Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229/09.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 1860 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от С.С.С.
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г.С.С..
Ищецът
твърди, че бащата му С. С. А. закупил през
Ответникът оспорва изцяло иска като
неоснователен. Твърди се, че въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.10.2016 г. придобил УПИ XVII в кв. 10 по плана на с. Г., общ.
Хасково, одобрен със Заповед № 1242/2013 г., с площ по скица № 893/10.05.2016 г. - 760 кв.м., при граници: улица, УПИ
VII, УПИ II и УПИ III, за сумата от 5 550
лв. без ДДС. Имотът бил придобит в следствие проведен търг и на основание чл. 34, ал. 7 ЗОС, чл. 46 НУРОС на Общински съвет - Хасково, Решение № 220/22.07.2016 г. на Общински съвет Хасково и Заповед №
Т-505/29.09.2016 г. от Кмета на Община
Хасково. Заедно с цената на имота заплатил и 20% ДДС, в
размер на 1 110 лв., 2,6% данък придобиване в размер на 144,30 лв., както и режийни разноски, ведно с
дължимото се върху същите ДДС в размер на 229,77 лв. Праводателят му удостоверил
правото си на собственост въз основа на Акт за частна общинска собственост №
6627/04.11.2014 г., вписан на 10.11.2014 г. под № 173, том XXV, рег. № 7885 в ХРС-Служба по вписванията - Хасково. Актът за
частна общинска собственост бил съставен във връзка
със Заповед № 1242/02.08.2013 г., издадена на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6, § 8 от ПР на ЗУТ и Решение № 13 от Протокол №
15 от 27.06.2013 г. на Експертен съвет по устройство на
територията. С издадената и влязла в сила заповед бил изменен Подробния устройствен план на населеното
място, като изменението предвижда плана за улична регулация между осови точки от 11 и от 12, както и бил променен плана за дворищна регулация на УПИ I-за КОО,
УПИ II-65
и УПИ XVII-65, кв. 10 по плана на с. Г., общ. Хасково. Въз
основа на горепосочената Заповед била
проектирана осова линия между осови
точки ОТ 11 и нова ОТ 57, а северната
регулационна линия на кв. 10 била проектирана на 5м. от новопроектираната осова линия. В следствие
изменението на уличната регулация били променени северните регулационни линии на УПИ I-за КОО и УПИ II-65, както и очертанията и размера на УПИ II-65 и УПИ XVII-65, като вътрешната регулационна линия между двата
урегулирани поземлени имота била поставена в съответствие с имотната граница
между поземлени имоти пл. № 65 и пл. № 67. Оспорва се обстоятелството праводателят на ищеца да е бил
придобил през 1960 г. правото на собственост
върху отразените в представения договор 1 000 кв.м., което да било
идентично и/или да се припокрива макар и частично с притежавания от ответника
недвижим имот. Поради неспазване на формата за действителност, този документ не произвел
действие и не постигнал желания транслативен ефект, а и договорът бил без предмет, тъй като липсвала
каквато и да било идентификация на
прехвърляемия недвижим имот. Поддържа се и че праводателят на ищеца не можел да
придобие процесния имот и въз основа на давностно владение, тъй като по силата
на Конституция от 1947 г. /обн. ДВ. брой 284/06.12.1047 г./ той бил
преминал в патримониума на държавата, тъй като общините не можели да притежават собственост различна от държавната,
т.нар. общонародна собственост, а съгласно чл. 86 ЗС, в редакцията му от 09.11.1951 г., съществувала законова забрана за придобиване на държавна
собственост, какъвто статут процесния имот имал, както и след отмяна, съобразно
предвиденото в параграф 1 от ДР на ЗС и в съответствие с последващите й
изменения, давността за придобиване на държавни и общински имоти спирала да тече до 31.12.2011 г. От приходна квитанция № 060392 от 1971 г. пък не се установявало нито
каква площ била заплатена с нея,
нито къде се намирала „завзетото общинско място", нито можело да бъде установена връзката на сумата с конкретен
имот. Дори да се приемело, че с представените квитанции от 1971 г. и 1973 г. към
ТКЗС и договора от 1960 г., праводателят на
ищеца придобил собствеността върху имотите, то на 23.01.1974 г. всички притежавани от него имоти били обединени
в един общ, описан като парцел II, в кв. 10 по плана на
с. Г., с пространство 1 065 кв.м., отреден за дворище с планоснимачен №
65, с пространство 840 кв.м., одобрен със Заповед от 1966 г. Именно тази площ била материализирана в последствие като притежание на праводателя
на ищеца при изповядване на сделката за дарение на недвижим имот от 1982 г. в полза на С. С.. Видно от скица „Проект за регулация изменение на
уличната регулация между о.т.11 и о.т.12 и дворищна регулация на част от кв.10
и кв.8, с. Г., общ. Хасково" - южната част от имот II-65 била приобщена към УПИ XVII-65, а северозападната част от имот XVII-65 била приобщена към УПИ II-65. В следствие на изменението, квадратурите на
двата имота оставали непроменени и ищецът не бил ощетен от изменението на плана на дворищната
регулация извършено с влязлата в сила Заповед № 1242/02.08.2013 г. Освен това, ответникът се явявал трето
добросъвество лице, като праводателят му се легитимирал с Акт за частна общинска
собственост, който не бил
оспорен по надлежния ред, въпреки оповестяването
на наличието му до всички трети заинтересовани лица, чрез надлежното му вписване в Служба по вписвания. Договорът, с който ответникът закупил процесния имот, също бил вписан в Служба
по вписвания - гр. Хасково
преди завеждане на настоящия иск. Предвид
изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, като се присъдят на ответника направените в производството
разноски.
В срока за отговор ответникът е
предявил обратен иск срещу Община Хасково, в
който е изложил горепосочените твърдения и доводи и е поискал, ако се приеме за
основателен искът на С.С.С. ***
да му заплати суми в
размер общо на 7 034,77 лв. и законна лихва върху нея от 25.10.2016 г. до
08.10.2018 г., както
и направените по делото разноски.
Третото
лице–помагач и ответник по обратния иск твърди, че както първоначално
предявеният иск, както и обратният иск били неоснователни. Процесният имот бил общинска
собственост, като преди продажбата му на ответника, през годините по отношение
на имота нямало спорове, нито собственически претенции на трети лица. Преди
проведения публичен търг за продажбата му Община Хасково предприела всички
необходими дейсвия, било взето решение на Общинския съвет, била направена
експертна оценка, финансово-икономическа обосновка, становище на главния
архитект, с което се удостоверявала, че уличната и дворищната регулация била
приложена, била проведена процедура по изменение на подробния устройствен план.
Поддържа се и че преди 09.09.1944 г. имотът бил държавна собственост по силата на чл. 3 ЗДИ от 1948 г /отм./, който бил възпроизведена
чл. 6 ЗС, а по
силата на ЗОС, преминал в патримониума на общината, за което бил съставен акт
за частна общинска собственост. Съгласно
чл. 86 ЗС била налице забрана да се придобие по давност
вещ, държавна собственост, а по силата на § 1 от ЗД
на ЗС /след последната му редакция в бр.7 от 2018,
в сила от 31.12.2017 г./, давността за придобиване на държавни и общински
имоти не течала до 31.12.2022 г. Предвид изложеното се иска да бъде
отхвърлен предявеният обратен иск
като недоказан и неоснователен, като му се
присъдят направените в производството разноски.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С договор от
30.05.1960 г. в обикновена писмена форма Д. В. е продал на С. С. А. къща
със застроено и незастроено място от 1 000
кв.м. в с. Г., при
граници: фурната на ТКЗС, Юсеин Халилов, Вълчо Петров.
От квитанция към приходен касов
ордер № 5286 се установява, че на 29.12.1973 г. С. С. А. е заплатил на ТКЗС с. Конуш сумата от 450 лв. за парцел II-65
в кв. 10 по плана на с. Г., с пространство от 450 кв.м.
С НА № 198 от 23.01.1974 г., том II, дело № 63/1974 г. на съдия при Хасковския районен съд С. С. е признат за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот: парцел II в кв. 10 по плана на с. Г., Хасковски окръг, с пространство от 1 065 кв.м.,
отреден за дворище с пл. № 65, с пространство от 840 кв.м., одобрен със Заповед № 268/1966 г., при неуредени регулационни сметки, при граници: улица, наследници
на С. А., Б. А., ведно с
построената в парцела едноетажна къща.
С НА № 194 от 02.12.1982 г., том III, дело № 1402/1982 г. на съдия при Хасковския районен съд
С. С. дарява на ищеца по делото и негов
син С.С. /видно и от представените удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
2/01.02.2018 г. и удостоверение за наследници с изх. № 14/02.07.2018
г. от Кмета на с. Г., общ. Хасково/ гореописания недвижим имот.
С НА № 170 от 09.12.1992 г., том V, дело № 2617/1992 г. на нотариус
при Хасковския районен съд ищецът и съпругата му са признати
за собственици на построената в имота жилищна сграда.
Със Заповед № 1242 от 02.08.2013
г. на Кмета на Община Хасково е одобрен Подробен
устройствен план - изменение на
плана за улична регулация между осови точки ОТ 11 и ОТ 12, и на плана за дворищна регулация на УПИ I-за КОО, УПИ II-65 и УПИ XVII-65, кв. 10 по плана на с. Г., общ. Хасково. Посочено е, че се проектира осова
линия между осови точки ОТ 11 и нова ОТ 57, като северната регулационна линия на кв. 10 се проектира на на 5 м. от новопроектираната осова
линия. В следствие изменението на уличната регулация се променят северните регулационни линии на УПИ I-за КОО и УПИ II-65, както и очертанията и размера на УПИ II-65 и УПИ XVII-65, като вътрешната регулационна линия между двата
урегулирани поземлени имота се поставя в съответствие с имотната граница между поземлени имоти пл. № 65 и пл. № 67.
По делото е представен и Акт за
общинска собственост № 6627 от 04.11.2014 г. за УПИ XVII в кв. 10 по плана на с. Г., общ.
Хасково, одобрен със Заповед № 1242/2013 г., с площ 760 кв.м., при граници: улица,
УПИ VII, УПИ II и УПИ III.
С договор от
26.10.2016 г. Община Хасково е продала на ответника УПИ XVII в кв. 10 по плана на с. Г., общ.
Хасково, одобрен със Заповед № 1242/2013 г., с площ по скица № 893/10.05.2016 г. - 760 кв.м., при граници: улица, УПИ
VII, УПИ II и УПИ III, за сумата от 5 550
лв. без ДДС, като е
отбелязано, че купувачът е заплатил на продавача следните суми: цената на имота в размер на 5 550
лв. без ДДС, 20% ДДС в размер на 1 110 лв., 2,6%
данък придобиване в размер на 144,30 лв.,
както и режийни разноски, ведно с дължимото върху същите ДДС в размер на 229,77
лв.
По делата са
представени и други документи във връзка с издаването на Заповед № 1242 от
02.08.2013 г. на Кмета на Община Хасково, както и във връзка със сключването на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от 26.10.2016 г.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. М. А. и Г. Ф. М. за обстоятелства
относно владеенето по процесния имот от ищеца и неговия наследодател. Показанията
им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 31.01.2019
г. /л. 103 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
От заключението на назначената по делото и
изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно
като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че границите на
имота са материализирани с ограда от вида стандартна телена мрежа и бетонови
колове, като площта му според тези фактологични граници е 1 788 кв.м. и към момента в
него се намират следните сгради, а именно: масивно жилище
/МЖ/, разположено в североизточната част на имота; полумасивно
жилище /пМЖ/ със залепено за него от север полумасивна стопанска постройка,
разположени в северната част на имота от запад на цитираното по-горе МЖ; паянтова
стопанска постройка /ПС/, разположена в южната част на поземления имот; външна
тоалетна - клозет /КЛ/, разположен в южната част на поземления имот, западно от
упоменатата по-горе постройка – ПС. По действащите кадастрален и
регулационен план на с. Г., общ. Хасково,
одобрени със заповед № 1242/2013 г., имот с
планоснимачен № 65 не се съдържа в УПИ XVII65, кв. 10, а по заснетите
фактологични граници на имот с планоснимачен № 65, вещото
лице е
изчислило, че в УПИ XVII65, кв. 10
същият се
съдържа с площ от 543 кв.м. Посочено е и че по плана на с. Г., одобрен със
заповед № 268/1966 г., за имот с пл. № 65 е бил
отреден парцел II65, кв.10 с площ от 1040 кв.м. и парцел XVII65,
кв. 10
с площ от 530 кв.м., като собственото място /ПИ
65/ в УПИ II65, кв. 10 е 397 кв.м., а собствено място
/ПИ 65/ в УПИ XVII65, кв. 10 - 220 кв.м. По плана /ПУП-ПР
и ПУР/, одобрен със заповед № 1242/2013 г., за имот с пл. №
65 е отреден УПИ II65, кв. 10 с площ от 979 кв.м. и УПИ XVII65, кв. 10 с площ от 760 кв.м., като
се образува и УПИ I - за ОО, кв. 10 по имотни
граници на ПИ 66 с площ за УПИ I - 348 кв.м., а собствено място
/ПИ 65/ в УПИ II65, кв. 10 е 804 кв.м.,
респ. няма собствено място /ПИ 65/ в УПИ XVII65.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
от С.С.С. иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:
Не се спори между страните, а и
от приетия НА № 198 от 23.01.1974 г., том II, дело № 63/1974 г. на съдия при Хасковския районен съд е видно, че
наследодателят на ищеца е бил собственик на следния недвижим имот: парцел II в кв. 10 по плана на с. Г., общ. Хасково, с
пространство от 1 065 кв.м., отреден за дворище с
пл. № 65, с пространство от 840 кв.м., одобрен със Заповед № 268/1966 г., при
неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в парцела едноетажна къща. При това положение от съдържанието на този надлежен
титул за собственост не би могло да се приеме за доказано твърдението в
исковата молба, че придаваемото място към собствения му парцел е било 450 кв.м. В тази връзка от ищеца е ангажирана единствено
квитанция към приходен касов ордер № 5286 от 29.12.1973 г., но предвид
изричното й оспорване от ответника и липсата на други данни не би могло да се разглежда
като достатъчно убедително, а и годно доказателство за сочения размер на
придаваемата по регулация част към парцела на ищеца.
На следващо място, претендираното
право на собственост върху процесната реално обособена част от съседния поземлен имот не може да бъде придобито по давност, с оглед разпоредбите на чл. 40 ЗПИНМ /отм./, чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 181 ЗТСУ /отм./
и чл. 200 ЗУТ. Макар и през част от процесния период да е съществувала законова
възможност за придобиване по давност на реална част от даден
парцел,
то в случая не е било допустимо,
доколкото по делото не се установява тази част,
наред с другатата част от съседния
имот, да бъдат обособени
като самостоятелен урегулиран имот по правилата на действуващия към момента на
позоваването на придобивната давност устройствен закон. Това е така, защото е видно, че
процесната част не отговаря на изискванията за лице, а останалата
част от УПИ XVII – 65 не отговаря на
изискванията за площ. Ето защо и доколкото в
случая е предявен иск за собственост върху реално обособена част от този
УПИ,
а не за идеална част от него, то същата не може да бъде придобита по давност, дори
претендиращият правото да е упражнявал фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години.
Накрая, следва да се отбележи и че
съдът споделя изцяло възраженията на ответника и третото лице – помагач, които възпроизвеждат трайна и задължителна практика на ВКС по сходни случаи, а именно че за процесния имот е важала и законова
забрана за придобиването му по давност на основание чл. 3 ЗДИ /отм./ и чл. 86 ЗС в редакцията му до изм.
с ДВ бр. 33/1996 г., а по силата на параграф 1 от ДР на ЗС давността за
придобиването му е спряла да тече до 31.12.2022 г. /в този смисъл вж. Решение
№ 3 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 108 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1296 от 17.12.2008 г. по
гр. д. № 5083/2007 г. на ВКС,
I г. о./ Това е така,
защото не се установява по делото за спорната част да е съществувал валиден документ
за
собственост, легитимиращ наследодателя на ищеца или пък праводателя му като неин собственик. След като не е
принадлежала на трето лице, то съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗДИ /отм./ и чл.
6 ЗС в редакцията му до изм. с ДВ бр. 33/1996 г., е била собственост от
държавата, а след това по силата на ЗОС е преминала в патримониума на Община
Хасково на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, което е посочено в
съставения Акт за
общинска собственост № 6627 от 04.11.2014 г.
При това положение е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на страните във връзка със законосъобразността на Заповед № 1242 от 02.08.2013 г. на Кмета
на Община Хасково, както и на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
26.10.2016 г., доколкото това не
би довело до по-различен
резултат.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният положителен
установителен иск за собственост е неоснователен и доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този извод относно главната
претенция, съдът не следва да разглежда и да
се произнася по предявения при условията на
евентуалност обратен
иск срещу Община Хасково, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие
за това – уважването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото и че ответникът
претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва
да се присъдят такива, но само в размер на 150 лв. за
платен депозит за вещо лице, а не и за адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно
т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат заплатените от страните разноски по делото.
В случая е представено единствено
пълномощно на адв. Жельо
Маринов, а не и договор за
правна защита и съдействие, и то не съдържа данни за договорено
адвокатско възнаграждение, нито и за начина за неговото плащане, а други доказателства за тези обстоятелства не са
ангажирани. Община Хасково няма право на разноски, по
аргумент от чл. 78, ал.10 ГПК и поради неразглеждане по същество на предявения
срещу нея обратен иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.С.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М. Х. от
ХАК, срещу Г.С.С., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Г.С.С., че С.С.С. е собственик на 555 кв.м.,
принадлежащи към
собствения му имот УПИ II-65 в
кв. 10 по плана на с. Г., обл. Хасково, целия с площ от 1497 кв.м., и попадащи в
границите на УПИ XVII-65 в кв. 10 по
плана на с. Г., обл. Хасково, при граници на претендираната част: от
северозапад-имота на С.С.С.,
от североизток-УПИ III-64, от югоизток-УПИ
VII-67,133
и от югозапад-УПИ XVII-65.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М. Х. от
ХАК, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 150,00
лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.