Решение по дело №19622/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5099
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110119622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5099
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110119622 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

***** от 31 март 2023 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 19622 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 72915/12.04.2022г. на
СРС, подадена от "***********" ЕАД срещу С. С. Б. във връзка със Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 8021/09.08.2021г., издадена по ч.гр.д. № 43103/2021г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. М.Н. е предявил срещу
ответницата С. С. Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца,
както следва:
- 1667,94 лева - главница Договор за потребителски кредит
№**********/01.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.07.2021г.) до
окончателното ú изплащане;
- 130,76 лева - възнаградителна лихва за периода 05.01.2021г.-
05.05.2021г.;
- 38,61 лева - лихва за забава за периода 05.01.2021г.-30.06.2021г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че сключил със С. С. Б. Договор за потребителски кредит №
**********/01.04.2020г. за сумата 2055,71 лева за рефинансиране на други
нейни задължения. Сумата била преведена и усвоена за рефинансиране на
същите. Уговорено било заплащане на възнаградителна лихва. Целият размер
на кредита в размер на 2494,45 лева следвало да се върне на 28 месечни
погасителни вноски, включващи главница и лихва. След 05.01.2021г.
ответницата спряла плащанията си по договора, като се натрупали повече от
три неплатени вноски, с оглед на което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 05.05.2021г., за което обстоятелство уведомил
ответницата. Същата не изпълнила задълженията си за заплащане на
посочените суми за главница и договорна лихва, за което дължала и
съответна лихва за забава. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от юрк.
Недков. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. С. Б. не се е възползвала
от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не се явява, като или не изпраща представител,
или се представлява от адв. Николай Димитров - АК-София. Предявените
искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответницата,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
2
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на
съответната сума по уговорения от страните начин и задължаване на
ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на
свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и
възникването на задължения за заплащане на лихви. В тежест на ищеца е да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на
сключения между страните договор не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между
"***********" ЕАД /заемодател/ и С. С. Б. /заемател/ е сключен Договор за
потребителски кредит № **********/01.04.2020г., по силата на който ищецът
е отпуснал на ответницата в заем сумата от 2055,71 лева за рефинансиране на
задълженията ú по други два кредита. Уговорена е възнаградителна лихва в
размер на 26,03% годишно и ГПР от 24,8%. Общо дължимата от потребителя
сума е 2764,45 лева. Заемът, ведно с възнаградителната лихва, следва да се
плати на 28 месечни анюитетни вноски с падежи в периода 05.07.2020г.-
05.10.2022г. Поради пропуснато плащане на вноски заемодателят е обявил
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, което е съобщено на
ответницата с уведомление от 13.04.2021г., връчено с писмо с обратна
разписка на 05.05.2021г.
От изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че на
ответницата за рефинансиране на кредити е преведена на 01.04.2020г.
дадената в заем сума от 2055,71 лева. Налице са плащания по договора в
размер на 696,07 лева, като неплатени са останали общо 2103,64 лева, от
които 1667,94 за главница, 130,76 лева за възнаградителна лихва, 38,53 лева
за обезщетение за забава, както и 266,41 лева за лихви за забава.
Ответницата, в чиято тежест бе това, не доказа заплащането на тези
суми.
3
Доколкото ответницата не е подала отговор на исковата молба,
съответно не е навела материални възражения срещу основателността на
исковете, съдът се ограничава в преценката си единствено до обстоятелства
относно недействителност на клаузите на договора досежно процесните суми,
обосноваващи тяхна нищожност/неравноправност, каквито не се установяват.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ищецът е доказал и следва да му се присъдят разноски в размер от
86,75 лева за заповедното производство, в които е включено юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
В исковото производство ищецът е доказал и следва да му се присъдят
разноски в общ размер от 446,96 лева, в които е включено и юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
С. Б., ЕГН **********, от град Б., дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, както следва:
- 1667,94 лева - главница Договор за потребителски кредит
№**********/01.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.07.2021г.) до
окончателното ú изплащане;
- 130,76 лева - възнаградителна лихва за периода 05.01.2021г.-
05.05.2021г.;
- 38,61 лева - лихва за забава за периода 05.01.2021г.-30.06.2021г.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, от град Б., да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 86,75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 43103/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, от град Б., да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 446,96 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 19622/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5