РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Плевен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104605 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от Г. Н. Г. от гр. П., против
ЕМ. Г. Н. от гр. П..
Твърди се, че ответникът по молбата за домашно насилие е син на
молителя. Твърди се, че ответникът има грубо и агресивно поведение спрямо
молителя. Твърди се, че през месец август 2020 г. ответникът се е върнал в
*** от чужбина и първоначално е останал да живее при бившата съпруга на
молителя. Твърди се, че още тогава под въздействието на алкохол ответникът
е започнал да търси молителя в квартирата му с настояване последния да му
дава пари. Твърди се, че от 20.08.2020 г. ответникът се е самонастанил в
жилището на молителя като продължава да упражнява ежедневен тормоз
спрямо него и ако не му бъдат осигурени финансови средства започва да
проявява агресия, да вика, да хвърля храна и предмети. Твърди се, че след
отказ от страна на молителя да му даде пари ответникът е счупил конвектора
и остъклението в жилището на молителя, което е наложило последният да ги
поправи, влагайки собствени средства. Твърди се, че молителят получава
пенсия в размер на 410 лв., от които заплаща 60 лв. наем за квартирата, в
която живее понастоящем, 40 лв. е сума, която отделя за закупуване на
лекарства и с останалата част от пенсията си може да осигурява единствено
своята издръжка. Твърди се, че жилището, което молителят обитава, се състои
1
от стая, обзаведена с най-необходимите мебели и въпреки, че в нея не може
да живее повече от един човек, в рамките на няколко месеца, докато
ответникът е живеел при молителя последният е бил лишен от възможността
да ползва за сън единствения диван в стаята, тъй като ответникът не му е
позволявал и се е налагало молителят да спи на стол или където намери.
Твърди се, че след категоричния отказ на ответника да напусне доброволно
жилището на молителя и след постоянния тормоз от негова страна спрямо
молителя последният е потърсил съдействието на служителите на *** РУ-П.,
за да бъде изведен ответника от квартирата на молителя. Твърди се, че
проблемите на молителя с ответника са продължили до месец януари 2021г.,
през което време ответникът е упражнявал спрямо молителя постоянен и
нетърпим психически тормоз. Твърди се, че впоследствие ответникът си
намерил работа и преустановил тормоза спрямо молителя като това е
продължило до средата на месец април 2021 г. Твърди се, че от средата на
месец април 2021 г. до датата на подаване на молбата – 16.07.2021 г.
ответникът е възобновил тормоза спрямо молителя като всеки ден го търси в
жилището му или му звъни по телефона като принуждава молителя да му
дава пари, отправяйки обиди и псувни по негов адрес. Твърди се, че през
месец юни молителят е подал молба за защита, по която е образувано гр.д.№
***/2021 г., по която все още няма произнасяне. Твърди се, че
междувременно на 28.06.2021 г. ответникът е потърсил молителя около 10:30
ч., заставайки отвън пред прозореца на обитаваното от молителя жилище и
отново е поискал от молителя да му даде пари. Твърди се, че молителят е дал
на ответника 2 лв. с цел да престане на го притеснява, след което обаче
ответникът е започнал да рита рамката на прозореца и е скъсал мрежата.
Твърди се, че последния акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,
изразяващ се в психическа форма на насилие, е бил извършен на 01.07.2021 г.
около полунощ, когато ответникът е звъннал по телефона на молителя и е
отправил спрямо него псувни, обиди и е настоявал молителят отново да му
даде пари, а ако няма пари да му даде телевизора си. Твърди се, че от месец
август 2020 г. до датата на депозиране на молбата – 16.07.2021 г.,
включително и на дати 28.06.2021 г. и 01.07.2021 г. ответникът е извършил
спрямо молителя поредица от актове на домашно насилие по смисъла на чл.2
от ЗЗДН, а именно психическо насилие, изразяващо се в отправяне на
заплахи, обиди и псувни, сплашване. Твърди се, че от месец август 2020 г.
молителят изпитва постоянен страх за себе си и имуществото си и е подложен
на психически тормоз.
В заключение молителят моли съда да приложи следните мерки за
закрила, а именно:
1/ Ответникът ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН **********, да бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя Г.
Н. Г., от гр. П., ЕГН **********;
2
2/ На ответника ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН **********, да бъде забранено
да приближава молителя Г. Н. Г., от гр. П., ЕГН ********** на разстояние по-
малко от 50 м /петдесет метра/, жилището на молителя, находящо се в гр.П.,
***, както и местата за социални контакти и отдих на молителя, за срок от 18
месеца;
3/ Ответникът ЕМ. Г. Н., от гр.П., ЕГН ********** да бъде задължен да
посещава специализирани програми за срок от 18 месеца.
Ответникът ангажира становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
низходящ. От служебно изготвената справка за родствени връзки се
установява, че ответникът ЕМ. Г. Н. е син на молителя Г. Н. Г.. При това
положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява
подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на
установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от Г. Н. Г. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителят
декларира, че спрямо него е бил извършен акт на физическо насилие от
ответника ЕМ. Г. Н. на посочените в декларацията периоди и дати, както
следва: от месец август 2020 г. до датата на депозиране на молбата –
16.07.2021 г., включително и на дати 28.06.2021 г. и 01.07.2021 г. като са
описани подробности относно самия акт. Ответникът в проведеното публично
съдебно заседание не оспорва изложените по-горе обстоятелства.
Анализът на така събраните писмени и гласни доказателства води до
извода, че действително от страна на ответника са извършени определени
актове, които могат да се квалифицират като упражнено домашно насилие
спрямо молителя Г. Н. Г., поради което са налице условията на чл.15 ал.2 от
ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в
чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно:
3
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана
ответникът да приближава молителя, жилището, в което пребивава молителя,
както и местата за социални контакти и отдих на молителя за срок от 18
месеца. Съдът счита, че е безпредметно прилагането по отношение на
ответника на мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, поради което в
тази й част молбата следва да се остави без уважение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителя Г. Н. Г., от гр. П.,
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН ********** да приближава
молителя Г. Н. Г., от гр. П., ЕГН **********, жилището, в което пребивава
молителя, находящо се в гр.П., ***, както и местата за социални контакти и
отдих на молителя, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение - 12.08.2021 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл.21 ал.3 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие в
частта, в която се иска прилагане на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.5 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. Н. от гр. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4