№ 332
гр. Пловдив, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500427 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Г. Б. чрез процесуалния му
представител адвокат К.П. против решение № 197/18.02.2022 г., постановено
по гр.д. № 1161/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., като по
отношение обжалването на решението в частта, в която е прекратено
производството по делото относно предявения отрицателен установителен
иск за сумите 170,50 лв. разноски в изпълнителното производство и 1 931,26
лв. разноски на взискателя, тя има характер на частна жалба. Жалбоподателят
твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и норми, тъй
като разноските, макар да не се включват в изпълнителния лист, са част от
изпълнението и размерът им и тяхната дължимост могат да бъдат установени
в исковия процес, насочен против цялото изпълнение, поради което моли да
бъде отменено решението в тази част, ведно с всички законни последици.
Ответникът по частната жалба Т. В. Б. чрез процесуалния си
представител адвокат М.Г. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я
остави бед уважение.
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
1
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Гр.д. № 1161/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. е
било образувано по предявените от В. Г. Б. против Т. В. Б. обективно
съединени искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на суми по изп.д.
№ 20215530403009 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – Стара Загора, преобразувано под № 4112/2021 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, а именно: 17 000 лв.,
представляващи неизплатена издръжка за периода 01.01.2014 г. – 28.01.2021
г., 6 156,45 лв. лихви върху главницата, 170,50 лв. разноски по
изпълнителното дело и 1 931,26 лв. разноски на взискателя.
С обжалваното решение е признато за установено, че В. Г. Б. не дължи
на Т. В. Б. сума в общ размер на 7 400 лв., от която 2 400 лв. сбор от
присъдена месечна издръжка /по 200 лв. месечно/ за периода 01.01.2014
г. - 31.12.2014 г. като погасена чрез плащане, 2 600 лв. месечна издръжка за
периода 01.01.2015 г. - 28.01.2016 г. като погасена по давност и 2 400 лв. сбор
от присъдена месечна издръжка за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. като
погасена чрез плащане, и 2 502,26 лв. начислена законна лихва върху
месечните издръжки за периодите 01.08.2014 г. - 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. -
28.01.2016 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 223/2006 г. на Районен съд - Чирпан и е
образувано изп.д. № 20215530403009 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора,
преобразувано под № 4112/2021 г. на ДСИ при РС - Пловдив, отхвърлен е
искът за главницата за разликата над 7 400 лв. до пълния предявен размер от
17 000 лв., тоест за сумата 9 600 лв., представляваща месечна издръжка за
периодите 01.02.2016 г. - 31.12.2018 г. и 01.01.2020 г. - 28.01.2021 г. и искът за
лихвата за забава за разликата над 2 502,26 лв. до пълния размер от 6 156,45
лв. върху просрочените месечни вноски за издръжка за януари 2014 г. - юли
2014 г. включително, февруари 2016 г. - декември 2018 г. включително и
01.01.2020 г. - 28.01.2021 г., производството по делото е прекратено в частта
относно предявения отрицателен установителен иск за сумите 170,50 лв.
разноски по изпълнителното дело и 1 931,26 лв. разноски на взискателя като
недопустимо, Т. В. Б. е осъдена да заплати на В. Г. Б. 945 лв. разноски по
делото съобразно уважената част на исковете и В. Г. Б. е осъден да заплати на
2
Т. В. Б. 392 лв. разноски за производството.
Процесуалният въпрос, който трябва да се разгледа в настоящото
производство, е дали решението в частта, в която производството по делото е
прекратено /в тази част с характер на определение/ е правилно.
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението,
като установи, че въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, той не дължи претендираното от кредитора вземане.
Вземането като притезателно и относително субективно право е
установено с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, който дава право на кредитора да иска от длъжника
осъществяването на определен резултат.
Следователно размерът на вземането е установен в предходно исково
производство, посочен е в изпълнителното основание и предмет на преценка в
производството по чл. 439 от ГПК е дали установеното и индивидуализирано
вземане все още съществува в този размер или е погасено изцяло или
частично с някакъв способ.
Разноските, които са направени или ще бъдат направени в
изпълнителното производство през времетраенето на исковия процес по чл.
439 от ГПК, не могат да бъдат предмет на установяване или отричане, като
след приключване на гражданския спор в зависимост от неговия изход
съдебният изпълнител ще ги определи, а неговият акт ще подлежи на съдебен
контрол по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че решението в частта,
в която производството по делото е прекратено, е правилно и
законосъобразно, като то следва да бъде потвърдено в тази част, а подадената
против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Б. от гр. С. З., ул. К. И.,
№ **, ет. *, ап. *, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. в. № **
/чрез адвокат К.П./ въззивна жалба вх. № 6420/10.03.2022 г. в частта, в която
3
се обжалва решение № 197/18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1161/2021 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е прекратено
като недопустимо производството по делото относно предявения от В. Г. Б.
против Т. В. Б. отрицателен установителен иск за сумите 170,50 лв. разноски
в изпълнителното производство и 1 931,26 лв. разноски на взискателя.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4