О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360/19.8.2020г.
Град
Пловдив, 19.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
като разгледа административно
дело № 1021 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.157 ДОПК.
Образувано е по искане на
процесуалния представител на И.С.Ш. от 07.08.2020 г. за спиране на изпълнението
на обжалвания ревизионен акт № Р-16001619000303-091-001 от 23.12.2019 г.,
потвърдени с решение № 117 от 10.03.2020 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с
който на жалбоподателя са определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер
на 62 812,34 лева и 21 566,10 лева лихви, тъй като с постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С200016-022-0030896 от 28.05.2020 г. е
наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на жалбоподателя, на обща
стойност 112 914,90 лева.
Административен съд Пловдив в
настоящия си състав намира, че искането е направено от процесуалния
представител на жалбоподателя, което искане по чл.157, ал.2 ДОПК не е
ограничено със срок и може да бъде направено във всяко положение на делото до
приключване на съдебното производство. Т.е., искането е допустимо, а разгледано
по същество е неоснователно по следните съображения:
От приложеното към искането постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С200016-022-0030896 от 28.05.2020 г.
е видно, че е наложена възбрана върху три недвижими имоти, собственост на
жалбоподателя, на обща стойност 112 914,90 лева, но липсват доказателства за
вписване на възбраната в Службата по вписванията Пловдив, както и за влизане в
сила на постановлението. Т.е., липсват доказателства възбраната да е произвела
своето правно действие – да е вписвана като тежест върху недвижимите имоти, за
да служи като обезпечение за евентуалното бъдещо събиране на публичните
задължения.
Общият принцип при обжалване на
ревизионни актове е, че обжалването не спира тяхното изпълнение (чл.157, ал.1 ДОПК). Законодателят е предоставил на
решаващия орган, който ще разглежда жалбата срещу ревизионния акт, правото да
спре или да не спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
Съгласно чл.157, ал.2 ДОПК изпълнението на ревизионния акт може да се спре от
административния съд по искане на жалбоподателя за частта на ревизионния акт,
която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателства за
направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия
размер (чл.157, ал.3 ДОПК).
ДОПК не поставя ограничение относно
вида на обезпечението, което следва да се представи от жалбоподателя като
доказателство в подкрепа на направеното искане за спиране на предварителното
изпълнение. Но ако е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите в
обжалваната част, решаващият орган е задължен да спре изпълнението на
ревизионния акт (чл.153, ал.4 ДОПК, във връзка с чл.157, ал.3 ДОПК). Във всички останали случаи, какъвто е и настоящият, решаващият
орган спира изпълнението, като извършва
преценка на представеното обезпечение съобразно критериите по чл.153,
ал.5 ДОПК.
В процесния случай, както се каза
вече, дружеството не е представило доказателства, че направено обезпечение
действително е произвело целеното правно действие, нито е представило
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт, поради което
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.157, ал.3 ДОПК. Съответно
искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Затова и на основание чл.157, ал.3 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането от
30.07.2019 г. на И.С.Ш., ЕГН **********,***, за спиране на изпълнението на
обжалвания ревизионен акт № Р-16001619000303-091-001 от 23.12.2019 г., издаден
от П.Д. С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А.Н.Б.,
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
117 от 10.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд с частна жалба в седмодневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: