Р Е Ш Е Н И Е № 49
гр. ПЛОВДИВ 07.02. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 22.01.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря СТЕФКА
ТОШЕВА, като
разгледа докладваното от съдията СТОЙЧЕВ т. дело № 777 по описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 51 от 05.12.2019г.
постановено по т. дело № 949/2018г. по описа на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
е отменено постановеното решение № 305 от 09.11.2017г. по в.т.д.№ 466/2017г. на
Апелативен Съд Пловдив и е върнато делото на същия съд за разглеждане от друг
състав.
Към момента следва да се счита,
че въззивната жалба е от Б.И.1 ЕАД с ЕИК ..., тъй като Ф.ЕООД с ЕИК ...
/променено фирмено наименование на „В.” ЕООД – вп. №.../ се е вляло в
посоченото дружество. Обжалва се решение №386/14.12.2016г., постановено по
търг. д. №26/2015г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора.
С атакувания съдебен акт, в
производство по чл.29 от ЗТР, е признато за установено по отношение на „В.“
ЕООД, ЕИК ... по исковете, предявени от Е.Й.М., с ЕГН **********, чрез майка й
и законен представител С.С.Н., че са несъществуващи вписаните по партидата на „В.“
ЕООД, ЕИК ... в търговския регистър обстоятелства, както следва: с
вписване №... на АВ - Търговски регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с
което е вписано прекратяване на участието във „В.“ ЕООД на починалия едноличен
собственик на капитала Й.М.М., ЕГН **********, продължаване дейността на „В.“
ЕООД от неговата майка и законен наследник Б.А.Б., ЕГН **********,
конституирането й като едноличен собственик на капитала на „В.“ ЕООД и
назначаването й като управител на „В.“ ЕООД; с вписване № ... на АВ -
Търговски регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с което е вписана продажба на 80
дружествени дяла, всеки един на стойност 50лв. или общо 4 000лв.,
представляващи 80% от капитала на „В.“ ЕООД, от Б.А.Б. на Е.К.М., след която
продажба купувачът е придобил целия капитал на „В.“ ЕООД; с вписване №... на АВ -
Търговски регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с което е вписана продажба на 80
от 100 дружествени дяла, с номинална стойност от 50лв. всеки, от Е.К.М. на В.И.Е.,
ЕГН **********, които дялове са били собственост на починалия Й.М.М..
В жалбата се сочат на първо място
на основания за недопустимост на обжалваното решение, поради липсата на правен
интерес от упражнената искова защита, по която е постановен съдебният акт.
Същото становище се поддържа и при повторното разглеждане на дерото. Изложени
са и подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се
същото да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск и производството
по делото да бъде прекратено. Евентуално се моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна Е.Й.М., с ЕГН
**********, чрез майка й и законен представител С.С.Н. в представения отговор
оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски.
По повод отмяната на съдебния акт
на ПАС постановен при първоначалното разглеждане на делото на практика е налице
висящност и относно постъпилата въззивна частна жалба от ответника в
първоинстанционното производство против
определение №420/11.04.2017г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. С
обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ответника от
01.02.2017г. за допълване, евентуално - за изменение на Решение
№386/14.12.2016г., постановено по търг.
дело №26/15г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта за разноските.
Изложени са съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се
неговата отмяна и постановяване на определение, с което се уважи молбата за
изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната частна жалба от насрещната страна.
Въззивната жалба и въззивната
частна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок и от
надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като
съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл.269, чл.270 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Ищецът в първоинстанционното
производство, въззиваема страна в настоящето – Е.Й.М., с ЕГН ********** –
малолетна, действаща чрез майка си и законен представител С.С.Н., е изложил
твърдения, че с вписване №...; вписване № ... и вписване №... на АВ - Търговски
регистър по партидата на „В.“ ЕООД, ЕИК ... – е вписано несъществуващо
обстоятелство.
С вписване №... на АВ - Търговски
регистър по партидата на „В.“ ЕООД е вписано прекратяване на участието в
дружеството на починалия едноличен собственик на капитала Й.М.М., ЕГН **********
и продължаване дейността на дружеството, като неговата майка - Б.А.Б., ЕГН **********,
твърдейки че е наследник на починалия, се конституира като едноличен собственик
на капитала и като управител на дружеството. Поддържа, че лицето Б.Б.не е била
наследник на починалия и поради това няма права да извършва гореописаните действия.
По силата на съдебно решение №5751/29.07.2014г., по описа на СГС, постановено
по гр.д. №228/2013г. и влязло в сила на 28.08.2014г., е признато за установено
на основание чл.72 ал.2 във вр. с чл.69 от СК, че детето Е.Й.М., ЕГН **********,
е зачената и произхожда от бащата Й.М.М., ЕГН **********, починал на дата
22.08.2012г. и по тази причина е единствен наследник на починалия съдружник Й.М.-
съгласно Удостоверение за наследници изх. №1811/03.10.2014г. на СО - Район „В.“.
С вписване №... на АВ - Търговски
регистър по партидата на „В.“ ЕООД е вписано продажба на 80 дружествени дяла,
всеки един на стойност 50лв. или общо 4 000лв., представляващи 80% от капитала
на дружеството от Б.А.Б. на Е.К.М., ЕГН **********, след която продажба
купувачът е придобил целия капитал на „В.“ ЕООД, тъй като преди това е вписано
придобиване на 20% от дружествените дялове от Е.М. по силата на завещание от
починалия Й.М.. Поддържа, че тази продажба е недействителна спрямо ищеца -
собственик, защото продавачът не е бил собственик на дружествените дялове и
поради това същият не може да прехвърли собственост на купувача.
С вписване №... на АВ - Търговски
регистър по партидата на „В.“ ЕООД е вписано продажба на 80 от 100 дружествени
дяла, с номинална стойност от 50лв. всеки, от Е.К.М. на В.И.Е., които дялове са
били собственост на починалия Й.М.М.. Поддържа, че продавачът не е бил
собственик на тези дружествени дялове и същите са прехвърлени без правно
основание.
При условията на евентуалност, на
основание същите обстоятелства по всеки от посочените три обективно съединени
иска, са предявени искове по чл.29 ал.1, предл.1 от ЗТР и чл.29 ал.1, предл.2
от ЗТР, установяване нищожността или недопустимостта на горепосочените
вписвания.
С депозирания в
първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба и отговор на допълнителната
искова молба ответникът „В.“ ЕООД възразява по допустимостта и основателността
на така предявените искове.
Производството е приключило с
атакуваното решение, с която първоинсатнционният съд е уважил трите главни иска
по чл.29 от ЗТР, като
е признато за установено по отношение на ответника, по исковете предявени от Е.Й.М.,
с ЕГН **********, чрез майка й и законен представител С.С.Н., че са
несъществуващи вписаните по партидата на „В.“ ЕООД, ЕИК ... в търговския регистър
обстоятелства, както следва: с вписване №... на АВ - Търговски
регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с което е вписано прекратяване на участието
във „В.“ ЕООД на починалия едноличен собственик на капитала Й.М.М., ЕГН **********,
продължаване дейността на „В.“ ЕООД от неговата майка и законен наследник Б.А.Б.,
ЕГН **********, конституирането й като едноличен собственик на капитала на „В.“
ЕООД и назначаването й като управител на „В.“ ЕООД; с вписване № ... на АВ -
Търговски регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с което е вписана продажба на 80
дружествени дяла, всеки един на стойност 50лв. или общо 4 000лв.,
представляващи 80% от капитала на „В.“ ЕООД, от Б.А.Б. на Е.К.М., след която
продажба купувачът е придобил целия капитал на „В.“ ЕООД; с вписване №... на АВ -
Търговски регистър по партидата на „В.“ ЕООД, с което е вписана продажба на 80
от 100 дружествени дяла, с номинална стойност от 50лв. всеки, от Е.К.М. на В.И.Е.,
ЕГН **********, които дялове са били собственост на починалия Й.М.М..
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт,
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В
случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото
не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и
тези предпоставки не са налице. Очевидно настоящата
инстанция не може да неглижира мнението на ВКС на РБ дадено в решение № 51 от
05.12.2019г. постановено по т. дело № 949/2018г. по описа на ВКС на РБ, ТК,
Второ отделение, с което е отменено постановеното решение № 305 от 09.11.2017г.
по в.т.д.№ 466/2017г. на Апелативен Съд Пловдив и е върнато делото на същия съд
за разглеждане от друг състав. В същото изрично е прието, че ищцата инициирала
производството има правен интерес от провежданата защита на имуществените си
права, като съдът не би могъл да вземе под внимание аргументите изложени от
жалбоподателя във въззивната жалба и поддържани от него и при повторното
разглеждане на делото. Т.е. очевидно се касае за допустими искове.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение
на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да
бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма
и когато се следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото.
По фактите липсва формиран правен спор. Ясно е, че към смъртта на Й.М.М. на
23.08.2012г., като единствен негов законен наследник се е легитимирала неговата
майка Б.А.Б., която е инициирала поредицата от взаимосвързани правни действия,
които са довели до обективирането на вписванията в ТР, които се атакуват в
настоящото производство. Също така не се спори, че с влязло в сила решение №
5751 от 29.07.2014г. постановено по гр.д. № 228/2013г. по описа на СГС в производство по чл.72, ал.2 от СК е
признато за установено, че ищцата в настоящия процес е зачената и произхожда от
починалия М., поради което и очевидно същата е единствен негов наследник.
Принципно очертаната фактическа обстановка, при установеното наличие от правен
интерес от провежданата защита, не би могла да мотивира друг извод освен, че
действително са налице вписвания на несъществуващи обстоятелства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира
и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите на обжалваното решение.
По повод възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че в случая
главните искове материализират твърдения за наличие на вписани несъществуващи
обстоятелства, т.е. на решения на волеобразуващия орган на дружеството, които
на практика не са били взети.
Съобразно съдържанието на ТР № 1/2002г. по описа на ВКС несъществуващо
обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за
което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени
пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение. Също така на второ място
се сочи, че неистинско е и отразяването в регистър на дадено обстоятелство, без
да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от
съдържанието му. Съдържанието на изложеното становище по фактите в исковата
молба несъмнено води на извод, че ищцовата страна твърди наличието на първата
хипотеза, при която е налице отразяване на несъществуващо обстоятелство поради
факта, че решенията на волеобразуващия орган не са били взети от лице имащо
възможност на волеизявява, като едноличен собственик на капитала. По делото не
са въвеждани факти, че е налице отразяване без да е издаден регистърен акт или
в отклонение от съдържанието му. Наред с това несъмнено ищецът би могъл да
провежда защита по реда на чл.29 от ЗТР, при дадена възможност да установява
несъществуване на вписано обстоятелство. Прочита, който се прави на ТР във
въззивната жалба не отговаря на съдържанието на посочения съдебен акт.
Действително в същото решение се сочи, че нищожността на удостоверяването също следва да бъде установена по исков ред, но това касае втората хипотеза, а именно относно неистинско отразяването
в регистър на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно
решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Наред с това следва да
се отбележи, че използвания израз „нищожно“ е употребен аналогично на
„несъществуващо обстоятелство“, като не се касае до необходимост да се завежда
някакво отделно исково производство, предхождащо защитата за установяване на
вписване на несъществуващо обстоятелство. В крайна сметка нищожният акт по
принцип се приема, че не съществува, като употребения израз в ТР № 1/2002г.
няма как да обоснове необходимост от някакъв друг съдебен процес.
Също с оглед съдържанието на виззивната жалба следва да се поясни, че
провежданата защита е против дружеството, като съобразно съдържанието на ТР №
1/ 2002г. вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие
по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му
при условията на чл. 493 ГПК, но за същия
период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Независимо, че изрично не е указано в ТР следва да се приеме, съобразно
фактическата обстановка, че при наличието на несъществуващо обстоятелство
вписването няма действие и спрямо самото дружество. Т.е. тук не стои на въпрос
обстоятелството дали вписването има отношение спрямо третите добросъвестни
лица. Провежданата защита има друг целен правен ефект, като в усмотрението на
ищеца е да инициира настоящия спор, за да охрани своите накърнени имуществени
права спрямо юридическото лице, на което наследодателят му е бил едноличен собственик
на капитала. Права против трети лица не се упражняват в процеса, поради което и
е безпредметно да се обсъжда този правен въпрос. Наличната по делото фактическа
обстановка, освен това не повдига правния въпрос дали самите договори за
продажба на дружествени дялове са прогласени за нищожни, каквито са твърденията
във въззивната жалба.
На практика има наличие на невзети решения, които са отразени като взети в
ТР. Принципно манифестираните от ищцата права, като наследник на починалия си
баща, при проведена успешна защита по иск по чл.72, ал.2 от СК, следва да се
съобразяват от откриване на наследството, независимо, че претенцията е
предявена от Е.М. след това. Субективните права, които ищецът по един иск
материализира в процеса не следва да се приемат за установени със съдебното
решение и занапред, а напротив същите се констатират като съществуващи от
самото им възникване. Ето защо и съдебното решение, с което се установява
произхода на ищцата следва да се приема за факт с правно значение към момента
на откриване на наследството. С оглед на това и решенията и разпорежданията с
дяловете, които са взети от майката на починалия, като ЕСК не произвеждат
целения с тях правен ефект, което рефлектира и на взетите впоследствие решения
и разпореждания, от гледна точка на вписванията в регистъра и действието на
тези вписвания спрямо дружеството и неговите членове.
По подадената въззивна частна
жалба по чл.248 ал.3 от ГПК:
С определение №420/11.04.2017г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, е
оставена без уважение молбата на „В.” ЕООД от 01.02.2017г. за допълване,
евентуално - за изменение на Решение №386/14.12.2016г., постановено по търг. дело №26/15г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, в частта за разноските - по съображения за
уважаване на предявените главни искове. С оглед изхода от спора пред двете
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Следва
по принцип при този изход от спора жалбоподателят да понесе сторените от
въззиваемата страна разноски. Искане в тази посока обаче не се установява да е
било направено от въззиваемата страна, нито са представени доказателства за
сторени разноски пред въззивната инстанция.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №386/14.12.2016г., постановено по търг. д.
№26/2015г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора.
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.