определяне дали едно правоотношение е трудово или
гражданско/облигационно следва да бъде престацията от лицето, извършващо
работата - работната сила. Легално определение на това понятие не се
съдържа в КТ. Националният статистически институт е дал определение на
понятията "заети лица" и "наети лица" във връзка с изследване на заетостта и
е възприел, че "заети лица" са лица, които извършват работа за производство
на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг
доход, а "наети лица" са лицата, извършващи работа, за която получават
възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч.
лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно
време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се извлече и
съдържанието на понятието "работна сила", а това е способността на човека
да произвежда определен продукт, чрез извършване на определени физически
или други действия/усилия. Разликата между трудовото правоотношение и
гражданското такова, в частност договора за изработка е обстоятелството
дали възложената работа е количествено или по друг начин определена, т.к.
при договора за изработка лицето се задължава да извърши точно определена
в количество,качество и време дейност, за която му се следва заплащане.
Следва да се отбележи, че действителното правоотношение между
страните трябва да бъде изведено от техните действия, мястото и условията
на тяхното извършване, както по време на извършената проверка, така и
непосредствено след извършената проверка. При наличие на тези
доказателства съд счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин
вмененото във отговорността на дружеството жалбоподател административно
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 от КТ тъй като
се установи, че лицето Д.Д. е извършвал дейност по граждански договор.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-002982 от 27.05.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Сливен, с което на „„КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД, с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
Проф. Митко Гогошев № 12, ет.2, ап.2, представлявано от СТ. Д. Н., съдебен
4
адрес: гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 86, ет.2, чрез
адв.Стефан Анков Георгиев, на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414,
ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5