Р Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. София, …..07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Г
въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 9446 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение, постановено на 07.10.2016 г. по гр. дело № 8393/2015 г. по описа
на Софийски районен съд (СРС), II-ро ГО, 58-ми състав, са отхвърлени изцяло като
неоснователни предявените от „Д.0.“ ЕООД срещу „В.Л.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 852,00 лева, представляваща
платена от ищеца на ответника сума на отпаднало основание; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4446,74 лева,
представляваща продажна цена на 250 броя опаковки от хранителни добавки
„Антиоксидант Биовита“; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 357,48 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършено
блистериране.
Ищецът по делото – „Д.0.“ ЕООД – е обжалвал в цялост като неправилен първоинстанционния
съдебен акт поради постановяването му при съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя, погрешните изводи на районния съд били резултат от
неоснователния отказ на същия да допусне събирането на своевременно заявени
доказателствени искания. Твърди се, че по този начин била възпрепятсвана
възможността ищецът да докаже основателността на предявените искове,
установявайки наличието на договор за продажба между страните и неизпълнените
по него задължения от ответната страна. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване в цялост на предявените осъдителни искове.
От въззиваемата страна в производството – ответникът „В.Л.“ ЕООД – е постъпил
отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Според
изложеното от ответника-въззиваем, заявените от ищеца фактически обстоятелства относно
процесните договорни правоотношения между страните са неверни, тъй като именно
последният бил неизправна страна по същите, а спрямо него ответното дружество нямало
неизпълнени задължения. В отговора на въззивната жалба са развити подробни
доводи в подкрепа на тези твърдения.
Двете страни по делото са заявили доказателствени искания пред въззивната
инстанция, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, като с Определение № 821 от
12.01.2018 г. въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, а останалите искания на страните по доказателствата са оставени без
уважение.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като относно релевираните в подадената жалба
доводи за неправилност, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните в производството, че между тях е съществувало
правоотношение, възникнало по силата на договор от 02.06.2014 г. за доставка,
опаковка и продажба на хранителни добавки.
По делото са
представени 2 броя фактури, съставени от „В.Л.“ ЕООД с получател „Д.0.“
ЕООД, подписани от дружеството-доставчик, както следва: 1/ фактура № 208 от
01.08.2014 г. за сумата от 360,00 лева с ДДС с посочен вид на стоката/услугата
„50 % за дизайн на опак., лист. и щанца на 2 нови прод.“; 2/ фактура № 209 от
01.08.2014 г. за сумата от 492,00 лева с ДДС с посочен вид на стоката/услугата
„Инструкция за употреба с/но оферта“. Представено е и преводно нареждане за
извършен кредитен превод на 05.08.2014 г. за сумата от 9996,00 лева от „Д.0.“
ЕООД в полза на „В.Л.“ ЕООД, в което като основание за плащане е
посочено „Плащане по ф-ри 209, 206, 207, 208 от 01.08.2014 год.“. Съгласно
Кредитно известие № 227 от 03.10.2014 г., издадено и подписано от „В.Л.“ ЕООД с получател „Д.0.“
ЕООД, е сторнирана сума в размер на 852,00 лева с ДДС, като е посочено, че същата
се отнася към фактури № 208 и № 209 от 01.08.2014 г.
В хода на
първоинстанционното производство са представени 2 броя двустранно подписани
фактури, съставени от „Д.0.“ ЕООД с получател „В.Л.“
ЕООД, както следва: 1/ фактура
№ 2754 от 03.10.2014 г. за сумата от 4446,74 лева с ДДС с вид на
стоката/услугата „Биовита антиоксидант (30 капсули)“, като е отбелязано, че фактурата
е издадена за 250 броя от посочената стока с единична цена 19,75 лева на обща
стойност 4937,50 лева и с приспадната търговска отстъпка съгласно договор в
размер на 1231,88 лева; 2/ фактура № 2763 от 27.10.2014 г. за сумата от 357,48
лева с ДДС с вид на стоката/услугата „Блистериране на капсули 10 броя в
блистер“, като е отбелязано, че фактурата е издадена за блистерирането на 3310
броя капсули при единична цена от 0,09 лева.
По делото е
представен и Приемо-предавателен протокол № 1 от 07.10.2014 г., двустранно
подписан от страните, съгласно който представител на „В.Л.“ ЕООД е предал на представител на „Д.0.“ ЕООД описаните в протокола стоки,
като в същия е посочено, че стоки под № 14 и № 15 в протокола (Antioxidant 30 cps doza) са предадени без етикет и
памук, и с нарушена капачка.
В хода на
въззивното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, съгласно заключението по която процесните фактури са осчетоводени
в счетоводствата и на двете дружества и за тях е ползван пълен данъчен кредит,
като същите, както и процесното кредитно известие, са посочени в дневниците на
покупките и на продажбите на дружествата. Според вещото лице, в счетоводствата
на страните няма осчетоводено плащане по фактура № 2754/03.10.2014 г. за сумата
от 4446,74 лева, но в счетоводството на „Д.0.“ ЕООД има осчетоводено плащане в
брой по фактура № 2463/27.10.2014 г. на сумата от 357,48 лева.
От правна страна:
СРС, II-ро ГО, 58-ми състав, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 852,00 лева, представляваща авансово платена от
ищеца на ответника сума на отпаднало основание – неизпълнение на задължение за
изготвяне на дизайн на опаковки, листовки и щанца на 2 нови продукта, както и
на инструкция за употреба; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4446,74 лева, представляваща продажна цена на 250 броя
опаковки от хранителни добавки „Антиоксидант Биовита“; иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 357,48 лева, представляваща обезщетение
за неизпълнение на договорно задължение за блистериране. Следва изрично да се
посочи, че сумата от 357,48 лева е претендирана от ищеца именно като
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, а не като дължимо
възнаграждение, както е приел районният съд. Съгласно твърденията в исковата
молба и в молбата-уточнение, депозирана от ищеца след указания на въззивния съд
по чл. 129, ал. 4 ГПК, ответникът не е изпълнил свое договорно задължение за
блистериране на хранителни добавки, като поради неизпълнението му тази дейност
била извършена от ищцовото дружество. Посоченото уточнение не води до
промяна на подлежащите на доказване факти по делото, като липсва и основание за
промяна на правната квалификация на тази искова претенция.
Не е
налице спор между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че между тях има установени търговски взаимоотношения във връзка
с доставка, опаковка и продажба на хранителни добавки въз основа на договор от 02.06.2014
г. Така възникналото правоотношение представлява договор за изработка, който –
предвид качеството на страните по него – представлява търговска сделка по
смисъла на ТЗ. Именно изпълнението на поети от ответното дружество задължения
по същия е основният спорен въпрос в настоящото производство.
Съгласно
заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза,
процесните фактури и кредитно известие са надлежно осчетоводени от двете
дружества и са включени в дневниците на покупките и на продажбите, като за
същите е ползван данъчен кредит.
Непротиворечива
е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 46 от 27.03.2008 г. по т. д. №
454/2008 г., Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., Решение № 42
от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., че фактурата
може да се приеме като доказателство за
сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката, като вид на предоставената
услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните или на техните
представители, време и място на сключване на договора. Според други решения на
върховната съдебна инстанция (Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1120/2010 г., II ТО, Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II
ТО, Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, Решение № 30
от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО, Решение № 118 от 05.07.2011 г. по
т. д. № 491/2010 г. на II ТО, Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. на II ТО), фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка, като осчетоводяването им от търговското дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението
по сключения договор и доказва съществуването
на последното. Нещо повече, според приетото в Решение № 42 от 2010 г. по т. д.
№ 539/2009 г. на II ТО, Решение № 92 от 2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II ТО
и Решение № 47 от 2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е
останала неподписана за "получател" от купувача по договора за
търговска продажба, съответно – от възложителя по договор за изработка, тя може
да послужи като доказателство за възникване на отразените
в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни и е ползван данъчен кредит. В Решение № 211 от 2012 г. на ВКС
по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, е посочено още, че само по себе си отсъствието
на изискуемите от ЗСч реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана
само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с
оглед на всички доказателства по делото, включително и на предприетите
от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуващата облигационна връзка. Съгласно приетото в
посоченото решение, вписването на фактурата
в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на
стойността ѝ в справки-декларации и ползването на данъчен кредит
по нея, са обстоятелства, релевантни за възникването на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена. Същите тези действия по
отразяване на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването ѝ в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит
по същата, съответно – превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от
купувача по сметка на продавача, представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Предвид
изложеното се налага изводът, че процесните фактури № 2754/03.10.2014 г. за
сумата от 4446,74 лева и № 2463/27.10.2014 г. за сумата от 357,48 лева,
обективират валидно възникнали задължения за парични вземания в тежест на
ответника, тъй като и двете фактури са били надлежно осчетоводени от „В.Л.“ ЕООД и за тях дружеството е използвало данъчен кредит. Доколкото,
обаче, съгласно заключението на вещото лице задължението по фактура №
2463/27.10.2014 г. е погасено чрез плащане в брой, видно от отразеното в
счетоводството на ищеца, за разлика от задължението по фактура №
2754/03.10.2014 г., за погасяването на което няма доказателства по делото,
предявеният иск за заплащане на сумата от 357,48 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за
блистериране, се явява изцяло неоснователен, а искът за заплащане на сумата от
4446,74 лева, представляваща продажна цена на 250 броя опаковки от хранителни
добавки „Антиоксидант Биовита“ следва да бъде уважен до пълния му предявен
размер.
Основателна се
явява по изложените по-горе съображения и исковата претенция с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Сумата, претендирана на посоченото
основание, е обективирана като задължение в тежест на ответника в процесното
Кредитно известие № 227 от 03.10.2014 г. Издаването на същото и надлежното му
осчетоводяване, съответно – отразяване в дневниците на покупките и на
продажбите на ответника, обосновава заключението, че „В.Л.“ ЕООД, сторнирайки
сумата от 852,00 лева с ДДС, отнасяща се към фактури № 208 и № 209 от
01.08.2014 г., е признало извънсъдебно, че дължи на ищеца заплащането на тази
сума, поради неизпълнение на задълженията си по посочените фактури, за които е
получило авансово плащане, равняващо се на сторнираната сума. В подкрепа на
този извод се явяват и разпоредбите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС, съгласно които
при "разваляне на доставки" задължително се издава кредитно известие
към съответната фактура не по-късно от 5 дни от възникване на съответното
обстоятелство по ал. 1 на чл. 115 ЗДДС,
т. е. от "развалянето на доставката", като при издаване на този
първичен счетоводен документ получателят на "развалената доставка" е
длъжен да коригира размера на ползвания данъчен
кредит, съгласно чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Релевираното
от ответника относно процесното кредитно
известие възражение по чл. 301 ТЗ е изцяло неоснователно, като в хода на
производството не са събрани доказателства в подкрепа на същото. Дори да се
приеме, обаче, че кредитното известие е подписано от името на ответника от лице
без представителна власт, следва да се съобрази, че включването на същото в
регистрите по ЗДДС, отразяването му в счетоводството на дружеството и
приспадането на данъчен кредит
по него, представлява потвърждаване по смисъла на чл. 301 ТЗ на действията
на лицето, подписало без представителна власт същото (в този смисъл – Решение №
30 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО). Налице са,
следователно, предпоставките за уважаване в пълен размер на предявения иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, тъй като се установи, че авансовото заплащане от
страна на ищеца на сумата в общ размер от 852,00 лева с ДДС е извършено на
отпаднало основание – неосъществяване на договорената услуга за изготвяне на
дизайн на опаковки, листовки и щанца на 2 нови продукта, както и на инструкция
за употреба.
Въз основа на
изложеното, обжалваното решение следва да бъде частично отменено като
неправилно в частта, с която са отхвърлени искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 852,00 лева,
представляваща авансово платена от ищеца на ответника сума на отпаднало
основание – неизпълнение
на задължение за изготвяне на дизайн на опаковки, листовки и щанца на 2 нови
продукта, както и на инструкция за употреба, и искът с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4446,74 лева,
представляваща продажна цена на 250 броя опаковки от хранителни добавки
„Антиоксидант Биовита“. В частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 357,48 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за
блистериране, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед
частичната отмяна на първоинстанционното решение, същото следва да бъде
ревизирано и в частта по разноските, като в полза на „Д.0.“ ЕООД бъдат
присъдени разноски в размер на 260,31 лева, представляващи такива, сторени в
хода на производството пред СРС за заплащане на държавна такса, съобразно уважената
част от предявените искове.
Предвид изхода
на спора, разноски за тази инстанция могат да бъдат присъдени и в полза на двете
страни, но такива са претендирани само от въззивника. От дружеството е представен
списък по чл. 80 ГПК с искане за присъждане на сумата от 650,00 лева за
адвокатско възнаграждение, на сумата от 250,00 лева за депозит за изготвяне на
съдечно-счетоводна експертиза и на сумата от 113,12 лева за заплатена държавна
такса. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие с изрично
отбелязване, че уговореният адвокатски хонорар е изплатен в брой, поради което
молбата за присъждане на разноски следва да бъде уважена за сумата от общо 949,09
лева, съобразно уважената част от предявените искове.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение,
постановено на 07.10.2016 г. по гр. дело № 8393/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, II-ро ГО, 58-ми състав, в частта, с
която са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Д.0.“ ЕООД
срещу „В.Л.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 852,00 лева, представляваща авансово платена от
ищеца на ответника сума на отпаднало основание – неизпълнение на задължение за
изготвяне на дизайн на опаковки, листовки и щанца на 2 нови продукта, както и
на инструкция за употреба, и с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
4446,74 лева, представляваща продажна цена на 250 броя опаковки от
хранителни добавки „Антиоксидант Биовита“, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.0.“ ЕООД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 852,00 лева (осемстотин
петдесет и два лева), представляваща авансово платена от ищеца на ответника
сума на отпаднало основание – неизпълнение на задължение за изготвяне на дизайн на
опаковки, листовки и щанца на 2 нови продукта, както и на инструкция за
употреба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 4446,74 лева (четири хиляди
четиристотин четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща продажна цена на 250 броя опаковки от хранителни добавки
„Антиоксидант Биовита“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 07.10.2016 г. по гр. дело № 8393/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, II-ро ГО, 58-ми състав, в останалата му част, с която е отхвърлен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 357,48 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за блистериране.
ОСЪЖДА „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.0.“ ЕООД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 260,31
лева
(двеста и шестдесет лева и тридесет и една стотинки), представляващи разноски,
сторени в хода на производството пред СРС, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „В.Л.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.0.“ ЕООД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 949,09
лева
(деветстотин четиридесет и девет лева и девет стотинки), представляващи
разноски, сторени в хода на въззивното производство, съобразно уважената част
от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.