Решение по дело №1470/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 124
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20222230201470
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Сл., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230201470 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на Р. А. Р., с ЕГН **********
против наказателно постановление № 22-0804-004390/17.11.2022 година,
издадено Началник РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание на основание чл.638,
ал.3 от КЗ, а именно „Глоба“ в размер на 400 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. С. от
АК – Сл., надлежно упълномощен с пълномощно по делото. Процесуалният
му представител моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Сл., редовно призована не се
представлява. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен ст.
юрисконсулт Д. К., че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.10.2022 г. около 13:30 часа в гр.Сл., по ул. “Индустриална“
срещу офис на „Еконт“ в посока „Тирбул“ жалбоподателят управлявал
товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № СН **** ВА с прикачено
към него ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ, тъй като видели, че жалбоподателят
управлява ППС с неукрепен товар, полицейски екип на РУ-Сл. спрял водача
за проверка.
След извършена справка от полицейските служители, било
установено, че управляваният автомобил е собственост на М. Й. И., а
ремаркето е собственост на А. И. К. . Било установено и това,че няма
1
валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата и часа на проверката относно ремаркето.
Въз основа на установеното при проверката, младши инспектор И. И.
съставил Акт за установяване на административно нарушение АУАН № АД
402793/19.10.2022 г. на Р. А. Р. за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането. Със съставянето на акта било иззето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство № *********. Актът бил лично
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на издадения АУАН, на Р. А. Р. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-
000227/19.10.2022 г. от Началник РУ към ОДМВР Сл., РУ-Сл. за нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ и е наложена принудителна административна мярка на
основание чл.171, т.1, б.“Е“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на
СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка“.
На същия ден, а именно 19.10.2022 г. била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като на 24.10.2022 г. жалбоподателят
представил пред наказващия орган полицата за сключената застраховка „ГО“
в РУ-Сл. и получил отнетото си СУМПС лично.
Въз основа на издадения АУАН АД 402793/19.10.2022 г., на Р. А. Р.
било издадено наказателно постановление № 22-0804-004390/17.11.2022
година от Началник РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., за нарушение на чл.638, ал.3
от КЗ и е наложено наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ, а именно
„Глоба“ в размер на 400 лв., което е предмет на оспорване по настоящото
производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. И. и П.
П., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си
относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на
писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по
делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
По делото безспорно е установено, че на 19.10.2022 г. в гр. Сл.,
жалбоподателят е управлявал МПС„Форд Транзит“ с рег. № СН **** ВА с
прикачено към него ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ. Установено е, че при
2
проверка от органите на ОД на МВР гр. Сл. не е представил индивидуална
полица към застраховка „Гражданска отговорност“ за деня на проверката,
относно прикаченото ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ. Установено е, че
ремаркето не е негова собственост, а на лицето А. И. К. от с.Чинтулово.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ всяко лице, което не е
собственик, но управлява МПС, за което се изисква сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ носи административно-
наказателна отговорност, в случай че преведе в движение и управлява такова
МПС.
Нормата посочена по – горе предписва правило за поведение на
определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС,
което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил и, че
за това ремарке не е сключвана никога във времето задължителна застраховка
„ГО“, спорно е дали ремаркето, което е било прикрепено към управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил подлежи на задължително застраховане
със задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че ремаркетата и
полуремаркетата са от категории, които не попадат в категорията на МПС и
по отношение на тях не е задължително сключването на задължителна
застраховка „ГО“ на автомобили. Позоваването на същия на параграф 6, т.11
от ДР на ЗДвП, в настоящия случай не е относимо и не може да се счита за
правилно, доколкото това е уредено в Кодекса на застраховането,където е
определя кои ППС-ва подлежат на задължително застраховане, а при
наличие на специален закон не следва да се прилага общия .
Съобразно разпоредбата на чл.481, ал.3 от КЗ, не се допуска
движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, без
водачът да е застрахован по реда на КЗ. Съгласно същия кодекс „за целите на
задължителното застраховане МПС е всяко превозно средство за движение по
суша, задвижвано от собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и
самоходните техники по Закона за регистрацията и контрол на земеделска и
горска техника (ЗРКЗГТ), включително къмпинг автомобилите, като за МПС
се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по ЗДвП, вкл. и къмпинг-
ремаркета“. В алинея 2 на същата разпоредба са посочени изключенията от
приложното поле на това застраховане, а именно - релсовите превозни
средства, самоходната техника по смисъла на параграф 1, т.12 от ДР на
ЗРКЗГТ с мощност на двигателя до 10 киловата и ремаркетата категория О1 –
до 750 кг.
От приложената и приета по делото застрахователна полица и от
справката за собствеността на ремаркето се установява, че същото е
категория О2, т.е същото не попада в изключението, визирано в чл.481, ал.2
от КЗ и подлежи на задължително застраховане със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание.
3
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят Р. Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на
МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така
и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
В случая правилно е определен и размерът на административното
наказание – глоба от наказващия орган. Правното основание за издаване на
наказателното постановление е разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, според
която, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв. В конкретния случай наложената глоба на
жалбоподателя е в законово определения от законодателя размер – 400 лв.,
като с оглед императивното определяне на този размер в закона, съдът не
може да намаля същия.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ и следва да носи
административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-004390/17.11.2022 година на Началник
РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., с което на Р. А. Р. с ЕГН ********** с адрес обл.
Сл., с.Чинтулово, ул. „Мария Кюри“ № 10 на основание чл.638, ал.3 от КЗ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4




Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
5