РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000425 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260041 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.№61/2020 г. по описа на Х.
окръжен съд,е отхвърлен предявения от „Т.-С.“ЕАД /сега с наименование „Т.Б.“ЕАД/ с ЕИК
********* против Агенция „П.и.“ иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1
ЗЗД за сумата от 97 538,75 лв.,представляваща възнаграждение по договор за изработка за
ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на Републикански път ***-**** Д.Г.-М.В..
Със същото решение е осъдена Агенция „П.и.“ да заплати на „Т.-С.“ЕАД-гр.С. с ЕИК
********* на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 80 722,87 лв.,представляваща
стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на
Републикански път ***-**** Д.Г.-М.В.,ведно със законната лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане,като
предявеният иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за разликата до 97 538,75 лв. е отхвърлен.
С решението от 29.03.2021 г. Агенция „П.и.“ е осъдена още да заплати на „Т.-С.“ЕАД
и съдебни разноски в размер на 4083,87 лв.,а „Т.-С.“ЕАД е осъдено да заплати на Агенция
„П.и.“ разноски в размер на 137,51 лв.
1
Горното решение е обжалвано от АГЕНЦИЯ „П.и.“-гр.С. в осъдителната му част,с
която агенцията е осъдена да заплати на „Т.-С.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********* на основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 80 722,87 лв.,представляваща стойността на извършени СМР за
ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на Републикански път ***-**** Д.Г.-
М.В.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба на
23.03.2020 г. до окончателното й изплащане,както и в частта,с която Агенция „П.и.“ е
осъдена да заплати на дружеството-ищец „Т.-С.“ЕАД разноски в размер на 4083,87 лв.
Агенцията-жалбоподател счита първоинстанционното решение в обжалваната му
осъдителна част за неправилно и незаконосъобразно по съображения,изложени във
въззивната жалба.Според агенцията,неправилно първостепенният съд е приел,че повредите
на процесния мост-разрушени челни редове на укрепителните стени от габиони,бетоновите
облицовки по откосите и отнасяне на част от насипа при устоите на моста,са в резултат на
падналите в района проливни дъждове и повишеното ниво на река О..Смята,че съдът
неправилно се е позовал на наличието на форсмажорно обстоятелство,изключващо
отговорността на строителя и неправилно е приел,че е налице проява на непредвидено
обстоятелство,което според чл.68 от договора води до изключване на гаранционната
отговорност.Посочва в жалбата си,че специална дефиниция на понятието „непредвидено
обстоятелство“ се съдържа в чл.1,т.33 и т.64 от процесния договор и подчертава,че в
последната точка изрично е посочено,че неблагоприятните климатични условия не са
форсмажорно обстоятелство,а именно тези условия,като наводнение и др. са основния мотив
на съда за изключване на гаранционната отговорност.Неправилно съдът бил приел,че под
„непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл.68 от договора следва да се разбират такива
явления от естествен или човешки характер /наводнения,земетресение,саботаж/,които са
настъпили след приключване на строителството и които неизбежно водят до увреждане на
обекта,дори и при качествено изпълнение на СМР,от което следователно отговорността за
отстраняването им е на възложителя.
Агенцията-жалбоподател твърди още,че съдът в своите мотиви е игнорирал
възраженията й за отсъствие на непредвидено обстоятелство и че се касае за проявили се
дефекти в гаранционния срок.Според агенцията,неправилно в този смисъл
първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на вещото лице М.Т.,че
възникналите след завършването на моста повреди са вследствие на огромното количество
вода,което е заляло същия.Поддържа в тази връзка довода,че посоченото вещо лице не е с
необходимата квалификация за даване на заключение относно това дали е било налице към
онзи момент наводнение и заливане на моста от придошлата вода,както и дали възникналите
след завършването на моста повреди са вследствие на огромното количество вода,което е
заляло моста.Смята още,че съдът неоснователно е приел,че заливането на моста от
придошлата река е причината за разрушаване на габионите,а не експлоатацията на моста или
некачественото изпълнение.
Освен горното,според агенцията-жалбоподател,първоинстанционният съд
неоснователно е приел,че обстоятелството-заливане на моста от придошлата река,е посочено
2
като основна причина за настъпване на повредите в протокола от 13.02.2015 г. на специално
назначената от директора на ОПУ-Х. комисия.Смята,че съдът не е следвало изобщо да
кредитира констатациите в протокола,отнасящи се до наличието на форсмажорно
обстоятелство и връзката между него и настъпване на повредите на мостовото
съоръжение,тъй като подписалите протокола представители на строителния надзор,както и
другите представители,подписали същия протокол,не били компетентни и нямали
професионална квалификация,която да установи дали дадено обстоятелство е форсмажорно
или не,както и причинно следствената връзка между форсмажорните обстоятелства и
настъпването на повредите на мостовото съоръжение.Според агенцията,следва да се има
предвид и обстоятелството,че пораженията по устоите на моста са се появили едва на
първия месец след приключване на строителството му,когато едва започва неговата
експлоатация,а това,както смята агенцията,поражда съмнения в качеството на извършеното
строителство.
На следващо място,в жалбата се поддържа и довода,че Окръжен съд-Х. неправилно е
приел,че е налице хипотезата на чл.59,ал.1 от ЗЗД.В тази връзка агенцията-жалбоподател
развива съображения за обосноваване на позицията си,че извършените от ищеца ремонтни
работи са без необходимото възлагане,без одобрение на проектно решение и ценова оферта
и без осъществяване на строителен надзор,както и че те са извършени единствено по
усмотрение и преценка на изпълнителя по договора,без спазване на
процедурите,регламентирани с нормативни разпоредби,в това число и с разпоредбите на
ЗОП.В този контекст смята за неправилен извода на съда,че извършеното от строителя
ремонтиране на моста е правомерно и че с оглед на това може да се приложи хипотезата на
чл.59,ал.1 ЗЗД.Смята още за неправилен и извода на съда,че е налице обогатяване,като
поддържа в тази връзка,че в случая се касае за възникнали в гаранционния срок
дефекти,които трябва да се отстранят от строителя за негова сметка и затова не може да се
приеме,че извършените работи подлежат на плащане от страна на агенцията.В жалбата са
изложени и аргументи срещу това,че в първоинстанционното решение е посочено като
безспорно между страните обстоятелството,че възстановителните работи са били извършени
в съответствие със строителните изисквания.Агенцията-жалбоподател сочи,че в хода на
съдебното производство изрично е заявила възражение за това,че възстановителните работи
не са извършени в съответствие със строителните норми.Твърди,че в настоящия случай не е
налице нито възлагане на работата,така както е извършена от ищеца,нито е приета като
възложена,както и че извършените ремонтни работи са приети като отстраняване на
дефекти,а относно надлежно определена цена на материала или на работна ръка,то такава
няма предложена с оферта и обсъдена и още по-малко приета и от двете страни,за да бъде
по-късно предмет на исковата претенция.И най-накрая,в т.4-та от въззивната си
жалба,агенцията-жалбоподател е развила доводи за обосноваване на оплакването,че
първоинстанционният съд неоснователно е приел за доказани стойността на извършените
СМР и разходите на ищеца за извършването им.
И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи,агенцията-жалбоподател е
3
поискала да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното
решение в обжалваната му осъдителна част,с която агенцията е осъдена да заплати на
дружеството-ищец на основание чл.59,ал.1от ЗЗД главницата в размер на 80 722,87
лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на ИМ-23.03.2020 г.
до окончателното й плащане,както и разноски в размер на 4083,87 лв.Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемото дружество „Т.Б.“ЕАД /с предишно наименование „Т.-С.“ЕАД/ с ЕИК
********* е подало в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е заявил,че
намира същата жалба за допустима,но неоснователна по съображения,изложени в
отговора.Счита за неоснователни всички развити в жалбата оплаквания срещу
първоинстанционното решение,като излага от своя страна контрааргументи срещу тези
оплаквания.Поддържа позицията,че при постановяване на първоинстанционното решение
съдът правилно е анализирал събраните в хода на делото доказателства и е приложил
правилно материалния и процесуалния закон,като се е произнесъл по всички искания на
страните,както и по спорните въпроси от значение за делото,съдействал е на страните при
събирането на доказателства и установяването на действителната фактическа обстановка.С
оглед на това въззиваемият намира обжалваното решение за правилно,мотивирано и
законосъобразно във всички негови части.Моли при така поддържаната позиция,въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,а обжалваното с нея решение да
бъде потвърдено.Моли в негова полза да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер,определен съгласно
Закона за правната помощ.В писмено становище с вх.№3803 от 01.10.2021 г.,въззиваемото
дружество е заявило,че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна,ако същата претендира такова.
От страните се са заявени доказателлствени искания пред въззивната инстанция,не са
представени и писмени доказателства с жалбата и с подадения писмен отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение именно в частите,срещу които е
насочена жалбата и при подаването на същата жалба е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно
и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
4
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в обжалваните му части,а и от агенцията-жалбоподател не са заявени оплаквания
за недопустимост на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№61/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х. дружеството „Т.Б.“ЕАД с ЕИК
********* /с предишно наименование „Т.-С.“ЕАД/ е предявило срещу Агенция „П.и.“,чрез
Областно пътно управление-Х.,Булстат **************,евентуално обективно съединени
осъдителни искове,като с предявения главен иск е поискало агенцията-ответник да бъде
осъдена да му заплати на основание чл.79,ал.1,вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД сумата от 97 538,75
лв.,представляваща парична равностойност на извършени СМР по ремонт на мостово
съоръжение на „Републикански път ***-**** „Д.Г.-М.В. при км **+***“,а при условие на
евентуалност-в случай на отхвърляне на предявения главен иск,е поискало ответната
агенция да бъде осъдена да му заплати същата сума като обезщетение на основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД.Поискало е присъждане и на законната лихва върху посочената
главница,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Така предявените при условие на евентуалност искове са основани на следните
твърдения:
Дружеството-ищец твърди,че на 22.07.2013 г. между него като изпълнител и
ответната Агенция „П.и.“ чрез поделението й Областно пътно управление-Х.,в качеството й
на възложител,е бил сключен договор за извършване на СМР на обект „Републикански път
***-**** „Д.Г.-М.В.,разрушено мостово съоръжение при км **+***“.Твърди,че във връзка с
изпълнение на договора,е извършило СМР по възстановяване на едноотворно мостово
съоръжение при км. **+*** на ***-**** в участъка М.-Б.,М.В..Предвидените по договора
СМР били изпълнение от дружеството-ищец качествено и в предвидения с договора срок,а
обектът бил приет от Областно пътно управление-Х. към Агенция „П.и.“ без забележки,като
на 03.10.2014 г. бил подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /обр. 15/ на описания по-горе обект и с него било извършено предаването на
строежа на възложителя без никакви забележки от негова страна.Строежът бил приет и от
Държавна приемателна комисия без забележки с Протокол за установяване на годността за
ползване на строежа /обр. 16/ от 27.01.2015 г.,въз основа на което било издадено и
Разрешение за ползване №СТ-05-215 от 18.02.2015 г. от ДНСК.
На следващо място ищецът „Т.Б.“ЕАД /с наименование към момента на подаване на
ИМ-„Т.-С.“ЕАД/ твърди,че във връзка с паднали проливни валежи в началото на м.
февруари 2015 г.,на 13.02.2015 г. комисия,назначена със заповед №13/10.02.2015 г. на
Директора на ОПУ-Х.,е извършила оглед на съоръжението и констатирала,че вследствие на
паднали проливни дъждове в периода 31.01.2015 г.-02.02.2015 г.,вдигането на водното ниво
5
на река О. и същевременно интензивно изпускане на язовир С.к.,се е покачило нивото на
язовир И. до необичайно високо ниво,като в района на мостовото съоръжение е достигната
приблизителна кота 126,00 м.,съгласно координатната система от 1970 г.,което е около 1,50
м. над кота нивелета и 5,00 м. над кота преливник на язовир И..Вследствие на създалата се
форсмажорна обстановка и последвалото заливане на пътя са били разрушени,според
твърденията на ищеца,челните редове на укрепителните стени от габиони,бетоновата
облицовка по откосите и бил изнесен част от насипа при устоите на мостовото съоръжение
при км.19+185.Комисията съставила протокол,подписан от представители на всички
участници в инвестиционния процес,в това число и от страните по настоящото дело,в който
единодушно било установено наличието на форсмажорна обстановка поради проливни
дъждове в периода 31.01.2015 г.-02.02.2015 г.,вдигане на нивото на река О.,интензивно
изпускане на язовир С.к.,покачване на нивото на язовир И. до необичайно високо
ниво.Ищецът твърди,че с подписването на протокола от 13.02.2015 г. е извършено
признание от ОПУ-Х. към Агенция „П.и.“,че е изпълнена хипотезата на непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл.68 от договор №Р-2/22.07.2013 г.Твърди,че повредите по
мостовото съоръжение са настъпили в резултат на форсмажор /непредвидено
обстоятелство/,а не в резултат на недостатък или установено отклонение от изискващите се
с Техническите спецификации качества на изпълнените СМР на строеж по смисъла на
посочения договор.В констативния протокол била посочена и приблизителна оценка на
щетите,причинени от форсмажорните обстоятелства и били дадени препоръки от комисията
за изготвяне на ново проектно решение от проектанта за укрепване откосите на насипа след
понижаване на нивото на водата,като при проектирането се вземе предвид необичайно
високото ниво на водите,с цел обезопасяване на бъдещи наводнения при проливни
дъждове.Проектно решение от страна на проектанта „П.“ЕООД не било изготвено и макар
ответната агенция сама да се съгласила с наличието на форсмажорни обстоятелства,както
било видно от протокола от 13.02.2015 г. и от последващо писмо на ОПУ-Х. с изх.
№2845/09.10.2015 г.,същата неоснователно се опитвала да вмени гаранционна отговорност
на дружеството-ищец,като с писмо изх.№1134/26.04.2016 г.,чрез Директора на ОПУ-
Х.,агенцията-ответник изпратила искане до ищеца за отстраняване на гаранционни
дефекти,настъпили вследствие на падналите количества валежи и покачване на нивото на
язовир И..В отговор на това,ищецът с писмо изх.№343/09.05.2016 г.,при съобразяване на
законовите разпоредби и клаузите на договора,както твърди,уведомил ответника,че
цитираните „дефекти“ са резултат от форсмажорните обстоятелства,посочени подробно в
протокола от 13.02.2015 г. и че сочените от ответника дефекти в писмото от 26.04.2016 г. на
ОПУ,не са от характер,който да ангажира гаранционната отговорност на дружеството-
строител на обекта.Без да вземе предвид твърденията на ищеца,ответникът с други
последващи писма от 19.05.2016 г.,08.02.2017 г.,11.05.2017 г. и 31.08.2018 г. отново
изпратил претенции към ищеца за отстраняване на гаранционни дефекти,настъпили
вследствие на падналите количества валежи и покачване на нивото на язовир И.,на които
писма ищецът от своя страна отговорил с посочените в исковата молба писма,позовавайки
се отново на чл.68 от договора и доказаното наличие на непреодолима сила,изключваща
6
гаранционната му отговорност.
Ищецът твърди още,че на 08.02.2019 г.,със заповед №РД-11-143 на инж. Д.А.,член на
УС на АПИ,била назначена комисия за извършване на оглед на мостовото съоръжение на
Републикански път ***-**** при км.**+***,чиято задача била да установи фактическото
състояние на мостовото съоръжение и да излезе с предложение за възстановяване на
авариралата стена,с цел осигуряване на безопасността и комфорта на пътуване на
преминаващите хора и МПС.Комисията провела още същия ден оглед на съоръжението и
констатирала разрушения по същото,подробно описани в протокол от същата дата,в който
било още упоменато,че по данни на ОПУ-Х.,в началото на м. февруари 2015 г. при
интензивни валежи водите са прелели над връхната конструкция на моста.Комисията заедно
с това предложила да се отстранят констатираните повреди съгласно т. от 1 до 5 от
протокола,описани в процесната искова молба.След това,с писмо с изх.№199/05.03.2019 г.
дружеството-ищец уведомило изрично ответника,че стартира дейности по почистване на
откосите на мостовото съоръжение и ще изготви и представи ценова оферта за изпълнение
на работите.Ответникът по никакъв начин не възразил срещу стартирането на дейностите от
страна на ищеца,макар да бил уведомен,че същите ще бъдат извършени срещу
заплащане.На 03.06.2019 г. бил съставен Констативен протокол,подписан от представител
на ответника,удостоверяващ приемането от ответника на изпълнените от страна на „Т.-
С.“ЕАД /сега с наименование „Т.Б.“ЕАД/ работи,без забележки.Същият протокол бил
подписан от страна на ищеца със забележка,в която изрично било посочено,че не се касае за
гаранционни дефекти,а за СМР,подлежащи на заплащане.Ищецът твърди,че след
извършване и приемане на СМР съоръжението се стопанисва и експлоатира от агенцията-
ответник чрез ОПУ-Х.,както и че с писмо изх.№275 от 14.06.2019 г. е изпратил на ответната
агенция количествено-стойностна сметка,съдържаща описание на видовете,количествата и
единичните цени на извършените от негова страна работи.Същите цени били формирани на
база анализни цени,съгласно разходи за труд,механизация,материали и
консумативи,подизпълнители и други,които анализни цени били описани подробно в
справка,приложена към процесната искова молба.Ищецът твърди още,че общата стойност
на работите съгласно КСС е в размер на 81 282,29 лв. без ДДС и че тази стойност се
доближава максимално до първоначално определената стойност на повредите на мостовото
съоръжение с протокола от 13.02.2015 г.Върху общата стойност на изпълнените
СМР,според твърденията на ищеца,е начислен и ДДС в размер на 20 %,и тази стойност на
изпълнените СМР с ДДС възлиза на 97 538,75 лв. с ДДС-сумата на исковата претенция.
Освен горното,ищецът твърди,че за изпълнение на описаните в количествено-
стойностната сметка СМР е вложил материали,работна сила и механизация и е заплатил
разходи за консумативи и за подизпълнители,съгласно разходооправдателните
документи,подробно описани в 24 пункта на исковата молба и приложени към
същата.Твърди,че с писмо изх.№53-00-466 от 28.06.2019 г. ответникът АПИ отказал
изплащането на изпълнените от дружеството-ищец работи,като отново твърдял,че се касае
за отстраняване на гаранционни дефекти,но въпреки отказа за плащане на дължимата
7
сума,ответникът по никакъв начин не оспорил изпълнението на работите от страна на
ищеца,нито тяхното качество и количество.Впоследствие ищецът изпратил до ответника и
покана за доброволно плащане,с която го поканил да заплати изпълнените СМР в 7-дневен
срок от получаване на поканата.Същата била получена от ОПУ-Х. на12.11.2019 г. и
ответникът изпратил отговор от 14.11.2019 г.,в който отново изказал становище,че
изпълнените СМР по отстраняване на повредите на мостовото съоръжение следва да се
считат за гаранционни и то единствено и само,защото са настъпили през гаранционния
период,без да отчита /според ищеца/ причинно следствената връзка между наличието на
непредвидено обстоятелство и настъпването на повредите,както и факта,че в нито един
момент „Т.-С.“ЕАД не е давало съгласие да извърши процесните СМР
безвъзмездно.Ищецът заявява,че в разрез с констативния протокол от 11.02.2019 г.,подписан
от самия ответник,в който протокол ясно са описани видовете работи по отстраняване на
повредите,ответникът твърдял,че не е уведомен за видовете дейности по възстановяване на
мостовото съоръжение.И в дадения с поканата 7-дневен срок,както и към момента на
подаване на процесната искова молба,ответникът не бил извършил плащането на
изпълнените от ищеца СМР по ремонта на мостовото съоръжение.
В исковата молба ищецът излага и аргументи,с които обосновава позицията си,че
извършените от него СМР,чието заплащане претендира със същата молба,не биха могли да
бъдат определени като гаранционни.Поддържа,че ответникът не е имал основание да търси
от него отстраняване на описаните в ИМ дефекти в рамките на гаранционния срок,поради
причината,че не е осъществен фактическия състав на гаранционната отговорност по договор
№Р-2/22.07.2013 г.,от което следва,според становището му,че изпълнените от него СМР не
следва да бъдат отнасяни към гаранционните задължения по договора,а подлежат на
заплащане от ответника.По отношение съществуващите между страните облигационни
отношения,ищецът счита,че между него и ответника са възникнали валидни облигационни
правоотношения,отговарящи на фактическия състав за договор за поръчка,съгласно чл.258
от ЗЗД,като излага и в тази насока подробни съображения в исковата молба.С оглед на
същите е заявил,че ответникът е длъжен да му заплати сумата на исковата претенция на
основание чл.266,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД.
При условие на евентуалност,в случай,че иска по чл.266,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.79,ал.1 от ЗЗД не бъде признат от съда за основателен,ищецът е поискал ответника да
бъде осъден на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД да му заплати обезщетение в размер на
сума,равна на исковата претенция от 97 538,75 лв.,поради неоснователно обогатяване,като
съображенията му за това са следните:
Твърди,че в конкретния случай обогатяването на ответната страна се съизмерва със
стойността на извършените от ищеца разходи по изпълнение на процесните СМР,а
извършените разходи,както и начина на тяхното формиране,са подробно документирани
съобразно представените към исковата молба анализни цени,както и доказателствата за
извършени плащания към подизпълнители и доставчици,също приложени към исковата
молба.И в тази връзка твърди,че претендираната сума в размер на 97 538,75 лв. отговаря
8
изцяло на действително извършените от него разходи.
Доколкото процесните СМР са били приети от ответника в количествено и
качествено отношение,ищецът счита,че ответната страна отказвайки плащане на исковата
претенция,се е обогатила неоснователно за негова сметка,а ищецът от своя страна е
натрупал разходи за труд,материали и др.,представляващи обедняване по смисъла на чл.59
ЗЗД.Поддържа довода,че с посочената разпоредба е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект,който се е обогатил за сметка на другиго,като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването до
размера на обедняването.В разглеждания случай,според ищеца,при констатация,че
строително-монтажните работи са били действително извършени и доколкото не е
възможно връщането на престацията им в натура,се дължи тяхната левова
равностойност,определена към момента на получаването от ответника,още повече и че
извършените СМР се ползват от ответника.Предвид тези аргументи,ищецът намира,че е
налице обедняването му със стойността на разходите,които е направил за изпълнение на
процесните СМР,което от своя страна е довело до обогатяване на ответника,чрез спестяване
на тези разходи,а това според ищеца е основание за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на равностойността на претендираните и извършени от ищеца СМР.
Ответникът Агенция „П.и.“-гр.С. е подал в законния срок писмен отговор на исковата
молба,с който е оспорил изцяло-по основание и размер,предявените от ищеца при условията
на евентуалност осъдителни искове.Оспорва твърдението на ищеца,че с подписването на
протокола от 13.02.2015 г. ответната агенция е признала,че е изпълнена хипотезата на
непредвидено обстоятелство по чл.68 от сключения между страните договор от 13.02.2015
г.Заявява,че ОПУ-Х. е изпращало на ищеца множество писма с цел отстраняване на
проявените дефекти по мостовото съоръжение в гаранционния срок,предвид което и след
като с писмо изх.№199 от 05.03.2019 г. дружеството-ищец уведомило агенцията,че ще
извърши почистване на откосите на мостовото съоръжение,без да посочва,че изисква
плащане от АПИ,то ответната страна заявява,че извършеното от дружеството-ищец е прието
от ОПУ-Х. като отстраняване на дефект в гаранционния срок.Посочва още,че ако СМР са
извършени с идеята да се заплатят от АПИ,то би следвало преди започване на същите
СМР,ищецът да уведоми агенцията,респ. ОПУ-Х.,че ще отстрани дефектите при заплащане
и след предоставянето и одобряването на КСС,но това не било сторено.Заявил е и довода,че
изпратената на агенцията от ищеца КСС,след като той вече е извършил отстраняване на
проявените дефекти,е изготвена без да бъде потърсено становището на ОПУ-Х. и същото не
е било уведомено за видовете дейности по възстановяване на дефектите преди започване на
работата по отстраняването им.Поддържа категоричното становище,че дефектите по
мостовото съоръжение са проявени в гаранционния срок и не се дължат на непредвидено
обстоятелство,а са се проявили поради некачествено изпълнение на СМР от страна на
ищеца.И предвид тези съображения ответникът е поискал както предявения главен иск по
чл.266 от ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,така и евентуалният иск по чл.59 отЗЗД,да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
9
В допълнителната искова молба ищецът е изложил контрааргументи срещу доводите
на ответника,съдържащи се в отговора на ИМ.
В отговора на допълнителната ИМ,ответната агенция е заявила,че поддържа изцяло
първия отговор и счита за неоснователни твърденията на ищеца,направени с
допълнителната искова молба.Конкретни аргументи в тази насока агенцията е изложила в
допълнителния си отговор.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че повредите по
мостовото съоръжение се дължат на форсмажорно обстоятелство,поради което разходите за
възстановяване на моста следва да бъдат за сметка на ответника.Приел е още,че между
страните няма сключено,дори и с конклудентни действия,съглашение за ремонта на моста
след наводнението,тъй като липсва съгласие относно един от съществените елементи на
договора за изработка-възнаграждението,независимо,че ответникът е бил уведомен от
ищеца за започване на строителните работи по ремонта.И тъй като липсата на договорна
връзка между страните изключва договорната отговорност на ответника,то поради това
предявеният главен иск по чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен.В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано в
законния срок,съответно на което е влязло в законна сила в същата част и затова въззивният
съд не следва да извършва никаква преценка по съществото на този иск.
Предвид отхвърлянето на главния иск,първоинстанционният съд е разгледал и
евентуалния иск,предявен на основание чл.59 от ЗЗД.В тази връзка е приел,че вземането по
посочената разпоредба възниква при наличието на кумулативно предвидени
предпоставки,изразяващи се в обедняване на ищеца,обогатяване на ответника,връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,липса на правно основание за
обогатяването на ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити.От
фактическа страна съдът е приел,че в конкретния случай обедняването на ищеца се изразява
в направените разходи за ремонт на моста,а обогатяването на ответника-в спестените
средства за това.И като е счел за доказано от събраните по делото доказателства-писмени
такива и заключението на в.л.К.Р. по назначената съдебно-икономическа експертиза,че
направените от ищеца разходи за ремонта на моста възлизат на сумата от 80 722,87 лв. с
ДДС,първоинстанционният съд е уважил като основателен предявеният евентуален иск по
чл.59 ЗЗД до размера от 80 772,87 лв.,представляващ действително направените от ищеца
разходи за ремонт на моста,а за разликата до предявения размер от 97 538,75 лв. го е
отхвърлил като неоснователен.И в тази отхвърлителна част първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на обжалване по настоящото дело е частта от първоинстанционното
решение на ОС-Х.,с която е уважен частично иска по чл.59 от ЗЗД до присъдената на ищеца
сума от 80 772,87 лв.С оглед на това и предвид изложените във въззивната жалба
оплаквания,с които агенцията-жалбоподател обосновава позицията си за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част,настоящата инстанция дължи
самостоятелна преценка по основателността на предявения евентуален иск.В тази връзка
10
въззивният съд приема следното:
От фактическа страна изначално не е било спорно между страните,че след като
ищецът е изпълнил строително-монтажните работи на обект „Републикански път ***-****
„Д.Г.-М.В.,разрушено мостово съоръжение при км **+***“,възложени му със сключения
между него и ответната агенция договор от 22.07.2013 г.,и след като работата му е била
приета от възложителя с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа
от 03.10.2014 г.,са настъпили повреди по мостовото съоръжение,констатирани с посочения в
исковата молба констативен протокол от 13.02.2015 г. и изразяващи се в
следното:разрушени челни редове на укрепителните стени от габиони,бетоновата облицовка
по откосите и изнесена част от насипа при устоите на мостовото съоръжение при
км.**+***.Същият протокол,приложен към първоинстанционното дело в заверено копие,е
съставен от комисия,назначена със заповед №13/10.02.2015 г. на Директора на ОПУ-Х. с цел
да извърши оглед на състоянието на мостовото съоръжение при км **+*** на път ***-****
по повод на паднали проливни валежи в началото на м. февруари 2015 г.В тази
комисия,както е видно от протокола,са участвали представители и на ищеца,и на
ответника,съответно и протокола е подписан от техни представители /наред с представители
на проектанта и строителния надзор/.И ако самото наличие на повредите по
моста,констатирани в протокола от 13.02.2015 г.,не е спорно,то причината за възникване на
същите повреди е един от основните спорни въпроси между страните,както във връзка с
предявения главен иск по чл.266,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,така и във връзка с
евентуалния иск по чл.59 ЗЗД.Дружеството-ищец и в първоинстанционното,и във
въззивното производство поддържа,че тези повреди се дължат на възникнали форсмажорни
обстоятелства,изразяващи се в падналите проливни дъждове в периода 31.01.2015 г.-
02.02.2015 г. и последвалото от това вдигане на нивото на река О.,интензивното изпускане
на язовир С.к.,покачването на нивото на язовир И. до необичайно високо ниво и заливането
на моста вследствие на всичко това.Ответната Агенция „П.и.“-настоящ жалбоподател е
поддържала пред първата инстанция,поддържа и в подадената от нея въззивна жалба,че
повредите по моста са последица не от форсмажорно обстоятелство,респективно-
непредвидено обстоятелство,изключващо съгласно чл.68 от сключения на 22.07.2013 г.
договор гаранционната отговорност на строителя,а съставляват проявили се в гаранционния
срок на договора дефекти в мостовото съоръжение вследствие некачествено изпълнение от
страна на строителя,т.е. на дружеството-ищец.В тази насока са и част от съдържащите се във
въззивната жалба оплаквания срещу обжалваното решение,а именно-че
първоинстанционният съд неправилно е приел,че повредите на процесния мост са в резултат
на падналите в района проливни дъждове и повишеното ниво на река О.,че неправилно се е
позовал на наличието на форсмажорно обстоятелство,което изключва гаранционната
отговорност на строителя и неправилно в този смисъл се е позовал на заключението на
вещото лице М.Т. и съдържащите се там констатации,че възникналите след завършването на
моста повреди са вследствие на огромното количество вода,което е заляло същия.Тези
оплаквания са неоснователни.Действително,в експертизата,изготвена от вещото лице М.Т.,е
изразено категорично заключение,че разрушаването на мостовото съоръжение не се дължи
11
на некачествено изпълнение на СМР,нито пък е резултат от експлоатацията на моста,а
проявилите се по моста дефекти са следствие от огромното количество вода,заляло моста
поради падналите проливни дъждове в района в периода 31.01-02.02.2015 г.,довели до
изпускане на водите от язовир С.к.,а това е довело до препълването на язовир И. и оттам-до
заливането на моста с огромно количество вода.В дадените устни обяснения пред
първоинстанционния съд,отразени в протокола от откритото съдебно заседание,проведено
на 25.01.2021 г.,вещото лице М. Т. заявява,че няма основание да се съмнява в качеството на
първоначалното изпълнение и потвърждава отново,че щетите на обекта са от огромното
количество вода,заляло моста.Фактически,както сочи вещото лице,се е получило така,че
моста е бил вътре в язовира и при оттичането на водата са били компрометирани
габионите.Наред с това вещото лице допълва,че и при качествено изпълнение на обекта тези
вреди биха били неизбежни при такова природно бедствие.Според вещото лице,ако пак има
същото наводнение,каквото е станало тогава,габионите пак ще изчезнат,независимо от
положената геомрежа и анкери при извършеното отстраняване на щетите.Предвид
изложеното,експертното заключение на в.л.Т. налага несъмнен извод,че причинените върху
мостовото съоръжение щети не са резултат от некачествено изпълнение от страна на ищеца
на възложените му с договора от 22.07.2013 г. строително монтажни работи,а са резултат от
проливните дъждове в периода 31.01.-02.02.2015 г. и причиненото от тях наводнение.С
други думи,уврежданията по моста са вследствие на форсмажорни обстоятелства и не се
дължат на дефекти,проявени в гаранционния срок на посочения договор поради
некачествено изпълнение на ищеца.В тази връзка настоящият съд счита,че не са налице
причини,поради които да се приеме,че заключението на в.л.Т. не следва да бъде
кредитирано,тъй като в него е даден обоснован отговор на поставените на експертизата
въпроси и страните /в частност агенцията-ответник/ не са заявили оспорване на същото
заключение в заседанието,когато то е прието като доказателство по делото след
изсллушването на вещото лице.
Изводът,че щетите по моста са резултат от форсмажорно обстоятелство,а не се
дължат на некачествено изпълнение от страна на ищеца като изпълнител по договора от
22.07.2013 г.,води и до извода,че не следва да бъде ангажирана гаранционната отговорност
на ищеца по същия договор за отстраняване на причинените по моста щети за негова
сметка.Според буквалния текст на чл.64-ти от договора,изпълнителят се задължава в
гаранционните срокове да отстранява всички проявени „дефекти“ в изпълнените СМР на
обекта,вкл. съоръжения,за поддържане на качеството и непрекъснатата му експлоатация в
съответствие с проектната документация и техническите спецификации.А „дефект“
съгласно т.9 от раздел I-”Дефиниции“ на посочения договор,означава проявен в съответния
гаранционен срок недостатък или установено в съответния гаранционен срок отклонение от
изискващите се с техническите спецификации качества на изпълнените СМР на
строежа,вкл. съоръжения,свързани с безопасната експлоатация.В случая ответната агенция
/и настоящ жалбоподател/ твърди,но не доказва настъпилите щети по мостовото съоръжение
да съставляват „дефекти“ по смисъла на т.9 от раздел I-ви на сключения между страните
12
договор.Макар и агенцията последователно да поддържа това твърдение,включително и в
подадената от нея въззивна жалба,същата не го е подкрепила с никакви
доказателства.Напротив,по първоинстанционното дело са събрани доказателства,оборващи
същото твърдение,че възникналите щети по моста съставляват „дефекти“ по смисъла,вложен
в т.9 от раздел I-”Дефиниции“ на сключения между страните договор.Такова „оборващо“
доказателство е категоричното заключение на в.л. М.Т.,че възникналите разрушения по
мостовото съоръжение не се дължат на некачествено изпълнение на СМР.Самата агенция-
жалбоподател,приела без забележки изпълнените от ищеца СМР по договора от 22.07.2013
г. /както е видно от приложения по първоинстанционното дело констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 0310.2014 г./,носи доказателствената
тежест да установи,че възникналите след приемането на работата разрушения по мостовото
съоръжение имат характера на „дефекти“ по смисъла на горната точка от договора,т.е. че се
касае за проявени в гаранционния срок недостатъци или се касае за установено в съответния
гаранционен срок отклонение от изискващите се с техническите спецификации качества на
изпълнените СМР на строежа,свързани с безопасната експлоатация.Доказателства в този
смисъл не са ангажирани от агенцията,поради което и коментираното нейно твърдение
остава недоказано и съответно на това-неоснователно.В жалбата си агенцията-жалбоподател
е оспорила извода на първоинстанционния съд,че в протокола от 13.02.2015 г. заливането на
моста от придошлата река е посочено като основна причина за настъпване на повредите,като
в тази връзка заявява,че този протокол е подписан от представители на строителния надзор
и други представители,които нямат професионална квалификация и не са компетентни да
установят дали дадено обстоятелство е форсмажорно или не,както и да дали е налице
причинно-следствена връзка между форсмажорните обстоятелства е настъпването на
повредите на мостовото съоръжение.Обаче,дори и да бъде прието,че протоколът обективира
мнението на лица,нямащи професионалната квалификация да извършат компетентна
преценка за наличието на форсмажорни обстоятелства,то сам по себе си този факт не води
до извод,че възникналите разрушения по моста не се дължат на форсмажорни
обстоятелства,при положение,че чрез други налични по делото доказателства се установява
точно обратното,а именно-че възникналите разрушения се дължат на форсмажорни
обстоятелства.Освен това,както вече се подчерта,агенцията-жалбоподател не ангажира
никакви насрещни доказателства,които да изключат извода,че причината за повредите по
моста са форсмажорни обстоятелства и че всъщност причината са възникването им е
твърдяното некачествено изпълнение на строително монтажните работи,възложени на
ищеца като изпълнител по горния договор.
В обобщение на гореизложеното,след като се прие,че повредите по моста се дължат
на форсмажорно обстоятелство,то се налага извода,че дружеството-ищец не носи за тези
повреди гаранционна отговорност по договора от 22.07.2013 г.С предявения евентуален
иск,ищецът е поискал на основание чл.59 от ЗЗД ответната агенция да му заплати исковата
сума от 97 538,75 лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване,твърдейки,че в случая
обогатяването на ответната страна се съизмерява със стойността на извършените от ищеца
разходи по изпълнението на СМР за отстраняване на нанесените вследствие на
13
форсмажорните обстоятелства увреждания на моста и че исковата сума отговаря именно на
действително извършените от ищеца разходи.От фактическа страна се установява от
заключението на ССЕ-за,изготвено от вещото лице К.Р.,че общата стойност на
осчетоводените от дружеството-ищец и платени от него разходи за изпълнение на
процесните СМР за отстраняване на щетите по мостовото съоръжение възлизат на сумата от
80 722,87 лв. с ДДС.Видно от същото заключение и както правилно е констатирано от
първоинстанционния съд,за изпълнението на СМР ищецът е ползвал подизпълнители,на
които е изплатил следните суми:на „В.Д.Е.И.“ЕООД-34 494,42 лв. с ДДС,на „М.“АД-16 032
лв. с ДДС,на „Д.-П.“ООД-20 604 лв. с ДДС,на ЕТ „Р.А.“-7200 лв. с ДДС,като е направил и
разходи за хотел във връзка с процесните СМР в размер на 1000 лв.,платени на
„П.“ЕООД,както и транспортни разходи за собствени автомобили в размер на 1369,45 лв. с
ДДС.И както сочи вещото лице Р. в заключението си,въз основа на извършената проверка на
документите приложени към делото и извършения анализ на първичните
документи,осчетоводени и отразени в счетоводните регистри на ищеца „Т.-С.“ЕАД /сега
„Т.Б.“ЕАД/ и на получените допълнително счетоводни справки за периода 01.03.2019 г.-
31.05.2019 г.,стойността на осчетоводените извършени разходи за изпълнение на СМР
възлизат на общата сума от 80 722,87 лв. с ДДС.И в този контекст правилно е прието от
първоинстанционния съд,че е неоснователно възражението на ответника,че не всички
разходи касаят процесния обект,тъй като вещото лице с категоричност е установило,че
издадените от подизпълнителите фактури и съпровождащите ги документи са за
извършените СМР на обект „Ремонт на мост Републикански път ***-****-с.Б.“.
От правна страна,въззивният съд споделя изложените в първоинстанционното
решение доводи,че всяко едно вземане по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква при наличието на
следните кумулативно предвидени предпоставки:обедняване на ищеца,обогатяване на
ответника,връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,липса на
правно основание за обогатяването на ответника и липса на друга възможност за обеднилия
се да се защити /липса на друг иск,с който да се защити/.В настоящия случай обедняването
на ищеца се изразява в направените разходи за ремонт на моста,какъвто ремонт е несъмнено
установено по делото,че ищецът е извършил през 2019 г. и след продължително водена с
агенцията-ответник писмена кореспонденция,при която от страна на агенцията
нееднократно е искано ищецът да отстрани щетите по моста,но за своя сметка,считайки ги
като гаранционни дефекти.Ищецът обаче,както се прие по-горе,не носи договорна
гаранционна отговорност за отстраняване на причинените разрушения по моста,тъй като се
установи,че тези разрушения се дължат не на проявени в гаранционния срок по договора
дефекти вследствие на некачествено изпълнение,а са резултат от форсмажорните
обстоятелства,коментирани в настоящото решение и установени от събрани по
първоинстанционното дело доказателства.
От друга страна,обогатяването на ответната агенция се изразява в спестяване на
средствата за разходите,които ищецът е направил за ремонта на моста.Изводът,че агенцията-
ответник /и настоящ жалбоподател/ се е обогатила за сметка на ищеца с извършените от него
14
разходи за ремонта,се обосновава и със законово определения статут на агенцията.В тази
връзка правилно е отчетено от първоинстанционния съд и се споделя от настоящия съд,че
макар процесният мост да представлява публична държавна собственост /чл.8,ал.2 от Закона
за пътищата/,то по силата на чл.22,ал.4 от ЗП материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск е именно Агенци „П.и.“,тъй като на нея държавата е възложила
управлението на републиканските пътища /чл.19,ал.1 ЗП/,тяхното строителство,ремонт и
поддръжка /чл.21,ал.3 и чл.30,ал.1 от ЗП/ и от нейния бюджет се предвиждат средствата за
извършване на посочените дейности.
Всичко изложено по-горе обосновава крайният извод,че в настоящия случай е налице
обедняване на ищеца,изразяващо се в направените разходи за ремонт на моста и обогатяване
на агенцията-ответник,изразяващо се в спестените средства за ремонта,като между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е налице връзка и липсва основание за
обогатяването на последния.С оглед на това и предвид липсата на друг иск за
възстановяване на направените от ищеца разходи за ремонта /тъй като те не са извършени на
база установена между страните договорна връзка,нито пък може да се приеме,че в случая е
налице института на воденето на чужда работа без пълномощие/,въззивният съд намира,че е
осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59,ал.1 от
ЗЗД и на това основание ответната агенция дължи на ищеца доказаният размер на
направените от ищецца разходи във връзка с ремонта на процесния мост.Този размер
възлиза на общата сума от 80 722,87 лв. с ДДС и до този размер процесният евентуален
осъдителен иск подлежи на уважаване.До този краен извод е стигнал и
първоинстанционният съд,поради което решението му от 29.03.2021 г. е правилно в
обжалваната част,с която иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД е уважен за сумата от 80 722,87 лв.,ведно
със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-23.03.2020 г. до
окончателното плащане на тази сума.Ето защо първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази му обжалвана част.
А предвид така приетото се налага и извода,че първоинстанционното решение е
правилно и в частта,с която агенцията-ответник е осъдена да заплати на дружеството-ищец
разноски в размер на 4083,87 лв.Присъждането и размера на присъдените в полза на ищеца
разноски е съобразено с изхода от спора пред първата инстанция,а именно-с частичното
уважаването на предявения евентуален осъдителен иск,както и с представените
доказателства за извършените от ищеца разноски в производството по първоинстанционното
дело.Затова решението на ОС-Х. ще се потвърди и в обжалваната част за разноските,с която
агенцията-ответник е осъдена да заплати на дружеството-ищец съдебни разноски в размер
на 4083,87 лв.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция и неоснователността на
подадената от агенцията-жалбоподател въззивна жалба,въззиваемото дружество има право
на разноски за въззивната инстанция.Същото е поискало да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и това искане ще се уважи предвид неоснователността на
въззивната жалба и с оглед на обстоятелството,че представеният отговор на въззивната
15
жалба,изходящ от въззиваемото дружество,е подписан от юрисконсулт и такъв е
упълномощен да представлява дружеството пред въззивната инстанция.Размера на
юрисконсултското възнаграждение,което следва да се присъди на въззиваемото дружество
на основание чл.78,ал.8 от ГПК,възлиза на сумата от 300 лв. и настоящият съд го определи
на основание чл.25,ал.1 от приложимата в случая Наредба за заплащане на правната
помощ.Тази именно сума агенцията-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото дружество като юрусконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
осъществена пред въззивната инстанция правна защита на дружеството от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.№61/2020 г.
по описа на Х. окръжен съд,в обжалваната му осъдителна част,с която е осъдена АГЕНЦИЯ
„П.и.“-гр.С. да заплати на ищеца „Т.-С.“ЕАД-гр.С. /сега с наименование „Т.Б.“ЕАД/ с ЕИК
********* на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 80 722,87 лв.,представляваща
стойността на извършени СМР за ремонт на Мостово съоръжение при км.**+*** на
Републикански път ***-**** Д.Г.-М.В.,ведно със законната лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане,както и да
заплати на дружеството-ищец разноски в размер на 4083,87 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.и.“ с Булстат ********* и с адрес:гр.С.,бул.“М.“№* да
заплати на „Т.Б.“ЕАД /с предишно наименование „Т.-С.“ЕАД/ с ЕИК *********,със
седалище и актуален адрес на управление:гр.С.,п.к.1407,район Л., бул.“Д.Б.“№**, сумата от
300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от
ГПК за осъществена правна защита на дружеството от юрисконсулт във въззивното
производство по т.д.№425/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16