Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5223 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.11.2019
г. по гр.дело № 2399/19 г., СРС, І ГО, 159 с-в е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** Б срещу Й.И.Б., ЕГН
**********, с адрес ***/В.И./, бл.*******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Й.И.Б. ***
ЕАД сумата от 970,53 лв., представляваща стойността на топлинни услуги
за периода от м.08.2015 г. - м.04.2017 г., както и главница в размер на 27,50
лв. за извършено дялово разпределение за същия период за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл.*******,
аб.№ 239006, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението -12.09.2018
г., до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.09.2018
г. по ч.гр.д. № 59680/2018 г. по описа на СРС, 159 състав, като е отхвърлил исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1129,53 лв. за топлинна енергия и
за периода 01.05.2015 г. - м.07.2015 г., като погасен по давност и иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 165,60 лв. за
периода от 15.9.2016 г. до 29.08.2018 г. и за мораторна
лихва в размер на 5,12 лв. за периода от 15.09.2016 г.
до 29.08.2018 г. върху главницата за дялово разпределение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.И.Б., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** 23 Б, сумата 508,54 лв., представляваща сторени
разноски в производството пред първата инстанция и сумата 57,54 лв. сторени
разноски в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
Й.И.Б., ЕГН **********, с
адрес *** в частта, в която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******
срещу Й.И.Б., ЕГН
**********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че Й.И.Б. *** ЕАД сумата от 970,53 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.08.2015 г. - м.04.2017 г., както
и главница в размер на 27,50 лв. за извършено дялово
разпределение за същия период за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл.*******, аб.№ 239006, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението -12.09.2018 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. №
59680/2018 г. по описа на СРС, 159 състав, както и в частта на присъдените
разноски в полза на ищеца, с мотиви, изложени в жалбата, а именно, че липсва
облигационна връзка между страните, тъй като липсват доказателства за
собственост на имота и съдът абсурдно е приел, че „ищецът е потребител на ТЕ“,
че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като не ищецът, а друга
фирма води отчетността за дяловото разпределение, че съдът неправилно е осъдил
ответницата за дължимостта на лихвите, след като ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че по
делото не са представени доказателства за въвеждането на експлоатация на АС, че
със сумите за връщане от ищеца били прихванати стари задължения извън процесния
период,че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители, че вещото лице по СТЕ е преписало данни от
документите на ищеца и не е направило какъвто и да е “независим опит да докаже
потребена енергия“. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част.
Въззиваемото
дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** 23 Б оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, включително и
тези депозирани в закрито заседание от 27.10.2020 г. и 02.11.2020 г., приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Й.И.Б., ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответникът в качеството си на потребител на
топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ за следните суми: за
сумата от 1129,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва от
12.9.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 165,6 лв.
за периода от 15.9.2016 г. до 29.8.2018 г., сумата от 27,5 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до
30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,12 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 29.8.2018 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и
размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило
становище по предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото нотариален акт № 69, том IV, дело № 600/2006 г. се установява, че Й.И.Б. е продала
на 18.12.2006 г. на В.Ц.Ц.процесния недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“Света Троица“-стар „В.И.“, бл.*******, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него. Ето защо,
следва да се приеме, че ответникът, като вещен ползвател със запазено пожизнено правно на ползване, се
явява потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., като исковият период обхваща времето от м.05.2015г. до м.04.2017г. По смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото СТЕ се
установява какво е количеството потребена ТЕ и БГВ, както и, че при отчитането
на стойностите са спазени законовите изисквания. Вещото лице е посочило, че
показанията се отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал",
с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. За процесния период
м.5.2015 г. до м.4.2017 г. ФДР е отчитала водомера в имота. По време на
отчетите са попълнени и документите за главен отчет, които са подписани от
потребител. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани
отоплителни тела, респ. не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва
топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Относно
топлинната енергия отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че
процесният имот е с отоплям обем по проект 151 m3, съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на
домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия
отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки на „Т."
ООД, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според
заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ отдадена от
сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.
ТЕ за общи части не се начислява. За периода м.5.2015 г. до м.4.2017 г.
количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено
от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба №
16-334.
При тези данни неоснователни се явяват развитите доводи, че вещото лице по СТЕ е
преписало данни от документите на ищеца и не е направило какъвто и да е
“независим опит да докаже потребена енергия“. Преди всичко следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че задачата на вещото лице не е да „доказва“
потребената ТЕ, а да установява размера на същата, нещо което е сторено по
делото.
Развитите доводи от жалбоподателката сочат на „взаимстване“ от т.н.
бланкови жалби, като част от тези доводи нямат никаква връзка с настоящето
производство. Например, в жалбата се твърди, че съдът абсурдно е приел, че „ищецът е
потребител на ТЕ“, но не ищецът, а ответницата е потребител на ТЕ, че съдът
неправилно е осъдил ответницата за дължимостта на лихвите, след като ищецът не
е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, а това е точно обратното. Съдът е посочил точно обстоятелството,
че липсват данни за датата на публикуване на общата фактура и е отхвърлил
изцяло иска за заплащане на обезщетение за забава върху вземанията. Сочи се още,
че със сумите за връщане от ищеца били прихванати стари задължения, но според
заключението на СТЕ и ССЕ няма извършено такова прихващане със стари
задължения.
Относно дължимостта на сумите за дялово
разпределение, които според ответника не се дължат, тъй като не ищецът, а друга
фирма води отчетността за дяловото разпределение, то настоящата инстанция
излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто
- потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за
дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се оспорва, а са и
налице писмени доказателства в тази насока.
Купувачът дължи цената на реално потребената енергия, като
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират окончателна
стойност в общи фактури, издадени за всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за отопление, която включва
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване
на топла вода, както и топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/. При определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия, след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. За определяне размера на
дължимата цена настоящата инстанция също кредитира заключенията/основно и
допълнително/ на съдебно-техническата
експертиза, отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период и според която размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия, възлиза на 1154,69 лв., която е сума по-висока от претендирания от
ищеца размер.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.11.2019 г. по гр.дело № 2399/2019
г. на СРС, І ГО, 159 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.