Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч, 11.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Дарина Петрова, като изслуша
докладваното от председателя в.гр.д.№510/2018г. по описа на Окръжен съд - Ловеч
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №302 от 27.06.2018г.,
постановено по гр.д.№728/2015г. Районен съд - Ловеч е признал за установено по отношение на П.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, че „ИВСИС-08“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Плевен, ж. к.
„Сторгозия“, бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 61, представлявано от С.Т.Б.има вземания
в размер на 2 797.35 лева - цена по договор за възлагане и извършване
добив на дървесина от 08.05.2013 г., по който са издадени фактури
№79/29.11.2013г. за сумата от 1 329.35 лева и №83/20.12.2013 г. за сумата
от 1 468.00 лева, ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до изплащане
на вземането, 307.32 лева обезщетение за забава върху сумата от 2 797.35 лева,
от която 149.78 лева върху вземането по фактура от 29.11.2013 г. в размер на 1 329.35
лева за периода 21.12.2013г. до 29.01.2018г. и 157.45 лева върху вземането по
фактура от 20.12.2013 г. в размер на 1 468.00 лева за периода 10.01.2014г.
до 29.01.2015 г., предмет на издадена Заповед №25 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2015г. по ч.гр.д.№59/2015 г. на РС - Троян, като отхвърлил иса за установяване на
вземане за заплащане на обезщетение за забава за горницата до сумата от 314.72
лева. Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.К.Б., ЕГН ********** да заплати
на „ИВСИС-08“ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 2 409.13 лева - сторени разноски в настоящото производството и в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Осъдил на основание чл.78,
ал.3 ГПК „ИВСИС-08“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П.К.Б., ЕГН ********** сумата
от 0.68 лева - сторени разноски според отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба
против така постановеното решение е постъпила от П.К.Б., ЕГН **********, в
която сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При
настоящето производство с правно основание чл.422 от ГПК ищецът е следвало да
установи обстоятелствата, които е твърдял в подаденото заявление по чл.410 от ГПК. В заявлението
като основание за издаване на заповедта са посочени две фактури, но той не се е
задължавал по фактури, които никога не са му представени и да е подписвал. В
исковата молба е изложено, че задължението е по договор №3 от 08.05.2013
година. Възразява, че направените от първоинстанционния съд изводи не са
съобразени с императивната разпоредба на
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК – въз основа на престъпно обстоятелство е прието, че
той е издал три фактури по процесния договор. Така също въззивникът твърди, че
са допуснати съществени процесуални нарушения по присъединяването на дела, при
които той от ищец се е превърнал в ответник и РС – Ловеч е приел за доказани
фактите за получаване на дървесина,
различни от тези приети от РС – Плевен по гр.д.№381/2017 година.
По съществото на спора моли да се съобрази, че е приета погрешна фактическа
обстановка, като са направени произволни констатации относно направен превод от банков клон в
гр.Плевен и че той е продавал дървесина, тъй като е вписан в превозните билети
за продавач, но той не е и виждал тези
превозни билети. За разлика от твърдяното в исковата молба, че дървесината му е
предадена на два пъти първоинстанционният съд произволно е направил извода, че
дървесината му е предавана на порции с приемо-предавателни протоколи.
По отношение на направеното оспорване на представените от ищеца два
приемо-предавателни протоколи, още с отговора на исковата молба е направил
оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, но съдът въобще не се е произнесъл по
това искане. Твърди, че дървесина не му е предавана и затова искът следва да
бъде отхвърлен.
С въззивната жалба е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на
решението. Твърди, че има наложен запор на пенсията и получава единствено 510.00 лева, като следва да се има
предвид, че той е възрастен човек и се намира в крайно тежко здравословно
състояние.
Към въззивната жалба е приложено удостоверение за декларирани данни с
изх.№********** от 25.06.2018г. на Община Угърчин и запорно съобщение с
изх.№8446 от 13.04.2018г. по изп.д.№20188790401127 на ЧСИ В.П. *** действие ОС
– Ловеч.
С допълнителна молба П.К.Б. моли във въззивна инстанция да бъде допуснат
като свидетел И.И.Д.с адрес с.Малиново област Ловеч, който през 2013г. е
работил заедно с И. М.И.и е съставил превозните билети и маркирал дървесината,
който е разпитван само в досъдебното производство.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от
„ИВСИС-08”ЕООД, ЕИК ********* е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
счита същата за неоснователна.
Направеното от въззивника възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение е неправилно, тъй като и в
заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба се сочи вземане в размер на
2 797.35 лева – неизпълнено задължение по фактура №79 от 29.11.2013г. и по
фактура №83 от 20.12.2013г., ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до
изплащането й, както и 314.72 лева обезщетение за забава за периода от
21.12.2015г. до 28.01.2015г. и сторените в заповедното производство разноски.
По наведените доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при разделянето на насрещния иск от основания
иск, счита, че настоящата инстанция следва да съобрази приложеното към делото
определение на ВКС, с което е прието за законосъобразно извършеното от
първоинстанционния съд разделяне на двете производства.
Относно направените възражения,
че не той е внесъл пари в банкова
сметка, ***, който е неотносим към спора, тъй като тези средства не са предмет
на обсъждане в настоящия случай. В хода на производството пред
първоинстанционния съд П.Б. не е спорил, че добива на дървесина до временен
склад е извършено от „ИВСИС-08”ЕООД, както и че тази услуга е останала
неизплатена. Единственото твърдение е било, че
дървесината е извозена от трето лице, но по делото не са привлечени трети
лица като ответници, нито е предявен иск за прихващане на две насрещни
вземания, за да бъде изследван въпросът кой, кога и при какви обстоятелства е
извозвал дървесината от сечището и кой е извършил продажбата на тази дървесина.
При изложените доводи моли да се
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се потвърди решението на РС –
Ловеч. Моли и за сторените в въззивната инстанция разноски.
С Определение №798 от
06.11.2018г. съдът е оставил без уважение направеното във въззивната жалба
искане за допускане до разпит на свидетел, като приел,че не са налице условията
на чл.266, ал.3 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът се
явява лично поддържа въззивната жалба с изложените в същата доводи.
Въззиваемото дружество не се
представлява. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, събраните от
районния съд доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
– Ловеч се е произнесъл по обективно съединени искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След подадено в срок възражение
срещу Заповед № 25 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 30.01.2015г. по ч.гр.д.№ 59/2015г. на РС - Троян,
са предявени искове за установяване на
вземанията по заповедта. Районен съд – Ловеч е сезиран с искова молба подадена
от „ИВСИС-08“ ЕООД, ЕИК ********* против на П.К.Б., ЕГН **********, за
установяване на следните вземания: за сумата от 2 797.35 лева – вземане по
договор за сеч и извод, за които са издадени фактура №79/29.11.2013г. и фактура
№83/20.12.2013г., за сумата 314.72 лева – обезщетение за забава за периода
21.12.2013г. до 28.01.2015г., ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до
изплащане на вземането, като и за разноските по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.05.2013г.
с ответника е сключен договор по силата, на който той се задължил за извърши
сеч от имот №75054.266.12, находящ се в землището на гр.Угърчин и да извози
дървесината до временен склад, където я маркира, за което ответникът да му
заплати сума в размер на 10.00 лева с
ДДС за всеки 1 куб.м, след подписване на приемо-предевателен протокол. Сочи, че
на 29.11.2013г. ответникът приел от временен склад 132.94 пл. куб.м дървесина,
за което подписал протокол и се задължил да заплати сумата от 1 329.35 лева,
като му издал фактура от същата дата. На 20.12.2013г. ответникът приел от
временен склад 146.8 пл. куб.м дървесина, за което подписал протокол и се задължил
да заплати сумата от 1 468.00 лева, за което му издал фактура от същата
дата. За забава на плащанията претендира и мораторна лихва в размер на сумата
от 314.72 лева за периода 21.12.2013г. до 28.01.2015 година.
В срока за отговор ответникът не оспорва, че в
имот № 75054.266.12, находящ се в землището на гр.Угърчин, е проведена сеч,
както и за това че е предоставил правото на И. М.И.да се
снабди с нужните документи в хода на провеждане на сечта, но че уговорката с
ищеца била той да проведе сеч в 11 дка от имота, целия с площ от 43.010 дка, да
добие правата върху добитата дървесина и да му заплати 8 000.00 лева,
представляващи стойността на дървесината, като по сделката е получил
изпълнение. Ответникът оспорва да е получил дървесината по приложените по
делото приемо-предавателни протоколи, които е подписал.
С обжалваното решение Районен съд – Ловеч е уважил
предявените искове, като приел, че между страните е сключен договор за
изработка, по силата на който ответникът възложил на ищеца да проведе сеч и
извоз в горски имот, находящ се в землището на гр. Угърчин срещу заплащане на
възнаграждение от 10.00 лв. с ДДС за 1 куб.м дървесина в стоящо положение в
срок до 20 дни от приемането на работа с приемо-предавателни протоколи. По
първото позволително ответникът е сключил договор с лесовъд, който да го снабди
с нужните документи за провеждане на сечта и контролира провеждането й, а по
второто позволително ищецът чрез %ИВСИС-08”ЕООД е сключил договора със същия
лесовъд за същата дейност. По първото позволително сечта е проведена от ищеца и
са добити 154.1 куб.м дърва за огрев, които са експедирани от сечището и
доставени на крайни потребители, за което са съставени превозни билети. Дървата
за огрев са изведени от сечището в периода 27.05.2013 г. до 08.06.2013 г., като
След преценка на събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните, настоящата инстанция намира, че Районен съд
– Ловеч е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено. Първоинстанционният съд пълно и всестранно е изяснил спора от
фактическа страна, като Окръжен съд – Ловеч изцяло споделя мотивите изложени в
обжалваното решение и правните изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – първоинстанционният
съд да се е произнесъл по искова молба, с която ищецът претендира да се признае за установено, че
има вземане на основание, което е различно от основанието посочено в
заявлението по чл.410 от ГПК. Както в исковата молба, така и в заповедното
производство ищецът претендира вземане в общ размер на 2 797.35 лева –
цена по договор за възлагане и извършване на сеч и извоз на дървесина сключен
на 08.05.2013г. по издадени, но неплатени фактури №79/29.11.2013г. за сумата от
1 329.35 лева и №83/20.12.2013г. за сумата от 1 468.00 лева, ведно
със законната лихва от 29.01.2015 г. до изплащане на вземането, 307.32 лева обезщетение
за забава върху сумата от 2 797.35 лева за периода 21.12.2013г. до датата
на подаване на заявлението - 29.01.2015
година.
По отношение на направеното оплакване, че първоинстанционният
съд е приел, че от негова страна е предложено изпълнение и на 08.07.2013г. той
е превел по сметка на „ИВСИС-08”ЕООД в „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата
1 541.00 лева с ДДС, с посочено във фактурата основание превоз и извоз по
договор на 154.10 куб.м, без да бъде
съобразено, че е доказано, че превода не е извършен от него, Районен съд –
Ловеч изрично е посочил, че това изпълнение не е предмет на настоящето
производство. Превода се отнася за първото позволително.
Възражението, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, като в производството по гр.д.№589/2015г. на РС – Ловеч
е постановено да се раздели производството, като неправилно и насрещната искова
молба подадена от П.Б. срещу „ИВСИС-08”ЕООД служебно е изпратена в
регистратурата на съда и е образувано ново производство, е било предмет на
разглеждане по гр.д.№492/2015г. на Окръжен съд – Ловеч. Подадената частна жалба
е оставена без уважение, като въззивната инстанция е приела, че постановения от
Районен съд – Ловеч съдебен акт е законосъобразен и е спазена разпоредбата на
чл.105 и чл.118, ал.2 от ГПК.
Неоснователен е и
доводът, че вещото лице е следвало да установи кой е продал процесната
дървесина, тъй като се касае за правен извод
и въз основа на приложените към делото доказателства първоинстанционният
съд е стигнал до верния извод, че превозните билети са издадени на името на
ответника П.Б., както и РКО, с които в полза на И. М., като представител на П.Б.,
са заплатени и суми, което е видно от събраните по делото доказателства - Прокурорска
преписка №2018/2014 г. на РП – Ловеч. Извън предмета на спора са фактите
касаещи взаимоотношенията между въззивника и И. М.– отчел ли е последния
получените суми по РКО. Настоящият спор касае договорната връзка между ищеца и
ответника възникнала по Договор №3 за възлагане на изпълнение сключен на
08.05.2013 година. От страна на въззивника са предявени искове с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, че договорът е нищожен поради липса на съгласие и
при условията на евентуалност - иск с
правно основание чл.27 от ЗЗД за унищожаване на сключения договор, като сключен
при измама, като с влязло в сила Решение №1930/16.11.2017г. по гр.д.№381/2017г.
на Районен съд - Плевен исковете са отхвърлени.
Неоснователни са и оплакванията,
че първоинстанционният съд приел, че на дати 29.11.2013г. и на 20.12.2013г. на
ответника-въззивник е предадена дървесината. В изложената от първоинстанционният
съд фактическа обстановка подробно са изложени фактите относно издадените
позволителни сеч, превозните билети с които е извозена добитата дървесина и
съставените за това протоколи. Изрично в мотивите съдът е посочил, че „...Протоколите
за предаване от 29.11.2013г. и от 20.12.2013г. са съставени постфактум”. Следва
да бъде отбелязано, че при направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК,
тежестта на доказване е била на въззивника, чийто подпис е положен под
протоколите, но в тази насока няма ангажирани доказателства, нещо повече
въззивникът не възразява че подписите са положени от него.
При гореизложеното съдът приема, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на
процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените
за тази инстанция разноски в размер на 400.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№302 от 27.06.2018г., постановено по гр.д.№728/2015г. на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА П.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ИВСИС-08“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл.51, вх.Г, ет.3,
ап.61, представлявано от С.Т.Б.сумата от 400.00 /читиристотин/ лева
представляваща разноски за въззивна инстанция
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.