РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500348 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. М. А. и
Т. В. А. срещу решение № 260008/12.05.2022 год по гр.д. № 921/2020 год на
ДОС в частите, с които предявените от тях срещу КПКОНПИ искове за
присъждане на обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди са
отхвърлени. По съображения, че решението е неправилно, постановено въз
основа на необосновани изводи, при процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, въззивниците молят за отмяна в
обжалваните части и за уважаване на исковете, с присъждане на разноските
по делото.
В постъпИ. отговор и в съдебно заседание КПКОНПИ изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от А. М. А. и Т. В. А. срещу КПКОНПИ искове за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1140110
лева и за неимуществени вреди в размер на по 50000 лева за всеки от ищците,
1
причинени в резултат на незаконосъобразни действия и актове на ответника
по повод обезпечаването на неоснователни искове по чл.28 от ЗОПДИППД
/отм./. В частите, с които исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лева – за ищеца и на 5000 лева – за
ищцата са уважени, решението е влязло в сила.
Ответникът КПКОНПИ и Прокуратурата на РБ оспорват исковете като
неоснователни.
Не се спори между страните, устаяновява се доказателствата по делото,
че в образуваното производство по чл.22, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./, вр. с
чл.390 ал.1 от ГПК е постановено определение № 390/30.07.2009 г. по ч.гр.д.
№ 662/2009 г. на ДОС, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове по
чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество на обща стойност
15065843 лева чрез налагане на възбрана върху пет недвижими имота,
собственост на ищците, върху два имота на „Би Ей Инвест“ООД, два имота на
„А.“ ЕООД, четири имота на „Компания за инвестиции и развитие“АД и пет
имота на „А. Инвест“ЕООД и запори на банкови сметки, дружествени дялове,
акции и МПС на А. М. А., Т. В. А. и описаните търговски дружества.
С определение № 390/09.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 662/2009г. на ДОС,
влязло в сила на 27.08.2010 г., на основание чл.390 ал.3 от ГПК обезпеченията
са отменени. По молба на КОНПИ с вх.№ 4277/21.12.2015 г. на СИС при
ДРС, наложените запори и възбрани са вдигнати и заличени.
Предявени са били искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в
полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество на обща
стойност 8471629.60 лева от А. М. А., Т. В. А., „Би Ей Инвест“ЕООД,
„Компания за инвестиции и развитие“АД, „А.“ЕООД, „А. Инвест“ЕООД, „А.
Консулт“ЕООД, „Гранит“АД и „Пътстрой Варна“ЕООД, по което е
образувано гр.д.№ 85/2010 г. на ДОС. С определение № 191/28.03.2011 г. е
допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрани
върху недвижими имоти, дружествени дялове и акции, но запори не са
налагани.
С решение № 358/28.10.2014 г. по гр.д.№ 85/2010 г. на ДОС, влязло в
сила на 26.10.2015 г., предявените от искове за отнемане в полза на държавата
от А. М. А., Т. В. А. и останалите ответници на незаконно придобито
имущество са отхвърлени.
Приложените писмени доказателства установяват наличието на
договори за банкови кредити, предоставени от „Първа инвестиционна
банка“АД:
- по договор №96КР-АА-0693/12.06.2007г. на Т. В. А. кредит в размер на
200 000 лева;
- по договор №96РКО-А-0842/21.02.2008г. на Т. В. А. кредит от 9 000
лева;
- по договор №96КР-ОО-0678/08.06.2007г. на А. М. А. кредит от 200 000
лева;
- по договор №96РКО-А-0164/30.05.2007г. на А. М. А. кредит в размер
на 19 558.34 лева;
2
- по договор за кредит №96РКО-А-0859/28.02.2008г. на А. М. А. кредит
в размер на 50 000 лева.
Ззадълженията по четирите договора /без кредита от 9000 лева/ са
обявени от банката за предсрочно изискуеми на 05.11.2009 г. поради
неплащане в срок на задълженията за договорна лихва, без наличие на
доказателства кога са преустановени плащанията. Страните не спорят, че към
23.06.2020 г., задълженията на ищците по договорите за кредит съставляват
пълния размер на главниците и задължения, резултат на просрочията, които
по вид и размер са начислени и прехвърлени от кредитора и са описани в
приложения договор за цесия: общата сума на задълженията на Т. В. А. е
506 619.53 лева, а на А. М. А. - 633 492.84 лева.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите О. О. и Ю.Д., установяващи, че в периода 2006 г. – 2009 г.
ищците и търговски дружества, в които те притежавали дялове, закупили
редица имоти в населени места в районите на действие на двамата нотариуси,
учредявали и договорни ипотеки за обезпечения на вземания на кредитори. За
придобит от дружеството му „А. Инвест“ЕООД имот в с.Кранево, ищецът
имал намерение да строи хотели. За придобит от дружеството му „Би Ай
Инвест“ЕООД имот – административна сграда в гр.Добрич имал намерения
да прави производствено предприятие; според свид.К.С., в придобитата хижа
в с.Одринци ищецът възнамерявал да развива селски туризъм, но се
дезинтересирал от нея, след като при наводнение водата отнесла пътя
/свид.Ю.Д./.
Свидетелите М.М. и К.С. установяват, че след 2009 г. на ищеца му било
много трудно, притеснявал се, че имуществото му е запорирано, не може да
работи и да обслужва кредитите. Споделял, че страда от безсъние и
главоболие, че е започнал да вдига кръвно от напрежение; понижил се
стандартът му на живот; околните променили отношението към него.
Действията, от които се твърди, че ищците са претърпели вреди и за
които вреди се претендират обезщетения, са по чл.22 ал.1 и чл.28 ал.1 от
ЗОПДИППД /отм./ - внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки и
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност. Фактът, че с влязло в сила решение е прието, че липсва имущество,
придобито от престъпна дейност и подлежащо на отнемане, обуславя
незаконността на цитираните действия на Комисията. Отхвърлянето на иска
като неоснователен означава, че извършените действия са незаконосъобразни
– комисията е направила необосновано предположение, че ищците имат
имущество, придобито от престъпна дейност, подлежащо на отнемане.
Следователно, налице е първата предпоставка по чл.2а от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищците вреди от водените срещу тях
производства по ЗОПДИППД /отм./.
С оглед представените писмени доказателства, съдът приема за
недоказано твърдението, че наложените обезпечителни мерки са причина за
възникване на задължения за лихви и за разноски по договорите за кредит.
Обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми след налагане на
обезпечението по ч.гр.д.№ 662/2009 г. на ДОС не означава, че преди това
задълженията по договорите за кредит са били изпълнявани в срок. С
3
налагане на обезпечението на бъдещия иск ищците не са могли да разполагат
със средствата по банковите си сметки само в периода до отмяната му. С
последващото допуснатото по гр.д.№ 85/2010 г. на ДОС обезпечение на вече
предявените искове, банковите им сметки не са били запорирани и не е
съществувала пречка те да разполагат със средствата си. Ищците, които са
имали правен интерес, не са направили искане за вдигане на наложените
запори по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС. Комисията е направила искане по
чл.402 ал.3 от ГПК в края на 2015 г. и запорите са били вдигнати в началото
на 2016 г.
По изложените съображения не може да се приеме, че възникналите
задължения са пряка и непосредствена последица на незаконосъобразните
действия на Комисията, с които ищците свързват претенциите си.
Имуществени вреди включват претърпените загуби и пропуснатите
ползи, но само намаляването на имуществото поради намаляване на актива
съставлява вреда – загуба. Погасяването чрез изпълнение на задължения,
възникнали поради незаконосъобразни действия на Комисията би
съставлявало имуществена вреда ако изпълнението е за сметка на актива. Но
би било възможно погасяване на неизпълнените задължения по други начини
/давност, опрощаване/, в които случаи ще липсват отрицателни последици за
имуществото на длъжника. Предявените искове за осъждане на ответника да
заплати на ищците обезщетения за имуществени вреди са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Събраните гласни доказателства установяват, че по време на водените
производства по ЗОПДИППД /отм./ ищецът бил изнервен, страдал от
безсъние, имал финансови затруднения, намалил стандарта си на живот,
притеснявал се от невъзможността да осъществява плановете и да изпълнява
задълженията – своите и на дружествата си, притеснявал се, че му е излязло
име на ненадежден кредитополучател. Безспорно е, че тези състояния са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия по
ЗОПДИППД /отм./. На основание чл.2а от ЗОДОВ КПКОНПИ дължи да
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10000 лева,
който размер съдът приема, че е справедлив с оглед разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът следва да бъде
отхвърлен – уважаването му изцяло би довело до неоснователно обогатяване
на ищеца.
Събраните гласни доказателства установяват, че ищцата Т. А. не
споделяла подробности за психическото си състояние, но безспорно е
изпитвала притеснения за финансовите проблеми на семейството, които са
продължили шест години. С оглед характера на състоянието й, съдът намира,
че обезщетение в размер на 5000 лева би възмездило претърпените
безпокойство и тревожност и е съобразен с принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан, а обжалваното решение – в
отхвърлителните му части по исковете за неимуществени вреди следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.8 от ГПК ищците следва
4
да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/12.05.2022 год. по гр.д. №
921/2020 год на ДОС в частите, с които предявените от А. М. А. и Т. В. А.
срещу КПКОНПИ искове за присъждане на обезщетение за имуществени и за
неимуществени вреди са отхвърлени.
ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН ********** и Т. В. А. с ЕГН **********,
двамата от гр.Добрич, жк“Дружба“ бл.33, вх.А, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТЯТ на
КПКОНПИ - София, пл.“Света Неделя“№6, сумата 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В необжалваните му осъдителни части, решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5