Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
Велико Търново, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.М.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 354/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 118, ал.3, във вр. с ал.1
от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.114, ал.2, т.2 от с.к.
Производството
е с правно основание чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано
е по жалба вх. № 2664/14.06.2021г. в АСВТ, подадена от името на Д.М.Н.,
действаща чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение
№ 1012-04-65#1/ 18.05.2021г. на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-04-00889753/09.03.2021г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ-В. Търново, с което е наредено същото лице да възстанови добросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и раждане и
отглеждане на малко дете за периода от 08.01.2015г. – до 26.11.2016г. в размер
на 8 030,78лв. - главница.
Оспорващата, действаща чрез упълномощения
адвокат, счита, че оспореното Решение е незаконосъобразно, т.к. е приложена
материално правна норма, която не е била в сила към момента на изплащане на
обезщетенията. Възразява се, че същата като добросъвестна няма задължение да
връща посочените суми. Призната е за невиновна за съставянето и ползването на
неистинските документи по ТПО. АО следва да докаже, че същата е била
недобросъвестна, за да претендира възстановяването на сумите. Недобросъвестното
поведение на работодателя не можело да има за последица лишаването на една
майка от обезщетенията за отглеждане на дете. Освен това, трудовият договор не
бил обявен за недействителен по реда на чл.74, ал.3 от КТ, поради което продължава
да действа.
В о.с.з. и допълнително представена писмена защита,
чрез упълномощения адвокат, оспорващата пледира за основателност на жалбата и
отмяна на оспорения акт. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски за ДТ и АВ, за което представя Списък.
Ответникът
по оспорването – директорът
на ТП на НОИ В. Търново, чрез упълномощения ***оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Пледира, че оспореното Решение е законосъобразно,
т.к. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е достигнал до обоснования извод,
че Д. Н. не е имала качеството на „осигурено лице“. Защото по съдебен ред е
признато, че представеният трудов договор е неистински документ, създаден от
друго лице. След като не е възникнало
трудово правоотношение, по което лицето да престира труд, то не попада в кръга
на осигурените лица и на него не се следват обезщетения от фондовете на ДОО.
Тези обстоятелства са станали известни на НОИ при получаване на влязлото в сила
съдебно Решение № 559/10.12.2019г. Това са нови обстоятелства по смисъла на
чл.114, ал.2, т.2 от КСО, която е действащо право при настъпването им, което се
е случило след изплащането на осигурителните плащания. При това представените
нови данни имат значение за преценка наличието на правото на изплащане на
обезщетението. В допълнение изтъква, че възражението на защитата, че ТД не е
бил обявен за недействителен е несъстоятелно, т.к. е доказано, че същият като
документ е създаден чрез престъпление. ПП развива подробни съображения в
представена писмена защита. Ответната страна претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. и прави възражение за
прекомерност на АВ, претендирано от жалбоподателя.
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ –
гр. Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.
118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 28.05.2021 г., видно от ИД на
л.10-гръб, а жалбата е подадена на 08.06.2021г. Оспорващата е надлежна страна, която
притежава правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/
представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на
специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97,
ал.1 от АПК, т.е. общите такива, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил
разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред
негоРазпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават
мотиви на Разпореждането.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото АО твърди отрицателни факти,
жалбоподателката следва да докаже, че е престирала труд по ТПО. Ответникът
следва да докаже фактите, които са го
довели до извода, че за процесния период лицето не е било „осигурено лице” по
смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Ответната страна представи з.к. от административната
преписка по издаване на оспорения акт. Страните не оспорват представените
писмени доказателства. В хода на съдебното следствие нови не се събраха.
По правилата на процесуалния закон съдът обсъди приетите
по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. При това, намери
за установено следното от фактическа страна:
1. За периода от 08.01.2015г. до 26.11.2016г.
жалбоподателката е получила обезщетения от фондовете на ДОО в общ раземр на
8 030,78лв., както следва:
1.1. от
08.01.2015г.-19.02.2015г. за временна неработоспособност по БЛ с причина
„майчинство”;
1.2. от 20.02.2015г.-21.11.2015г. - за бременност и
раждане;
1.3. от 23.11.2015г.- 26.11.2016г. - за
отглеждане на малко дете.
2. Плащанията са извършени въз основа на представени
от осигурител „АДМИРАЛ 2008”ЕООД с ЕИК200448308 документи – декларации по
образец и заявления.
3. След постъпила информация за рисков осигурител
органите на НОИ са подали сигнал към
Прокуратурата. След проведено разследване по ДП е образувано съдебно
такова, приключило с Решение № 559/10.12.2019г. по АНД № 2048/2019г. по описа
на ВТРС.
3.1. С Решението К.К.М.с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че е сътавил на името на жалбоподателката, с цел да бъдат
използвани неистински официални документи, а именно:
Трудов договор №1/01.09.2014г., Заповед за
прекратяване на ТД № 01/28.04.2017г. и Трудова книжка № 395441, стр.16 и 17.
3.2. Жалбоподателката Н. наказателният съд намерил за невиновна в
съставянето на фалшивите документи и използването им. Поради това и АО понастоящем
я третира като добросъвестна при получаване на сумите.
4. НОИ не е
участвал като страна в наказателното производство. На 15.01.2021г. получава
препис от влязлото в сила на 15.12.2020г. съдебно решение. На 25.01.2021г. от органите на НОИ е издадено Задължително
предписание № ЗД-1-04-00869362 към осигурителя „АДМИРАЛ 2008”ЕООД да подаде
декларация за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, които касаят
осигуряването на Д.Н. с ЕГН ********** за перода от м.09/2014г. до м.03/2017г.
4.1. ЗП е връчено лично на управителя. Не е обжалвано
и е влязло в сила, но не е изпълнено доброволно. Поради това с Писмо изх. №
1056-04-50#4/10.03.2021г. до дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания” в
НОИ е поискано данните за лицето да
бъдат заличени. На основание чл.4, ал.10, т.4 и ал.13 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г., на МФ, за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. Към момента на постановяване на
оспореното Решение на НОИ това е изпълнено.
5. Органите на НОИ се позовават на цитираното решение
на съда като приемат за установено, че трудовият договор на Н. е неистински
официален документ, изготвен от фактически съжителстващия с нея по това време К.М..
Поради това приемат, че за Д. Н. не е възникнало трудово правоотношение, за да
може да престира труд по него, за да попадне в кръга на осигурените лица.
6. При така установените факти и като отчита
приложимите правни норми, административният орган достига до извода, че
от липсата на качеството „осигурено лице” по §1, т.3 от ДР на КСО, за Д. Н. не
са били налице предпоставките за получаване на обезщетенията съответно: по
чл.40, ал.1 от КСО, по чл.48а от КСО, по чл.50, ал.1 от КСО, по чл.52а от КСО. Издадено
е Разпореждане от 09.03.2021г. на ръководителя на „Контрол по раходите на ДОО”,
на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановянане на изплатените суми за
обезщетения от фондовете на ДОО. С оспореното пред настоящия съд Решение от
18.05.2021г. директорът на ТП на НОИ В. Търново
по същество потвърждава изводите
в оспореното Разпореждане и отхвърля жалбата на Н..
7. Срещу така постановеното Решение на директора на ТП на НОИ В. Търново е депозирана
жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.
По делото не се
формира спор по установените факти. Спорът е от правен характер и е свързан с
тълкуването и приложението на нормата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, във вр. с §
1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО.
При така установените факти, съдът от правна страна прие
следното:
Приложим материален закон при постановяване на
Разпореждането и разглеждане на жалбата
е Кодексът за социално осигуряване/КСО/, както и цитираната Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесното Решение по административен и съдебен ред е
Административнопроцесуалният кодекс/обн.
ДВ бр.30 от 11.04.2006г., в сила от 12.07.2006г./.
На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал.3 от КСО, съдът служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. В резултат съдът установи следното:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3
от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При това,
настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение № Ц 1012-04-65#1/18.05.2021г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от
компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, съобразно
установеното в чл. 117, ал.3 от КСО. На съда е служебно известно, че издателят
на оспорения акт е титуляр на длъжността „директор“ на ТП на НОИ В. Търново, а
освен това, обстоятелството не е заявено като спорно между страните, поради
което не се нуждае от доказване по аргумент от противното на чл.153 от ГПК.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във
формата или реда за издаване на оспореното решение. Изложени са фактическите
основания – фактите, поради които е счетено от административния орган, че е
налице основание за възстановяване на изплатените суми за обезщетения. Посочена
е липсата на една от кумулативните предпоставки за правото на обезщетение от
ДОО, а именно лицето да е било осигурено лице по смисъла на КСО.
Не се твърдят, а и съдът не установи да са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват
отмяна на оспореното Решение на това основание. Служебно са събрани относими и необходими доказателства за
изясняване на фактите от значение за случая. Оспорващата е имала възможност да
се запознае с доказателствата, да сочи и представя такива. Правото й на защита
не е било нарушено.
Настоящият съдебен състав намери, че при постановяване
на своето Решение ответният административен орган е приложил правилно материалния закон. Аргументите за този
извод са следните:
От фактическа страна оспореният акт е основан на
констатацията, че представеният от Н. трудов договор и съпътстващи документи са
фалшифицирани с цел да бъдат използвани. Тоест, ТД е неистински официален
документ. Действително наказателният съд е приел, че за съставянето и
използването му същата няма вина. Но това не променя факта, че осигурително
правоотношение при тези факти не е било възникнало, за да има Н. качеството на
„осигурено лице“, за да придобие правото на обезщетения при настъпване на
съответния осигурителен риск.
Н. е била страна в наказателното производство, а НОИ
не е участвал. Но първата е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението,
а АО от неговата задължителна сила, съгласно чл.413, ал.1 от НПК. Настоящият
съд също е обвързан от това решение по посочените въпроси, по аргумент от
чл.413, ал.2, вр. ал.3 от НПК. В тази връзка в случая е безспорно доказано, че
не е осъществено сключване на трудов договор по правилата на КТ, а създаването
на същия е резултат на документно престъпление.
Именно защото е доказано престъпно обстоятелство,
което е задължително за гражданския съд, в т.ч. и настоящия, е правно
несъстоятелна тезата на защитата на жалбоподателката, че ТД е валиден, т.к. не е обявен за
недействителен по реда на чл.74, ал.3 от КТ. В случая съответният контролен
орган е упражнил правомощията си за последващ
контрол като е взел предвид новите доказателства, основани на данните за
извършеното престъпление. Което е повлияло както на трудовото така и на
осигурителното правоотношение, като всъщност е създало привидност за наличие на
такива. В резултат на което са ощетени фондовете на ДОО. Специалният закон предвижда такава възможност за своеобразно „преразглеждане“
на случая, видно от действителното съдържание на чл.114, ал.2, т.2 от КСО,
която е посочена като правно основание на оспорения акт. Нормата се намира в
Глава VII-ма на КСО,
озаглавена „Контрол“ и е в част от същата, озаглавена „Възстановяване на
неоснователно получени суми“. Съдържанието й е следното: „Добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение:
-------------------------------
т.2 когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане;“
Видно от съдържанието на разпоредбата, нейното
логическо тълкуване и историческо
възникване е това, че същата регулира форма на последващ контрол от органите на
НОИ като ги задължава да упражнят правомощията си, за да възстановят в бюджета
на ДОО суми, които са изплатени без основание, което обстоятелство е станало
известно след изплащането им. Безспорно
нормата е материално правна и приложената нейна редакция е влязла в сила от 01.01.2017г., но фактите,
посочени в диспозицията й, чрез които влиза в действие самата ПН, са именно
тези на последващия контрол, поради което моментът на изплащане на сумите е
ирелевантен. Същественото е, че тази разпоредба с това й съдържание е
приложимият по време закон към процесното правоотншение. Защото при нейното
действие е влязло в сила съдебното решение на наказателния съд, същото е узнато
от АО и е издаден процесният акт. Поради това съдът намери за неоснователно
оплакването на ПП на жалбоподателката за неправилно приложение на материалния
закон. Съдът намери, че същият е правилно приложен по време. Следва да се
подчертае и това, че доколкото се касае за добросъвестно получени суми нормата на
чл.114, ал.2 от КСО е изключение от
общия принцип, че добросъвестно получените суми не подлежат на връщане. В
случая законодателя с оглед зачестилите в
годините посегателства срещу бюджета на ДОО е преценил, че средствата следва да
се върнат, за да бъдат използвани от нуждаещите се осигурени лица. За
добросъвестното поведение на жалбоподателката премията е само неначисляването
на лихва върху сумите.
В случая не се оспорва наличието на нови данни и
документи, както и връзката им с преценката на правото на обезщетение. Същите са
преки и очевидни. Действително само осигурено лице има право на обезщетения от
фондовете на ДОО, а в случая Н. се оказва, че не е имала това качество. Една от
кумулативните предпоставки, за да може да се изплати всяко от посочените
по-горе обезщетения е именно получателят на плащането да е имал качеството на
осигурено лице, т.е. да е включен в тази система на задължително осигуряване. АО
като водещ производството орган има правомощието да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което е и сторил.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО „осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Член 10, ал. 1 от КСО регламентира, че
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая реално
изпълнение на трудова дейност не е налице, т.к. не е възникнало трудово
правоотношение, т.к. се касае за фалшифициран ТД, а не за валидното сключване
на такъв и престиране на труд по него. Действителните отношения с
„работодателя“ и извършваната от Н. дейност не са в хипотезата на трудово
отношение. Поради това не е възникнало и
осигурително такова. В тази връзка правилен е изводът на АО, че за периода от
м.09/2014г. до м.03/2017г. лицето Д.Н. няма качеството на осигурено лице по
смисъла на КСО. Поради това са извършени и служебни корекции, след влизане в
сила на задължителното предписание, неизпълнено от осигурителя. Заличени са
подадените в РОЛ данни за посочения период и лице. Внесените осигурителни
вноски не са правопораждащ факт за възникване на осигурителното отношение,
видно от чл.10, ал.1 от КСО, който сочи като основание за това започването на
трудова дейност, а не внасяне на ОВ.
В заключение следва да се посочи, че се касае получена
парична облага от престъплението, която с оглед основните начала на правото и
морала следва да бъде отнета и възстановена в патримониума на НОИ, по аргумент
от чл.53, ал.2, б“б“ от НК, т.к. в чл.114, ал.2 от КСО е предвидено
възстановяването й в бюджета на НОИ.
По изложените мотиви съдът намери жалбата за
неоснователна.
Решаващият правен извод на
настоящият съдебен състав е, че оспорването следва да се отхвърли. Атакуваното Решение
от 18.05.2021г. на директора на ТП на
НОИ и потвърденото с него Разпореждане от 09.03.2021г. са постановени при безспорно изяснени факти и
правилно приложение на материалния закон. Оспореният пред АСВТ административен
акт е издаден от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия и при
спазване на установения за това ред. Следва изводите в него да бъдат съдебно потвърдени.
Събраните доказателства, преценени от съда по свободно вътрешно убеждение, обуславят
извода, че независимо от липсата на причастност на жалбоподателката към създаването
на фалшивия трудов договор, същата не е
била осигурена за рисковете, за които са й изплатени обезщетения от фондовете
на ДОО.
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР
на АПК, на ТП на Националния осигурителен институт Велико Търново следва да се
заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно
заседание, в размер на 150,00 лв., определено съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във
вр. с чл.37 от ЗПП.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.172,ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми
административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на Д.М.Н. срещу Решение № 1012-04-65#1/
18.05.2021г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена
жалбата на същото лице против Разпореждане № РВ-3-04-00889753/09.03.2021г. на ръководителя
на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ-В. Търново, с което е наредено Н.
да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на малко дете за периода от 08.01.2015г. – до 26.11.2016г.,
в размер на 8 030,78лв. - главница.
ОСЪЖДА Д.М.Н., с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на ТП Велико Търново на Национален осигурителен институт
разноски по делото в размер на 150,00
лева (сто и петдесет лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: