РЕШЕНИЕ № 260001
Номер 21.08 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Апелативен съд І
търговски състав
На двадесет и девети юли през 2020 Година
В открито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина
Диминова
като разгледа докладваното от
съдия Н. Желязкова
търговско дело номер 294 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е
решение № 43 от 04.03.2020г., постановено по т.д. № 189 по описа за
2019г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отхвърлена молбата на «Б.» ЕООД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адв. А.Ш. за
откриване производство по несъстоятелност, поради настъпила трайна
неплатежоспособност на дружеството.
Решението е обжалвано от молителя «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление ***, представляван от управителя Р.И.К.чрез адв. А.Ш. с
твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и неправилна
преценка на доказателствата, а искането,
отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и молбата уважена.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление ***, представляван от адв. А.Ш. по реда на чл.625 във
връзка с чл.628, ал.1, чл.607а, ал.1, чл.608
от ТЗ. Твърденията на молителя се
свеждат до следното: „Б.“ ЕООД ЕИК ... е дружество, упражнявало търговска
дейност, свързана с питейни заведения, покупко – продажба на МПС-та и др., като
от 01.08.2019г. същото е изпаднало в състояние на трайна неплатежоспособност,
тъй като е в невъзможност да удовлетвори своите кредитори – частно правни и
публично правни такива. Сочи, че опитите за оздравяване на дружеството се
оказали безуспешни, което довело до пълна невъзможност за разплащания, като
последните такива са сторени към края на 2018г.. Твърди, че дружеството не разполага
с активи към датата на подаване на молбата, както и че е в невъзможност да
погаси вземанията на своите кредитори – публични към НАП – офис Пазарджик по ид
№ *****/2016г. в размер на 69 023 лв. и частни към „Г.О.“ ЕООД, ЕИК
******в размер общо на 39 600 лв., представляващи предоставени на молителя
заеми от заемодателя „Г.О.“ ЕООД по договори за заем от 15.01.2019г.. Въз
основа на изложеното, моли по отношение на „Б.“ ЕООД ЕИК ... да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Процесуална предпоставка за
разглеждане на молбата е представянето
на доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК. В случая тази предпоставка е налице
– представени са доказателства за уведомяване на НАП за намерението на „Б.“
ЕООД да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е
сторено на 23.08.2019 год.
Съгласно чл. 629, ал. 1 ТЗ молба за откриване на производство по
несъстоятелност може да бъде подадена от самия длъжник, което е сторено в
настоящия случай. Същата е обявена в Търговския регистър, съобразно
изискванията на закона.
Производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е
неплатежоспособен – чл. 607а, ал. 1 ТЗ. Молителят е еднолично търговско
дружество, следователно последният притежава качеството търговец по см. на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което по отношение на него е допустимо искане за
откриване на производство по несъстоятелност по см. на чл. 607а ТЗ. Молителят е със седалище ***, което обосновава местната
компетентност на сезирания съд /чл. 613 ТЗ/.
По отношение на задълженията на търговеца се установява следното:
На 15.01.2019г., 16.01.2019г., 17.01.2017г. и 18.01.2018г. – л.24-27 са
сключени договори за заем, с които „Г.О.“ ЕООД, като заемодател е предоставил
по всеки едни от сключените договори сума в размер на 9900 лв. на „Б.“ ЕООД,
като заемател, който се е задължил да върне предоставените му парични средства
до 31.03.2019г.. Няма данни заемателя да е изпълнил поетото насрещно задължение
– да върне предоставените му парични средства.
От представената от молителя справка за задълженията му към НАП е видно, че
дружеството има неплатени публични задължения за данъци, здравни осигуровки и
глоби в общ размер на 69 023.99 лв. – л.29.
От представените от молителя договор за сътрудничество и съвместна дейност
от 21.01.2019г. и сключените 21 договора за заем в периода 21.01.2019г. –
11.02.2019г. е видно, че молителят в качеството му на заемодател е предоставил на „Д.М.С.“ ЕООД в заем суми от
по 9900 лв. по всеки едни от договорите или общо сума в размер на 207 900
лв., срещу насрещното задължение на заемателя да върне посочените суми в срок
до 30.03.2019г.. Няма данни за изпълнение на поетото от заемателя задължение.
За изясняване финансово икономическото състояние на длъжника е допусната и
приета от първоинстанционния съд ССчЕ на в.л. Л.Т.. Експертът сочи, че
дружеството длъжник е осъществявало активна стопанска дейност през 2016г. и
2017г., като за 2018г. е декларирало, че не осъществява търговска дейност и е
подало следващите се декларации и заявления, като от 31.01.2019г. същото не
развива стопанска дейност. Твърди, че дружеството не притежава дълготрайни
активи, а имуществото му се състои от текущи краткотрайни активи, като за
периода 2016г. – 2018г. краткотрайните активи с най – голям относителен дял са
паричните средства, отчитани в брой – над 94 %, а другите активи са били
притежаваните стоки. В.л. т.е констатирала, че дадените в заем парични средства
от молителя на „Д.М.С.“ ЕООД са осчетоводени в счетоводните регистри на
дружеството молител като краткосрочни вземания, което е повлияло върху
структурата на активите на дружеството и през 2019г. вече вземанията са заемали
най – висок относителен дял – 96.5 %, а отчетените към 31.12.2019г. парични
средства са 2.2 %. Експерта сочи, че твърдението на дружеството длъжник, че
предоставените заемни средства не са върнати се потвърждава и от счетоводните
записвания в оборотна ведомост и нарочно съставен баланс към 31.12.2019г., в
който са декларирани вземания от „Д.М.С.“ ЕООД в размер на 217 800 лв.
След извършена справка в ТР, в.л.т.е констатирала, че „Д.М.С.“ ЕООД е
регистрирано през м.05.2018г. и за 2018г. същото не е представило за обявяване
ГФО, поради което и като е констатирала неизпълнение на падежа, както и забава
продължила повече от 9 месеца е счела, че по отношение вземането в размер на
217 800 лв. съществува сериозен риск за събираемостта му, поради което и е
изчислила коефициентите за финансово – икономическото състояние на молителя и в
алтернативен вариант, при който не е зачела съществуването на вземането към
31.12.2019г. и е взела предвид декларираното от дружеството молител, че към
посочената дата е имало 5 хил. лв. в брой. Експертът е констатирал, че пасивите
на дружеството молител за периода 2016г. – 2018г. са се изчерпвали с публично
правни задължения на дружеството за неплатени данъци и осигуровки, като
декларираните след м.08.2016г. осигуровки са неплатени т.е. налице е спиране
плащанията на публични задължения за осигуровки, считано от 26.09.2016г., а
дължимите и декларирани данъци, в т.ч. и ДДС за 2016г. са платени, като през
2019г. са осчетоводени и задълженията към „Г.О.“ ЕООД в размер на 39 600
лв. и те формират 41 % от пасивите на същото. В експертното заключение е
посочено, че по представените баланси на дружеството към 31.12.2016г.,
31.12.2017г, 31.12.2018г. и 31.12.2019г. собствения капитал на дружеството е
положителна величина, тъй като за 2016г. и за 2017г. дружеството молител е
декларирало текуща печалба в сравнително големи размери, но като отчита, че
вземането от 217 800 лв. е малко вероятно да бъде събрано в разумни
срокове и като изключването му като реален актив на търговеца експерта е
констатирал, че се акумулира извънреден разход за 2019г., който поради липса на
генерирани приходи от дейността формира текуща загуба и собствения капитал на
дружеството става отрицателна величина, което сочи на състояние на
свръхзадълженост т.е. дружеството е реално декапитализирано, тъй като неговото
имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения. Изчислените
коефициенти за 2018г., 2019г. като е отчетено, че посоченото краткосрочно
вземане е несъбираемо и конкретно тези към 31.12.2019г. са със стойности под
общоприетите такива или коефициента на обща и бърза ликвидност са 0.08,
съответно 0.05 при общоприета стойност от 1; за незабавна ликвидност е 0.05,
при релевантни стойности от 0.5 до 1 и съответно за абсолютна ликвидност е 0.05
при приета референтна стойност от 0.2. Коментираните стойности според експерта
сочат на обективно състояние за дружеството молител, което да е в невъзможност
да покрива краткосрочните си задължения с наличните парични средства, както и
да обезпечава плащанията си с останалите краткотрайни активи под формата на
стоки. Показателите за ликвидност са в референтните стойности и сочат на
състояние, което да позволява на
дружеството молител да се разплати със своите кредитори и да погаси публичните
си задължения в случай, че вземането от 217 800 лв. бъде прието за
ликвидно и събираемо.
Настоящият въззивен състав
възприема изцяло изводите на в.л. т.и счита, че обективното финансово –
икономическо състояние на длъжника следва бъде определено, като се отчете
констатираната и от експерта невъзможност вземанията му в размер на
217 800 лв. да бъдат събрани. Касае се за краткосрочни вземания, падежа на
които е настъпил на 30.03.2019г., а длъжника е дружество, регистрирано през
2018г., без данни да осъществява търговска дейност. Всичко това, съпоставено с
акумулираната забава налага да се приеме, че коментираният актив, представляващ
краткосрочно вземане е със съмнителна степен на събираемост, поради което и при
съобразяване разясненията, дадени с Решение от 17.06.2013г., постановено по
т.д. № 685/2012г. на ВКС, I т.отд., Решения № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г., II т.отд.
на ВКС и др. съдът приема, че
предприятието не може да покрива
текущите си задължения към
кредитора НАП, както и към кредитора „Г.О.“ ЕООД. Спрени са плащанията; търговеца не извършва търговска дейност и няма
получени приходи. При това положение следва извод, че дружеството е неплатежоспособно лице по
смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълнява както
публично правните си, така и частно правните си задължения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките по смисъла на
чл.607а,ал.1 във вр. с чл.608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо молителя - търговец поради неговата
неплатежоспособност, поради което и
следва да се открие производство по несъстоятелност.
Чл. 608, ал. 3 ТЗ въвежда презумпция за неплатежоспособност
– неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Законовите презумпции разместват тежестта на доказване. В тежест на длъжника е
да установи, че въпреки спирането на плащанията, е в състояние да изпълни
изискуемите си задължения, че разполага с имущество, което е достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите /чл.
631 ТЗ/. Молителят не ангажира доказателства, а и не излага твърдения в посока
на това затрудненията му да са временни и преодолими. Напротив, сам твърди, че
не разполага с краткотрайни активи и ликвидни средства, с които да погаси
текущите си задължения, което е
достатъчно, за да се приеме, че след като търговецът е спрял плащанията за
погасяване както на частно правните, така и на публичните си задължения, т.е.
той е неплатежоспособен.
Освен презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, сочеща на
неплатежоспосоност, са събрани и доказателства за обективното финансово
състояние на молителя. Каза се вече, от финансово икономическата експертиза, се
установява, че към датата на изготвяне на заключението молителят не разполага с
действителни краткотрайни материални активи, вкл. и събираеми краткосрочни
вземания, а единствено с текущи пасиви, произтичащи от изискуемите му частно
правни и публични задължения. Коефициентите му на ликвидност са нулеви. От
горното се налага извода, че молителят е в обективна и трайна невъзможност да
изпълнява изискуемите си задължения към кредитор и към държавата, свързани с
търговската му дейност. Той не разполага с краткотрайни активи, които да
покрият краткосрочните му задължения.
Състоянието на неплатежоспособност
не е временно, а трайно и необратимо. Длъжникът не установи, че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите, по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Затова и настоящия въззивен състав
намира молбата, с която първоинстанционния съд е сезиран, за основателна и по
отношение на молителя следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Не до този извод е стигнал първоинстанционния съд, поради което и обжалвания
съдебен акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който
молбата на „Б.“ ЕООД бъде удовлетворена.
Началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи на 31.03.2019 год., когато е
настъпил и падежа на задължението на молителя по договорите за заем, сключени с
„Г.О.“ ЕООД и към който момент няма обективна причина, да не се приемат
влошените показатели ликвидност, посочени от експерта т.като релевантни към
31.12.2019г.. От значение е обстоятелството, че към този момент дружеството не
осъществява дейност, не реализира печалба, нито разполага със активи, които да
му позволят удовлетовяване на кредиторите.
Обезпечителните мерки следва да се определят като възбрана и
запор по отношение имуществото на длъжника.
С оглед констатациите на вещото лице, следва да се приеме,
че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните
разноски на производството. С определение от 21.01.2020 год.
първоинстанционния съд е указал на длъжника и кредиторите, че следва да
предплатят разноски в размер на 2000 лв. в двуседмичен срок от обявяването на
определението в Книгата за актовете в производството по несъстоятелност. Същите
не са предплатени от длъжника или от кредитори в определения срок, което е
констатирано с определение от 11.02.2010г.. Според чл. 632, ал. 1 ТЗ когато наличното имущество е
недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени
по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, обявява длъжника в
несъстоятелност и спира производството по делото. Поради това и на основание
цитираната разпоредба, едновременно с откриване на производството по
несъстоятелност, длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, да бъде
постановено спиране на дейността му и да се спре производството по
несъстоятелност.
В закона е предвидена възможност за
възобновяване на производството. Затова и съгласно чл. 629 б от ТЗ съдът
намира, че следва да определи разноски за предплащане, които да могат да бъдат
внесени от кредитор на несъстоятелния
длъжник или самия длъжник в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. За подходящ размер съдът намира сумата от
2000 лв., с оглед очакваните разноски на производството.
На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ при подаването на молбата
молителят не е дължал държавна такса. Предвид уважаването на молбата, такава е
дължима и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността. Дължимата
държавна такса е в размер на 50 лв., съобразно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Тарифата
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, като и предвид изхода от
настоящия спор в тежест на молителя ще се възложи за заплащане и дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв..
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 43 от 04.03.2020г., постановено по т.д. № 189 по описа за
2019г. на Окръжен съд Пазарджик КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Р.И.К.и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.03.2019 год..
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на «Б.» ЕООД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.К.
ПОСТАНОВЯВА обща ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху
имуществото на «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.К.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.К.
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност
«Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.К.
СПИРА производството по
несъстоятелност на «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.К, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ – поради липса на имущество за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелността.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че
спряното производство може да бъде ВЪЗОБНОВЕНО в срок от една година от
вписване на настоящото решение по молба на длъжника или кредитор, ако се
установи, че е налице достатъчно имущество или се депозира определената сума от
2000 лв. за предплащане на началните
разноски по чл. 629 б от ТЗ.
ОСЪЖДА «Б.» ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Р.И.К.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд – Пазарджик сумата 50 лв. държавна такса, която се
събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото, както
и по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата
от 25 лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, като
препис се изпрати на Окръжен съд
Пазарджик.
Решението да се
впише в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на която се
изпрати заверен препис от него.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се
обжалва пред ВКС в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: